Постинг
23.11.2012 20:57 -
Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3) Част 2-ра
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3278 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 30.12.2012 08:44
Прочетен: 3278 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 30.12.2012 08:44
.jpg)
.png)
Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3) - продължение
Част 2-ра от стр. 21 до стр. 40 вкл.
Статии
Кирилица
Димитрова-Рачева, П. Румънски художници рисуват Балчик – по материали от румънски колекции и ХГ – Балчик, 4, 2008, 19-24.
Димова, С. Сякъл ли е монети цар Мицо Асен в Месемврия?, 1, 2004, 56-58.
Динев, М. Скуптурата, 1, 1998, 30-34.
Динева, К. Мястото на натюрморта в българското изкуство от 30-те години на XX век, 4, 2011, 33-38.
Динов, Т. Още веднъж за типажа в рисувалния филм, 3, 1979, 3-8.
Динова-Русева, В. „Вэсти буди кога с роди синъ ми Георги”, 3, 1987, 37-45.
Динова-Русева, В. „Задание главно и нуждно за йедин народ!” (150 години от рождението на Николай Павлович), 3, 1986, 32-45.
Динова-Русева, В. Живописта на Мърквичка и Вешин в България, 2, 1987, 42-46.
Динова-Русева, В. Идейно-пластичните измерения на героичното в ОХИ „Чавдар” – Ботевград`81, 2, 1981, 46-56.
Динова-Русева, В. Идейно-политическите и художествените възгледи на Димитър Добрович, 3, 1988, 46-51.
Динова-Русева, В. Мюнхенски аспекти в живописта на Мърквичка, 3, 2009, 14-21.
Динова-Русева, В. Оформяне сценографските възгледи на н. х. Асен Попов под влияние на съветския театър в началото на 20-те години, 2, 1978, 46-50.
Динова-Русева, В. Социо-психологически едюд върху личността и творчеството на Захарий Зограф, 4, 2010, 3-5.
Динова-Русева, В. Съвременната чувствителност на сценографа (ОХИ „Сценография ‘82”), 3, 1983, 33-42.
Динова-Русева, В. Творчеството на Никола Кожухаров през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 56-60.
Динова-Русева, В. Художник на неугасимата радост, 4, 1985, 23-28.
Добрев, Ч. В прекрасния свят на детето, 4, 1969, 41-49.
Добрев, Ч. Героико-романтичният патос в новата постановка на „Почивка в Арко Ирис”, 2, 1971, 46-53.
Добрев, Ч. Героят в поетичната драма, 4, 1972, 3-12.
Добрев, Ч. Драматургията на Максим Горки на българска сцена (1944-1956), 2, 1977, 3-9.
Добрев, Ч. Естетическо обновление на българската режисура, 4, 1981, 10-20.
Добрев, Ч. Естетическо обновление на българската режисура. ІІ част, 1, 1982, 26-34.
Добрев, Ч. Панихидата над буржоазната себичност, 1, 1976, 14-22.
Добрев, Ч. Проблеми и насоки (НАТ „Иван Вазов” – 77/78), 3, 1979, 45-57.
Добрев, Ч. Съветската драматургия на българска сцена, 3, 1976, 38-45.
Добрев, Ч. Трагическите измерения на битието, 4, 1977, 47-52.
Добрев, Ч. Формулата на Леон Даниел: ефект на присъствието – невъзможност или заблуда?, 3, 1993, 24-28.
Добрева, Л. За праволинейността на един възрожденски ексцентрик (Размисли върху юбилейната изложба на Никола Образописов), 1, 2006, 53-59.
Добрева, Л. За разграничаване авторите на странджанските икони от Никола Одринчанин, 3, 1999, 41-47.
Добриянова, С. Българо-германски отношения в изобразителното изкуство през 30-те години, 4, 1995, 40-47.
Добриянова, С. Мюнхенската академия и българските живописци, 4, 1993, 36-38.
Добриянова, С. Никола Михайлов, 4, 1993, 39-46.
Домарадски, М. Тракийското изкуство през късножелязната епоха, 4, 1994, 46-48.
Донев, А. Едгар Морен и Бела Балаж – два класически възгледа за филмовата публика, 3, 2012, 41-43.
Доневска, Б. „Новите” в художествената критика, 4, 2011, 5-11.
Доневска, Б. Някои иконографски проблеми в българската живопис през 60-те години на ХХ век, 2, 2008, 32-41.
Доневска, Б. Художествената колекция на Министерството на външните работи, 3, 2010, 3-6.
Донкова, М. Стенописите в църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука”. Актуално състояние и реставрационни проблеми, 4, 2010, 50-54.
Дончев, Г. Хегел и проблемите на живописта, 2, 1978, 27-31.
Дончев, С. Мадарският конник. Един опит за изясняване произхода и значението на паметника, 3, 1970, 55-62.
Дончева, Р. Елисавета Консулова-Вазова и Събина (Бинка) Вазова в чехословашката художествена критика от 1930-те години, 4, 2002, 60-62.
Дончева, Р. Живописта на Ярослав Вешин със словашки сюжети, 1, 1993, 20-26.
Дончева, Р. За някои рисунки от Словакия на Ярослав Вешин, 3, 1989, 56-58.
Дончева, Р. Монументалният цикъл „Славянска епопея” на чешкия художник Алфонс Муха и България, 4, 2001, 38-43.
Дончева, Р. Чешкото художествено-индустриално училище и българските художници, 2, 1999, 28-31.
Дончева, С. Бронзов реликвиар с изображения на светите апостоли Петър и Павел, 2, 2010, 12-14.
Дончева, С. Матрица за релефни икони с изображение на Богородица Епискепсис (Знамение) от Шуменската крепост (ХІІ-ХІV век), 2, 2008, 23-25.
Дончева, Т. Серийно повествование – реклама в български телевизионни сериали, 3, 2012, 12-14.
Досева, И. Колоните с „възли”. Опит за интерпретация, 2, 2003, 15-19.
Досева, И. Конструкция и декорация на ранновизантийските олтарни прегради в контекста на църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България през ІV-VІ в.), 3, 2005, 20-29.
Досева, И. Непубликувана оброчна плочка от сбирките на НИМ, 2, 2000, 57-59.
Досева, И. Ранновизантийските капители от Созопол: традиция и многообразие, 2, 2010, 3-11.
Досева, И. Ранновизантийските олтарни прегради в Дакия и Тракия, 3, 2002, 9-18.
Досева, И. Семантика и композиция на един релеф от ранновизантийска олтарна преграда, 3, 2004, 3-9.
Досева, И. Сполиите в Боянската черква: строителен материал или реликви, 1, 2007, 7-12.
Доспевски, С. Из родословното дърво на Христо Димитров, основател на Самоковската живописна школа, 2, 1993, 51-54.
Драганова, Д. 105 години от рождението на Георги Бакърджиев, 4, 2004, 26-31.
Дражева, Ц. Проф. д-р Иван Петков Гълъбов (1918-1978) – човекът, който разкри Несебър на света, 1, 2004, 59-62.
Дунчев, А. Априлската театрална политика, 1, 1983, 3-13.
Дунчев, А. Марксовите критерии за реализма, 2, 1972, 55-61.
Дунчев, А. Народността в социалистическата ни драма, 3, 1980, 18-24.
Дунчев, А. Съветския драматичен герой на българска сцена, 2, 1986, 21-26.
Дунчев, А. Театрално-естетическите възгледи на Воровски, 1, 1981, 52-56.
Евсеева, Л. Към късната иконография на Богородичните цикли в руската иконопис, 4, 1991, 38-49.
Еленков, К. Музикалната живопис на Чурльонис (100 години от рождението на художника), 1, 1976, 56-61.
Енева, И. Партньорство между фотограф и зограф, 4, 2010, 58-59.
Ждраков, З. Стенописите на църквата „Св. Петър и Павел” в Търново от ХV в. и критската живопис в светлината на новите проучвания, 4, 1991, 50-59.
Заров, И. Към иконографията на стенната живопис в купола на църквата „Св. Богородица Перивлепта” в Охрид, 1, 2007, 16-24.
Захариев, Р. Дизайнът и съвременната визуална култура, 1, 1989, 59-60.
Захариев, Р. Към проблема за дизайн-програмите, 3, 1986, 61.
Захариева, Б. Стриндберг и американската драма, 3, 1990, 35-39.
Захариева, М. Към историята на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично” и неговите стенописи, 1, 2012, 23-31.
Захариева, С. Отвъд времето, 1, 2000, 27-28.
Зиливинская, Э. Ритон из Астраханской области, 3, 2007, 26-31.
Знеполски, И. 100 години от рождението. Бела Балаш: към началата на марксистката естетика на филма, 1, 1985, 55-58.
Знеполски, И. Жан Руш – естетика на ненамесата, 1, 1969, 30-38.
Знеполски, И. Масовата култура и цивилизацията на „свободното време”, 4, 1973, 22-36.
Знеполски, И. Революционната тема в българското кино, 3, 1969, 52-61.
Знеполски, И. Съдбата на популярния мит за прочутите стари детективи, 4, 1972, 25-29.
Зырянова, Е. К вопросу о типологической связи серии портретов „Умалишенных” Теодора Жерико с фотографией, 4, 2006, 36-40.
Иванова, А. В търсене на театралността, 2, 1991, 56-59.
Иванова, Б. Възрожденският портрет – колекциониране и систематизация на откупките, 2, 2002, 22-31.
Иванова, Б. За типологията на ранния възрожденски портрет в България, 2, 1995, 54-60.
Иванова, Б. Към проблема за типологията на ранния възрожденски ктиторски портрет в България, 2, 1991, 43-50.
Иванова, В. Българската скулптура в края на ХІХ и началото на ХХ в., 4, 1990, 35-45.
Иванова, В. В Художествената академия. Спомени, 1, 1998, 55-60.
Иванова, В. Моите кратки спомени, 2, 2007, 56-60.
Иванова, В. Павел Койчев, 3, 2001, 52-55.
Иванова, В. По въпроса за социалния облик в творчеството на няколко български скулптори, 3, 1969, 28-39.
Иванова, В. Своеобразието на изкуството на българската дърворезбена пластика (Постановка на проблемите), 3, 1980, 34-39.
Иванова, В. Социални функции на монументалните изкуства, 1, 1986, 15-21.
Иванова, В. Тенденции в съвременната българска кавалетна скулптура, 1, 1985, 3-10.
Иванова, В. Човешката личност и нейната съдба в съвременната българска монументална скулптура, 3, 1989, 18-24.
Иванова, Е. Игровата реалност, 4, 1981, 42-46.
Иванова, Е. Кукерите – магия, игра или театър?, 1, 1990, 60-61.
Иванова, Е. Празникът, 4, 1979, 43-45.
Иванова, М. Съвременните български графити-знаци, 1, 2001, 57-59.
Иванова, Н. Изкуство – естетика – жизнена среда, 1, 1986, 22-32.
Иванова, Н. Началото на дизайна като формоизграждащ фактор (Сравнителен анализ), 2, 1988, 58-61.
Иванова, Н. Тенденции в развитието на дизайна и някои социално-психологически въпроси, 3, 1970, 20-28.
Иванова, Н. Художествената образност при визуалната комуникация, 4, 1987, 40-42.
Иванова, Н. Художественотворчески дейности, съпричастни в изграждане облика на града, 1, 1983, 17-25.
Иванова, Н. Четири десетилетия художествено творчество за материалното производство, за обществения и индивидуалния бит, 4, 1984, 13-28.
Игнатовски, В. Свобода, равенство, братство или за подстъпите към полифоничната композиция, 3, 1973, 42-51.
Игов, С. Съветското изкуство в списание „Пламък” на Гео Милев, 3, 1977, 9-14.
Икономова, А. Църквата „Св. Успение Богородично” в Арбанаси – проучване и реставрация на стенописите, 2, 2010, 50-57.
Илиев, А. Психоанализа и естетика, 4, 1974, 57-60.
Илиев, В. Г. Е. Лесинг в идеологическата борба на Вл. И. Ленин, 4, 1981, 56-58.
Илиев, И. Паркетиращи петоъгълници, 1, 1998, 41-47.
Илиев, К. Европейски стилови мебели от ХVІІІ и ХІХ век в България, 2, 2006, 50-54.
Инджев, В. Пантомима, куклено изкуство, маски, 1, 1979, 15-24.
Инджева, Н. Боян Дановски – възгледи и идеи за театъра, 2, 1968, 33-46.
Инджева, Н. Българският театър в контекста на културната революция през 40-те и 50-те години, 2, 1983, 12-21.
Инджева, Н. Въздействието на руското и съветското сценично изкуство в България в началото на 20-те години, 3, 1977, 3-8.
Инджева, Н. Георги Димитров и театралното изкуство, 4, 1982, 14-21.
Инджева, Н. Драматургия и време, 4, 1971, 34-39.
Инджева, Н. Идейно-образни търсения на „Театър-Студия” и „Опитен театър”, 4, 1986, 33-52.
Инджева, Н. Личност и време, 2, 1981, 20-25.
Инджева, Н. Революционни идеи и фолклорни основи на възрожденската театрална култура, 4, 1976, 38-44.
Инджева, Н. Режисьорско творчество и естетическо обновление, 1, 1990, 28-34.
Инджева, Н. Социалистически театър – театър обществен, театър политически, 3, 1969, 40-51.
Инджева, Н. Творчество в движение (Л. Тенев на 60 години), 3, 1975, 17-20.
Инкова, В., Цанева, С., Драганова, К. Принос към изследването на фиала №4 от Рогозенското съкровище, 4, 1994, 28-45.
Инкова, М. Нови паметници на старобългарската металопластика от НИМ, 2, 2000, 60-63.
Йорданов, А. Изкуството като „единосъщие”, 1, 1983, 30-36.
Йорданов, Н. Българската възрожденска драма – един прочит с оглед на паратeкстуалните й елементи, 2, 2001, 37-45.
Йорданов, Н. Драматургичната ремарка и театралният контекст, 2, 1998, 18-27.
Йорданов, Н. За името „народен театър”, 2, 2005, 12-14.
Йорданов, Н. Кризисно съзнание и ситуация в българския театър след първата световна война, 1, 2003, 42-46.
Йорданов, Н. Преход, глобализацията, изменения в културната парадигма, 3, 2011, 14-17.
Йорданов, Н. Свърши ли преходът за българския театър?, 4, 2009, 8-11.
Йорданова, Т. Българската икона от ІХ до ХІІ в., 3, 1977, 32-38.
Йорданова, Т. Пейзажът и орнаментът във византийската живопис, 4, 1978, 36-41.
Йорданова, Хр. Непознатият Борис Караджа, 4, 2008, 41-43.
Йосифова, Б. Критико-публицистичното творчество на Ал. Жендов, 3, 1984, 31-40.
Йосифова, Б. Критико-публицистичното творчество на Александър Жендов, 2, 1985, 37-45.
Йосифова, Б. Съветска Русия в образната публицистика на „Червен смях”, 4, 1987, 25-32.
Кабаиванов, Д. Българското документално кино на кръстопът, 2, 1994, 34-40.
Кабаиванов, Д. Градът в съвременното фантастично кино, 3, 2012, 47-50.
Кабаиванов, Д. Екранът на прага на нова визуална ера, 3, 1995, 25-30.
Кабаиванов, Д. Кибер-пънк, 2, 2004, 15-17.
Кабаиванов, Д. Към теорията на видеото, 1, 1997, 23-26.
Кавалджиев, Л. Целостността в музикалната еволюция. Три методологически модела, 3, 1970, 41-48.
Казаков, Р. Джоел-Питър Уиткин: Пленник на свободата, 4, 2006, 53-56.
Каменова, Д. Един етап от развитието на монументалните изкуства у нас, 2, 1988, 25-28.
Каменова, Д. За Васил Захариев през 1995, 3, 1996, 15-20.
Камлон, А. Многоликий „черный квадрат”, 3, 2003, 48-51.
Канушев, Д. Естетически измерения на кукления театър, 2, 1980, 27-33.
Канушев, Д. История, съвременност, драматургия, 1, 1968, 47-54.
Капудалиев, Е. Естетически параметри на телевизионната документалистика, 2, 1985, 19-28.
Карагьозова, А., Орманов, Е. Творецът в себе си и във времето, 4, 1983, 9-16.
Карадочев, И. Георг Лукач – преживяно мислене, 3, 1986, 15.
Карайотов, И. Големите епохи на Месамбрия, 1, 2004, 9-18.
Карлуковска, С. Борис Митов и академизмът в българското изкуство, 3/4, 1992, 47-53.
Карлуковска, С. Жорж Папазов в колекцията на Националната художествена галерия, 4, 2004, 8-15.
Карлуковска, С. Първите български възпитаници на Академия „Албертина” в Торино, 4, 2001, 44-50.
Катинчаров, Р., Аврамова, М. Едно очаквано съкровище, 4, 1994, 4-5.
Катинчарова-Богданова, Д., Терзийски, С. Гробна находка от с. Синитево, Пазарджишко, 3, 1996, 54-56.
Кейси, В. Музейният ефект: погледът от обект към представление в съвременния културно-исторически музей, 2, 2012, 44-50.
Келич, Г. Зографско сликарство прве половине 19. века у Србиjи – пример цркве Ваведења Богородице манастира Троноша, 1, 2011, 29-36.
Килимов, Н. Върху мимичната и жестова изразност на стенописите в Боянската църква, 2, 1980, 55-60.
Киров, М. „Земята и хората” – тема и реализация, 2, 1983, 22-30.
Киров, М. За границите между приложните и изобразителните изкуства, 2, 1969, 44-57.
Киров, М. Изложбата „Фронт и тил” – първа обща проява на социалистическото изкуство у нас, 3, 1985, 8-15.
Киров, М. Карикатура или сатирична графика? (За една нова тенденция в съвременната ни карикатура), 2, 1978, 37-40.
Киров, М. Лудогорие`80. Една нова тенденция в съвременното ни изобразително изкуство, 2, 1981, 26-35.
Киров, М. Миниатюрите в четвероевангелието от 1356 г. и епохата на цар Иван Александър, 1, 1978, 40-44.
Киров, М. Някои аспекти в художествената концепция на Николай Рьорих, 1, 1979, 25-28.
Киров, М. Общи типологични особености в идейно-художествения облик на съветската и българската графика през 20-те и 30-те години, 2, 1977, 10-17.
Киров, М. Революция и символ, 2, 1974, 3-13.
Киров, М. Съветският политически плакат, 1, 1974, 3-11.
Киров, М. Феноменът Пабло Пикасо (90 години от рождението на художника), 2, 1972, 48-54.
Киров, М. Художественият идеал на Владимир Димитров-Майстора, 4, 1982, 44-45.
Кирова, Л. Социален малшанс, проклятие или балканско приключение (Модерност, европеизъм и традиция в балканските култури), 4, 2001, 3-7.
Кисьов, К. Двойната брадва като символ на одриската държава в периода VІ-І в. пр. Хр., 3/4, 1997, 39-41.
Кисьова, М. За едно рядко изображение на Новозаветна света Троица в поствизантийската монументална живопис, Извънреден брой, 1998, 44-51
Кисьова, М. Стенописите в старата църква на Струпецкия манастир, 4, 1998, 12-19.
Китов, Г. Александрово – гробница-мавзолей със стенописи, 1, 2002, 15-17.
Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка, 4, 1994, 13-20.
Класанов, М. Техницизъм в архитектурата, 3, 1989, 47-55.
Кливар, М. Естетически аспекти на човешкото проникване в Космоса, 1, 1979, 29-31.
Кливар, М. Нови сфери на приложната графика, 3, 1988, 12-15.
Кливар, М. Предмет на промишлената естетика, 1, 1973, 17-25.
Климукова, Н. Псалмите в контекста на старозаветните сцени от църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 1, 1999, 19-29.
Клисаров, Н. Влиянието на Захарий Зограф в Средните Родопи през втората половина на ХІХ век, 1, 2011, 7-13.
Клисаров, Н. Икони на апостол Тома – покровител на дюлгерите в България, 4, 2000, 53-58.
Клисаров, Н. Стенописци от Асеновград и Средните Родопи (ХІХ век), 3/4, 1992, 71-86.
Ковачев, О. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази, 1, 2009, 19-22.
Ковачевски, Х. Колекцията на Арманд Хамър в България, 1, 1984, 8-21.
Ковачевски, Х. Симоне Мартини и италианската живопис през ХІV в. (По случай 625 години от неговата смърт), 2, 1969, 31-43.
Ковачевски, Х. Феноменология на оригинала, 1, 1988, 17-27.
Коева, К. „Новата предметност” и Кирил Цонев, 1, 1980, 37-44.
Коева, К. „Предакадемичният” период на българското изкуство. Художествени процеси, обусловили създаването на Държавното рисувално училище, 2, 2007, 14-25.
Коева, К. Българската живопис през 20-те години – между родното и модернизма, Извънреден брой, 1991, 16-26.
Коева, К. Българската салонна живопис през 30-те – началото на 40-те години, 1, 1996, 38-43.
Коева, К. Иван Лазаров и „Родно изкуство”, 4, 1990, 4-10.
Коева, К. Кирил Цонев и предметния стил в българската живопис, 4, 1995, 3-13.
Коева, К. ОХИ „Човекът и труда” 83 (Темата за труда и нейната съвременна интерпретация), 1, 1984, 36-40.
Коева, К. Сецесионът и неговият отглас в българската живопис, 3, 2000, 18-28.
Коева, К. Флоренция и Мюнхен – две алтернативи през погледа на един български студент в края на ХІХ век, 3, 2009, 26-29.
Коева, М. Архитектониката на възрожденските иконостаси, 2, 1980, 47-54.
Коева, М. Архитектурата като източник на познания за историческото битие, 1, 1982, 18-25.
Коева, М. Архитектурно наследство и съвременност, 1, 1969, 51-58.
Коева, М. Дърворезбата и художественото решение на вътрешните пространства на църквите в Рилския манастир, 3, 1989, 37-46.
Коева, М. Културни взаимодействия на Балканите и българското художествено наследство, 2, 1985, 29-36.
Коева, М. Национално-романтичното направление в българската архитектура в началото на ХХ век. Същност и причини за неговото пораждане, 3, 1988, 24-30.
Коева, М. Особености на информационния процес в архитектурата, 1, 1987, 16-26.
Коева, М. Поява и композиционно развитие на иконостаса ІV-ХVІІІ век, 2, 1979, 46-52.
Коева, М. Сецесионът и българската архитектура, 2, 1975, 46-53.
Коева, М. Църковното пространство като среда за взаимодействие на изкуствата, 2, 1983, 31-39.
Койнова-Арнаудова, Л. История на изписването и реставраторските намеси в Боянската църква, 1, 1995, 42-50.
Койнова-Арнаудова, Л., С. Койнова-Мечкуева. Зографията на Захари Зограф в Преображенския манастир. Последни проучвания за църквата по време на реставрацията, 1, 2011, 3-6.
Коларова, В. Бленуваният рай ... Каталонската градина ..., 3, 2006, 51-54.
Коларски, В. Обликът на нашата страна в творчеството на съвременните български живописци, 1, 1975, 38-49.
Колева, М. Портретна пластика от Хадриановата епоха от днешните български земи. Официални портрети, 4, 2005, 3-14.
Колушева, М. Патронната икона на св. Димитър от Бобошевския манастир, 1, 2012, 32-41.
Комитска, Н. Възможности за трансформации във формообразуването на силикатния дизайн, 3, 2006, 40-45.
Конова, Л. Изображения на амазонки върху червенофигурни съдове от некропола на Аполония Понтика. Опит за интерпретация, 3/4, 1997, 42-45.
Конова, Л. Некрополът при Требенище – проучвания и проблеми, 4, 1994, 8-12.
Константинова, Р. Авторският и сатиричният плакат – приносът на Иван Газдов в развитието на българската приложна графика, 4, 2004, 51-56.
Константинова, Р. Актуални проблеми и перспективи пред българския изкуствовед, 2, 1992, 59-60.
Константинова, Р. Европейската нощ на музеите в София, 3, 2008, 40-42.
Константинова, Р. За една галерия-фантом, 2, 2002, 44-45.
Константинова, Р. За една неизвестна творба на Георги Попов-Джон в Балчик, 4, 2008, 15-18.
Константинова, Р. За една неизвестна творба на Жорж Папазов от българска колекция, 3, 2010, 12-14.
Константинова, Р. Кирил Кръстев – от „Crescendo” до „Естетическа квадриграма”, 4, 2004, 3-7.
Константинова, Р. Руските издания на Тодор Ф. Чипев, 1, 2010, 40-41.
Конух, Н. Хюсеин Ариф за Антон Митов и за Софийската художествена академия от началото на ХХ век, 3, 2000, 3-9.
Конфорти, Й. Българският театрален спектакъл и проблемът за неговото историческо развитие, 4, 1987, 53-58.
Конфорти, Й. Гео Милев и книгата „Театрално изкуство”, 1, 1974, 42-51.
Конфорти, Й. Спорът за театъра през Възраждането, 1, 1984, 22-28.
Косева, Д., К. Тотев. Средновековни фрески, открити при разкопките във Велико Търново, 2, 2011, 48-57.
Косева-Тотева, Д. За няколко възрожденски щампи от Арбанаси, 3, 2001, 26-30.
Коцева, Е. Художественото оформяване на старата българска книга. Черепишко евангелие от 1616 г., 2, 1970, 52-59.
Коцева, Й. Образът на жената в нашето изобразително изкуство, 1, 1976, 3-13.
Краев, Г. За черната ластовица, 3, 2003, 35-36.
Крачева, Л. Някои проблеми в развитието на културата в СССР през 30-те години на ХХ век, 3, 1991, 47-55.
Кремпел, Л. Колко интернационална е била Мюнхенската художествена академия?, 3, 2009, 8-13.
Кръстев, Т. Опазването на културното наследство: проблеми и перспективи, 3, 2005, 3-6.
Кръстев, Т. Старият град на Несебър, 1, 2004, 3-8.
Кузманов, М. Погребалните маски от Синдос и културните взаимодействия между Балканите и Апенините през І хил. пр. Хр., 4, 1999, 16-19.
Кузова, М. Издаване на български картички в Германия. Немски иконографски модели и образи на модерността от края на ХIХ и началото на ХХ век, 3, 2009, 47-53.
Кузова, М. Международните изложения, отразени в пощенски картички (края на ХІХ и началото на ХХ век). Културно-исторически и художествен обмен в европейски контекст, 2, 2006, 40-46.
Кунева, Ц. Житийните цикли на св. Георги в арбанашките църкви „Св. Димитър” и „Рождество Христово”, 2, 2010, 20-28.
Кунева, Ц. Поствизантийските стенописи в църквата „Св. Теодор” при Бобошево и техният художествен кръг, 1, 2012, 15-22.
Кунчев, В. В борба за социалистическата култура, 4, 1968, 36-46.
Кунчев, В., Ангелов, А. Телевизията и изкуството, 1, 1974, 52-58.
Куюмджиев, А. Антитези в стенописната програма на католикона в Рилския манастир, 4, 1998, 50-55.
Куюмджиев, А. Архитектура, ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир, 1, 2000, 20-26.
Куюмджиев, А. За датирането на кулата, църквата и надгробната плоча на Хрельо в Рилския манастир. И още нещо..., 3, 2005, 30-36.
Куюмджиев, А. Неизвестни творби на Митрофан Зограф, 2, 2003, 41-53.
Куюмджиев, А. Рисунки към Апокалипсиса от албума на еленските зографи в НХГ и техният западен прототип, 1, 2011, 14-19.
Куюмджиев, А. Ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир, 3, 1998, 52-57.
Куюмджиев, А., Мутафов, Ем. Кога е изградена църквата при метоха Орлица, 1, 2007, 25-31.
Куюмджиева, М. Ветхий денми във византийската живопис, 2, 2011, 3-12.
Куюмджиева, М. Дългия живот на един мит (Житийният цикъл на Йосиф Прекрасни в галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси), 1, 2002, 51-57.
Куюмджиева, М. Цикълът по историята на пророк Мойсей в галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 2, 2003, 33-40.
Кшемен, С. Прогнозите – проблем за естетиката, 1, 1973, 3-7.
Кънева, К. Алиса в Страната на чудесата. Тенденции в съвременния пространствен книжен дизайн за деца, 2, 2007, 44-52.
Кърджилов, П. Включването на България в глобалната киномрежа в края на ХІХ и началото на ХХ век, 3, 2011, 38-45.
Кърджилов, П. Следствено дело № 148/97 г. – историята на едно трансгранично кинематографично престъпление, 1, 2009, 38-46.
Кърджилов, П. Софийският театър „Аполо” (1908-1909) – кинематографска дейност, филмов репертоар и продуцентски опити, 3, 2012, 18-25.
Кюлджиева, А. Диалектика и специфика при структурирането на телевизионния филм, 1, 1991, 35-41.
Лазаренко, И., Мирчева, Е., Енчева, Р. Дионисополският храм на понтийската майка на боговете, 4, 2008, 44-46.
Лазаров, Л. Бронзова статуетка – реплика на творба на Мирон, 1, 1992, 37-38.
Лазаров, Н. „Църква за вълци” – зад кадър, 1, 2009, 47-53.
Лазаров, С. Динамика и последователност на творческия процес при работа над ролята, 3, 1977, 39-45.
Лазарова, Е. Романтическото изкуство в Германия като всекултура и критика на действителността, 3, 1982, 55-57.
Лазарова, Р. Виртуална реалност, 1, 1997, 27-29.
Лазов, Г. Бронзова апликация от Пистирос, 4, 1994, 52-54.
Лалов, В. „Ecce Homo” на Кирил Цонев – нови изследвания върху творчеството на художника в Мюнхен, 4, 2011, 39-47.
Ламбринов, Н. Светът на човека – реален и недействителен в творчеството на Джоузеф Лоузи, 2, 1986, 40-47.
Лаутлиев, Н. Натюрмортът – от конкретността до безсмислието, 4, 2006, 41-45.
Лвова, Е. Български художници в Съветския съюз, 4, 1969, 35-40.
Леви, Клер. Музикалният видеоклип – метафора на постмодерната естетика?, 3, 2012, 53-55.
Леви, С. Философският патос на ортегианския естетически възглед, 1, 1987, 45-53.
Левчева, С. Иван Лазаров за строителството на паметници в България, 4, 1990, 11-16.
Лилов, А. Антиинтелектуалният модел на „интуитивизма” за природата на художественото творчество, 1, 1971, 5-12.
Лилов, А. Юнгианската концепция за изкуството и естетиката на абстракционизма, 2, 1969, 8-16.
Лимончева, Е. Тематични интереси в полето на постмодерния филм, 2, 2004, 24-26.
Линков, Г. Образ и пиксел, 4, 2006, 57-60.
Лозанов, Г. Фотографията и смъртта, 4, 2006, 8-10.
Лозанова, Р. „Откровението” на св. Йоан Богослов в една икона от Пловдив – анализи и хипотези, 2, 1997, 53-60.
Лозанова, Р. Манастирът като хронотоп на православието, 4, 1996, 21-24.
Лозанова, Р. Механизми за визуализация на словесни метафори, 2, 1996, 44-48.
Лозанова, Р. Първообрази на Апокалипсиса в българското църковно изкуство, 3, 1998, 40-49.
Лозанова, С. Жанрови особености на съвременните ни художествени тъкани, 3, 1984, 16-25.
Лозанова, С. Особености и развитие на жанровете в съвременната ни керамика, 1, 1990, 35-42.
Лозанова, С. Съвременен художествен накит, 1, 1988, 42-48.
Лозанова, С. Формиране и стилови особености на жанра стенен килим в България, 3, 1981, 46-53.
Лозенски, Д. Ново за новите художници, 4, 1988, 44-49.
Лукач, Г. Художественото отражение на действителността, 3, 1986, 16-20.
Любенова, В. Антична цветнорисувана чаша от с. Слишовци, Трънско, 4, 1994, 55-58.
Любенова, И. Характер и особености на скулптурата по църковните сгради в България през епохата на Възраждането, 4, 1982, 50-57.
Мавродинова, Л. Боянските стенописи от 1259 г. и въпросът за Ренесанса, 1, 1995, 56-58.
Мавродинова, Л. За декоративната система и идейносмисловото съдържание на Боянските стенописи, 2, 1983, 40-44.
Мавродинова, Л. Стенописите на църквата „Св. Марина” при Карлуково, 1, 1978, 49-56.
Мако, В. Особености в пропорционирането на фигурите в Погановската икона, 3, 1998, 16-19.
Макрев, И. Спомени за Кирил Цонев, 4, 1995, 26-27.
Манов, Б. Вътрешнокадрово време и кинетичен режим на камерата, 1, 1981, 29-31.
Манов, Б. Геометрия на кинокадъра, 4, 1979, 46-48.
Манов, Б. Изобразителни компоненти на кадъра, 1, 1979, 46-49.
Манов, Б. Крупност на кинематографичния план, 4, 1981, 21-23.
Манов, Б. Паралелни явления в съветското и българското научно-популярно кино, 2, 1982, 44-46.
Мансбах, С. Размисли върху класическото съвременно изкуство на Балканите – поглед към България, 2, 1999, 3-9.
Маразов, И. „Бащи” и „деца” в култа на Кабирите и в митологията на Средиземноморието, 4, 1999, 26-43.
Маразов, И. „Златният човек”. Погребението като текст, 1, 1992, 3-16.
Маразов, И. „Ойкистите” в релефите на стратези от Месамбрия, 1, 2004, 19-28.
Маразов, И. „Черните” Кабири, 3, 2003, 21-34.
Маразов, И. Аспекти на царската хестия, 3, 1990, 42-51.
Маразов, И. Аспекти на царската хестия. 1. Хестия и идеята за автохтонност, 1, 1990, 11-27.
Маразов, И. Бендида – Великата богиня, 3, 1994, 25-35.
Маразов, И. Влияния и самобитност или Иран и Тракия, 3, 1975, 54-60.
Маразов, И. Героят в изображенията от Рогозенското съкровище, 2, 1987, 27-32.
Маразов, И. Жанрови моменти в тракийските паметници с изображения на човека, 4, 1973, 51-59.
Маразов, И. За семантиката на женския образ в скитското изкуство, 4, 1976, 45-53.
Маразов, И. Изкуство и критика, 4, 1972, 46-51.
Маразов, И. Изкуството. Проблеми на прехода, 1, 1994, 51-53.
Маразов, И. Котелът от Гундеструп – опит за структурно описание, 4, 1991, 3-26.
Маразов, И. Лов на глиган (№159 от Рогозенското съкровище), 4, 1988, 13-19.
Маразов, И. Нов червенофигурен кратер от „Майстора на Клеофон”, 2, 2000, 11-18.
Маразов, И. Новатор във всички жанрове, 4, 1995, 14-15.
Маразов, И. Пластическа характеристика на тракийския оброчен релеф, 1, 1968, 39-46.
Маразов, И. Погребаните съкровища, 3/4, 1992, 3-18.
Маразов, И. Семантика и функция на изобразителния текст във фреските на тракийските гробници, 3, 2005, 7-19.
Маразов, И. Семиотични аспекти на оръжието през древността, 1, 2005, 36-43.
Маразов, И. Скитска апликация от Северна Тракия, 2, 2002, 49-53.
Маразов, И. Среща на два свята на границата между две хилядолетия. Тракийската изложба в САЩ – опит за културна дипломация, 3, 2000, 59-61.
Маразов, И. Театралното начало в живописта на Йеронимус Босх, 1, 1970, 27-41.
Маразов, И. Тракийският Арес-Кандаон, 4, 1993, 56-62.
Маразов, И. Тракийският дракон, 2, 1993, 3-13.
Маразов, И. Тракийският тип начелници, 1, 1981, 10-28.
Маразов, И. Трако-хетски паралели в митологията, 1, 1983, 42-49.
Маразов, И. Трако-хетски паралели в ритуала, 3, 1983, 43-51.
Маразов, И. Хидрията от Башова могила и мистерията на кабирите, 3/4, 1997, 14-29.
Маразов, И. Художникът и поетът/певец в архаичната култура (1), 2, 2003, 8-14.
Маразов, И. Царско знамение върху монети на дероните, 2, 1978, 9-15.
Марди-Бабикова, В. Към въпроса за образа на Константин-Кирил Философ (Из декоративно-монументалната живопис на нашето Средновековие), 1, 1976, 32-40.
Маринова, Ц. Гротеската в българското кино, 1, 1983, 37-41.
Маринска, Р. Българските художници и фотографията, 4, 2006, 11-20.
Маринска, Р. Българските художници от кръга на Гео Милев, 1, 1994, 4-18.
Маринска, Р. Васка Емануилова (1905-1985). Образ и отражения, 4, 1995, 48-57.
Маринска, Р. Георги Велчев (1891-1955) и Райнер Мария Рилке (1875-1926) – коментар на един въображаем диалог, 3, 2004, 36-42.
Маринска, Р. Димитър Караджов (1885-1923) – личност и съдба, 3, 2000, 29-32.
Маринска, Р. Иван Бояджиев и българският модернизъм, Извънреден брой, 1991, 32-44.
Маринска, Р. Никола Петров в кръга на Пенчо Славейков, 3/4, 1992, 29-46.
Маринска, Р. София – Мюнхен. Траектории на общуването, 3, 2009, 22-25.
Маринчевска, Н. „Поетиката на песимизма” като форма на протест в анимационното кино на Източна Европа, 2, 2004, 31-34.
Маринчевска, Н. Анимационният хибрид – симбиоза и противоречие, 3, 2012, 44-46.
Маринчевска, Н. Визуалната хипноза на рекламата, 1, 1997, 34-38.
Маринчевска, Н. Влиянието на модернизма в ранните филми на Анри Кулев и Николай Тодоров, 3, 1995, 38-45.
Маринчевска, Н. Европейската авторска анимация като глобално явление, 3, 2011, 18-22.
Маринчевска, Н. Студия за анимационни филми „София” – развитие и международен престиж, 3, 2008, 46-50.
Маринчевска, Н. Филмовият коментар – между монолога и диалога, 3/4, 1992, 87-91.
Марков, В. Калигари в България. За една рецензия на Чавдар Мутафов, 4, 2009, 56-57.
Маркова, О. Кино и литература, 4, 1975, 46-55.
Маркова, О. Към по-свободен екранен прочит на литературната творба (Еволюция на екранизацията в българското кино през периода 1956-1967 г.), 1, 1977, 25-35.
Мартонова, А. Глобалният Сиам: европейски следи в тайландското кино, 3, 2011, 34-37.
Мартонова, А. Индия започва от кино „Одеон” , 1, 2009, 30-37.
Мартонова, А. Националната идея в съвременното тайландско кино: образи,сюжети,персонажи, 3, 2012, 30-37.
Мартонова, А. Неотрадиционализъм в съвременното азиатско кино, 2, 2004, 49-53.
Матакиева-Лилкова, Т. За „хляба” и три икони от фонда на Националния исторически музей, Извънреден брой, 1998, 7-10.
Матакиева-Лилкова, Т. Неизвестни икони от Националния исторически музей, 2, 2000, 19-24.
Матеева, Б. Тропикалистко-канибалистки аспекти в бразилското „синема ново”, 3, 2012, 26-29.
Машнич, М. Йоан Зограф и неговата творческа дейност, 2, 1997, 10-17.
Мелтев, М. Конвенционална телевизия и интернет, 3, 2012, 74-75.
Миков, Л. За композицията на материално-обредните форми, 4, 1983, 37-42.
Миков, Л. Каменни релефи при бекташките гробници в България, 4, 1998, 42-49.
Миков, Л. Културно-исторически профил на часовниковите кули по българските земи (ХVІІ–ХІХ век), 2, 2010, 41-49.
Миков, Л. Намазгяхът-чешма в района на с. Белоградец, Варненско, 3, 2004, 49-56.
Миков, Л. Символика на числата в изкуството на българските алиани, 3, 1996, 44-53.
Миков, Л. Текето на Акязълъ баба в с. Оброчище, Балчишко – култова архитектура, 1, 2001, 43-50.
Миков, Л. Чеврето в културата на мюсюлманите от Североизточна България, 2, 1995, 48-53.
Миланов, М. Към проблема за мирогледните предпоставки за сформиране на ренесансния стил, 4, 1969, 12-21.
Миланова, З. Балканско огледало и прогноза за приятелство, 3, 2011, 26-29.
Миланова, З. За границите, себепознанието и вдъхновението в най-новото балканско кино, 3, 2012, 9-11.
Милев, Н. „Новият Лаокоон”: фотографичността и киноезика, 3, 1995, 4-11.
Милев, Н. Айзенщайнови галактики, 2, 1973, 20-31.
Милев, Н. Вълнения за българския филм, 1, 1986, 8-14.
Милев, Н. Диалектика на филмовия образ, 4, 1987, 47-52.
Милев, Н. Димитров на екрана, 4, 1982, 7-13.
Милев, Н. Екранен изказ и книжовен изказ (български, регионални, общочовешки измерения), 2, 2004, 3-6.
Милев, Н. Екранните изкуства и научно-техническата революция, 1, 1997, 43-47.
Милев, Н. Екранният антиезик, 2, 1994, 4-9.
Милев, Н. Екранът е мъртъв – да живее екрана!, 1, 1997, 12-16.
Милев, Н. Епизодът – структурна основа на филма, 4, 1983, 23-31.
Милев, Н. Естетическият триъгълник: изображение – музика – слово, 1, 1990, 3-10.
Милев, Н. Идеите на Ленин за киното, 4, 1974, 3-5.
Милев, Н. Изстрадан епос (Военната тема в съветското кино), 3, 1985, 23-26.
Милев, Н. Историко-революционният филм през 70-те години, 3, 1981, 4-6.
Милев, Н. Историческият филм – характеристика и методология, 4, 1978, 3-8.
Милев, Н. Кадърът – градивна основа на филма, 2, 1983, 3-11.
Милев, Н. Кинезисът, 2, 1991, 13-20.
Милев, Н. Люлката на кинополифонията, 3, 1987, 22-29.
Милев, Н. Образът на Ленин в киното – значение и приноси, 1, 1980, 3-6.
Милев, Н. Орачът с кинокамерата, 4, 1970, 32-42.
Милев, Н. Орбитата на гения, 1, 1968, 11-22.
Милев, Н. Проблемът в неговата цялост, 4, 1969, 53-55.
Милев, Н. Структурни принципи за изграждането на филма, 1, 1972, 3-13.
Милев, Н. Феноменът Тарковски. За неговата 60-годишнина (Евангелие от Андрея), 1, 1992, 59-60.
Милев, Н. Филмова равносметка – 1974, 3, 1974, 11-25.
Милев, Н. Фокусът на съвременното познание, 1, 1981, 3-6.
Милева, С. Семиологията на киното. Голямата синтагматика на заснетия филмов материал, 4, 1981, 47-50.
Милева, С. Художественотворческият процес в театъра на Слънцето (Thйаtre du soleil), 2, 1990, 58-61.
Милтенова, А. Едно тълкувание на молитвата „Отче наш” в ерминия от ХІХ в., 1, 1999, 54-55.
Милчева, И. Идеологически аспект на Богоявленията (Ис. VІ, 1-3; Иез. Х) в средновековното българско изкуство, 1, 1985, 43-50.
Минаева, О. За някои мотиви и композиции на орнамента в ранносредновековното българско изкуство, 1, 1987, 54-60.
Минаева, О. За характера и особеностите на българското изкуство през VІІ-ІХ век, 1, 1991, 21-28.
Минаева, О. Към тълкуването на сцените по кани №2 и 7 от съкровището от Надь Сент Миклош, 1, 1988, 49-53.
Минаева, О. Медното гумно и прабългарския епос, история и митология, 4, 1996, 31-39.
Минаева, О. Още за съда Коцки и някои типологически сходства в изкуството на хазари и българи, 4, 2003, 49-53.
Минаева, О. Съдовете с животинска глава №13 и 14 от съкровището от Надь Сент Миклош: форма, функция, семантика и художествена традиция, 1, 2002, 18-25.
Минева-Милчева, Ю. Щрихи към декоративното наследство на художничката Анна Хен-Йосифова (1872-1931), 3, 2001, 36-47.
Минчев, Г. Чудесата на св. Георги от една икона на Захарий Зограф от 1837 г., 1, 2011, 20-23.
Мирчева, М. Захарий Зограф през погледа на библиографа, 1, 2011, 60-61.
Митева, М. „За касиера или добро или нищо”. Бележки към „Касова книга на Дружество на Новите художници”, 4, 2011, 18-21.
Митева, М. „Потпури” от Балчик, 4, 2008, 53-56.
Митева, М. София и нейните декоратори или как се гради образ на европейска столица, 3, 2008,
Митева, М. Стефан Баджов (1883-1953) – щрихи към „материализиране” на образа, 2, 2006, 12-19.
Митрева, П. Естетическото въздействие на цветовете в народното ни изкуство, 1, 1983, 50-60.
Михайлов, В. Драматургия за ТТ или телевизионна драматургия, 1, 1985, 11-17.
Михайлов, В. Кино, телевизия, видео и аудио-визия, 3, 1995, 12-17.
Михайлов, В. Литературен ТВ театър, 1, 1984, 3-7.
Михайлов, В. Нова стратегия за телевизионна комуникация, 2, 1994, 41-43.
Михайлов, В. От словото през образа до аудио-визията. Субективен подход към една възможна комуникационна групова класификация, 4, 1993, 28-30.
Михайлов, В. Преображенията на медийната рецепция, 1, 1997, 17-22.
Михайлов, В. Телевизията и нейният несполучлив модел досега, 3, 2000, 63.
Михайлов, В. Теория за медиаморфозите, 2, 2004, 10-11.
Михайлов, В. Филмите-амфибии или сливане на филмовите граници, 1, 2009, 3-5.
Михайлов, Г. Към въпроса за името Хемус, 3/4, 1997, 5-9.
Михайлова, Н. Анимация в неравноделен такт, 2, 1994, 18-27.
Михайловска, Е. Броделовият „дългосрочен период” и съдбата на регионалните култури днес, 4, 1989, 16-19.
Михалчева, И. За естетическите позиции на Борис Денев (По повод стогодишнината от рождението му), 3, 1983, 52-58.
Михалчева, И. Народностното начало в творчеството на Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Илия Бешков и Стоян Венев, 2, 1968, 13-22.
Мичев, Г. Акцентите на сатирата (Политическата карикатура: специфика и задачи), 3, 1975, 28-35.
Мичев, Г. Класически аспекти на взаимоотношенията между физическия и естетическия вкус, 1, 1974, 12-18.
Москова, С. Осем несебърски икони от Държавната художествена галерия в Пловдив, 2, 1997, 46-52.
Москова, С. Превъзходният Спирос Михаил във времето на великолепния Захарий, 4, 2010, 31-35.
Москова, С. Пътят на хаджията. Структурата на една изложба, 3, 2001, 18-25.
Муратов, С. Киното – разновидност на телевизията, 1, 1970, 54-58.
Мусакова, Е. Образът на изписаното слово. Миниатюрите на четвероевангелие №22 от Народната библиотека в София, 2, 1996, 13-19.
Мусакова, Е. Паметите на светците в българските изборни евангелия, 4, 2000, 23-28.
Мусакова, Е. Ръкопис 862 от Националната библиотека – още едно евангелие с изчезнали миниатюри?, 2, 2009, 35-41.
Мусакова, Е. Ръкописи и описи, или опит да се пише днешната българска кодикология, 1, 2005, 50-57.
Мусакова, Е. Украсата на два глаголически ръкописа – Зографското и Мариинското четириевангелие, 4, 1991, 27-37.
Мутафов, Е., И. Тютюнджиев, П. Събев. Надписът от олтарната абсида на търновската митрополитска църква „Св. св. Петър и Павел”, 2, 2011, 42-47.
Мутафов, Ем. ΕΙΚΟΝΟΠΑΘΕΙΑ или Кои са древните мъдреци, изобразени в трапезарията на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово” в Арбанаси?, 2, 2010, 15-19.
Линкове за водата
Библиография на списание „Проблеми на из...
Библиография на списание „Проблеми на из...
Библиография на списание „Проблеми на из...
Библиография на списание „Проблеми на из...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
