Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
10.06.2013 08:29 - Рецензия за изложбата на „Секция 13” (1 от 2)
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 981 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.06.2013 15:49



Изложбата на „Секция 13” – радостта от неочакваните находки


(рецензия за изложбата, първи откъс - начало)


       Изложба на „Секция 13” през 13-та година – наистина странно и задължаващо съвпадение. 

       Възможността на „Секция 13” да проведе аналогична изложба ще бъде след 1000 години – през 3013.  Може би устроителите не са обърнали внимание на този факт, но той, както и всеки друг, свързан с числото 13, заслужава внимание. Тази изложба дава възможност на обикновения зрител да се замисли  над въпроса какво представлява изкуството ако се откажем от конвенцията „маслени бои – платно”. Не че хората по света не са го правили, но за нас е любопитно какво ще се роди на българска почва. Изненадите започват от въвеждащите работи и от това, че тази година изложбата не е претрупана, за експонатите има достатъчно пространство, в което те да заживеят собствения си експозоционен живот. (Ех, ако и етикетите – автор, заглавие, техника, размери и година на създаване - бяха на ниво  току-виж сме се объркали, че не сме на „Шипка, 6”, а в някои други географски ширини, в които знаят как се етикетира произведение на изкуството.)

       Да, драги читателю, ако за режисьора „театърът започва със закачалката” за изкуствоведа „изложбата започва с етикета”. Етикетите, обаче, са малката грижа; голямата е - какъв смисъл може да се извлече от предложените експонати. И в това изложбата наистина оправдава своето тазгодишно издание. Като вземем предвид сложността на глобалните културни потоци  с техните неравномерни и противоречиви ефекти откриваме и първия радостен факт – показани са оригинални идеи, добре подкрепени не само на ниво смисъл, но и като изпълнение. Може да се каже че най-голяма заслуга за това имат въвеждащите експонати.

image
(Дим.Грозданов)

       Един от тях е представеният от Дим. Грозданов „Варианти на превода – от М за М към М”, където само добре запознатите с неговата творческа и житейска биография биха се добрали през трите букви „М” към авторовия смисъл. За непосветените зрители остава смисъла на обсесията на автора от повръщането, изразено със средствата на летризма. Форматът на тези два „постера”очертава размерната граница между художествено и „дизайнерско” търсено като движение от кавалетното към монументалното. За съжаление добрият вкус не винаги е помощник в намиране на границата.
image
(Л.Костов)

       Вторият въвеждащ експонат е част от парка дървени машини, което е запазената марка на Любен Костов. Този път устрашаващият хибрид между ръждясал трион, яки конопени „въжа” и дървена скара на затворнически нар се нарича „Прокрустово ложе” – най-добре етикетираното и документирано (сякаш за да ме опровергае за написаното по-горе) прокрустово ложе, което съм виждал до ден-днешен. Авторът остава верен на себе си: през своите дървени машини да изкара на повърхността страховете и надеждите на едно общество, което вече двадесетина години предпочита гордо да се кичи с етикета „общество в преход”. И тук мълчаливият въпрос „Камо грядеши?”, който авторът отправя със своята дървена машина, е съвсем на мястото си.
      Като трети въвеждащ експонат ще посочим „поставеният в ъгъла” (едва ли не като наказание) видеоарт на Аделина Попнеделева (а не Попвасилева, както я прекръства етикета – вярно все е „Поп”, ама не е същото). Аз мисля, че подобно прекръстване намира оправдание в това, че устроителите са искали, когато зрителят изгледа това видео и види етикета към него, задължително да бъде докаран до „когнитивен дисонанс”. Не зная как е било при другите зрители, но с мен това беше постигнато. Самото видео е следващият етап на развитие на авторката. Първоначално Попнеделева переше мъжки ризи с кал и след конверсията те се превръщаха в нещо гнусно и черно. Сега блузите, които тя смъква от гърба си претърпяват обратната метаморфоза: от профанния бял памук те се превръщат в сакрални златнотъкани одежди, бляскащи на слънцето, попили в себе си златната вода и претндиращи ако не за безсмъртие, то поне за определен интерес към такива метонимични съчетания и неочаквани обрати – неща, за които Аделина Попнеделева отдавна е доказала, че е голям майстор.(Край на първи откъс. Продължение в следващия постинг.)


  Статията е отпечатана в Бюлетина на Съюза на българските художници "Инфо СБХ", 2013 г., брой 04, стр. 14-15. Ю.М.  





Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3209478
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1807