Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
07.07.2014 19:56 - Юлиан Митев. Автореферат. БЪЛГАРСКИЯТ ВИДЕОАРТ (1990 – 2010) – ВЪЗНИКВАНЕ, ПОСТИЖЕНИЯ, ПРОБЛЕМИ - продължение 1
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 497 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 07.07.2014 20:10


-5-

Основни трудности се получават, когато художествената стратегия се основава на различните „смесвания на фактора време – „реалност и минало, „реалност и бъдеще, „една или няколко едновременно протичащи реалности, а също така изгубване в реалността, потапяне в иреалност и „безвремие”, разбирано като невъзможност събитието да бъде точно привързано към скалата на линейно време, течащо с равномерен ход от минало към бъдеще които авторите, съзнателно или не, ползват при практическото осъществяване на своите творчески замисли.

                На основата на достъпни литературни данни, анализ на факти и мнения, в работата се прави опит да се съпоставят основните образци български видеоарт, които са били реално изпълнени през разглеждания период. В този случай трудностите идват от това, че анализираното явление не се опира на общоприети конвенции за смисъл, приети само в живописта (само в телевизията, киното или театъра), а взаимства конвенции (и/или прави контаминации) от различни видове изкуства, което изисква особено внимание от страна на изследователя. За адекватно представяне на постигнатите резултати при осъществяване на подобни изследвания от изкуствоведите се изисква и привличането на научно-изследователски и терминологични апарати от различни изкуства – живопис, кино, театър, телевизия, видео.

Темата за видеоарта в съвременното българско изкуство е актуална поради това, че разглежда период от време, когато се сменят социалните и политически доктрини и модели на развитие в обществото, а това изисква от изследователя по „горещи следи да проучва явленията, които стават в областта на изкуството, тъй като те са скоротечни, разположени са в обстановка политическа и икономическа – която много бързо се променя и ако не се фиксира и изучи по горещи следи, то рискът информацията да се загуби безвъзвартно е огромен. Трудността, а понякога и невъзможността да бъдат фиксирани „арт” събитията е една от характерните черти на 90-те години на ХХ век у нас, понеже се случва така, че в съзнанието на хората важни за изкуството ни събития са затъмнени или изтласкани от бурно


-6-

протичащи в същото време политико-социални процеси. Ако това не е схванато, изследването на явлението, откъснато от контекста, в който то се появява и развива, могат да доведат до неверни интерпретации, а оттам и до неверни разбирания и оценки на това как се възниква и се развива видеоартът в България.

                Поради това, че появата и първоначалното развитие на явлението се кондензира в един сравнително драматичен за най-новата ни история период, се затруднява събирането на формални данни за него; за творците, които го създават; за влиянието, което то оказва върху художествения живот; за оперативната критика, която го прави обект на своите анализи в момента на неговото възникване, а липсата на теоретичен модел – за неговата адекватна интерпретация.

                Съществуващите данни, пръснати в различни печатни източници, са оскъдни и несистематизирани. Те рядко са достъпни за изследователя, понеже много от артефактите все още са притежание или на частни колекционери, или на самите творци, а не са собственост на институции, които да осигурят широк достъп на интересуващите се от тях, а също така част от тях са унищожени (или загубени) по различни причини.

                Друг факт, който прави темата актуална, е и това, че се описва и изследва едно сравнително ново за българското изкуство явление, каквото е видеоартът.

В българската научна литература, макар и да се срещат отделни статии – оригинални или преводни – все още няма печатни монографични трудове, които да посветени на такова явление, каквото е видеоартът, както и на художествените му страни.

                За да се поставят основите на подобен обобщаващ текст се предполага, че трябва да бъдат издирени, описани и изследвани творческите прояви на ония художници, които най-активно са творили и творят в областта на видеоарта; техните произведения да бъдат анализирани за да се види по какъв начин това, по същество, гранично художествено явление, се развива в България. Един от въпросите, който очаква своя отговор е кои са неговите прилики и има ли някакви принципни различия с подобни явления, които имат място в другите страни.

                Анализът, който нашите изкуствоведи правят на отделните страни на това ново за българското изкуство явление, е актуален и ситуира разглежданите от тях


-7-

художници в широкия спектър от конкретните им прояви. Тези автори объръщат внимание на възлови за българския видеоарт въпроси и, техните научни и публицистични текстове могат да бъдат ползвани като основа за следващите задълбочени изследвания по темата.

                За България проблемът за общо монографично изследване стои на дневен ред. Може да се обобщи, че тепърва предстоят сериозни и задълбочени изследвания в областта на видеоарта. Ще отбележим само, че на сегашния етап на развитие на изкуствознанието, проблемът за изследването на видеоарта в България и художниците, които са били автори на видеоарт, с незначителни изключения, е съвсем неизучен. Въпросът е свързан и с това, че както границите на видеоарта, така и самата му същност и обявяването му за изкуство, далеч не са приети с разбиране от художествените среди. Това е валидно за всяко ново явление, независимо от областта в която се появява първоначално.

                Най-общо формулирана целта на този дисертационен труд бе да се изследва видеоарта като художествено явление в българското изкуство, да се види мястото и значението му за периода от 1990 до 2010 година.  Тук се включва събирането на сведения за творци (и/или творчески групи), които са създавали своите произведения в областта на видеоарта през разглеждания период. Подобни сведения са разпръснати сред спомените на очевидци, сред архивите на самите творци и творчески групи, както и публикации в различни медии през изследвания период.

За пълноценното изучаване на явлението е необходимо да се въведат в научено обръщение максимално количество сведения за наличните видеоарт произведения, които да станат достъпни за следващите поколения изследователи, както и да се направи анализ на темите и идеите, свързани с човешкото битие, представено във видеопроизведенията на отделни български творци.

                В съответствие с това са формулирани и основните задачи на научното изследване, като първата от тях е да се се проучат общият и специализиран медиен дискурс по отношение на видеоарта на основата на произведения, попадащи под определението за видеоарт, които са продуцирани (видеозаписани, видеоредактирани и демонстрирани) в България или извън страната, но от


Следващият откъс от текста вж: Юлиан Митев. Автореферат. БЪЛГАРСКИЯТ ВИДЕОАРТ (1990 – 2010) – ВЪЗНИКВАНЕ, ПОСТИЖЕНИЯ, ПРОБЛЕМИ - продължение 2.





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2817232
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1805