Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Постинг
23.11.2012 20:51 - Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3) 1-ва част
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 2862 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.12.2012 08:45



imageimage
Библиография на списание
„Проблеми на изкуството” (1968-2012/3)

1-ва част - от стр.1 до стр 20 вкл.

Статии
Кирилица

Аврамов, Д. „Наивисти”, „примитивисти”... или нещо по-различно?, 2, 1974, 24-41.
Аврамов, Д. Българската живопис през 30-те години в изкуството на Васил Бараков, 2, 1979, 23-39.
Аврамов, Д. Драмата на Жул Паскин, 2, 1976, 42-52.
Аврамов, Д. Драматичният монументализъм на Атанас Яранов, 2, 1980, 9-22.
Аврамов, Д. Един художник търси непознатото, 1, 1979, 32-44.
Аврамов, Д. Естетиката на импресионизма – за или против?, 1, 1975, 50-56.
Аврамов, Д. Живопис и хуманистично съзнание. Изкуството на Светлин Русев, 3, 1980, 3-17.
Аврамов, Д. Живописта на Иван Ненов (По случай 70 години от рождението на художника), 3, 1972, 25-37.
Аврамов, Д. За движението „Родно изкуство” в българската живопис, 4, 1971, 5-27.
Аврамов, Д. За значението на традициите в съвременното изобразително изкуство, 1, 1971, 55-59.
Аврамов, Д. Из историята на една артистична епопея (100 години от Първата изложба на импресионистите), 3, 1974, 26-36.
Аврамов, Д. Из историята на една артистична епопея (продължение), 4, 1974, 32-49.
Аврамов, Д. Изкуството на Вера Недкова, 1, 1974, 23-41.
Аврамов, Д. Кирил Петров, 1, 1973, 26-41.
Аврамов, Д. Международна изложба на реалистичната ангажирана живопис, 4, 1973, 3-21.
Аврамов, Д. Методът и неговите антиномии, 2, 1973, 3-19.
Аврамов, Д. Младите художници в 1975 г., 4, 1975, 32-45.
Аврамов, Д. Националналното в живописта на Мърквичка и Митов, 4, 1969, 22-34.
Аврамов, Д. Незаслужено забравен принос (За урбанистичната естетика на Чавдар Мутафов), 4, 1977, 22-30.
Аврамов, Д. Неоимпресионизмът на Жорж Сьора, 3, 1975, 36-43.
Аврамов, Д. Нови измерения на социалния реализъм (За живописта на Теофан Сокеров), 3, 1979, 28-36.
Аврамов, Д. Поглед върху две изложби: Капризите на „Кюстендилска пролет” и Търсенията на младата смяна, 4, 1978, 18-35.
Аврамов, Д. Проблеми в живописта на младите (По повод на Третата младежка изложба), 1, 1972, 14-26.
Аврамов, Д. Спорът за реализма (продължение), 3, 1971, 34-47.
Аврамов, Д. Спорът за реализма, 2, 1971, 19-35.
Аврамов, Д. Съвременният художник и визуалните мас-медии, 1, 1980, 7-15.
Аврамов, Д. Творческата еволюция на Давид Перец, 3, 1977, 20-31.
Аврамов, Д. Чистота и симбиоза на изкуствата в естетиката на модернизма, 1, 1968, 23-38.
Аврамов, Д. Шарл Бодлер като художествен критик, 1, 1977, 36-49.
Аврамов, Д. Щрихи към портрета на Дега, 3, 1978, 34-46.
Аврамова, И. Драматично движение (Същност, специфика, художествено усвояване), 3, 1976, 54-59.
Аврамова, М. „Слънцето” – носено на прът, 4, 1994, 21-27.
Аврамова, М. Мит, ритуал и злато на една „несъстояла се цивилизация”, 3, 1994, 14-20.
Аврамова, М. Нагръдникът – един древен символ, 3/4, 1997, 51-52.
Аврамова, М., Бояджиев, Я. Статуетка на праисторическа богиня, 4, 1994, 6-7.
Аенски, С. Реставрация на тибетска танка от ХVІІ век, 1, 2012, 49-50.
Азизян, И., Иванова, Н. Съветска и българска декоративно-монументална скулптура през последните две десетилетия (Типология на жанровете), 3, 1987, 11-21.
Азизян, И., Иванова, Н. Съветска и българска монументална и декоративно-монументална скулптура. Типология на жанровете, 2, 1987, 3-12.
Александрова, П. В търсене на спецификата на филмовото заглавие, 2, 2004, 7-9.
Александрова, П. Гледане в киносалон, 1, 2009, 12-14.
Александрова, П. Практики на филмовия превод в епохата на глобализацията, 3, 2011, 46-47.
Александрова, П. Уроците на XX век в следващия XXI век или наблюдения за трудностите на студентите със старите филми, 3, 2012, 76-78.
Алексиева, Е. Тялото и неговият двойник, 4, 2006, 48-52.
Алмалех, М. Семантика на термините за черен и бял цвят в Стария Завет, 3, 2003, 12-20.
Алтънов, В. Печатни библии от Европа, разпространени по българските земи през ХVІІІ и ХІХ век, 3, 2006, 27-35.
Анастасов, Х. Противоречията на Льо Корбюзие, 2, 1988, 49-54.
Анастасова, Е. Сакралната история в историята на старообредството, 4, 1996, 46-51.
Ангелов, А. Художественото и документалното начало в телевизионната програма, 2, 1976, 24-27.
Ангелов, В. Атрибутивна или функционална естетика. Дискусия, 2, 1990, 13-20.
Ангелов, В. Българската дърворезба между 1878-1944, 2, 1988, 29-36.
Ангелов, В. Българската дърворезба от ХV в. до началото на ХVІІІ в., 2, 1982, 47-52.
Ангелов, В. Врачанска църковна везба от Възраждането, 1, 1985, 37-42.
Ангелов, В. Възрожденската дърворезба и фолклорът, 2, 1981, 12-19.
Ангелов, В. За или против „регионалните” художествени школи през Възраждането, 2, 1989, 10-15.
Ангелов, В. Иван Травницки, 2, 1987, 47-49.
Ангелов, В. Изображения на маски в изкуството на Българското възраждане, 4, 1985, 39-44.
Ангелов, В. Кавалетно и монументално изкуство, 1, 1971, 13-24.
Ангелов, В. Културологични бележки върху църковната дърворезба от епохата на Българското възраждане, 4, 1980, 36-44.
Ангелов, В. Митологични мотиви в българската възрожденска дърворезба, 4, 1978, 42-47.
Ангелов, В. Няколко методологически проблеми в изследването на възрожденската дърворезба, 2, 1980, 3-8.
Ангелов, В. От портрет към символ в надгробната пластика, 1, 1999, 38-41.
Ангелов, В. Охраняване на сакралното пространство, 1, 1988, 9-12.
Ангелов, В. Паметниците в България (1944-1984), 4, 1984, 29-33.
Ангелов, В. Парадокси във възрожденската ни художествена култура (Върху материал от дърворезбата), 1, 1982, 35-42.
Ангелов, В. Пластичен и изобразителен фолклор. Теоритическа постановка, 4, 1988, 26-31.
Ангелов, В. Поглед върху съвременното резбарско изкуство в България, 2, 1977, 18-25.
Ангелов, В. Поп-арт – социологически и естетически аспекти, 1, 1970, 42-53.
Ангелов, В. Произход и развитие на някои символи във възрожденската дърворезба, 2, 1979, 53-57.
Ангелов, В. Развитие на съвременната българска монументално-декоративна живопис в периода 1900-1944 г., 3, 1976, 3-9.
Ангелов, В. Самоковската резбарска школа, 4, 1983, 32-36.
Ангелов, В. Символика на ламята в средновековната българска дърворезба, 3, 2001, 31-35.
Ангелов, В. Символът в нашето съвременно монументално-декоративно изкуство, 2, 1972, 33-41.
Ангелов, В. Социалният живот на паметника и мемориалния ансамбъл, 4, 1977, 11-21.
Ангелов, В. Сравнителен анализ на някои мотиви от възрожденската резба, 4, 1979, 28-36.
Ангелов, В. Съвременна българска дърворезба, 1, 1986, 45-50.
Ангелов, В. Съвременните художествени занаяти – ролята им в жизнената среда и културата, 2, 1983, 45-46.
Ангелов, В. Тенденции при изкуствата, организиращи средата, 2, 1976, 28-36.
Андиркова, М. Изкуството през 90-те години. Трансформация на институционалната рамка, 3, 2006, 36-39.
Андреев, Х. Новоразкрит надпис върху свитъка на пророчица Анна от църквата „Св. Петър” при село Беренде, 1, 2005, 58-59.
Андрейков, Т. Антифашистката тема в западното кино (Художествени документи за бъдещето, настоящето и миналото), 3, 1985, 47-55.
Аради, Н. Иконологически изследвания върху социалистическото изобразително изкуство, 4, 1974, 21-31.
Арнаудов, Д. За творческия процес на художника, 2, 1974, 14-23.
Аспарухова, Н. Изкуството – на границата между „високото” и „ниското”, 2, 2006, 28-33.
Аструков, Й. Новите камери – технология и въздействие, 3, 2012, 69-73.
Атанасов, Ж. Изкуството и нравственото съзнание, 4, 1969, 3-11.
Байбурин, А. Языки ритуала, 3, 1994, 4-9.
Байчинска, С. „Майстори” или драмата на „прескочения” избор, 3, 1993, 47-53.
Байчинска, С. „Многострадална Геновева” или парадокс за зрителя (Българският възрожденски театър – типологичен модел), 2, 1992, 3-11.
Байчинска, С. Битката за „Благородникът” или предизвестеният край на българския театрален модернизъм, 1, 2003, 14-26.
Байчинска, С. За прехода от възрожденското „театро” към професионален театър, 3/4, 1992, 98-102.
Бакалова, Е. Апокалипсисът в църквата „Св. Йоан Предтеча” в с. Бистрица, Благоевградско, 1, 1999, 30-37.
Бакалова, Е. Аспекти на съотношението „словесен текст – изображение” в българското Средновековие (Песенно поетичната образност – визуални съответствия), 1, 1991, 3-20.
Бакалова, Е. Една неизвестна житийна икона на св. Наум от Софийския археологически музей, 4, 1993, 12-20.
Бакалова, Е. За константинополските модели в Боянската църква, 1, 1995, 10-21.
Бакалова, Е. Ктиторските портрети на цар Иван Александър като израз на политическата и религиозната идеология на епохата, 4, 1985, 45-57.
Бакалова, Е. Мозаичната икона „Св. Богородица Одигитрия” от Националния археологически музей в София, 3/4, 1992, 54-61.
Бакалова, Е. Някои методологически проблеми на съветското и българското изкуствознание при изследване на средновековното изкуство, 2, 1978, 16-26.
Бакалова, Е. Принос към изследването на царската идеология в Средновековна България (Стенописите в църквата „Архангел Михаил” край Иваново), 3, 1988, 31-45.
Бакалова, Е. Съветската изкуствоведска школа и българското изкуство, 4, 1987, 33-39.
Балчева, М. За ролята на преподавателя при формирането на творческата същност: Иван Лазаров и Васка Емануилова, 3, 2010, 29-36.
Балчева, М. Смисълът на една ретроспекция. Изложбата „Дружество на Новите художници (1931-1944). 80 години от основаването”, Софийска градска художествена галерия, 2011-2012 г., 4, 2011, 22-26.
Басан, М. Художественото съзнание на Златю Бояджиев (Опит за философско разглеждане въз основа на материали от февруарската изложба, 1968), 3, 1968, 11-31.
Белишки, С. Варианти за използване на етилен/винилацетатни полимери при реставрацията на картини от съвременни български художници, 3, 1999, 48-55.
Белишки, С. Инфрачервени рефлектографски изображения в реставрацията на икони. Практически аспект на употребата на цифрови фотоапарати, 4, 2005, 41-50.
Белова, Л., В. Петрухин. О „нечестивых” народах: эсхатологический и иконографический мотив, 1, 2010, 31-34.
Беляев, Л. Образцы церковного искусства из раскопок 1990-х – 2000-х гг. в Москве: резные иконки и литики, 1, 2010, 25-30.
Бенева, С. Актьорската трупа на Народния театър – поведенческа култура, 2, 2005, 25-31.
Бенева, С. Драматургията на Горки на сцената на Народния театър (1904-1952), 1, 1981, 38-42.
Бенева, С. Поведение на „групите” – „Младежка сцена” в ДТ Пловдив (1967-1969), 1, 2003, 47-50.
Бибина, Й. Раждането на новата турска живопис (ХІХ-ХХ в.), 4, 2001, 14-24.
Бикс, Р. Бележки за кинетичното изкуство, 3, 1968, 47-52.
Бичков, В. За естетическото значение на ерминията, 2, 1990, 55-57.
Бичков, В. Проблеми на изкуството в ранновизантийската естетика, 1, 1984, 41-44.
Благоев, Т. Структура на полиекрана (Изразни възможности на езика на полиекрана), 1, 1976, 23-31.
Божилов, И. Ватиканският Манасий (Cod. Vat. Slavo 2). Текст и миниатюра, 2, 1996, 3-12.
Божилов, И. Няколко бележки върху Scylitzes Matriensis, 3, 1991, 18-25.
Божилов, И. Портретите в Боянската църква: легенди и факти, 1, 1995, 3-9.
Божков, А. Естетика на българската икона (продължение), 1, 1977, 11-24.
Божков, А. Естетика на българската икона, 4, 1976, 15-27.
Божков, А. Иконографските изображения на Христос в лоното на старата българска живопис, 2, 1980, 39-46.
Божков, А. Иконографските типове на Богородица и техният развой в лоното на българската живопис през вековете, 4, 1979, 13-27.
Божков, А. Проблеми и открития в живописния свят на Тома Върбанов, 1, 1989, 20-26.
Божкова, А. Гробна находка с накитни предмети от римската императорска епоха, 3/4, 1997, 46-50.
Бойчева, Ю. Един паметник на византийската везба от Охрид. Датиране и атрибуция, 3, 1998, 8-15.
Бойчева, Ю. Епитрахил от манастира Дечани в Националния исторически музей, 2, 2000, 41-45.
Бойчева, Ю. Нови сведения за Бачковската плащаница, 3, 1999, 18-21.
Бойчева, Ю. Типология и семантика на епитрахила, 2, 1996, 38-43.
Бойчева, Ю. Търновската плащаница от 1569 година, 3, 2002, 42-52.
Бойчева, Ю. Функционални и иконографски особености на плащаницата през ХІV-ХV век. Византийски плащаници в България, 4, 2005, 15-26.
Бонев, С. Новонамерено произведение на малката пластика (Костен триптих от Преслав – Х в.), 4, 1980, 51-52.
Бонева, Л. Музеографията на Злати Чалъков или българската класика в експозиционния дизайн, 3, 2010, 7-11.
Бонева, Л. Огънят и водата в народното и религиозното изкуство (една изложба на НИМ в НДК), 2, 2000, 46-49.
Бонева, Л. Предметите на сакралното изкуство в социокултурната рамка на музейното пространство, 2, 2002, 16-21.
Борачева, К. Ведутата от Националната галерия за чуждестранно изкуство не е Каналето, 3, 1998, 28-32.
Борачева, К. Синтезът на изкуствата през ХVІІІ век и стенописите на Дж. Б. Тиеполо, 3, 1980, 43-49.
Босилков, С. За развитието на изобразителното изкуство в първите революционни години след Девети септември, 1, 1975, 15-26.
Ботева, Д. Оброчните релефи на Тракийския конник. І. Изображения – образи, 3/4, 1997, 66-70.
Ботушаров, Л. Календарното делене на годината и св. Георги и св. Димитър като народни светци. Към иконографията на светците като конници, 4, 2000, 41-45.
Бочев, М. Кукерски игри, кукери и кукерски маски, 3, 1976, 27-37.
Бошев, Н. Борис Караджов/Караджа (Caragea) или за избора на отечество, 4, 2008, 34-40.
Бошев, Н. Колекция за всички, 3, 2008, 36-39.
Бошев, Н. Конкурсът за паметник във Военното училище в София, 1, 2000, 29-39.
Бошев, Н. Към историята на „Те победиха” – факти, публикации, съпоставки и хипотези за скулптурната композиция на Иван Лазаров, 4, 2003, 3-15.
Бошев, Н. Към историята на българските военни паметници. Идеи, инициативи, първи практически действия, 1, 2008, 17-24.
Бошев, Н. Паметникът на Васил Левски в Пловдив – хроника на едно трудно осъществяване, 1, 2001, 51-56.
Бошев, Н. Петър Рамаданов, 3, 1996, 24-29.
Бояджиев, Б. Проект „BG – Лара”. Словесен вариант на компютърна инсталация (CD-R), 3, 2000, 62.
Брадистилова, М. Априлското въстание и българският театър, 2, 1976, 53-58.
Брадистилова-Добрева, М. Етапно развитие на българския театър през Възраждането, 3, 1980, 53-55.
Брадистилова-Добрева, М. Новаторски насоки в комедиографията на Станислав Стратиев, 4, 1985, 14-19.
Брадистилова-Добрева, М. Съвременната тема в драматургията на Драгомир Асенов, 4, 1978, 54-61.
Братоева, И. Българското игрално кино от началото на XXI век, 3, 2012, 3-8.
Братоева, И. Героят в българското тоталитарно кино – герой, жертва, мъченик и светец на утопията, 1, 2002, 58-62.
Братоева, И. Еталон или симулация, 2, 1994, 28-33.
Братоева, И. Новото западноевропейско кино и стереотипът на разделението, 2, 2004, 27-30.
Братоева, И. Предизвикателствата на постмодернизма, 3, 1995, 18-24.
Братоева, И. Реалността като simulacra, 1, 1997, 8-11.
Братоева-Даракчиева, И. Глобализация, не-национални филмови продукции и шансове за „малките” кинематографии, 3, 2011, 8-13.
Братоева-Даракчиева, И. Кино и глобализация, 1, 2009, 6-11.
Братоева-Даракчиева, И. Новото европейско кино – идентичност и транснационалност, 1, 2008, 42-47.
Бубнова, Я. Великата отечествена война в съветското монументално изкуство (Памет на поколенията), 3, 1985, 19-22.
Буено, С. Кубинското творчество на Кирил Цонев, 1, 1982, 43-46.
Бърнанд, Т. За функцията на църквата „Св. Богородица” в Долна Каменица (ХІV в.), 4, 2005, 27-33.
Вакарелски, Х. Принос към изучаването на нашата народна естетика, 1, 1970, 13-26.
Ваклинова, М. Музеят – в миналото или към бъдещето, 2, 2002, 3-10.
Ванев, И. Един стенописен фрагмент от раннохристиянска гробница в София. За най-ранният пример на техника strappo в България, 3, 2008, 10-13.
Ванев, И. Забравената църква „Св.Йоан Богослов” в Созопол, 2, 2012, 27-35.
Ванев, И. Опити за трансфериране на стенописите от храм „Св. Георги” в Арбанаси в контекста на тяхното опазване, 3, 2005, 54-59.
Ванев, И. Реставрационни дейности в Рилския манастир през 1944 г., 4, 2010, 45-49.
Ванев, И. Реставрационни намеси, приложени върху стенописите на църквата „Св. Никола” при град Мелник, 3, 2004, 22-27.
Ванев, И., Н. Цветкова. От църквата до музея. По пътя на несебърските икони, 2, 2011, 21-27.
Варзоновцев, Д. „Примитивът” като културологичен феномен. Към въпроса за третия пласт в художествената култура, 2, 1988, 21-24.
Варзоновцев, Д. Към проблема за теоретическия предмет на дизайна, 4, 1985, 7-13.
Варзоновцев, Д. Хуманитарни аспекти при художественото проектиране на предметния свят, 1, 1986, 51-53.
Василева, Е. Композиция на спектакъла, 3, 1975, 44-53.
Василева, М. В Москва без комплекси, 1, 2010, 55-56.
Василева, М. Димитър Буюклийски и развитието на българската живопис през 70-те години, 3, 1990, 3-11.
Василева, М. Кибела, Мидас и скалата, 4, 1999, 3-12.
Василева, М. Недко Солаков. Между картината и инсталацията, 1, 1998, 21-26.
Василчина, В. Българските страсти в художественото образование. За дуалистичния образователен „модел” на ДРУ и неговите измерения в приложно-художественото обучение през първите две десетилетия на ХХ в., 2, 2007, 3-13.
Василчина, В. Градът Балчик и дворецът на кралицата. Митове и реалии в балканското културно и художествено пространство (до края на 20-те години на ХХ век), 4, 2008, 25-33.
Василчина, В. Един изключителен резбен ансамбъл в София, 3, 2008, 18-26.
Василчина, В. За насоките на развитие на дърворезбата ни след Освобождението (1878-1918), 1, 1989, 37-44.
Василчина, В. За типологията на предметно-художественото производство на прехода от Средновековието към новото време, 3, 1996, 30-36.
Василчина, В. Неизвестни аспекти в приложната графика на Васил Захариев, 3, 1996, 21-23.
Василчина, В. Приложното изкуство в структурите на ежедневието. Етюди от детството му, 2, 2006, 3-11.
Василчина, В. Ранните перипетии на българския художествен текстил и приносът на жените, 4, 2002, 35-44.
Василчина, В. Трима български керамици във Франция през първата половина на ХХ век, 2, 1999, 43-48.
Василчина, В. Феноменът „български салон” в жилищното обзавеждане от края на 20-те и през 30-те години, 1, 1996, 30-37.
Вачкова, В. Памет за двадесетте „загинали” константинополски статуи, 2, 2008, 11-15.
Великова, В. Изложбата „Родът Балан” – родова хроника преди и в Третата българска държава, 2, 2000, 50-56.
Велинова, В. Образът на владетеля в текста и миниатюрата (Бележки върху илюстрирания среднобългарски препис на Манасиевата хроника Vat. Slavo 2), 2, 2009, 23-30.
Велкова, С. Гърция в края на дългия деветнадесети век, 4, 2001, 8-13.
Велчева, И. Времето и художникът (Отново за общата художествена изложба „Септември 23” – Михайловград 1988 г.), 3, 1989, 34-36.
Велчева, И. Времето и художникът (Още един поглед към творчеството на Златю Бояджиев), 2, 1989, 16-26.
Венев, С. Димитров в моето творчество, 4, 1982, 31.
Венкова, М. Особености на телевизионното творчество, 4, 1985, 3-6.
Венкова, М. Телевизионният синтез, 1, 1990, 56-59.
Венкова, М. Художественост и документалност на малкия екран, 3, 1987, 30-36.
Венкова, М., Иванова, Н. Телевизонното творчество и графичен дизайн, 1, 1987, 3-10.
Веселинов, Л. Графичната визия на българската преса в контекста на световните тенденции, 2, 2007, 35-43.
Владова, Е. В криза ли е кукленият ни театър?, 4, 2009, 37-43.
Владова, Е. Минало, което ни свързва с настоящето. Хайнрих фон Клайст – едно вестникарско есе, 4, 2003, 54-57.
Владова, Е. Накъде сочи хоризонтът?, 2, 2001, 46-48.
Владова, Е. Начало и развитие на куклен театър в София, 3, 2008, 51-57.
Владова, Е. Обществото и кукленият театър, Извънреден брой, 1991, 82-87.
Владова, Е. Ритуал – обичай – игра – театрална игра, 4, 1993, 31-35.
Владова, Е. Супермарионетката на Едуард Гордън Крейг и театралният опит на Шърли Маклейн от „Новата епоха”, 2, 1998, 41-43.
Владова, Е. Театралната кукла – част от зримата страна на сценичния куклен образ, 2, 1974, 49-55.
Владова, Е. Три важни годишнини за историята на българския куклен театър (приложение), 4, 2009, 44-45.
Влаева, И. Застинала музика в индийската колекция на Националната галерия за чуждестранно изкуство в София, 3, 2008, 58-61.
Власиу, Й. Бележки за румънския авангард между двете световни войни, 1, 1996, 25-29.
Воейкова, И. Възрожденските революционно-романтични традиции в съвременното българско изобразително изкуство, 3, 1981, 24-28.
Воейкова, И. Към проблема за използване на античните традиции в старобългарската монументална живопис (Произход на канона за построяването на монументалната живопис в старобългарската архитектура), 2, 1972, 42-47.
Войникова, А. Съвременна динамика на естетическите ценности, 4, 1977, 6-10.
Войникова, А. ТТ, 4, 1970, 3-13.
Вокотопулос, П. За фреските на Захари Доспевски в лаврата „Св. Сава”, 2, 1995, 27-30.
Вучева, Т. Времето в картините на Цанко Лавренов, 2, 1977, 34-40.
Вучева, Т. Категорията време и някои тенденции в живописта на Владимир Димитров – Майстора, 1, 1972, 27-35.
Вучева, Т. Мястото на инситното изкуство, 1, 1981, 43-51.
Вучева, Т. Старото българско инситно изкуство, 4, 1977, 34-43.
Възвъзова-Каратеодорова, К. Нови сведения за художника възрожденец Атанас Клепанов (Клепарски), 2, 1992, 45-47.
Вълева, Ц. „Паметници на църковното изкуство ХІV-ХІХ век” в Националния археологически музей, 3, 2008, 43-45.
Вълева, Ц. Стенописите от олтарното пространство на църквата „Св. Георги” в Кремиковския манастир след тяхната реставрация, 3, 2005, 41-46.
Вълева, Ю. ёрефбй г@с ф© уфбхс© ^ ’бнЬуфбуйт: кръстът сотирологичен символ, 2, 1996, 49-55.
Вълева, Ю. Ангелология и архангелски изображения, 2, 1987, 33-41.
Вълева, Ю. Византийската елитна къща: антично наследство и средновековна       идентичност, 2, 2012, 10-15.
Вълева, Ю. Изображения на шлемове и каузия в Казанлъшката гробница, 2, 1992, 19-30.
Вълева, Ю. Митология и история в свещарския рисуван фриз, 4, 1996, 52-57.
Вълева, Ю. Погребения ad sanctos през ранните християнски векове, 4, 2000, 59-62.
Вълева, Ю. Римската живопис в балканските провинции, 3, 1991, 39-46.
Вълева, Ю. Свещарската гробница: пропорции и форми на архитектурните елементи, 1, 1993, 45-55.
Вълева, Ю. Сердика, 3, 2008, 3-9.
Вълева, Ю. Сцената Погребално угощение в Пловдивската гробница, 2, 1985, 46-56.
Вълева, Ю. Тракийски и македонски монументални гробници, 3, 1994, 55-62.
Вълкова, М. Възрожденските рисунки и копирки в музея на Националната художествена академия. Произход на сбирката и определяне на авторството, 2, 2002, 32-38.
Вълкова, М. За техниката и материалите в украсата на Добрейшовото четвероевангелие, 2, 2009, 48-55.
Вълкова, М. Маслената техника в творчеството на Захарий Зограф, 4, 2010, 18-24.
Вълкова, М. Палитрата на Никола Петров, 3, 2010, 37-41.
Вълчанов, А. Проблеми на телевизионния театър, 3, 1969, 16-27.
Вълчинова, Г. Летящата икона на Св. Богородица от с. Конче, Радовишко. Поглед към символните медиации на иконата, 4, 2005, 34-40.
Гагова, Н. Култът към св. крал Милутин според неговите жития, 4, 2000, 19-22.
Гаджева, К. „Женският мотив”. Из илюстрациите в съветския и българския периодичен печат (1948-1956), 4, 2006, 29-35.
Гаджева, К. В търсене на национално-характерното (Фолклорните мотиви във фотографските илюстрации от съветските и българските списания през 50-те години на ХХ в.), 3, 2011, 48-53.
Гаджева, К. Системата на Станиславски в социалистическата фотография, 1, 2009, 54-57.
Гаджева, К. Хубавите книги винаги са дебели (Социалистическият читател във фотографските илюстрации от съветските и българските списания 1948-1956), 1, 2010, 48-54.
Ганева, В. Ad Parnasum или срещата на музите, 2, 2003, 54-60.
Ганева, В. За немската нова предметност, 4, 1995, 33-39.
Ганева, В. За традицията и модерността в художественото образование. Баухаус и примерът на Йоханес Итен, 4, 2001, 57-60.
Ганева, В. Черното в живописта на авангарда, 3, 2003, 37-47.
Генова, Е. Врачанският златарски център в светлината на неизвестна творба от края на ХVІІ век, 2, 1997, 41-45.
Генова, Е. Дечанската дарохранителница от 1626 г., 2, 2000, 32-40.
Генова, Е. За няколко непубликувани произведения на църковната миниатюрна пластика в български музейни сбирки, 1, 2006, 43-52.
Генова, Е. Кивот (ковчег) за мощи от Германския манастир край София, 3, 2001, 11-17.
Генова, Е. Култът към мощите и мощехранителниците в Рилския манастир, 4, 2000, 33-40.
Генова, Е. Напрестолно евангелие от Казанлък, 3, 2002, 34-41.
Генова, Е. Непознатият Тома Вишанов Молера и модернизацията на православната живопис, 2, 1995, 4-17.
Генова, Е. Новооткрити творби на самоковски майстори от църквата в с. Илинден (Резултати от една експедиция в Гоцеделчевско и Благоевградско), 3, 1999, 22-27.
Генова, Е. Плащаницата от град Рила в контекста на славяно-византийските паметници от ХІV-ХV в., 3, 1998, 20-27.
Генова, Е. Темата за Богородица – традиции и западни влияния в няколко от рисунките от архива „Захарий Зограф”, 4, 2010, 25-30.
Генова, И. 90-те години в българското изкуство. Неформалният преход за напускане на затворената територия, 1, 1998, 9-15.
Генова, И. Изкуството в България и на Балканите през първата половина на ХХ век – модернизация и модернизми, 1, 2000, 40-54.
Генова, И. Културната ситуация не-център на българското изкуство през 20-те години, 1, 1994, 32-38.
Генова, И. Мотивации на художествения обмен на Балканите през първата половина на ХХ век. І. Изложбата на белградското дружество „Облик” в София (1934), 4, 2001, 32-37.
Генова, И. Мотивация на художествения обмен на Балканите през първата половина на 20-те години. ІІ част, 2, 2002, 39-43.
Генова, И. Още едно забравено име – скулптора Владимир Владимиров, 2, 1993, 55-57.
Генова, И. Рисунката и новият интерес към видимостта през 30-те години в българското изкуство. Посоки за размисъл, 1, 1996, 44-52.
Генова, И. Рисунките на Иван Лазаров – мост към художествения му мироглед, 4, 1990, 28-34.
Генова, И. Ролята на човешката фигура и новият интерес към видимостта през 30-те години в българското изкуство. Посоки за размисъл, 4, 1988, 32-39.
Генова, И. Сирак Скитник и българската книга през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 61-71.
Генова, И. Художествената академия и българското изкуство в интернационално културно пространство през първите десетилетия на ХХ век, 2, 1999, 18-27.
Георгиев, Л. Изграждане и разрушение на човешката личност (Впечатления от театрална Москва), 1, 1976, 41-45.
Георгиев, Н. Приложност и неприложност в приложната естетика, 3, 1971, 16-24.
Георгиев, П. Едно мнение за творчеството и мирогледа на Николай Павлович, 4, 1978, 48-53.
Георгиев, Р. Композиционни измерения на кинокадъра (Някои аспекти в творчеството на Джани ди Венанцо), 2, 1974, 42-48.
Георгиев, Р. Рамки и бъдещи хоризонти на кадъра, 2, 1975, 54-57.
Георгиева, А. „Началото” и „краят” на историята в българския фолклор, 4, 1996, 40-45.
Георгиева, М. „Подмината от историята”: Юлия Свечникова-Белковска и проблемът за маргиналността на жените в изкуството, 4, 2003, 23-29.
Георгиева, М. Албумът на групата „Клепало” и българската колония в Мюнхен (1922-1923), 3, 2000, 33-44.
Георгиева, М. Българската живопис от 20-те и 30-те години в Народния музей в Белград, 1, 1996, 52-59.
Георгиева, М. До Мюнхен и назад – житейските и творческите пътувания на Иван Пенков (1897-1957), 3, 2009, 39-46.
Георгиева, М. Иван Енчев-Видю и приносът му към българската художествена култура, 1, 1989, 54-59.
Георгиева, М. Измеренията на автотематизма, 4, 1983, 17-22.
Георгиева, М. Между декоративното и пластичното – рисунката в творчеството на Иван Пенков, 4, 2004, 32-50.
Георгиева, М. Модернизмът в южнославянската живопис и българските художници (1904-1912). Влияния и паралели, 1, 1994, 19-31.
Георгиева, М. Началото на българския импресионизъм, 1, 1993, 3-19.
Георгиева, М. Сецесионът в живописта на южните славяни – една от насоките на „Модерната”, 4, 2001, 25-31.
Георгиева, М. Съюзът на южнославянските художници „Лада” и художественият живот в България (1904-1912), 3, 1991, 26-38.
Георгиева, М. Типологически особености в развитието на българския автопортрет от 20-те и 30-те години, 1, 1992, 39-51.
Георгиева, М. Фонд „А” – лицето на живописта в Балчишката художествена галерия, 4, 2008, 8-14.
Георгиева, М. Харалампи Тачев и международните изложения – реконструкция на едно творческо пилигримство, 2, 1999, 32-42.
Герганов, Е. От черното към бялото или от бялото към черното. Междукултурни сравнения на прототипни структури, 3, 2003, 3-11.
Гергова, И. Виенският модел на иконостаса в пловдивската църква „Св. св. Константин и Елена”, 3, 1999, 28-31.
Гергова, И. Графични модели във възрожденската иконография на славянските просветители, 4, 1993, 3-11.
Гергова, И. Гръцки влияния в развитието на българския иконостас ХVІІ-ХІХ в., 1, 1993, 36-44.
Гергова, И. Два хороса в Националния исторически музей, 2, 2000, 25-31.
Гергова, И. Диалогът на грешника с Богородица, 1, 2012, 11-14.
Гергова, И. Една икона на Захари Зограф и нейната история, 4, 2010, 6-8.
Гергова, И. Зограф Йоан от Воден, 2, 1995, 18-26.
Гергова, И. Зограф Йоан от Чивиндола, 2, 1997, 31-40.
Гергова, И. Иконата на Богородица Хрисомангуртиотиса, 1, 2008, 11-16.
Гергова, И. Иконографска програма на иконостаса в българските земи през ХVІІІ-ХІХ век, 3, 1991, 3-17.
Гергова, И. Култът към св. крал Милутин „Софийски” в България, 4, 2000, 10-18.
Гергова, И. Опит за реконструкция на олтарните прегради в Боянската църква, 1, 1995, 22-28.
Гергова, И. Още нещо за строителите на главната църква в Рилския манастир, 3, 1998, 50-51.
Гергова, И. Ранната тревненска дърворезба, 3, 1987, 52-60.
Гергова, И. Резбата в ателието на св. Пимен Зографски, 2, 2003, 23-32.
Гергова, И. Реплики на чудотворни икони в България, 1, 2010, 35-39.
Гергова, И. Самоковската художествена школа и украсата на ръкописната книга, 2, 2009, 42-47.
Гергова, И. Типология на българския иконостас в периода ХVІ – края на ХVІІІ в., 2, 1984, 42-47.
Гергова, И. Хоросът в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 4, 1996, 14-20.
Гергова, И. Хрельовата врата от Рилския манастир като врата към рая, 1, 1992, 17-28.
Гергова, И. Църквата „Св. Георги” в Арбанаси, 3, 2005, 47-53.
Гергова, И. Църквата на арбанашкия манастир „Успение Богородично”, 1, 1999, 9-18.
Гергова, И., Куюмджиев, А. Новооткрити сцени от житието на св. Козма Зографски в Главната църква на манастира Зограф, 3, 2002, 53-59.
Гергова, И., Мутафов, Ем. Стенописите от църквата „Св. Георги Мали” в Несебър, 1, 2004, 43-55.
Геров, Г. „Време” и „история” в стенописите от галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 4, 1996, 3-13.
Геров, Г. Водата – граница, 1, 2002, 31-40.
Геров, Г. Двустранна икона от Несебър с Христос Пантократор и Разпятие, 2, 2011, 13-20.
Геров, Г. Един „Locus sanctus” – „Апокалипсисът на св. Йоан Богослов” от Новата митрополия в Несебър, Извънреден брой, 1998, 17-24.
Геров, Г. Една неизвесна икона с изображение на Разпятието от епохата на Палеолозите, 1, 2004, 36-42.
Геров, Г. Изображението на една притча в църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 2, 1996, 31-37.
Геров, Г. Класицизиращото направление в балканското изкуство през ХVІ век. Стенописите от Новата митрополия в Несебър, 2, 1991, 21-31.
Геров, Г. Несебърската художествена продукция от края на XVI – и началото на XVII век. Нови данни, 2, 2012, 20-26.
Геров, Г. Образ – символ – ритуал (Към иконографията на една несебърска икона), 1, 2006, 3-12.
Геров, Г., Косева, Д. Търновските таблетки, 2, 1989, 27-35.
Герчева, К. Българската анимация, 4, 1974, 6-20.
Герчева, К. Движението в анимационния филм, 3, 1979, 9-19.
Герчева, К. Мисли за изобразителното решение на анимационния филм-спектакъл, 3, 1976, 10-26.
Гетова, А. Историческата тема в живописта и графиката през 70-те години, 1, 1989, 28-33.
Гинев, Д. Артефикация на жизнената среда, 2, 1987, 13-19.
Гинев, Д. Теорията на дизайна като нетрадиционен тип теория, 4, 1986, 55-59.
Гиргинова, Д. Психоанализа и кинотворчество, 1, 1984, 29-35.
Гирджева, Е. Структура, стил, поведение – концептуалният модел на инернет, отразен в уеб дизайна, 2, 2007, 53-55.
Гичева, Р. „Змеевата сватба” в апликациите от Летница, 3/4, 1997, 59-65.
Гичева, Р. Кръстосаните колани в изкуството на Magna Graecia и тракийската миторитуална традиция, 4, 1999, 44-52.
Гичева-Меймари, Р. Богини и свещени растения в гробницата от Свещари, 2, 2008, 3-10.
Гичева-Меймари, Р. Куковден – дионисов или кабирически обред?, 1, 2007, 36-50.
Глеблов, В., Иванов, А. Реликварий из кочевнического погребения хазарского времени на нижнем Дону, 3, 2007, 12-16.
Голубович, В. Сръбски и български авангард. Любомир Мицич и Гео Милев, 2, 1999, 15-17.
Горанов, К. Атанас Стойков. Човекът революционер, строителят на науката, 3, 1989, 3-8.
Горанов, К. Нравствените основания на изкуството, 2, 1990, 3-12.
Горанов, К. Социо-културният процес: възпитание на емоционалното и рационалното в човека, 3, 1988, 3-11.
Горанов, К. Съвременните социални функции на художествената култура, 3, 1987, 3-10.
Гоци, Г. Изкуството и голото тяло. Достъпът на художничките до етюд на голо мъжко тяло в Художественото училище в Атина, 4, 2002, 22-28.
Гочев, Г. Диалектичната природа на сценичния образ, 3, 1974, 49-57.
Гочев, Г. За конфликтното начало в съвременната драма, 2, 1971, 36-45.
Гочев, Г. Образът на съвременника в социалистическата ни драма, 2, 1976, 12-23.
Гочев, Г. Революцията и театърът, 1, 1973, 42-49.
Гочев, Г. Смехът на сатириците (Един заслужен юбилей), 4, 1977, 31-33.
Граскамп, В. Академичният художник, 3, 2009, 3-7.
Грозданов, Д. Фестивалът „Процес – Пространство” – към музей или към ефимерност, 4, 2008, 56-58.
Грозев, А. Захари Жандов, 1, 1977, 50-56.
Грозев, А. Кинематография в движение, 4, 1987, 7-11.
Груева, Б. Стенописната програма в църквата „Св. Николай Мирликийски Чудотворец”от манастира край село Кладница, Пернишко, 4, 2010, 55-57.
Грънчарова, К. Историческият музей в Благоевград – постижения и проблеми, 2, 2002, 11-15.
Гуринов, Л. Производство и красота, 4, 1971, 28-33.
Гуринов, Л. Семиотика и дизайн, 3, 1987, 46-51.
Гълъбова, П. Архитектурно-градоустройствено развитие на гр. София през периода на капитализма (1878-1944), 1, 1988, 29-37.
Гълъбова, П. Естетика и функции на екстериорните пространства, 3, 1986, 11-14.
Гьорова, С. Ролята на националните прегледи в развитието на съвременната българска драма и театър, 3, 1983, 3-9.
Гюзелев, В. Несебърската архиепископия-митрополия и нейните църкви и манастири, 1, 2004, 29-35.
Гюлева, В. Началото – първите дни на театрална работилница „Сфумато”, 3, 1993, 54-58.
Далчев, Л. Нашата съвременна скулптура, 4, 1971, 52-56.        
Дамянов, Б. Изобразителната функция като културна единица, 1, 1998, 37-40.
Дамянов, М. Картини от килера, 4, 1995, 23-25.
Данева, А. „Фамилия Села от Сан Джероламо” и още някои непознати произведения от художника Борис Георгиев, 3, 2010, 15-19.
Данева-Нинова, С. Един немски художник, свързан с България. Макс Мецгер, 1, 1992, 52-58.
Даниел, Л. Москва – Ленинград 1967-1968 (Пътни бележки на един режисьор), 4, 1968, 47-57.
Данчева, Д. Бележки за българското художествено присъствие в Германия между двете световни войни, 4, 2001, 51-56.
Данчева, Д. Константин (Кочо) Гърнев – неочакваното завръщане, 2, 1999, 52-56.
Данчева, Д. Щрихи за Тодорка Бурова (1902-1985), 4, 2002, 50-53.
Дачев, Ю. За изчезналата критика, 3, 1993, 12-13.
де Хуан, А. Алехо Карпентиер – летописец на съвременното изкуство, 4, 1985, 20-22.
Декова, Г. Българската изложба в Ню Йорк през 1938 година, 4, 2011, 54-57.
Дел’Агата-Попова, Д. Нова монография за Барджело, 4, 2005, 56-58.
Дел’Агата-Попова, Д. Пиза и Средиземноморието. Историческа изложба в града на наклонената кула, 3, 2004, 57-58.
Дерменджиев, Х. П. За естетиката и творческата природа на майсторите-златари от епохата на Българското възраждане, 2, 1979, 40-45.
Дечева, В. 90-те: Режисьорът се завръща. Краят на фигуративната режисура, 3, 2011, 30-33.
Дечева, В. Актьорът-жрец или ритмическият танц на театралното пространство, 2, 1993, 46-50.
Дечева, В. Дада-подходът, 2, 1998, 28-33.
Дечева, В. Езикът на националния мит: постановките на Н. О. Масалитинов на „Майстори” и „Албена” през 20-те години на ХХ в., 1, 2003, 4-13.
Дечева, В. Естетики и стилове в българския театър след 1989 година, 4, 2009, 26-31.
Дечева, В. За актьора или сценичният образ като творба, 3/4, 1992, 92-97.
Дечева, В. Към понятието „политически театър”, 2, 2001, 10-16.
Дечева, В. Народният театър – глобално-локални проблеми, 2, 2005, 7-11.
Дечева, В. Предложение за отлагане на градежа, 3, 1993, 14-16.
Дечева, Р. Реставрация на гръцки пергаментен ръкопис от ХІ век – минимална намеса с цел запазване на важна кодикологична информация, 2, 2009, 56-59.
Джаджев, И. Художествена условност и драма, 2, 1970, 24-35.
Джурова, А. За изписаното с червено мастило Евангелие от Тирана - Корча 92 (Предварителни бележки), 2, 2009, 10-17.
Джурова, А. Ислямски влияния върху украсата на българските ръкописи ХV-ХVІІ век, 3, 1980, 31-33.
Дилевски, Н. Сто и петдесет години от създаването на едно изображение на крилата Богородица (Покров Богородичен) – 1839-1989 г. (Материали за развитието на иконографията в изкуството на Българското възраждане), 3, 1990, 52- 56.
Димиев, Б. „Графити” като феномен на масовата култура (между „вандализма” и „изкуството”), 3, 2006, 46-50.
Димитров, В. Стенописите от Захарий поп Христов Радойков в храма „Св. Йоан Предтеча” в село Карабунар, Пазарджишко, 1, 2011, 48-56.
Димитров, В. Храмът „Св. Георги” при село Игуменец, 3, 2010, 42-49.
Димитров, Г. Някои критични оценки за творчеството на Владимир Димитров – Майстора от 20-те и 30-те години, 1, 1972, 36-40.
Димитров, Д. Антони Пйотровски (Автобиографията и творчеството му, свързани с България), 2, 1976, 59-62.
Димитров, Д. Юлиуш Стажински (1906-1974), 4, 1977, 53-56.
Димитрова, А. Развитие и стилови особености на ювелирното изкуство в Тракия и Мизия през І-ІІІ в., 3, 1982, 33-39.
Димитрова, Г. Ексцентричната ентропия на стила „Литвинова”, 2, 2004, 35-39.
Димитрова, М. Авторското кино на Вим Вендерс, 2, 1991, 51-55.
Димитрова, М. Естетика на разкъсаните връзки (Авторските филми на Ален Рене), 2, 1990, 50-54.
Димитрова, М. Какво става авторе? Киното на 80-те между Европа и Холивуд, 2, 1994, 50-62.
Димитрова, М. Модели на антиутопията в нямото кино, 3, 1995, 31-37.
Димитрова, М. Постмодерната кинореалност, 2, 2004, 18-20.
Димитрова, М. Технологични предизвикателства към филмовия човек – промени на модела в киното през последните 15 години, 1, 1997, 4-7.
Димитрова, Н. Жюл Паскен, 1, 1982, 47-50.
Димитрова, П. Стоимен Стоилов (Монографичен очерк), 2, 1984, 53-60.
Димитрова, С. Общуването в театъра, 2, 1982, 53-57.
Димитрова, Т. „Новите художници” и властта (опит за пореден прочит на старите текстове), 4, 2011, 4, 2011, 12-17.
Димитрова, Т. 90 годишнината от рождението на Стоян Сотиров, 1, 1994, 54-58.
Димитрова, Т. Еволюция на формата и образа в българските стенописи (края на 60-те – началото на 70-те години), 1, 1981, 7-9.
Димитрова, Т. За сецесиона в българското изобразително изкуство, Извънреден брой, 1991, 3-11.
Димитрова, Т. Как Иван Лазаров е бил изключен от Съюза на дружествата на художниците в България, 4, 1990, 17-28.
Димитрова, Т. Между модернизма и тоталитаризма: проекциите на държавната културна политика върху българския художествен живот през 30-те – началото на 40-те години, 1, 1996, 3-13.
Димитрова, Т. Рецепцията на модернизма между двете световни войни: Георги Папазов в България – събития, документи, отзвуци, 4, 1995, 58-62.
Димитрова, Т. Софийски срещи: Бецалел Шац и Андрей Николов, 2, 1999, 49-51.





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3027585
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806