Светлозар Стоянов - Свесто
    *Вертикални хоризонти*

Откриване - 9 октомври от 18ч.
Експозицията ще продължи до 30 октомври 2012
     

ВЕРТИКАЛНИ   ХОРИЗОНТИ

   Хоризонтът е като светла надежда и пътя към него е изпълнен с очакване. Години наред вървим натам, като отглеждаме копнежите си за свобода, достойнство и нормалност. Когато наближим нашия хоризонт, за съжаление и с удивление откриваме, че той е вертикален, като стена. При това, за пореден път...
    От езикова гледна точка словосъчетанието „вертикални хоризонти“ е оксиморон, а от екзистенциална – парадокс, дори абсурд. Но битието на активно неслучване ни е познато.
    Вертикалните хоризонти са своеобразна аксиологична координатна система, в която обичайното и недопустимото са сменили местата си. Най-вече ценностите, които  девалвираха, промениха се и дори трансформираха в проекция на своята противоположност. Осите на тази координатна система теоретично образуват ъгъл. В него практически е напъхан човека.
   Вертикалните хоризонти маркират лицемерието между повърхностната опаковка и ретроградното  съдържание. Те са претенция за обективност на критерии, в момента на тяхното заличаване. Вървене в две различни посоки с едни и същи водачи. Панегерици на обречени каузи. Могъщество на йерархии, белязани с празнота. И много разбити илюзии...Присъстват в живота ни, като разминаване между думи и дела, при това във всички сфери и нива – обществени, социални, културни, личностни и междуличностни...
   Дали има място за оптимизъм в тази сърдечна геометрия?  Белег за резистентна надежда, че  тук, един ден, хоризонтите ще се хоризонтират.  Да, има... И в най-калната локва, може да се отрази дълбоко, усмихнато и ясно небе. А там живее слънцето, което ще я пресуши. И така, до хоризонта...