Прочетен: 1086 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2013 15:46
Изложбата на „Секция 13” – радостта от неочакваните находки
(продължение)
(рецензия за изложбата, втори откъс - край)
(Автор: Ива Яранова). Заслужава да се отбележи и експонатът, който представя Дея Николова. Заглавието „Монолози за вагината”, не блести с оригиналността си, но за сметка на това съчетанието между две картини, аквариум със златна рибка и книгата „Монолози за вагината” е перфектно, а чувствата, вложени в двете платна са „сочни, колористични и дъбкоко преживени” (Чудомир). Вагината, представена като златна рибка, на предаденото в странен ракурс женско тяло, е подобна на онази златна рибка, която може да изпълни три желания. Тази, предсавена ни от Д. Николова, вероятно миже да изпълни много повече желания, но накрая пак да остави зрителя, който желае да я разгадае до финала, при разбитото корито.
(Автор: Хр. Михайлов)
За Христо Михайлов „Геометрията на живота”, която той си представя като инсталация от череп, боядисан в кафяво, черна и червена лепенки, залепени по пода на залата, ни кара да се замислим за това колко крехка е основата на човешкото съществуване, макар че геометрията заема важно място в него, независимо от това доколко зрителят си дава сметка за това. Авторът счита, че е изпълнил дълга си когато нагледно му показва това. Расим се представя с последното, поне за сега, пресътворяване – от ранните етапи, когато той дишаше лепило, през ритуала на обрязването и бодибилдинга до нестинарството. Пътят наистина е нелогичнен и криволичещ, но очистителната сила на огъня е взела връх и това показва изложената огромна цветна фотография „Ходене по огън”.
Може да се каже, че изложбата безапелационно потвърждава и втори извод – българските творци, които „Секция 13” представя в тази изложба, винаги намират адекватен, оригинален и смислен начин да интериоризират онези въпроси, които не само ги вълнуват, но са и екзистенциалните въпроси, стоящи на дневен ред пред обществото.
Независимо дали то има силата да ги погледне, да търси начин за решаването им художниците са тези, които за разлика от политиците не го приспиват в потока от думи, а със своите произведения го карат да мисли, но и да се забавлява, да наблюдава и да вижда, да открива и да се удивява как толкова ясни неща до сега не са поподали пред погледа му, да си задава въпроса как толкова елементарни отговори не са му идвали на ум. Юлиан Митев – изкуствовед
(Край на втори откъс, край на текста на рецензията.)
(Лаура Димитрова)
(Мибо)
Статията е отпечатана в Бюлетина на Съюза на българските художници "Инфо СБХ", 2013 г., брой 04, стр. 14-15. Ю.М.
