Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Постинг
23.11.2012 20:57 - Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3) Част 2-ра
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 2845 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 30.12.2012 08:44



imageimage
Библиография на списание „Проблеми на изкуството” (1968-2012/3) - продължение

Част 2-ра от стр. 21 до стр. 40 вкл.

Статии
Кирилица

Димитрова-Рачева, П. Румънски художници рисуват Балчик – по материали от румънски колекции и ХГ – Балчик, 4, 2008, 19-24.
Димова, С. Сякъл ли е монети цар Мицо Асен в Месемврия?, 1, 2004, 56-58.
Динев, М. Скуптурата, 1, 1998, 30-34.
Динева, К. Мястото на натюрморта в българското изкуство от 30-те години на XX век, 4, 2011, 33-38.
Динов, Т. Още веднъж за типажа в рисувалния филм, 3, 1979, 3-8.
Динова-Русева, В. „Вэсти буди кога с­ роди синъ ми Георги”, 3, 1987, 37-45.
Динова-Русева, В. „Задание главно и нуждно за йедин народ!” (150 години от рождението на Николай Павлович), 3, 1986, 32-45.
Динова-Русева, В. Живописта на Мърквичка и Вешин в България, 2, 1987, 42-46.
Динова-Русева, В. Идейно-пластичните измерения на героичното в ОХИ „Чавдар” – Ботевград`81, 2, 1981, 46-56.
Динова-Русева, В. Идейно-политическите и художествените възгледи на Димитър Добрович, 3, 1988, 46-51.
Динова-Русева, В. Мюнхенски аспекти в живописта на Мърквичка, 3, 2009, 14-21.
Динова-Русева, В. Оформяне сценографските възгледи на н. х. Асен Попов под влияние на съветския театър в началото на 20-те години, 2, 1978, 46-50.
Динова-Русева, В. Социо-психологически едюд върху личността и творчеството на Захарий Зограф, 4, 2010, 3-5.
Динова-Русева, В. Съвременната чувствителност на сценографа (ОХИ „Сценография ‘82”), 3, 1983, 33-42.
Динова-Русева, В. Творчеството на Никола Кожухаров през 20-те години, Извънреден брой, 1991, 56-60.
Динова-Русева, В. Художник на неугасимата радост, 4, 1985, 23-28.
Добрев, Ч. В прекрасния свят на детето, 4, 1969, 41-49.
Добрев, Ч. Героико-романтичният патос в новата постановка на „Почивка в Арко Ирис”, 2, 1971, 46-53.
Добрев, Ч. Героят в поетичната драма, 4, 1972, 3-12.
Добрев, Ч. Драматургията на Максим Горки на българска сцена (1944-1956), 2, 1977, 3-9.
Добрев, Ч. Естетическо обновление на българската режисура, 4, 1981, 10-20.
Добрев, Ч. Естетическо обновление на българската режисура. ІІ част, 1, 1982, 26-34.
Добрев, Ч. Панихидата над буржоазната себичност, 1, 1976, 14-22.
Добрев, Ч. Проблеми и насоки (НАТ „Иван Вазов” – 77/78), 3, 1979, 45-57.
Добрев, Ч. Съветската драматургия на българска сцена, 3, 1976, 38-45.
Добрев, Ч. Трагическите измерения на битието, 4, 1977, 47-52.
Добрев, Ч. Формулата на Леон Даниел: ефект на присъствието – невъзможност или заблуда?, 3, 1993, 24-28.
Добрева, Л. За праволинейността на един възрожденски ексцентрик (Размисли върху юбилейната изложба на Никола Образописов), 1, 2006, 53-59.
Добрева, Л. За разграничаване авторите на странджанските икони от Никола Одринчанин, 3, 1999, 41-47.
Добриянова, С. Българо-германски отношения в изобразителното изкуство през 30-те години, 4, 1995, 40-47.
Добриянова, С. Мюнхенската академия и българските живописци, 4, 1993, 36-38.
Добриянова, С. Никола Михайлов, 4, 1993, 39-46.
Домарадски, М. Тракийското изкуство през късножелязната епоха, 4, 1994, 46-48.
Донев, А. Едгар Морен и Бела Балаж – два класически възгледа за филмовата публика, 3, 2012, 41-43.
Доневска, Б. „Новите” в художествената критика, 4, 2011, 5-11.
Доневска, Б. Някои иконографски проблеми в българската живопис през 60-те години на ХХ век, 2, 2008, 32-41.
Доневска, Б. Художествената колекция на Министерството на външните работи, 3, 2010, 3-6.
Донкова, М. Стенописите в църквата „Покров Богородичен” при постницата „Св. Лука”. Актуално състояние и реставрационни проблеми, 4, 2010, 50-54.
Дончев, Г. Хегел и проблемите на живописта, 2, 1978, 27-31.
Дончев, С. Мадарският конник. Един опит за изясняване произхода и значението на паметника, 3, 1970, 55-62.
Дончева, Р. Елисавета Консулова-Вазова и Събина (Бинка) Вазова в чехословашката художествена критика от 1930-те години, 4, 2002, 60-62.
Дончева, Р. Живописта на Ярослав Вешин със словашки сюжети, 1, 1993, 20-26.
Дончева, Р. За някои рисунки от Словакия на Ярослав Вешин, 3, 1989, 56-58.
Дончева, Р. Монументалният цикъл „Славянска епопея” на чешкия художник Алфонс Муха и България, 4, 2001, 38-43.
Дончева, Р. Чешкото художествено-индустриално училище и българските художници, 2, 1999, 28-31.
Дончева, С. Бронзов реликвиар с изображения на светите апостоли Петър и Павел, 2, 2010, 12-14.
Дончева, С. Матрица за релефни икони с изображение на Богородица Епискепсис (Знамение) от Шуменската крепост (ХІІ-ХІV век), 2, 2008, 23-25.
Дончева, Т. Серийно повествование – реклама в български телевизионни сериали, 3, 2012, 12-14.
Досева, И. Колоните с „възли”. Опит за интерпретация, 2, 2003, 15-19.
Досева, И. Конструкция и декорация на ранновизантийските олтарни прегради в контекста на църковния интериор (според паметниците от територията на съвременна България през ІV-VІ в.), 3, 2005, 20-29.
Досева, И. Непубликувана оброчна плочка от сбирките на НИМ, 2, 2000, 57-59.
Досева, И. Ранновизантийските капители от Созопол: традиция и многообразие, 2, 2010, 3-11.
Досева, И. Ранновизантийските олтарни прегради в Дакия и Тракия, 3, 2002, 9-18.
Досева, И. Семантика и композиция на един релеф от ранновизантийска олтарна преграда, 3, 2004, 3-9.
Досева, И. Сполиите в Боянската черква: строителен материал или реликви, 1, 2007, 7-12.
Доспевски, С. Из родословното дърво на Христо Димитров, основател на Самоковската живописна школа, 2, 1993, 51-54.
Драганова, Д. 105 години от рождението на Георги Бакърджиев, 4, 2004, 26-31.
Дражева, Ц. Проф. д-р Иван Петков Гълъбов (1918-1978) – човекът, който разкри Несебър на света, 1, 2004, 59-62.
Дунчев, А. Априлската театрална политика, 1, 1983, 3-13.
Дунчев, А. Марксовите критерии за реализма, 2, 1972, 55-61.
Дунчев, А. Народността в социалистическата ни драма, 3, 1980, 18-24.
Дунчев, А. Съветския драматичен герой на българска сцена, 2, 1986, 21-26.
Дунчев, А. Театрално-естетическите възгледи на Воровски, 1, 1981, 52-56.
Евсеева, Л. Към късната иконография на Богородичните цикли в руската иконопис, 4, 1991, 38-49.
Еленков, К. Музикалната живопис на Чурльонис (100 години от рождението на художника), 1, 1976, 56-61.
Енева, И. Партньорство между фотограф и зограф, 4, 2010, 58-59.
Ждраков, З. Стенописите на църквата „Св. Петър и Павел” в Търново от ХV в. и критската живопис в светлината на новите проучвания, 4, 1991, 50-59.
Заров, И. Към иконографията на стенната живопис в купола на църквата „Св. Богородица Перивлепта” в Охрид, 1, 2007, 16-24.
Захариев, Р. Дизайнът и съвременната визуална култура, 1, 1989, 59-60.
Захариев, Р. Към проблема за дизайн-програмите, 3, 1986, 61.
Захариева, Б. Стриндберг и американската драма, 3, 1990, 35-39.
Захариева, М. Към историята на Мисловщичкия манастир „Успение Богородично” и неговите стенописи, 1, 2012, 23-31.
Захариева, С. Отвъд времето, 1, 2000, 27-28.
Зиливинская, Э. Ритон из Астраханской области, 3, 2007, 26-31.
Знеполски, И. 100 години от рождението. Бела Балаш: към началата на марксистката естетика на филма, 1, 1985, 55-58.
Знеполски, И. Жан Руш – естетика на ненамесата, 1, 1969, 30-38.
Знеполски, И. Масовата култура и цивилизацията на „свободното време”, 4, 1973, 22-36.
Знеполски, И. Революционната тема в българското кино, 3, 1969, 52-61.
Знеполски, И. Съдбата на популярния мит за прочутите стари детективи, 4, 1972, 25-29.
Зырянова, Е. К вопросу о типологической связи серии портретов „Умалишенных” Теодора Жерико с фотографией, 4, 2006, 36-40.
Иванова, А. В търсене на театралността, 2, 1991, 56-59.
Иванова, Б. Възрожденският портрет – колекциониране и систематизация на откупките, 2, 2002, 22-31.
Иванова, Б. За типологията на ранния възрожденски портрет в България, 2, 1995, 54-60.
Иванова, Б. Към проблема за типологията на ранния възрожденски ктиторски портрет в България, 2, 1991, 43-50.
Иванова, В. Българската скулптура в края на ХІХ и началото на ХХ в., 4, 1990, 35-45.
Иванова, В. В Художествената академия. Спомени, 1, 1998, 55-60.
Иванова, В. Моите кратки спомени, 2, 2007, 56-60.
Иванова, В. Павел Койчев, 3, 2001, 52-55.
Иванова, В. По въпроса за социалния облик в творчеството на няколко български скулптори, 3, 1969, 28-39.
Иванова, В. Своеобразието на изкуството на българската дърворезбена пластика (Постановка на проблемите), 3, 1980, 34-39.
Иванова, В. Социални функции на монументалните изкуства, 1, 1986, 15-21.
Иванова, В. Тенденции в съвременната българска кавалетна скулптура, 1, 1985, 3-10.
Иванова, В. Човешката личност и нейната съдба в съвременната българска монументална скулптура, 3, 1989, 18-24.
Иванова, Е. Игровата реалност, 4, 1981, 42-46.
Иванова, Е. Кукерите – магия, игра или театър?, 1, 1990, 60-61.
Иванова, Е. Празникът, 4, 1979, 43-45.
Иванова, М. Съвременните български графити-знаци, 1, 2001, 57-59.
Иванова, Н. Изкуство – естетика – жизнена среда, 1, 1986, 22-32.
Иванова, Н. Началото на дизайна като формоизграждащ фактор (Сравнителен анализ), 2, 1988, 58-61.
Иванова, Н. Тенденции в развитието на дизайна и някои социално-психологически въпроси, 3, 1970, 20-28.
Иванова, Н. Художествената образност при визуалната комуникация, 4, 1987, 40-42.
Иванова, Н. Художественотворчески дейности, съпричастни в изграждане облика на града, 1, 1983, 17-25.
Иванова, Н. Четири десетилетия художествено творчество за материалното производство, за обществения и индивидуалния бит, 4, 1984, 13-28.
Игнатовски, В. Свобода, равенство, братство или за подстъпите към полифоничната композиция, 3, 1973, 42-51.
Игов, С. Съветското изкуство в списание „Пламък” на Гео Милев, 3, 1977, 9-14.
Икономова, А. Църквата „Св. Успение Богородично” в Арбанаси – проучване и реставрация на стенописите, 2, 2010, 50-57.
Илиев, А. Психоанализа и естетика, 4, 1974, 57-60.
Илиев, В. Г. Е. Лесинг в идеологическата борба на Вл. И. Ленин, 4, 1981, 56-58.
Илиев, И. Паркетиращи петоъгълници, 1, 1998, 41-47.
Илиев, К. Европейски стилови мебели от ХVІІІ и ХІХ век в България, 2, 2006, 50-54.
Инджев, В. Пантомима, куклено изкуство, маски, 1, 1979, 15-24.
Инджева, Н. Боян Дановски – възгледи и идеи за театъра, 2, 1968, 33-46.
Инджева, Н. Българският театър в контекста на културната революция през 40-те и 50-те години, 2, 1983, 12-21.
Инджева, Н. Въздействието на руското и съветското сценично изкуство в България в началото на 20-те години, 3, 1977, 3-8.
Инджева, Н. Георги Димитров и театралното изкуство, 4, 1982, 14-21.
Инджева, Н. Драматургия и време, 4, 1971, 34-39.
Инджева, Н. Идейно-образни търсения на „Театър-Студия” и „Опитен театър”, 4, 1986, 33-52.
Инджева, Н. Личност и време, 2, 1981, 20-25.
Инджева, Н. Революционни идеи и фолклорни основи на възрожденската театрална култура, 4, 1976, 38-44.
Инджева, Н. Режисьорско творчество и естетическо обновление, 1, 1990, 28-34.
Инджева, Н. Социалистически театър – театър обществен, театър политически, 3, 1969, 40-51.
Инджева, Н. Творчество в движение (Л. Тенев на 60 години), 3, 1975, 17-20.
Инкова, В., Цанева, С., Драганова, К. Принос към изследването на фиала №4 от Рогозенското съкровище, 4, 1994, 28-45.
Инкова, М. Нови паметници на старобългарската металопластика от НИМ, 2, 2000, 60-63.
Йорданов, А. Изкуството като „единосъщие”, 1, 1983, 30-36.
Йорданов, Н. Българската възрожденска драма – един прочит с оглед на паратeкстуалните й елементи, 2, 2001, 37-45.
Йорданов, Н. Драматургичната ремарка и театралният контекст, 2, 1998, 18-27.
Йорданов, Н. За името „народен театър”, 2, 2005, 12-14.
Йорданов, Н. Кризисно съзнание и ситуация в българския театър след първата световна война, 1, 2003, 42-46.
Йорданов, Н. Преход, глобализацията, изменения в културната парадигма, 3, 2011, 14-17.
Йорданов, Н. Свърши ли преходът за българския театър?, 4, 2009, 8-11.
Йорданова, Т. Българската икона от ІХ до ХІІ в., 3, 1977, 32-38.
Йорданова, Т. Пейзажът и орнаментът във византийската живопис, 4, 1978, 36-41.
Йорданова, Хр. Непознатият Борис Караджа, 4, 2008, 41-43.
Йосифова, Б. Критико-публицистичното творчество на Ал. Жендов, 3, 1984, 31-40.
Йосифова, Б. Критико-публицистичното творчество на Александър Жендов, 2, 1985, 37-45.
Йосифова, Б. Съветска Русия в образната публицистика на „Червен смях”, 4, 1987, 25-32.
Кабаиванов, Д. Българското документално кино на кръстопът, 2, 1994, 34-40.
Кабаиванов, Д. Градът в съвременното фантастично кино, 3, 2012, 47-50.
Кабаиванов, Д. Екранът на прага на нова визуална ера, 3, 1995, 25-30.
Кабаиванов, Д. Кибер-пънк, 2, 2004, 15-17.
Кабаиванов, Д. Към теорията на видеото, 1, 1997, 23-26.
Кавалджиев, Л. Целостността в музикалната еволюция. Три методологически модела, 3, 1970, 41-48.
Казаков, Р. Джоел-Питър Уиткин: Пленник на свободата, 4, 2006, 53-56.
Каменова, Д. Един етап от развитието на монументалните изкуства у нас, 2, 1988, 25-28.
Каменова, Д. За Васил Захариев през 1995, 3, 1996, 15-20.
Камлон, А. Многоликий „черный квадрат”, 3, 2003, 48-51.
Канушев, Д. Естетически измерения на кукления театър, 2, 1980, 27-33.
Канушев, Д. История, съвременност, драматургия, 1, 1968, 47-54.
Капудалиев, Е. Естетически параметри на телевизионната документалистика, 2, 1985, 19-28.
Карагьозова, А., Орманов, Е. Творецът в себе си и във времето, 4, 1983, 9-16.
Карадочев, И. Георг Лукач – преживяно мислене, 3, 1986, 15.
Карайотов, И. Големите епохи на Месамбрия, 1, 2004, 9-18.
Карлуковска, С. Борис Митов и академизмът в българското изкуство, 3/4, 1992, 47-53.
Карлуковска, С. Жорж Папазов в колекцията на Националната художествена галерия, 4, 2004, 8-15.
Карлуковска, С. Първите български възпитаници на Академия „Албертина” в Торино, 4, 2001, 44-50.
Катинчаров, Р., Аврамова, М. Едно очаквано съкровище, 4, 1994, 4-5.
Катинчарова-Богданова, Д., Терзийски, С. Гробна находка от с. Синитево, Пазарджишко, 3, 1996, 54-56.
Кейси, В. Музейният ефект: погледът от обект към представление в съвременния културно-исторически музей, 2, 2012, 44-50.
Келич, Г. Зографско сликарство прве половине 19. века у Србиjи – пример цркве Ваведења Богородице манастира Троноша, 1, 2011, 29-36.
Килимов, Н. Върху мимичната и жестова изразност на стенописите в Боянската църква, 2, 1980, 55-60.
Киров, М. „Земята и хората” – тема и реализация, 2, 1983, 22-30.
Киров, М. За границите между приложните и изобразителните изкуства, 2, 1969, 44-57.
Киров, М. Изложбата „Фронт и тил” – първа обща проява на социалистическото изкуство у нас, 3, 1985, 8-15.
Киров, М. Карикатура или сатирична графика? (За една нова тенденция в съвременната ни карикатура), 2, 1978, 37-40.
Киров, М. Лудогорие`80. Една нова тенденция в съвременното ни изобразително изкуство, 2, 1981, 26-35.
Киров, М. Миниатюрите в четвероевангелието от 1356 г. и епохата на цар Иван Александър, 1, 1978, 40-44.
Киров, М. Някои аспекти в художествената концепция на Николай Рьорих, 1, 1979, 25-28.
Киров, М. Общи типологични особености в идейно-художествения облик на съветската и българската графика през 20-те и 30-те години, 2, 1977, 10-17.
Киров, М. Революция и символ, 2, 1974, 3-13.
Киров, М. Съветският политически плакат, 1, 1974, 3-11.
Киров, М. Феноменът Пабло Пикасо (90 години от рождението на художника), 2, 1972, 48-54.
Киров, М. Художественият идеал на Владимир Димитров-Майстора, 4, 1982, 44-45.
Кирова, Л. Социален малшанс, проклятие или балканско приключение (Модерност, европеизъм и традиция в балканските култури), 4, 2001, 3-7.
Кисьов, К. Двойната брадва като символ на одриската държава в периода VІ-І в. пр. Хр., 3/4, 1997, 39-41.
Кисьова, М. За едно рядко изображение на Новозаветна света Троица в поствизантийската монументална живопис, Извънреден брой, 1998, 44-51
Кисьова, М. Стенописите в старата църква на Струпецкия манастир, 4, 1998, 12-19.
Китов, Г. Александрово – гробница-мавзолей със стенописи, 1, 2002, 15-17.
Китов, Г. Тракийски гробнично-култов комплекс в могилата Оструша край Шипка, 4, 1994, 13-20.
Класанов, М. Техницизъм в архитектурата, 3, 1989, 47-55.
Кливар, М. Естетически аспекти на човешкото проникване в Космоса, 1, 1979, 29-31.
Кливар, М. Нови сфери на приложната графика, 3, 1988, 12-15.
Кливар, М. Предмет на промишлената естетика, 1, 1973, 17-25.
Климукова, Н. Псалмите в контекста на старозаветните сцени от църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 1, 1999, 19-29.
Клисаров, Н. Влиянието на Захарий Зограф в Средните Родопи през втората половина на ХІХ век, 1, 2011, 7-13.
Клисаров, Н. Икони на апостол Тома – покровител на дюлгерите в България, 4, 2000, 53-58.
Клисаров, Н. Стенописци от Асеновград и Средните Родопи (ХІХ век), 3/4, 1992, 71-86.
Ковачев, О. Букурещ, 1989 – Сараево, 1992: локални сцени на глобални разкази, 1, 2009, 19-22.
Ковачевски, Х. Колекцията на Арманд Хамър в България, 1, 1984, 8-21.
Ковачевски, Х. Симоне Мартини и италианската живопис през ХІV в. (По случай 625 години от неговата смърт), 2, 1969, 31-43.
Ковачевски, Х. Феноменология на оригинала, 1, 1988, 17-27.
Коева, К. „Новата предметност” и Кирил Цонев, 1, 1980, 37-44.
Коева, К. „Предакадемичният” период на българското изкуство. Художествени процеси, обусловили създаването на Държавното рисувално училище, 2, 2007, 14-25.
Коева, К. Българската живопис през 20-те години – между родното и модернизма, Извънреден брой, 1991, 16-26.
Коева, К. Българската салонна живопис през 30-те – началото на 40-те години, 1, 1996, 38-43.
Коева, К. Иван Лазаров и „Родно изкуство”, 4, 1990, 4-10.
Коева, К. Кирил Цонев и предметния стил в българската живопис, 4, 1995, 3-13.
Коева, К. ОХИ „Човекът и труда” 83 (Темата за труда и нейната съвременна интерпретация), 1, 1984, 36-40.
Коева, К. Сецесионът и неговият отглас в българската живопис, 3, 2000, 18-28.
Коева, К. Флоренция и Мюнхен – две алтернативи през погледа на един български студент в края на ХІХ век, 3, 2009, 26-29.
Коева, М. Архитектониката на възрожденските иконостаси, 2, 1980, 47-54.
Коева, М. Архитектурата като източник на познания за историческото битие, 1, 1982, 18-25.
Коева, М. Архитектурно наследство и съвременност, 1, 1969, 51-58.
Коева, М. Дърворезбата и художественото решение на вътрешните пространства на църквите в Рилския манастир, 3, 1989, 37-46.
Коева, М. Културни взаимодействия на Балканите и българското художествено наследство, 2, 1985, 29-36.
Коева, М. Национално-романтичното направление в българската архитектура в началото на ХХ век. Същност и причини за неговото пораждане, 3, 1988, 24-30.
Коева, М. Особености на информационния процес в архитектурата, 1, 1987, 16-26.
Коева, М. Поява и композиционно развитие на иконостаса ІV-ХVІІІ век, 2, 1979, 46-52.
Коева, М. Сецесионът и българската архитектура, 2, 1975, 46-53.
Коева, М. Църковното пространство като среда за взаимодействие на изкуствата, 2, 1983, 31-39.
Койнова-Арнаудова, Л. История на изписването и реставраторските намеси в Боянската църква, 1, 1995, 42-50.
Койнова-Арнаудова, Л., С. Койнова-Мечкуева. Зографията на Захари Зограф в Преображенския манастир. Последни проучвания за църквата по време на реставрацията, 1, 2011, 3-6.
Коларова, В. Бленуваният рай ... Каталонската градина ..., 3, 2006, 51-54.
Коларски, В. Обликът на нашата страна в творчеството на съвременните български живописци, 1, 1975, 38-49.
Колева, М. Портретна пластика от Хадриановата епоха от днешните български земи. Официални портрети, 4, 2005, 3-14.
Колушева, М. Патронната икона на св. Димитър от Бобошевския манастир, 1, 2012, 32-41.
Комитска, Н. Възможности за трансформации във формообразуването на силикатния дизайн, 3, 2006, 40-45.
Конова, Л. Изображения на амазонки върху червенофигурни съдове от некропола на Аполония Понтика. Опит за интерпретация, 3/4, 1997, 42-45.
Конова, Л. Некрополът при Требенище – проучвания и проблеми, 4, 1994, 8-12.
Константинова, Р. Авторският и сатиричният плакат – приносът на Иван Газдов в развитието на българската приложна графика, 4, 2004, 51-56.
Константинова, Р. Актуални проблеми и перспективи пред българския изкуствовед, 2, 1992, 59-60.
Константинова, Р. Европейската нощ на музеите в София, 3, 2008, 40-42.
Константинова, Р. За една галерия-фантом, 2, 2002, 44-45.
Константинова, Р. За една неизвестна творба на Георги Попов-Джон в Балчик, 4, 2008, 15-18.
Константинова, Р. За една неизвестна творба на Жорж Папазов от българска колекция, 3, 2010, 12-14.
Константинова, Р. Кирил Кръстев – от „Crescendo” до „Естетическа квадриграма”, 4, 2004, 3-7.
Константинова, Р. Руските издания на Тодор Ф. Чипев, 1, 2010, 40-41.
Конух, Н. Хюсеин Ариф за Антон Митов и за Софийската художествена академия от началото на ХХ век, 3, 2000, 3-9.
Конфорти, Й. Българският театрален спектакъл и проблемът за неговото историческо развитие, 4, 1987, 53-58.
Конфорти, Й. Гео Милев и книгата „Театрално изкуство”, 1, 1974, 42-51.
Конфорти, Й. Спорът за театъра през Възраждането, 1, 1984, 22-28.
Косева, Д., К. Тотев. Средновековни фрески, открити при разкопките във Велико Търново, 2, 2011, 48-57.
Косева-Тотева, Д. За няколко възрожденски щампи от Арбанаси, 3, 2001, 26-30.
Коцева, Е. Художественото оформяване на старата българска книга. Черепишко евангелие от 1616 г., 2, 1970, 52-59.
Коцева, Й. Образът на жената в нашето изобразително изкуство, 1, 1976, 3-13.
Краев, Г. За черната ластовица, 3, 2003, 35-36.
Крачева, Л. Някои проблеми в развитието на културата в СССР през 30-те години на ХХ век, 3, 1991, 47-55.
Кремпел, Л. Колко интернационална е била Мюнхенската художествена академия?, 3, 2009, 8-13.
Кръстев, Т. Опазването на културното наследство: проблеми и перспективи, 3, 2005, 3-6.
Кръстев, Т. Старият град на Несебър, 1, 2004, 3-8.
Кузманов, М. Погребалните маски от Синдос и културните взаимодействия между Балканите и Апенините през І хил. пр. Хр., 4, 1999, 16-19.
Кузова, М. Издаване на български картички в Германия. Немски иконографски модели и образи на модерността от края на ХIХ и началото на ХХ век, 3, 2009, 47-53.
Кузова, М. Международните изложения, отразени в пощенски картички (края на ХІХ и началото на ХХ век). Културно-исторически и художествен обмен в европейски контекст, 2, 2006, 40-46.
Кунева, Ц. Житийните цикли на св. Георги в арбанашките църкви „Св. Димитър” и „Рождество Христово”, 2, 2010, 20-28.
Кунева, Ц. Поствизантийските стенописи в църквата „Св. Теодор” при Бобошево и техният художествен кръг, 1, 2012, 15-22.
Кунчев, В. В борба за социалистическата култура, 4, 1968, 36-46.
Кунчев, В., Ангелов, А. Телевизията и изкуството, 1, 1974, 52-58.
Куюмджиев, А. Антитези в стенописната програма на католикона в Рилския манастир, 4, 1998, 50-55.
Куюмджиев, А. Архитектура, ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир, 1, 2000, 20-26.
Куюмджиев, А. За датирането на кулата, църквата и надгробната плоча на Хрельо в Рилския манастир. И още нещо..., 3, 2005, 30-36.
Куюмджиев, А. Неизвестни творби на Митрофан Зограф, 2, 2003, 41-53.
Куюмджиев, А. Рисунки към Апокалипсиса от албума на еленските зографи в НХГ и техният западен прототип, 1, 2011, 14-19.
Куюмджиев, А. Ритуал и стенопис в главната църква на Рилския манастир, 3, 1998, 52-57.
Куюмджиев, А., Мутафов, Ем. Кога е изградена църквата при метоха Орлица, 1, 2007, 25-31.
Куюмджиева, М. Ветхий денми във византийската живопис, 2, 2011, 3-12.
Куюмджиева, М. Дългия живот на един мит (Житийният цикъл на Йосиф Прекрасни в галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси), 1, 2002, 51-57.
Куюмджиева, М. Цикълът по историята на пророк Мойсей в галерията на църквата „Рождество Христово” в Арбанаси, 2, 2003, 33-40.
Кшемен, С. Прогнозите – проблем за естетиката, 1, 1973, 3-7.
Кънева, К. Алиса в Страната на чудесата. Тенденции в съвременния пространствен книжен дизайн за деца, 2, 2007, 44-52.
Кърджилов, П. Включването на България в глобалната киномрежа в края на ХІХ и началото на ХХ век, 3, 2011, 38-45.
Кърджилов, П. Следствено дело № 148/97 г. – историята на едно трансгранично кинематографично престъпление, 1, 2009, 38-46.
Кърджилов, П. Софийският театър „Аполо” (1908-1909) – кинематографска дейност, филмов репертоар и продуцентски опити, 3, 2012, 18-25.
Кюлджиева, А. Диалектика и специфика при структурирането на телевизионния филм, 1, 1991, 35-41.
Лазаренко, И., Мирчева, Е., Енчева, Р. Дионисополският храм на понтийската майка на боговете, 4, 2008, 44-46.
Лазаров, Л. Бронзова статуетка – реплика на творба на Мирон, 1, 1992, 37-38.
Лазаров, Н. „Църква за вълци” – зад кадър, 1, 2009, 47-53.
Лазаров, С. Динамика и последователност на творческия процес при работа над ролята, 3, 1977, 39-45.
Лазарова, Е. Романтическото изкуство в Германия като всекултура и критика на действителността, 3, 1982, 55-57.
Лазарова, Р. Виртуална реалност, 1, 1997, 27-29.
Лазов, Г. Бронзова апликация от Пистирос, 4, 1994, 52-54.
Лалов, В. „Ecce Homo” на Кирил Цонев – нови изследвания върху творчеството на художника в Мюнхен, 4, 2011, 39-47.
Ламбринов, Н. Светът на човека – реален и недействителен в творчеството на Джоузеф Лоузи, 2, 1986, 40-47.
Лаутлиев, Н. Натюрмортът – от конкретността до безсмислието, 4, 2006, 41-45.
Лвова, Е. Български художници в Съветския съюз, 4, 1969, 35-40.
Леви, Клер. Музикалният видеоклип – метафора на постмодерната естетика?, 3, 2012, 53-55.
Леви, С. Философският патос на ортегианския естетически възглед, 1, 1987, 45-53.
Левчева, С. Иван Лазаров за строителството на паметници в България, 4, 1990, 11-16.
Лилов, А. Антиинтелектуалният модел на „интуитивизма” за природата на художественото творчество, 1, 1971, 5-12.
Лилов, А. Юнгианската концепция за изкуството и естетиката на абстракционизма, 2, 1969, 8-16.
Лимончева, Е. Тематични интереси в полето на постмодерния филм, 2, 2004, 24-26.
Линков, Г. Образ и пиксел, 4, 2006, 57-60.
Лозанов, Г. Фотографията и смъртта, 4, 2006, 8-10.
Лозанова, Р. „Откровението” на св. Йоан Богослов в една икона от Пловдив – анализи и хипотези, 2, 1997, 53-60.
Лозанова, Р. Манастирът като хронотоп на православието, 4, 1996, 21-24.
Лозанова, Р. Механизми за визуализация на словесни метафори, 2, 1996, 44-48.
Лозанова, Р. Първообрази на Апокалипсиса в българското църковно изкуство, 3, 1998, 40-49.
Лозанова, С. Жанрови особености на съвременните ни художествени тъкани, 3, 1984, 16-25.
Лозанова, С. Особености и развитие на жанровете в съвременната ни керамика, 1, 1990, 35-42.
Лозанова, С. Съвременен художествен накит, 1, 1988, 42-48.
Лозанова, С. Формиране и стилови особености на жанра стенен килим в България, 3, 1981, 46-53.
Лозенски, Д. Ново за новите художници, 4, 1988, 44-49.
Лукач, Г. Художественото отражение на действителността, 3, 1986, 16-20.
Любенова, В. Антична цветнорисувана чаша от с. Слишовци, Трънско, 4, 1994, 55-58.
Любенова, И. Характер и особености на скулптурата по църковните сгради в България през епохата на Възраждането, 4, 1982, 50-57.
Мавродинова, Л. Боянските стенописи от 1259 г. и въпросът за Ренесанса, 1, 1995, 56-58.
Мавродинова, Л. За декоративната система и идейносмисловото съдържание на Боянските стенописи, 2, 1983, 40-44.
Мавродинова, Л. Стенописите на църквата „Св. Марина” при Карлуково, 1, 1978, 49-56.
Мако, В. Особености в пропорционирането на фигурите в Погановската икона, 3, 1998, 16-19.
Макрев, И. Спомени за Кирил Цонев, 4, 1995, 26-27.
Манов, Б. Вътрешнокадрово време и кинетичен режим на камерата, 1, 1981, 29-31.
Манов, Б. Геометрия на кинокадъра, 4, 1979, 46-48.
Манов, Б. Изобразителни компоненти на кадъра, 1, 1979, 46-49.
Манов, Б. Крупност на кинематографичния план, 4, 1981, 21-23.
Манов, Б. Паралелни явления в съветското и българското научно-популярно кино, 2, 1982, 44-46.
Мансбах, С. Размисли върху класическото съвременно изкуство на Балканите – поглед към България, 2, 1999, 3-9.
Маразов, И. „Бащи” и „деца” в култа на Кабирите и в митологията на Средиземноморието, 4, 1999, 26-43.
Маразов, И. „Златният човек”. Погребението като текст, 1, 1992, 3-16.
Маразов, И. „Ойкистите” в релефите на стратези от Месамбрия, 1, 2004, 19-28.
Маразов, И. „Черните” Кабири, 3, 2003, 21-34.
Маразов, И. Аспекти на царската хестия, 3, 1990, 42-51.
Маразов, И. Аспекти на царската хестия. 1. Хестия и идеята за автохтонност, 1, 1990, 11-27.
Маразов, И. Бендида – Великата богиня, 3, 1994, 25-35.
Маразов, И. Влияния и самобитност или Иран и Тракия, 3, 1975, 54-60.
Маразов, И. Героят в изображенията от Рогозенското съкровище, 2, 1987, 27-32.
Маразов, И. Жанрови моменти в тракийските паметници с изображения на човека, 4, 1973, 51-59.
Маразов, И. За семантиката на женския образ в скитското изкуство, 4, 1976, 45-53.
Маразов, И. Изкуство и критика, 4, 1972, 46-51.
Маразов, И. Изкуството. Проблеми на прехода, 1, 1994, 51-53.
Маразов, И. Котелът от Гундеструп – опит за структурно описание, 4, 1991, 3-26.
Маразов, И. Лов на глиган (№159 от Рогозенското съкровище), 4, 1988, 13-19.
Маразов, И. Нов червенофигурен кратер от „Майстора на Клеофон”, 2, 2000, 11-18.
Маразов, И. Новатор във всички жанрове, 4, 1995, 14-15.
Маразов, И. Пластическа характеристика на тракийския оброчен релеф, 1, 1968, 39-46.
Маразов, И. Погребаните съкровища, 3/4, 1992, 3-18.
Маразов, И. Семантика и функция на изобразителния текст във фреските на тракийските гробници, 3, 2005, 7-19.
Маразов, И. Семиотични аспекти на оръжието през древността, 1, 2005, 36-43.
Маразов, И. Скитска апликация от Северна Тракия, 2, 2002, 49-53.
Маразов, И. Среща на два свята на границата между две хилядолетия. Тракийската изложба в САЩ – опит за културна дипломация, 3, 2000, 59-61.
Маразов, И. Театралното начало в живописта на Йеронимус Босх, 1, 1970, 27-41.
Маразов, И. Тракийският Арес-Кандаон, 4, 1993, 56-62.
Маразов, И. Тракийският дракон, 2, 1993, 3-13.
Маразов, И. Тракийският тип начелници, 1, 1981, 10-28.
Маразов, И. Трако-хетски паралели в митологията, 1, 1983, 42-49.
Маразов, И. Трако-хетски паралели в ритуала, 3, 1983, 43-51.
Маразов, И. Хидрията от Башова могила и мистерията на кабирите, 3/4, 1997, 14-29.
Маразов, И. Художникът и поетът/певец в архаичната култура (1), 2, 2003, 8-14.
Маразов, И. Царско знамение върху монети на дероните, 2, 1978, 9-15.
Марди-Бабикова, В. Към въпроса за образа на Константин-Кирил Философ (Из декоративно-монументалната живопис на нашето Средновековие), 1, 1976, 32-40.
Маринова, Ц. Гротеската в българското кино, 1, 1983, 37-41.
Маринска, Р. Българските художници и фотографията, 4, 2006, 11-20.
Маринска, Р. Българските художници от кръга на Гео Милев, 1, 1994, 4-18.
Маринска, Р. Васка Емануилова (1905-1985). Образ и отражения, 4, 1995, 48-57.
Маринска, Р. Георги Велчев (1891-1955) и Райнер Мария Рилке (1875-1926) – коментар на един въображаем диалог, 3, 2004, 36-42.
Маринска, Р. Димитър Караджов (1885-1923) – личност и съдба, 3, 2000, 29-32.
Маринска, Р. Иван Бояджиев и българският модернизъм, Извънреден брой, 1991, 32-44.
Маринска, Р. Никола Петров в кръга на Пенчо Славейков, 3/4, 1992, 29-46.
Маринска, Р. София – Мюнхен. Траектории на общуването, 3, 2009, 22-25.
Маринчевска, Н. „Поетиката на песимизма” като форма на протест в анимационното кино на Източна Европа, 2, 2004, 31-34.
Маринчевска, Н. Анимационният хибрид – симбиоза и противоречие, 3, 2012, 44-46.
Маринчевска, Н. Визуалната хипноза на рекламата, 1, 1997, 34-38.
Маринчевска, Н. Влиянието на модернизма в ранните филми на Анри Кулев и Николай Тодоров, 3, 1995, 38-45.
Маринчевска, Н. Европейската авторска анимация като глобално явление, 3, 2011, 18-22.
Маринчевска, Н. Студия за анимационни филми „София” – развитие и международен престиж, 3, 2008, 46-50.
Маринчевска, Н. Филмовият коментар – между монолога и диалога, 3/4, 1992, 87-91.
Марков, В. Калигари в България. За една рецензия на Чавдар Мутафов, 4, 2009, 56-57.
Маркова, О. Кино и литература, 4, 1975, 46-55.
Маркова, О. Към по-свободен екранен прочит на литературната творба (Еволюция на екранизацията в българското кино през периода 1956-1967 г.), 1, 1977, 25-35.
Мартонова, А. Глобалният Сиам: европейски следи в тайландското кино, 3, 2011, 34-37.
Мартонова, А. Индия започва от кино „Одеон” , 1, 2009, 30-37.
Мартонова, А. Националната идея в съвременното тайландско кино: образи,сюжети,персонажи, 3, 2012, 30-37.
Мартонова, А. Неотрадиционализъм в съвременното азиатско кино, 2, 2004, 49-53.
Матакиева-Лилкова, Т. За „хляба” и три икони от фонда на Националния исторически музей, Извънреден брой, 1998, 7-10.
Матакиева-Лилкова, Т. Неизвестни икони от Националния исторически музей, 2, 2000, 19-24.
Матеева, Б. Тропикалистко-канибалистки аспекти в бразилското „синема ново”, 3, 2012, 26-29.
Машнич, М. Йоан Зограф и неговата творческа дейност, 2, 1997, 10-17.
Мелтев, М. Конвенционална телевизия и интернет, 3, 2012, 74-75.
Миков, Л. За композицията на материално-обредните форми, 4, 1983, 37-42.
Миков, Л. Каменни релефи при бекташките гробници в България, 4, 1998, 42-49.
Миков, Л. Културно-исторически профил на часовниковите кули по българските земи (ХVІІ–ХІХ век), 2, 2010, 41-49.
Миков, Л. Намазгяхът-чешма в района на с. Белоградец, Варненско, 3, 2004, 49-56.
Миков, Л. Символика на числата в изкуството на българските алиани, 3, 1996, 44-53.
Миков, Л. Текето на Акязълъ баба в с. Оброчище, Балчишко – култова архитектура, 1, 2001, 43-50.
Миков, Л. Чеврето в културата на мюсюлманите от Североизточна България, 2, 1995, 48-53.
Миланов, М. Към проблема за мирогледните предпоставки за сформиране на ренесансния стил, 4, 1969, 12-21.
Миланова, З. Балканско огледало и прогноза за приятелство, 3, 2011, 26-29.
Миланова, З. За границите, себепознанието и вдъхновението в най-новото балканско кино, 3, 2012, 9-11.
Милев, Н. „Новият Лаокоон”: фотографичността и киноезика, 3, 1995, 4-11.
Милев, Н. Айзенщайнови галактики, 2, 1973, 20-31.
Милев, Н. Вълнения за българския филм, 1, 1986, 8-14.
Милев, Н. Диалектика на филмовия образ, 4, 1987, 47-52.
Милев, Н. Димитров на екрана, 4, 1982, 7-13.
Милев, Н. Екранен изказ и книжовен изказ (български, регионални, общочовешки измерения), 2, 2004, 3-6.
Милев, Н. Екранните изкуства и научно-техническата революция, 1, 1997, 43-47.
Милев, Н. Екранният антиезик, 2, 1994, 4-9.
Милев, Н. Екранът е мъртъв – да живее екрана!, 1, 1997, 12-16.
Милев, Н. Епизодът – структурна основа на филма, 4, 1983, 23-31.
Милев, Н. Естетическият триъгълник: изображение – музика – слово, 1, 1990, 3-10.
Милев, Н. Идеите на Ленин за киното, 4, 1974, 3-5.
Милев, Н. Изстрадан епос (Военната тема в съветското кино), 3, 1985, 23-26.
Милев, Н. Историко-революционният филм през 70-те години, 3, 1981, 4-6.
Милев, Н. Историческият филм – характеристика и методология, 4, 1978, 3-8.
Милев, Н. Кадърът – градивна основа на филма, 2, 1983, 3-11.
Милев, Н. Кинезисът, 2, 1991, 13-20.
Милев, Н. Люлката на кинополифонията, 3, 1987, 22-29.
Милев, Н. Образът на Ленин в киното – значение и приноси, 1, 1980, 3-6.
Милев, Н. Орачът с кинокамерата, 4, 1970, 32-42.
Милев, Н. Орбитата на гения, 1, 1968, 11-22.
Милев, Н. Проблемът в неговата цялост, 4, 1969, 53-55.
Милев, Н. Структурни принципи за изграждането на филма, 1, 1972, 3-13.
Милев, Н. Феноменът Тарковски. За неговата 60-годишнина (Евангелие от Андрея), 1, 1992, 59-60.
Милев, Н. Филмова равносметка – 1974, 3, 1974, 11-25.
Милев, Н. Фокусът на съвременното познание, 1, 1981, 3-6.
Милева, С. Семиологията на киното. Голямата синтагматика на заснетия филмов материал, 4, 1981, 47-50.
Милева, С. Художественотворческият процес в театъра на Слънцето (Thйаtre du soleil), 2, 1990, 58-61.
Милтенова, А. Едно тълкувание на молитвата „Отче наш” в ерминия от ХІХ в., 1, 1999, 54-55.
Милчева, И. Идеологически аспект на Богоявленията (Ис. VІ, 1-3; Иез. Х) в средновековното българско изкуство, 1, 1985, 43-50.
Минаева, О. За някои мотиви и композиции на орнамента в ранносредновековното българско изкуство, 1, 1987, 54-60.
Минаева, О. За характера и особеностите на българското изкуство през VІІ-ІХ век, 1, 1991, 21-28.
Минаева, О. Към тълкуването на сцените по кани №2 и 7 от съкровището от Надь Сент Миклош, 1, 1988, 49-53.
Минаева, О. Медното гумно и прабългарския епос, история и митология, 4, 1996, 31-39.
Минаева, О. Още за съда Коцки и някои типологически сходства в изкуството на хазари и българи, 4, 2003, 49-53.
Минаева, О. Съдовете с животинска глава №13 и 14 от съкровището от Надь Сент Миклош: форма, функция, семантика и художествена традиция, 1, 2002, 18-25.
Минева-Милчева, Ю. Щрихи към декоративното наследство на художничката Анна Хен-Йосифова (1872-1931), 3, 2001, 36-47.
Минчев, Г. Чудесата на св. Георги от една икона на Захарий Зограф от 1837 г., 1, 2011, 20-23.
Мирчева, М. Захарий Зограф през погледа на библиографа, 1, 2011, 60-61.
Митева, М. „За касиера или добро или нищо”. Бележки към „Касова книга на Дружество на Новите художници”, 4, 2011, 18-21.
Митева, М. „Потпури” от Балчик, 4, 2008, 53-56.
Митева, М. София и нейните декоратори или как се гради образ на европейска столица, 3, 2008,
Митева, М. Стефан Баджов (1883-1953) – щрихи към „материализиране” на образа, 2, 2006, 12-19.
Митрева, П. Естетическото въздействие на цветовете в народното ни изкуство, 1, 1983, 50-60.
Михайлов, В. Драматургия за ТТ или телевизионна драматургия, 1, 1985, 11-17.
Михайлов, В. Кино, телевизия, видео и аудио-визия, 3, 1995, 12-17.
Михайлов, В. Литературен ТВ театър, 1, 1984, 3-7.
Михайлов, В. Нова стратегия за телевизионна комуникация, 2, 1994, 41-43.
Михайлов, В. От словото през образа до аудио-визията. Субективен подход към една възможна комуникационна групова класификация, 4, 1993, 28-30.
Михайлов, В. Преображенията на медийната рецепция, 1, 1997, 17-22.
Михайлов, В. Телевизията и нейният несполучлив модел досега, 3, 2000, 63.
Михайлов, В. Теория за медиаморфозите, 2, 2004, 10-11.
Михайлов, В. Филмите-амфибии или сливане на филмовите граници, 1, 2009, 3-5.
Михайлов, Г. Към въпроса за името Хемус, 3/4, 1997, 5-9.
Михайлова, Н. Анимация в неравноделен такт, 2, 1994, 18-27.
Михайловска, Е. Броделовият „дългосрочен период” и съдбата на регионалните култури днес, 4, 1989, 16-19.
Михалчева, И. За естетическите позиции на Борис Денев (По повод стогодишнината от рождението му), 3, 1983, 52-58.
Михалчева, И. Народностното начало в творчеството на Владимир Димитров – Майстора, Иван Милев, Илия Бешков и Стоян Венев, 2, 1968, 13-22.
Мичев, Г. Акцентите на сатирата (Политическата карикатура: специфика и задачи), 3, 1975, 28-35.
Мичев, Г. Класически аспекти на взаимоотношенията между физическия и естетическия вкус, 1, 1974, 12-18.
Москова, С. Осем несебърски икони от Държавната художествена галерия в Пловдив, 2, 1997, 46-52.
Москова, С. Превъзходният Спирос Михаил във времето на великолепния Захарий, 4, 2010, 31-35.
Москова, С. Пътят на хаджията. Структурата на една изложба, 3, 2001, 18-25.
Муратов, С. Киното – разновидност на телевизията, 1, 1970, 54-58.
Мусакова, Е. Образът на изписаното слово. Миниатюрите на четвероевангелие №22 от Народната библиотека в София, 2, 1996, 13-19.
Мусакова, Е. Паметите на светците в българските изборни евангелия, 4, 2000, 23-28.
Мусакова, Е. Ръкопис 862 от Националната библиотека – още едно евангелие с изчезнали миниатюри?, 2, 2009, 35-41.
Мусакова, Е. Ръкописи и описи, или опит да се пише днешната българска кодикология, 1, 2005, 50-57.
Мусакова, Е. Украсата на два глаголически ръкописа – Зографското и Мариинското четириевангелие, 4, 1991, 27-37.
Мутафов, Е., И. Тютюнджиев, П. Събев. Надписът от олтарната абсида на търновската митрополитска църква „Св. св. Петър и Павел”, 2, 2011, 42-47.
Мутафов, Ем. ΕΙΚΟΝΟΠΑΘΕΙΑ или Кои са древните мъдреци, изобразени в трапезарията на Бачковския манастир и църквата „Рождество Христово” в Арбанаси?, 2, 2010, 15-19.





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3027496
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806