Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Постинг
23.11.2012 21:02 - Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3) Част 3-та
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 2187 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.12.2012 08:41



imageimage
Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3)

Част 3-та  от стр.41 до стр. 60
Статии
Кирилица

Мутафов, Ем. Гръцката фамилия Константину и художествените процеси в Самоковската митрополия през първата половина на ХІХ век, 4, 2010, 36-39.
Мутафов, Ем. Епиграфски хипотези за иконата „Господарка на живота”, 1, 2006, 13-17.
Мутафов, Ем. Живописта на Атон през призмата на новите научни изследвания. Размисли, 1, 2012, 3-10.
Мутафов, Ем. Идеята за перспективата като разширяване на художественото пространство в ерминиите от началото на ХVІ в., 1, 2000, 17-19.
Мутафов, Ем. Имало ли е ерминии във Византия?, 1, 2001, 37-42.
Мутафов, Ем. Поколението на 30-те и групата „ТЕХНИ” в гръцката култура, 1, 2000, 55-57.
Мутафов, Ен. Неправдоподобният, 1, 1981, 32-37.
Мутафов, Ен. Новият смисъл на живописния предмет, 2, 1983, 47-52.
Найденова, В. Киното на Миклош Янчо, 4, 1985, 29-33.
Наумов, Д. Нравствено-възпитателната целенасоченост на художественотворческия акт, 1, 1980, 45-49.
Недков, Ц. Художествени достойнства на техническите постижения в киното в ерата на компютъра, 1, 1997, 39-42.
Нейков, А. Изкуство и мода, 4, 1972, 52-57.
Нейкова, Р. Божественото и човешкото в българската анимация, 2, 2004, 44-48.
Нейкова, Р. Приказно-фантастични сюжети и популярни приказни герои в съвременното кино, 3, 2011, 54-57.
Нейкова, Р. Съвременната кинематографична визия и Шекспир, 3, 2012, 56-58.
Нейкова, Р. Съвременните технологии и приказно-фантастичната визия, 1, 2009, 15-18.
Нейкова, С. Мозаичната икона „Св.Богородица Одигитрия” от Националния археологически музей в София – история и реставрация, 2, 2012, 16-19.
Несторов, В. Дизайнът между поривите и безразличието (За обществено-идеологическата предопределеност на дизайна), 2, 1980, 23-26.
Несторов, В. За обществено-идеологическата предопределеност на дизайна, 4, 1979, 49-55.
Несторов, В. Изкуство и всекидневие, 3, 1986, 3-11.
Нешева, Н. Интервюта с Ив Брайер, Роже Сомвил, Хосе Чавес Морадо, Гуидо Аристарко и Теодоро Нуньес Урета, 4, 1983, 48-52.
Николаева, А. Елисавета Консулова-Вазова и присъствието й в общественото пространство през първата половина на ХХ век, 4, 2002, 54-59.
Николаева, А. Проектът „Българските художници и Мюнхен” – предизвикателства и нови открития, 3, 2009, 30-33.
Николов, А. Общуването – битие на екранната реалност, 2, 2004, 21-23.
Николов, В. Социален и религиозно-митологичен контекст на златото във Варненския некропол, 3, 1994, 11-13.
Николов, Е. Поприща на художественото творчество в телевизията, 3, 1968, 3-10.
Николов, Л. Парадокс за зрителя, 1, 1969, 22-29.
Николов, С. Наблюдения върху някои тенденции в българската карикатура, 2, 1978, 32-36.
Николов, С. Наблюдения върху социалния живот на кавалетните изкуства, 1, 1975, 27-38.
Николов, С. Ролята на Александър Денков за развитието на българската илюстрация, 4, 1983, 43-47.
Николов, С. Социалният живот на приложната графика и нейната специфика, 3, 1971, 3-15.
Николов, С. Троянската керамична шарка (Принос към изучаването на народното художествено творчество), 1, 1973, 8-16.
Николова, Г. Новоразкрити стенописи от притвора на манастирската църква „Успение Богородично” в Арбанаси, 1, 2007, 51-55.
Николова, К. „Убиецът, надежда за жените” на Оскар Кокошка и въпросът за края на едиповия контрол в драмата, 2, 1998, 10-17.
Николова, К. Българският театър след 1989: реконструкции, 4, 2009, 12-21.
Николова, К. Младият български театър в началото на ХХІ век, 1, 2008, 37-41.
Николова, К. Народният театър в междувоенно време, 1, 2003, 27-35.
Николова, К. Народният театър и водещите идеологеми в хода на неговото развитие, 2, 2005, 32-35.
Николова, К. Театралният критик – реабилитация на една самотност, 3, 1993, 17-18.
Николова, К. Театърът в глобалния свят: човекът сред глобалното море от образи, 3, 2011, 3-7.
Николова, К. Трагичен характер и трагични развръзки в драмите на П. Ю. Тодоров, А. Страшимиров и П. К. Яворов, 1, 1986, 54-58.
Николова, Ц. Мери Уолстънкрафт Шели – „Франкенщайновият комплекс” и съвременното кино, 3, 2012, 59-63.
Николовски, Д. За три престолни икони од времето на ателието на Христо Димитров, 1, 2011, 57-59.
Ничев, Б. Естетическо съзнание и художествен развой, 1, 1971, 25-37.
Новаковска, В. Юлиан Мархлевски за изкуството, 2, 1973, 41-48.
Новиков, В. Ленинградското разбиране за художествената правда, 2, 1970, 3-9.
Обретенов, А. Александър Божинов, 4, 1968, 3-5.
Обретенов, А. Социалистическата архитектура като творчество по законите на красотата, 2, 1971, 3-18.
Обретенов, Б. Пътища на промяната, 1, 1986, 38-44.
Овчаров, Д. Към въпроса за прабългарския принос в художествената култура на българския народ, 2, 1981, 4-11.
Овчаров, Н. За характера на художественото творчество в българското средновековие, 3, 1986, 53-57.
Овчаров, Н. Идеалистическа и реалистическа тенденции в средновековното европейско изкуство, 1, 1982, 8-17.
Овчаров, С. Кино на факта – теоритична характеристика и индивидуална практика, 1, 1997, 48-50.
Овчарова, М. „Диктаторските ботуши” в творчеството на Илия Бешков и Йозеф Чапек (иконографски паралели), 4, 1974, 50-56.
Огнев, В. Монтаж и лирическа композиция, 4, 1968, 58-61.
Орлинова, Я. Кирил Шиваров, 2, 1992, 40-44.
Орлова, М. О некоторых декоративных приемах в стенописи собора Рождества Богоматери Антониева монастыря в Новгороде (1125 г.), 1, 2010, 3-11.
Остоич, Д. Критиката и изобразителното изкуство, 3, 1983, 20-23.
Остоич, Д. Съветският съюз и развитието на българската социалистическа художествена култура, 1, 1983, 14-16.
Отов, Л. Аксиоматичен анализ на художественото изображение, 1, 1978, 24-33.
Отов, Л. Еволюция на темата „Мадоната” в творчеството на Рафаело, 3, 1981, 54-61.
Павлов, Е. Един телевизионен портрет, 3, 1980, 56.
Павлов, Е. Екранният образ като информация, 1, 1975, 57-59.
Павлов, Е. Превъплъщения без грим, 4, 1986, 28-32.
Павлов, Е. Проблеми на монтажния документален филм, 4, 1973, 46-50.
Павлов, Е. Художественият образ като модел в монтажния документален филм, 3, 1978, 57-61.
Павлов, Т. Някои основни проблеми на социалистическо-реалистическото изкуство, 1, 1968, 5-10.
Павлова, В. Изложбата „Средновековните съкровища на България”, 3, 2007, 45-49.
Павлова, Г. Младежта и телевизията, 3/4, 1992, 103-108.
Памукчиев, С. Опит на прага на граничното, 1, 1998, 27-29.
Панайотова, В. Вътрешна сценична структура и действен анализ, 4, 1980, 45-50.
Панайотова, В. Сценична структура, жанр, стилистика, 4, 1978, 9-17.
Панайотова, Д. Някои проблеми на българската архитектура през ХІІ-ХІV в., 1, 1973, 50-56.
Панайотова, Д. Орнаментът в стенописите от Долна Каменица, 4, 1971, 57-62.
Панайотова, Д. Църквата в Долна Каменица (1323-1330) и изкуството от тази епоха, 4, 1970, 43-51.
Панайотова, С. Иконография и богословска интерпретация на сцената с дървото на Йесей в английските псалтири (ХІІ-ХІІІ в.), 4, 1993, 47-55.
Панева, Л. Нравствената проблематика в съвременната драма и театър, 3, 1986, 3-10.
Панева, Л. Ранното творчество на Артур Аврамов, 1, 1972, 52-57.
Панева, Л. Революцията и българският театър, 2, 1969, 17-30.
Панева, Л. Социалистическата режисура – етапи на развитие, 3, 1974, 37-48.
Панева, Л. Съветската пиеса на българска сцена, 4, 1987, 43-46.
Панева, Л. Съпротивата във френската драма от 40-те и 50-те години, 3, 1985, 37-46.
Панева, Л. Телевизия, радио, режисура, 4, 1984, 45-49.
Панева, Л. Хамлет – сатирична драма?!, 1, 1984, 45-49.
Панова, С. За някои нови тенденции в стилистиката на съвременния куклен театър, 1, 1986, 33-37.
Панова, С. Островски и съвременността, 3, 1973, 58-61.
Панчева, С. Изразни средства на символистичната режисура, 1, 1987, 37-44.
Парпулов, Г. Няколко стари описания на Зографския манастир, 2, 2008, 26-31.
Парпулов, Г. Три добавки към старите описания на Зографския манастир, 2, 2009, 60.
Парпулов, Г. Четири гръцко-български миниатюри от XIV век, 2, 2009, 31-34.
Паси, И. Винкелман и неговата „история”, 3, 1971, 48-53.
Паскалева-Кабадиева, К. Ислямски влияния върху българското изкуство през ХV-ХVІІІ век, 3, 1980, 25-30.
Пеийч, С. Епирският произход на живописците от манастира „Пустиня”, 2, 1997, 22-30.
Пейков, С. За необходимостта от дигитализация и експертна оценка на художествените фондове в България и за извършеното в ХГ – Балчик, 4, 2008, 6-7.
Пейчева, Л., Димов, В. Бели пътища, черна музика, 3, 2003, 52-58.
Пенкова, Б. „Тия мои най-малки братя” в поствизантийската иконография на Страшния Съд в контекста на балканската народна култура, 4, 1993, 21-27.
Пенкова, Б. За някои особености на поствизантийското изкуство в България, 1, 1999, 3-8.
Пенкова, Б. За поминалния характер на параклиса на втория етаж в Боянската църква, 1, 1995, 29-41.
Пенкова, Б. Изображението на Божията десница в Боянската църква, Извънреден брой, 1998, 11-16.
Пенкова, Б. Към иконографията на евангелистите в Боянската църква, 2, 2003, 20-22.
Пенкова, Б. Образът на св. Патапий в новооткритите стенописи от ХІІ в. в гробищната църква в град Рила, 1, 2001, 9-12.
Пенкова, Б. Св. Йоан Рилски в Боянската църква – иконография и археология, 2, 2011, 28-31.
Пенкова, Б. Стенописите в Бачковската трапезария и атонската традиция, 1, 1989, 46-53.
Пенкова, Б. Стенописите в църквата „Св. Петка Самарджийска” в контекста на балканското изкуство от ХVІ век, 2, 1991, 32-42.
Пенкова, Б. Чудото на св. Никола с килима в Боянската църква, 1, 2008, 6-10.
Пенкова, Б. Юбилей с бъдеще. Чл. кор. Елка Бакалова на 70 години, 4, 2008, 59-60.
Пенкова, Е. Тракийският Дионис и вярата в безсмъртието, 3, 1994, 43-54.
Петев, Т. Графичен лист по Рафаел в Националната галерия за чуждестранно изкуство, 2, 2012, 40-43.
Петкова, Н. Евангелски обкови от Враца – примери за локална златарска традиция от ХVІІ век, 2, 2010, 29-35.
Петкова, Н. Към типологията на византийските обкови на евангелия, 2, 2011, 32-38.
Петров, Д. Поезията на Микеланджело Буонароти, 4, 1968, 27-35.
Петров, П., Р. Димова. Неизвестното живописно наследство на Димитър Драганов, 4, 2011, 48-53.
Петрова, К. Декорът и музиката – „за” и „против” актьора, 1, 1979, 45.
Петрова, К. Емоционалното и рационалното начало в творчеството на актьора, 4, 1985, 34-38.
Петрова, К. Живот и творчество. Анкета с режисьора Вили Цанков, 3, 1990, 12-20.
Петрухин, В. Болгарские амулеты в виде конников: евразийский контекст, 3, 2007, 3-6.
Петрухин, В. Подвиги Геракла и священный брак: к истории изобразительных сюжетов „варварского искусства” в І тыс. н. э., 1, 2008, 3-5.
Петрухин, В. Я. У истоков древней культуры: ритон из Чернигова и хазарская традиция, 1, 2000, 3-10.
Печинкова, П. Пражкото училище по декоративни изкуства, 2, 2006, 20-27.
Попилиев, Р. Българската комедия в балканската контактна зона на комичното, 2, 2001, 17-23.
Попилиев, Р. Есе за писача на есета, 1, 2003, 36-41.
Попилиев, Р. Корабът на глупците, глобалният театър и театърът в глобалното пространство, 3, 2011, 23-25.
Попилиев, Р. Модерната драма като дом, 3, 1993, 36-40.
Попилиев, Р. Народният театър – норма и отклонение, 2, 2005, 20-24.
Попилиев, Р. Преход и театрални смехови нагласи, 4, 2009, 22-25.
Попилиев, Р. Пространството на модерната драма, 2, 1998, 44-47.
Попов, С., Гинев, Д. Изкуствоведската критика и изкуствоведската теория като „монолог” и „диалог”, 1, 1985, 18-25.
Попов, Ч. Антифашистката тема в българската социалистическа живопис, 3, 1985, 3-7.
Попов, Ч. Еволюция на жанровата система в българската живопис и графика през 60-те години на ХХ век, 2, 1992, 31-39.
Попов, Ч. Еволюция на съотношението фигури – среда в живописната композиция, 3, 1981, 7-16.
Попов, Ч. Изкуство и институции при тоталитаризма. Някои особености на съветския модел, 3, 2000, 45-50.
Попов, Ч. Изкуствознание и постмодернизъм. Тезата за „края” на историята на изкуството: мнения и полемики, 1, 2005, 15-24.
Попов, Ч. Инфраструктура на художествения живот и художествени процеси, 1, 2008, 31-36.
Попов, Ч. Национални и регионални художествени институти – специфики и взаимовръзки, 4, 2008, 3-5.
Попов, Ч. Някои аспекти на променящия се художествен живот, 2, 1992, 54-58.
Попов, Ч. Някои аспекти от еволюцията и преодоляването на соцреализма: герой, персонаж, антиперсонаж (30-те – 80-те години), 2, 1993, 36-45.
Попов, Ч. Основи на иконографията в изкуствоведческия анализ, 3, 1983, 24-32.
Попов, Ч. Основни етапи в разработката на образа на Георги Димитров в българското изобразително изкуство, 4, 1982, 22-30.
Попов, Ч. Проблемът за жанра и някои предпоставки за развитието на жанровата система в нашата живопис и графика през 60-те години, 2, 1990, 21-38.
Попов, Ч. Първа изложба на „19.90”, 3, 1991, 56-58.
Попов, Ч. Пътища на „неконвенционалното” изкуство: два примера, 3, 2004, 43-48.
Попов, Ч. Развитие на съвременната българска историческа живопис, 4, 1980, 3-14.
Попов, Ч. Съвременно развитие на иконографските изследвания, 2, 1984, 22-30.
Попов, Ч. Съвремието като „история”. Някои особености на „тематичната картина” през 30-те години, 1, 1998, 48-54.
Попов, Ч. Трансформации на постсоциалистическата живопис у нас през 90-те години на ХХ в. (някои паралели със западната, съветската и постсъветската живопис), 1, 2010, 42-47.
Попов, Ч. Фигуралната композиция в съветската и българската живопис през 60-те и 70-те години, 4, 1987, 12-24.
Попов, Ч. Характерни особености и тенденции в развитието на българската социалистическа живопис, 4, 1984, 3-12.
Попова, Д. Еволюция на неконвенционалните форми в българското изкуство през втората половина на 80-те – първата половина на 90-те години, 1, 1998, 16-20.
Попова, Е. Богородица – Хестия, 1, 2002, 41-50.
Попова, Е. Домашните икони в колекцията на НХГ, 1, 2006, 31-42.
Попова, Е. За авторството на иконата „Св. Марина с житие” от Галерията на икони – Охрид, 3, 1998, 33-39.
Попова, Е. Икона на св. Екатерина в църквата „Св. Георги Метошки” в Асеновград, 2, 1995, 31-42.
Попова, Е. Праотец Ной – култ, икони, апокрифи (ХVІІІ-ХІХ в.), 4, 2000, 46-52.
Попова, Е. Реинтерпретации на чудотворната икона на св. Богородица от Кикос в българската живопис от края на ХVІІІ – ХІХ в., 4, 1998, 32-41.
Попова, Е. Стенописите в притвора на църквата „Св. Никола” в Арбанаси, 3, 1999, 3-17.
Попова, Е. Теми, въведени в българската живопис от Христо Димитров, 3, 2001, 3-10.
Попова, Е. Царските двери в църквата „Успение Богородично” във Велико Търново и творчеството на Станю Нейков Марангозина, 1, 2011, 37-41.
Попова, Н. Паралели между кукления театър и анимационното кино – сюжети и пластическо изразяване, 3, 2012, 54-68.
Попова-Мороз, В. За функцията на два раннохристиянски паметника от Историческия музей в Оряхово, 3, 2002, 19-24.
Попова-Мороз, В. Портретите на Александър Велики и техните имитации в римска Тракия, 1, 2002, 7-14.
Попова-Мороз, В. Римската бронзова портретна пластика и императорската пропаганда в Мизия и Тракия, 2, 1993, 14-22.
Попова-Мороз, В. Силистренската гробница и Късноконстантиновата епоха, 1, 1991, 42-49.
Попова-Мороз, В., Луканова, И. Сребърен бюст на тетрарх от България, 3, 1994, 36-42.
Поповска-Коробар, В. Бележки за неизвестни икони на зографите Христо Димитров и Димитър Христов в Македония, 1, 2005, 44-49.
Поповска-Коробар, В. Към атрибуцията на стенописите в Слимничкия манастир и техните паралели в някои църкви в България, 2, 1997, 3-9.
Праматарова, М. Движение, да, но по-скоро „брауново”, 3, 1993, 45-46.
Прашанова, А. Жанрови изменения в художествената керамика, 4, 1981, 33-42.
Прашков, Л. Нови открития в декорацията на средновековната църква „Св. Архангел Михаил” в град Рила, 1, 2001, 3-8.
Прашков, Л. Новооткрити стенописи от края на ХІІ – началото на ХІІІ век в гробищната църква в град Рила (Предварително съобщение), 3, 1998, 3-7.
Прокопов, И. Оригинални тасоски тетрадрахми и техни имитации в съкровището от с. Събраново (Събрано), Новозагорско (IGCH 965), 2, 2000, 3-10.
Рабаджиев, К. Херакловият образ върху златните съдове от Панагюрското съкровище, 3/4, 1997, 71-74.
Рангелова, Б. Българският експресионизъм – особености и типология, 3/4, 1992, 19-28.
Рачева, М. Киното в битка за човека: диалектика на конфликта, 3, 1984, 3-15.
Рачева, П. Две портретни рисунки на Борис Георгиев от обучението му в Мюнхен от фонда на НХГ София, 3, 2009, 34-38.
Рашев, Р. За художественото и културно-историческо значение на рисунките-графити от ІХ-Х век, 49-55.
Рашев, Р. Образът на Горгона в средновековните паметници от България, 3, 2007, 7-11.
Рокоманов, В. Еврипид като сценограф, 2, 2001, 49-55.
Рошковска, А. За глиптиката от епохата на българското Възраждане, 1, 1976, 46-55.
Рошковска, А. Към въпроса за тревненската иконопис и нейната характеристика, 3, 1981, 35-39.
Русев, П. Възникване и развитие, характер и особености на старобългарската култура, 2, 1978, 3-8.
Русев, П. Проблемът „литература, изкуство и общество” от гледна точка на кибернетиката и теорията на информацията, 1, 1971, 38-44.
Русев, П. Стилистиката, поетиката и естетиката на исихазма в творчеството на търновските книжовници (Евтимий Търновски, Киприан, Григорий Цамблак), 4, 1976, 54-56.
Русев, П. Форми, системи и особености на културното общуване в Югоизточна Европа през Средновековието, 2, 1975, 42-45.
Русев, С. В защита на тематичната композиция, 4, 1968, 20-26.
Русев, С. Кирил Цонев, 4, 1972, 13-24.
Русев, С. Лично за „Новите”, 4, 2011, 3-4.
Русева, Р. Зографски наръчник на Захари Зограф (НАИМ №11) – съдържание и приложение, 4, 2010, 9-14.
Ръцева, С. „Въртящите се дискове” от Боянската църква, 2, 2008, 16-22.
Ръцева, С. Иконографска и стилова характеристика на стенописния ансамбъл от храма „Св. Атанасий” в Арбанаси от 1667 г., Извънреден брой, 1998, 38-43.
Ръцева, С. Св. Богородица „Страстна” – произход и семантика в контекста на средновековната образна традиция, 3, 2004, 10-14.
Ръцева, С. Стенописите в нартекса на храма „Св. Атанасий” в Арбанаси – сюжетно-тематични и иконографски аспекти, 4, 1998, 20-31.
Сабурин, Х. По повод на един кубински екземпляр на „Цигански романси” от Лорка, 1, 1985, 34-36.
Саев, Г. Ибсен и символизмът, 2, 1986, 27-30.
Саев, Г. Невъзможната формация, 3, 1993, 29-35.
Саев, Г. Своеобразие и търсене на българската театрална критика (1892-1907), 1, 1985, 26-33.
Сантова, М. Взаимодействия между фолклорна и специализирана култура в периода ХV-ХVІІ в., 2, 1984, 48-55.
Сантова, М. Възможности за интерпретация на изображението. Чипровският дискос, 1, 1992, 29-36.
Сантова, М. Възрожденското фолклорно и нефолклорно художествено творчество, 1, 1988, 54-59.
Сантова, М. Дискосът: функции, иконография, семантика, 3, 2002, 3-8.
Сантова, М. Иконография и идентичност. Бенш – костюмът на Жил, 1, 1999, 42-53.
Сантова, М. Фолклорна и нефолклорна култура в ХVІІІ-ХІХ век, 4, 1986, 12-18.
Сарабьанов, В. „Страшный суд” в росписях Снетогорского монастыря в Пскове и его литературная основа, 2, 1996, 23-30.
Сарабянов, В. „Святители – источники Премудрости” во фресках Спасо-Преображенской церкви Евфросиньева монастыря в Полоцке, 1, 2010, 12-17.
Сатка Мата, Ф. Албанското въоръжено социзкуство, 1, 2012, 44-48.
Сатка, Ф. Живопис в сянка, 4, 2009, 46-55.
Светлов, И. Новите пътища на пластическия ансамбъл (Идеи и форми, пространствена и жизнена среда), 3, 1984, 26-30.
Свинтила, В. Георги Попов – Джон, 3, 1981, 40-45.
Свинтила, В. Живописта на ранния Стоян Сотиров, 3, 1979, 19-27.
Свинтила, В. Ктиторските портрети в историята на портретното изкуство, 3, 1982, 40-46.
Свинтила, В. Лингвистика и кино – възраждането на една проблема, 4, 1969, 50-53.
Свинтила, В. Между Рембранд и Гоя, 2, 1968, 47-57.
Свинтила, В. Начало на художествената типизация. („Характерните глави” в палеохристиянските саркофази), 3, 1976, 46-53.
Свинтила, В. Рисунките на Тома Вишанов – Молера и българската пластическа култура от Възраждането, 4, 1972, 30-45.
Свинтила, В. Театралните сюжети в античната живопис и техния смисъл и значение за развитието на изкуството, 2, 1977, 41-51.
Сиракова, И. Нова мода „Шантеклер” или за роклите и шапките на старо Русе, 2, 2006, 47-49.
Славов, А. Към въпроса за отношението тема-композиция в българската църковна дърворезба, 3, 1968, 32-39.
Славов, А. Мултипликационният свят на Доньо Донев, 2, 1970, 36-51.
Славов, А. Общи принципи на украсата в българското народно творчество, 4, 1971, 40-51.
Славов, А. Художествени особености на изделията на традиционното българско медникарство, 1, 1971, 45-54.
Славов, И. Геният на революцията и изкуството, 3, 1972, 3-12.
Славов, И. Ироническа деструкция на модернизма, 3, 1975, 21-27.
Славов, И. Ирония, нихилизъм и модернизъм, 2, 1973, 49-59.
Славов, И. Карл Маркс и генезисът на естетическото, 2, 1968, 3-12.
Славов, И. Ленин и неговото пролетарско изкуство, 1, 1970, 3-12.
Славов, И. Маркс и изкуството, 4, 1983, 3-8.
Смелянски, А. Н. В. Гогол и проблемите на театралната методология, 2, 1982, 35-43.
Смирнова, Е. Мотивите на тератологичните инициали в руските ръкописи от ХІІІ век. Някои наблюдения, 2, 2009, 18-22.
Смядовски, С. „Чин над иконописцем” (?), 2, 1996, 20-22.
Смядовски, С. В Боянската църква 30 години след проф. Иван Гълъбов, 1, 1995, 51-55.
Соколов, М. Н. (СССР) Ервин Панофски и изкуството на Възраждането, 1, 1987, 27-36.
Соколова, Д. Българските закони за музеите и старините. Етапи на създаване, особености и ефекти на функциониране (края на ХІХ и първата половина на ХХ век), 3, 2000, 10-17.
Соколова, Д. Критическа оценка и пазарна стойност на произведения на изкуството в България до средата на 40-те години, 3, 1996, 3-14.
Соколова, Д. Националната галерия (1892-1948). Етапи и система на формиране на институцията, 1, 1994, 39-50.
Соколова, Д. Рисунките на Доспевски – между Средновековието и Новото време, 1, 2001, 23-36.
Спасова-Дикова, Й. Libri de arte ludicra. Книги за актьорското изкуство в България от началото на ХХІ век, 4, 2009, 32-36.
Спасова-Дикова, Й. Актьорски поколения в Народния театър, 2, 2005, 15-19.
Спасова-Дикова, Й. Невербални системи и кодове в театралния спектакъл, 2, 1998, 34-40.
Спасова-Дикова, Й. Театралната иконография и актьорският образ, 2, 2001, 24-36.
Спиридонова, М. Демонични образи и Христови притчи в българската възрожденска стенопис, 3, 2006, 20-26.
Стайкова, Л. Апликация към конска сбруя от могилно погребение при с. Долна Козница, Кюстендилско, 3/4, 1997, 30-35.
Станева, Т. Сюжетната трактовка на фигуралната композиция в творчеството на „Новите художници” (1931-1944), 4, 2011, 27-32.
Станева, Х. Реставрацията на църквата „Св. Димитър” в Бобошево, 3, 2005, 37-40.
Станилов, С. Ex fontibus ad veritatem. Чл. кор. Васил Гюзелев на 65 години. Избрана библиография, 2, 2002, 55-59.
Станилов, С. Венчелистният стил в художествения метал на Първото българско царство, 4, 1998, 3-11.
Станилов, С. Произход и значение на един орнаментален мотив от ранносредновековната металопластика, 2, 1992, 48-53.
Станимирова, Н. Антифашистката тема в българското игрално кино, 3, 1985, 27-36.
Станимирова, Н. Концепциите за образа на Ленин в киноизкуството, 3, 1970, 3-13.
Станимирова, Н. Някои типологични особености на българската кинорежисура, 2, 1982, 40-45.
Станоева, И. Име и дреха, 2, 1996, 56-59.
Станоева, И. Технология и идентичност. Везането, 2, 1995, 43-47.
Станчев, Д. Златни накити от тракийската гробница до с. Копривец, Русенско, 3/4, 1997, 36-38.
Станчева, Л. Театралните възгледи на Зола, 1, 1978, 57-60.
Станчева, Л. Театърът – обществена функция, 1, 1985, 51-54.
Станчева, Л. Френската драматургия на сцената на Народния театър (1904-1970), 4, 1981, 51-55.
Станчева, Р. Жорж Папазов и Тристан Цара – едно приятелство в две писма, без да броим стихотворението, 4, 2004, 16-20.
Статулов, Д. Институционални зависимости и цензурна траектория в българското игрално кино (1944-1989), 3, 2012, 15-17.
Стефанов, В. Когато слушаш публиката..., 4, 2009, 3-7.
Стефанов, В. Народният театър „Иван Вазов” и предизвикателствата на новото време, 2, 2005, 3-6.
Стефанов, В. Началото на българската комедиография, 2, 1991, 3-12.
Стефанов, В. Преход и промяна през 60-те, 2, 2001, 3-9.
Стефанов, В. Първите представления и театралният процес през Възраждането, 2, 1987, 13-19.
Стефанов, В. Театър на промяната (1944-1948), 1, 2008, 25-30.
Стефанов, В. Театърът на абсурда и екзистенциализма, 1, 1977, 3-10.
Стефанов, П. Сцената „Носене на Кръста” от наоса на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 3, 2004, 15-21.
Стефанов, С. „Лявата” рисунка в българския печат през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 77-79.
Стефанов, С. Алтернативни модели в българското изкуство от края на ХХ век – външен и вътрешен поглед, 2, 2007, 26-30.
Стефанов, С. Динамика на художествените модели в съвременното българско изкуство, 1, 1998, 3-8.
Стефанов, С. Методи и практики на художествената критика в България през 90-те години на ХХ век, 1, 2005, 25-29.
Стефанова, А. Българският абсурдист Маргарит Минков, 1, 2003, 51-54.
Стефанова, А. Народният репертоар на Народния театър, 2, 2005, 36-54.
Стоилова, Л. Българки в чуждестранния художествен живот – Мара Учкунова-Аубьок и Ана-Люля Симидова-Праун, 2, 1999, 57-61.
Стоилова, Л. Регионални отражения на Модерното движение в българската архитектура между двете световни войни. Приносът на жените, 4, 2002, 29-34.
Стоименов, С. Взаимодействие на киното с другите изкуства, 2, 1977, 26-33.
Стоименов, С. Взаймодействието между обстоятелствата и характерите (Наблюдение върху българските сценарии), 2, 1978, 41-45.
Стоименов, С. Документалното начало в телевизионната публицистика (Сравнителен анализ на българската, съветската и югославската телевизия), 1, 1991, 29-34.
Стоименов, С. За вътрешния свят на личността, 4, 1987, 59-60.
Стоименов, С. Косвеното въздействие на филма върху зрителя, 2, 1968, 23-32.
Стоименов, С. Някои проблеми на монтажа и композицията, 4, 1970, 52-61.
Стоименов, С. Поглед към румънския игрален филм, 4, 1986, 19-27.
Стоименов, С. Поглед към югославското кино, 1, 1984, 50-57.
Стоименов, С. Поглед към югославското кино. ІІ, 3, 1984, 49-53.
Стоименов, С. Размисли за два типа художествено обобщение, 4, 1972, 58-61.
Стоименов, С. С по-висок естетически критерии, 1, 1974, 19-22.
Стоименов, С. Стилистични мотиви в съвременното кино (Преценки и изводи от Фест’ 78, 79, 80), 4, 1980, 15-22.
Стоименов, С. Сходни явления в стилистиката на българското и съветското кино (Традиция и новаторство), 2, 1975, 26-34.
Стоичкова, Т. Изкуството в програмата на средствата за масова комуникация, 2, 1988, 55-57.
Стойков, А. Автономия и зависимост на изкуството, 4, 1977, 3-5.
Стойков, А. Българско социалистическо-реалистическо и съвременно упадъчно изкуство, 1, 1975, 3-14.
Стойков, А. Георги Димитров за художествения талант, 4, 1982, 3-6.
Стойков, А. Димитър Благоев и художествената ни култура, 1, 1982, 3-7.
Стойков, А. Епифеноменалната светлина във византийската живопис, 3, 2007, 50-52.
Стойков, А. Жизнеността на реализма в изкуството (По повод Втората международна изложба на реалистичната живопис), 4, 1976, 3-14.
Стойков, А. За някои най-нови тенденции в световната карикатура, 4, 1973, 37-45.
Стойков, А. За някои тенденции на съвременното реалистично изкуство (По повод Третото триенале на реалистичната живопис), 4, 1979, 3-12.
Стойков, А. Изкуство и социализъм, 3, 1969, 3-15.
Стойков, А. Импулсите на Великия Октомври, 4, 1987, 3-6.
Стойков, А. Освалдо Гуансамин. Жизнен и творчески път, 4, 1988, 4-15.
Стойков, А. От върха на тридесетилетието, 3, 1974, 3-10.
Стойков, А. Относно взаимоотношенията между литературата, живописта и графиката, 3, 1981, 17-23.
Стойков, А. Работническата класа в изобразителното изкуство, 4, 1968, 6-19.
Стойков, А. Размишления върху съвременното българско изкуство, 2, 1970, 10-23.
Стойков, А. С априлски пламък към нов възход на художествената ни култура, 1, 1986, 3-7.
Стойков, А. С поглед напред (Април и съвременното българско изкуство), 2, 1976, 3-11.
Стойков, А. Тодор Павлов – естетикът и изкуствоведът, 3, 1970, 14-19.
Стойков, Л. Модата като изкуство ... или за непреходното в стила на обличане, 2, 2006, 34-39.
Стойкова, М. Икони от църквата „Въведение Богородично” в Благоевград, 3, 1999, 32-40.
Стойкова, М. Иконите от църквата „Успение Богородично” в Златоград, 4, 2010, 40-44.
Стойкова, М. Таксидиотите и тяхната роля за формиране облика на изкуството през Възраждането, 1, 2006, 18-30.
Стойновска, К. За нравственото въздействие на филма, 2, 1986, 3-11.
Стойчев, Т. Опит за характеристика на религиозното изкуство, 3, 1970, 29-40.
Стойчева, В. „Синтетичният” стил в българското изобразително изкуство от началото на 20-те години, 3, 1986, 58-60.
Стойчева, С. Човекът – творец в дизайна, 1, 1983, 26-29.
Стоянов, В. Увод към проблема за естествените граници на дизайна, 2, 1987, 50-56.
Стоянов, В. Увод към проблема за естествените граници на дизайна, 2, 1990, 39-49.
Стоянов, Л. Нямото изкуство (За мястото на художника Борис Георгиев в съвременната култура), 1, 1972, 41-51.
Стоянов, Р. Карпентиер за двама български художници, 1, 1980, 55-60.
Стоянов, С. Страници от един живот за изкуството (Кирил Цонев), 4, 1995, 16-22.
Стоянов, Ц. Хердер и стремежът към „органика” в културата, 2, 1971, 54-61.
Стоянова, М. Няколко житийни икони на Йоан Кръстител от ХVІІ-ХVІІІ век. Типологични особености, 2, 1986, 31-37.
Суботич, И. „Какво необикновено пътуване! С никого не се разделих.” Милена Павлович Барили (1909-1945), 4, 2002, 45-49.
Суботич, И. Идеалът „връщане към природата” – група „Облик”, 2, 1999, 10-14.
Суботич, И. Стихване на страстите в художествените търсения. Изкуството на 30-те години в Белград. На прехода между третото и четвъртото десетилетие, 1, 1996, 14-24.
Събев, П. Три неизвестни икони със Страстите Христови от фондовете на Регионален исторически музей – Велико Търново, 1, 2011, 42-47.
Танев, С. Дон Фернандо пристига в България върху една костенурка, 3, 1993, 41-44.
Тенев, Л. Безмълвният диалог, 3, 1979, 37-44.
Тенев, Л. Временни и пространствени измерения на сценичния образ, 4, 1980, 23-35.
Тенев, Л. Драматургически и сценически структури, 1, 1980, 16-21.
Тенев, Л. Драмите на Орлин Василев, 2, 1975, 35-41.
Тенев, Л. Ирина Тасева, 4, 1977, 44-46.
Тенев, Л. Композиция и образ в класическата и съвременната западноевропейска драматургия (По случай 300 години от смъртта на Молиер), 2, 1973, 32-40.
Тенев, Л. Поетиката на Ибсен, 3, 1978, 24-33.
Тенев, Л. С въжделенията на нашите дни, 4, 1975, 56-60.
Тенев, Л. Същностни особености на диалога в съвременната ни драматургия, 3, 1972, 13-24.
Тенев, Л. Философският илюзионизъм на „Змейова сватба”, 4, 1981, 24-32.
Тодич, М. Фотографията на сюрреализма – между чудото и факта, 4, 2006, 21-28.
Тодор Живков и художествената култура, 4, 1981, 3-9.
Тодоров, В. За опазването на Мадарския конник, 2, 2002, 46-48.
Тодорова, И. „Златното време” в човешката история (Нова интерпретация на една стара идея), 4, 1996, 25-30.
Тодорова, М. Драматургичните адаптации – смислови и сюжетни метаморфози в изкуството на постмодернизма, 1, 2003, 55-59.
Тодорова, Р. Йозеф Питер в българската приложна графика, Извънреден брой, 1991, 80-81.
Топалджикова, А. Йордан Радичков – драматургия и миротворчество, 4, 1979, 54-57.
Топалджикова, А. Класиката, учителят и днешния ден, 3, 1993, 4-11.
Топалджикова, А. Митът за самодивата и „Албена” на Й. Йовков, 3, 1980, 50-52.
Топалов, С. Тракийски приноси в ранното антично монетосечене, 3/4, 1997, 75-92.
Тотев, К. Два пръстена-печати от България, Извънреден брой, 1998, 31-37.
Тотев, К. Константинополски процесийни кръстове от Средновековна България, 3, 2002, 25-33.
Тотев, К. Релефна икона от с. Драганово, Великотърновско. Научно съобщение, 2, 1986, 55-58.
Тотев, К., Косева, Д. Процесуален кръст от Историческия музей във Велико Търново, 3, 1996, 37-43.
Тошева, Е. Разминаване с избора, Извънреден брой, 1991, 91-95.
Тошева, К. Актьорът – строител на професионалния български театър, 1, 1990, 43-48.
Тошева, К. Делото на Йозеф Шмаха, 2, 1998, 4-9.
Тошева, К. Държавност и театър, 3, 1993, 19-23.
Тошева, К. Стефан Сърчаджиев, 3, 1970, 49-54.
Трейман, Н. Изкуствената плът на дигиталното изображение, 4, 2006, 46-47.
Трипанис, К. Древногръцката трагедия, 3, 1977, 15-19.
Трифонов, Т. За някои проблеми при използването на сините пигменти в стенната живопис, 1, 1995, 59-61.
Трифонова, А. Две икони на Дионисий от Фурна или на зографи от школата му в България, 2, 2010, 36-40.
Трифонова, А. Икона на св. Власий с житийни сцени в сбирката на църквата „Св. Атанасий” във Варна, 1, 2012, 41-43.
Труфешев, Н. Проблеми на синтеза и националното своеобразие в българската архитектура, 4, 1970, 14-31.
Тулешков, Н. Отново за часовниковите кули, 1, 2012, 51-57.
Тъпанов, С. Резултати от проучването и реставрацията на стенописите в параклиса „Успение на св. Иван Рилски” в Рилския манастир, 4, 2010, 15-17.
Фенерджиева, З. Неизбежността на фатума. Присъствие/отсъствие на филми с мултилинеарна наративна структура в българското и световното кино, 2, 2004, 12-14.
Филева, А. Софийска градска художествена галерия – история, памет, бъдеще, 3, 2008, 33-35.
Филипова, М. Взаимодействие на киното с изобразителното изкуство, 3, 1986, 46-52.
Филкова, М. Времето като двигател на конфликта в „днешната” съветска драматургия, 1, 1979, 50-56.
Филкова-Кръстева, М. Жанрово многообразие в съветската драматургия от 70-те години, 1, 1987, 11-16.
Фллрова, Э. Хазарские миниатюры, 3, 2007, 20-25.
Фокас, Д. „Се ¬сть духъ […] апсидъ глухыи и затыка©щии уши свои.” Към интерпретацията на един инициал от Добрейшовото евангелие, 3, 2006, 3-9.
Фокас, Д. За една сцена върху Охридските врати и нейното значение за зооморфната образност през Средновековието, 3, 2007, 38-44.
Фол, А. Обред и драма, 3, 1994, 10.
Фол, А. Просопон, 3, 1990, 40-41.
Фол, А. Рогозенското съкровище и последствията от духовния преврат в Елада (VІІІ-V в. пр.н.е.), 4, 1988, 3-12.
Фол, А. Тракийският космос, 3/4, 1997, 10-13.
Фол, В. Погребални маски, 1, 1991, 50-53.
Фол, В. Свещената ръка, 4, 1994, 59-62.
Фол, В. Форма и украса на бронзовите изделия в Тракия (VІІІ-VІ в. пр.н.е.), 1, 1993, 56-60.
Фол, Н. Авторът пред рамката, 2, 1969, 57-61.
Фонякова, Н. Изображение одного забытого обычая на хазарском сосуде из Коцкого городка, 4, 2003, 45-48.
Фонякова, Н. Хазарское серебро (традиции и инновации), 3, 2007, 32-37.
Франгова, К. Върху теорията за възстановяване на керамични находки от археологически контекст, 4, 2005, 51-55.
Хаджиев, К. Нови епиграфски паметници от Боянската църква, 3, 2008, 14-17.
Хаджимишев, И. Възход и упадък на фотографското изображение, 4, 2006, 3-7.
Хаджипапа, С. От религиозното изкуство към „родното”. Атон през погледа на художниците Цанко Лавренов и Поликлитос Ренгос, 3, 2004, 28-35.
Хаджипапа, С. Фотис Кондоглу: романтик или фанатик?, 4, 2003, 16-22.
Халачев, Л. Някои предпоставки за драматургията на цвета в киното, 4, 1976, 28-37.
Халачев, Л. Послепис към „Писмата за цвета”, 1, 1978, 34-39.
Ханджиева, Е. Пътят на една картина, 2, 2002, 54.
Харалампиев, Х. За рисунката на скулптора, 1, 1998, 35-36.
Хлебаров, В. Моите запознанства с обаятелния художник (Кирил Цонев), 4, 1995, 27-29.
Холевич, Л. Проблеми на българската драматургия през втората половина на 80-те години, 2, 1994, 44-49.
Холевич, Л. Съвременното българско село в игралния филм, 2, 1984, 31-36.
Холевич, Л. Трагедийното начало в българския игрален филм, 2, 1978, 51-56.
Христов, Х. П. Върху някои аспекти на цветния синдром и изкуството, 1, 1978, 45-48.
Христова, Е. Има ли криза в естетиката?, 3, 1980, 40-42.
Христова, М. Тенденции в медалната скулптура в България, 2, 2008, 49-55.
Христова, Н. Власт и художествена интелигенция в България 1956-1958 година, 3, 2000, 51-58.
Христова-Радоева, В. Мяра за художествено преживяване, 2, 1988, 37-48.
Христова-Тошева, Д. Историческо развитие и приложение на фотомеханичните способи в съвременното графично изкуство, 2, 2008, 42-48.
Христова-Трифонова, М. Лични вещи на проф. А. Грабар от фонда на Националния музей „Боянска църква”, 1, 1995, 62.
Цанев, П. Основни методологически алтернативи пред развитието на съвременното художествено образование според критическите модели на постмодерната теория, 1, 2005, 30-35.
Цанев, П. Съвременното изкуство и идеята за дисциплинарен център. Академични измерения на професията художник в началото на ХХІ век, 2, 2007, 31-34.
Цанева, Е. Присъствието на западноевропейските производители на порцелан на българския пазар от началото до 40-те години на ХХ век, 2, 2006, 55-61.
Цанева, Л. За дейността на тревненските зографи в Северна Добруджа, 4, 2008, 47-52.
Цанкова, Д. Непознатият Боян Райнов (1921-2005), 3, 2010, 20-28.
Царевская, Т. Церковь Николы на Липне близ Новгорода и идейное содержание ее росписи, 1, 2010, 18-24.
Цветков, В. Разслояване на стенописни фрагменти в Боянската църква, 1, 2007, 3-6.
Цветковић, Б. Фреске у западном травеjу цркве Св. Димитриjа у Пећкоj патриjаршиjии и култ краља Милутина, 4, 2000, 3-9.
Цветкович, Б. За две миниатюри в Cod. Vat. Slavo 2, 1, 2000, 11-16.
Цветкович, Б. Семантика и орнамент: методологически принос към изучаването на средновековната украса, 2, 2009, 3-9.
Цветковски, С. Живописот на Дичо Зограф во црквата „Св. Георги”, Лазарополе (прилози кон познавање на наjраните потпишани дела), 1, 2011, 24-28.
Ценков, Б. Пътят на Майерхолд в театъра, 3, 1971, 54-61.
Цигова, Б. Дзен-живописта в японската културна традиция, 3, 1984, 41-48.
Цигова, Б. Икебана, 2, 1986, 50-54.
Цингова, С. Георги Попов – Джон във Франция, 4, 2004, 21-25.
Цингова, С. Художествена галерия „Жорж Папазов”, 4, 2004, 57-61.
Цонев, В. Опит за определяне на понятието „изкуство”, 2, 1989, 3-5.
Цончева, М. За героичния образ в съвременното българско изобразително изкуство (По повод изминалите 30 години социалистическо изкуство в България), 3, 1975, 3-16.
Цончева, М. За естетическите позиции на Иван Фунев, 3, 1971, 25-33.
Цончева, М. За някои проблеми на българското възрожденско изкуство, 1, 1979, 3-14.
Цончева, М. За предвъзрожденския характер на българското изкуство през ХVІІ в., 1, 1980, 22-36.
Цончева, М. За художественото наследство на нашите земи (Някои проблеми на тракийското изкуство), 1, 1969, 3-21.
Цончева, М. Захарий Зограф (1810-1853) с патоса и романтиката на Възраждането (По случай 130 години от неговата смърт), 3, 1983, 10-19.
Цончева, М. Изкуство и жизнен път (По случай 70-годишнината на Мара Георгиева), 2, 1976, 37-41.
Цончева, М. Изкуство, наситено с големи съвременни идеи и ярки образи, 3, 1973, 52-57.
Цончева, М. Няколкопластовата средновековна живопис в църквата „Св. Георги” в София (края на ІХ – края на ХІV в.) и византийската художествена традиция, 3, 1978, 47-56.
Цончева, М. Рисунките и специално „социалистическите” на Владимир Димитров – Майстора, 3, 1981, 29-34.
Чанева-Дечевска, Н. Един паралел между българската и грузинската средновековна църковна архитектура, 4, 1979, 37-42.
Часовникаров, Д., Марков, Г. Персонологични проучвания върху някои първообрази в творчеството на Йеронимус Бош, 1, 1979, 57-61.
Черноколева, Л. Кинодокумент и изкуство, 4, 1984, 34-44.
Чикова, Н. Едуард Олби – абсурдист или социален критик, 3, 1986, 21-31.
Чулова, Д. Непознатият Йоан Левиев (1934-1994) – монументалистът на страниците на книгата, 3, 2001, 48-51.
Чхаидзе, В. Костяные пластины с изображением грифонов из раскопок таманского городища, 3, 2007, 17-19.
Шалганов, К. Библиография на Панагюрското съкровище, 4, 1994, 49-51.
Шалганова, Т. Антропоморфни фигури от късната бронзова епоха, 3/4, 1997, 53-58.
Шалганова, Т. Глинени брадви от територията на културата на инкрустираната керамика по Долни Дунав, 3, 1994, 21-24.
Шалганова, Т. Погребалният обред – извор за реконструкция на социалната структура (върху материалите на културата на инкрустираната керамика по Долен Дунав), 1, 2002, 26-30.
Шмийкал, Ф. Прага около годината 1900, 2, 1989, 40-48.
Шойлева, А. Механизми за финансова подкрепа на филмовата и аудиовизуална индустрия в Европа: характеристики, особености, различия, 1, 2009, 23-29.
Шопова, Т. За целостността на изкуството, 2, 1984, 37-41.
Шопова, Т. Изкуството като обект на комплексно изучаване, 2, 1981, 36-39.
Янакиев, А. „Наградата на публиката” – що е то?, 3, 2012, 38-40.
Янакиев, А. Аспекти на звука в нямото кино, 3, 1995, 46-57.
Янакиев, А. Грамада. Опит за реконструкция, 3, 1990, 21-29.
Янакиев, А. Да разкъсаме кинематограф
а, 1, 1997, 30-33.



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3027489
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806