Постинг
13.06.2010 08:03 -
Обсъждане на изложбата „10х5х3” - продължение на стенограмата
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2010 08:15
Прочетен: 1011 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.06.2010 08:15
Обсъждане на изложбата „10х5х3” - продължение на стенограмата_ 3 (край)
Начало:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/05/29/obsyjdane-na-izlojbata-10h5h3-v-sbh.553344
Среда
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/06/13/obsyjdane-na-izlojbata-10h5h3-prodyljenie-na-stenogramata.561004
ВЛАДИЯ МИХАЙЛОВА: Исках да кажа няколко неща, които в случая те по-скоро завършват с въпрос и това е някакъв въпрос, поставен не така на масата за дискусии.. На мен ми беше много интересно това, което се говореше. То очерта някакви различни позиции, в страшно много посоки, които включиха и образованието, включиха институцията, включиха кураторската фигура като институция, художествената фигура като институция и живописта като проблем. Но ми сеиска няколко неща, които за мене се формулират като проблем, да ги вербализирам. От една страна, спорейки за кураторската институция, аз си мисля, че спорът като че ли така или иначе винаги има рамка. В единия случай рамката се задава от организацията, която има някаква структура, някакви правила и тази структура и правила така или иначе задават рамката на това, което е видимо вътре. Кураторът предлага като институционална фигура, а тя е институционална фигура в смисъл на заемана позиция, налага определена концепция. През времето тя може да бъде повече видима или по-малко видима. Тя предлага друга рамка. Тя предлага рамка, която е свързана с някаква практика, която през времето си се институцио-нализира. Станислав Памукчиев няколко пъти говори за проблематичност-та на тази изложба и затова как трябва да се задаватвъпроси: защо Славка Денева е по-посещавана, защо тук няма хора, защо ние си говорим заедно. От моя гледна точка може да се мисли дали днес въобще ние можем да говорим за тенденции, дали ние днес въобще можем да говорим за някаква цялост в художествения живот или ето и това, че така са поставени нещата в случая, те така се случват. Това говори за някакво фрагментиране, в което изкуството започва да придобива различни лица и различни много по-самостоятелни подтексти на съществуване. Това от моя гледна точка е свързано и с въпроса дали живопис или живопис и концептуално изкуство и къде те се пресичат. Защото те се пресичат, но едновременно с това, така да се каже, рамката, пресечната точка, която се вижда в случая, е пресечната точка на рамката на живописта, докато те двете имат някакви и успоредни в полето на съществуване, където е възможно да се случват различни процеси. Тоест, някак общата тема, която аз бих искала да предложа за дискусия, е дали днес ние можем да говорим въобще за тенденция и дали всичко това, което възниква като проблем, не е свързано с една действително фрагментация на художествения контекст и въобще на статута на изкуството. СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ: Тази изложба е повече изложба на кураторите. Интересно е това, че за тези три издания те са тридесет. Също е интересно, че те самите не щат да се коментират открито един друг. То също е белег на нашето взаимно съжителство. Някак си е предпочитано да си премълчим и най-накрая да попитаме: Какъв е смисълът? А като стигнем до въпроса “Какъв е смисълът”... спираш да рисуваш. РЕПЛИКА: Какъв е смисълът? Няма смисъл за взаимоотношения, няма смисъл във формално правене на изложби и изказвания. Много е страшна липсата на връзка. КИРИЛ КУЗМАНОВ: Това, за което се притеснява Десислава Минчева, за мене въпросът е не защо някой трябва да отговаря на студентите, защо студентите не си отговарят сами. По какъв начин може да бъде поставена база, при която хората успяват да изградят лична система, от която те могат да обосноват самите себе си. Това, което мен лично ме притеснява до голяма степен в обществото и в държавата, в която аз живея, и това, което се случва като култура и като изкуство, дори и като резултат от тази изложба, е доколко хората успяват да обосноват самите себе си, доколко ние сме се определили като същества и резултата, който ние даваме, и продукта, той е самодостатъчен. Дори при някои интересни за мене дискусии под формата на скръб за група "Градът", дори и там изкуствоведът, критикът или кураторът, който е на група "Градът", не успява да достигне рамка или не успява да стигне максимално фазата, при която той може да обоснове самия себе си. В смисъл разговорът да протече за група "Градът". Винаги постоянно се търсят или се опитват форми и пространства, които се привнасят. ВОДЕЩ: ДИМИТЪР ГРОЗДАНОВ: Рядко съм получавал кристално чисти отговори. Навремето чух Мадона, която беше запитана: “Как искате да посрещнете смъртта?” и тя каза: “Готова”. Тези дни, понеже стана въпрос от един колега има ли смисъл да се правят изложби, след като няма файда. Казах: защото съм художник. Това абсолютно отвсякъде затваря дискусията ни. Сега по-скоро бих се върнал към това, което Владия Михайлова каза и което за мене е изключително важно, за тази фрагментарност или бруталност, или разчупване, или липса на контекст, т.е. контекст не липсва, а липса по-скоро на тенденция. Основното нещо на тази изложба и мисля, че това е най-важният извод, че ние сме във фаза, в която няма тенденции. И тази фаза колкото повече я осъзнаем – много съжалявам, че Чавдар Попов го няма тук, защото той по въпросите на импресионизма е специалист по липсата на тенденции и бихме могли да водим интересен диалог с него на базата на неговите познания. Но това не означава, че някой път не трябва да си проведем с него на базата на опозиция на постмодернизма и това, което дава в момента България и деветдесетте години. Това е изключително важен извод за мен и аз си го направих още когато гледах предишната изложба. Ако много хора са си го направили, аз бих помолил за дискусия, защото вътре в това няма тенденция. Всъщност има една много съществена тенденция, която се състои в, да речем, израза: Търсене на смисъла. Ние сме в такава фаза, в която този смисъл е адресът, адресатът, за който говорим, че няма публика, което за мене е плюс, че няма публика. Няма достатъчно публика, но как Славка Денева със стара дата печели повече публика, а тази изложба не толкова. Но така или иначе тези работи, ако се появят по-късно, когато изкуството прерасне в култура вече, те ще имат своята публика. Тази липса на тенденция, това разливане към този тип изображение от това, което се прави от традиционната живопис до видеото и т.н., това е изключително, според мен, съществен признак, с който ние така или иначе няма как да не се съобразим, тъй като той се налага от самите автори, художниците. Съответно прераства във всички кураторски изложби и така ще бъде, поне в близко бъдеще. Така че разговор ни предстои, с което искам да кажа, че той е достатъчен днес. А ако някой иска нещо да каже, има думата. Въпросът е на базата на това, което ще свалим, да продължим един такъв разговор, който да се публикува и да може да предизвика обществена дискусия, защото онова, което липсва на нашето изкуство, не е интересни художници, не е качествени художници от каквато и да е тенденция, а липса на публика. Това също е извод, който се налага и няма как да не го направим. Колеги, закривам обсъждането на изложбата “10 х 5 х 3” ! Благодаря на всички за присъствието и активното участие на обсъждането! (Край в 17.00 часа) Стенограф: ВОДЕЩ: /Р. Райчев/ /Д. Грозданов/
Бележка.
Авторът на блога разполага и с пълен фоно- (аудио-) запис на проведеното обсъждане, но форматът на блога не позволява да се публикуват звукови файлове.Ю.М.
Начало:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/05/29/obsyjdane-na-izlojbata-10h5h3-v-sbh.553344
Среда
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/06/13/obsyjdane-na-izlojbata-10h5h3-prodyljenie-na-stenogramata.561004
ВЛАДИЯ МИХАЙЛОВА: Исках да кажа няколко неща, които в случая те по-скоро завършват с въпрос и това е някакъв въпрос, поставен не така на масата за дискусии.. На мен ми беше много интересно това, което се говореше. То очерта някакви различни позиции, в страшно много посоки, които включиха и образованието, включиха институцията, включиха кураторската фигура като институция, художествената фигура като институция и живописта като проблем. Но ми сеиска няколко неща, които за мене се формулират като проблем, да ги вербализирам. От една страна, спорейки за кураторската институция, аз си мисля, че спорът като че ли така или иначе винаги има рамка. В единия случай рамката се задава от организацията, която има някаква структура, някакви правила и тази структура и правила така или иначе задават рамката на това, което е видимо вътре. Кураторът предлага като институционална фигура, а тя е институционална фигура в смисъл на заемана позиция, налага определена концепция. През времето тя може да бъде повече видима или по-малко видима. Тя предлага друга рамка. Тя предлага рамка, която е свързана с някаква практика, която през времето си се институцио-нализира. Станислав Памукчиев няколко пъти говори за проблематичност-та на тази изложба и затова как трябва да се задаватвъпроси: защо Славка Денева е по-посещавана, защо тук няма хора, защо ние си говорим заедно. От моя гледна точка може да се мисли дали днес въобще ние можем да говорим за тенденции, дали ние днес въобще можем да говорим за някаква цялост в художествения живот или ето и това, че така са поставени нещата в случая, те така се случват. Това говори за някакво фрагментиране, в което изкуството започва да придобива различни лица и различни много по-самостоятелни подтексти на съществуване. Това от моя гледна точка е свързано и с въпроса дали живопис или живопис и концептуално изкуство и къде те се пресичат. Защото те се пресичат, но едновременно с това, така да се каже, рамката, пресечната точка, която се вижда в случая, е пресечната точка на рамката на живописта, докато те двете имат някакви и успоредни в полето на съществуване, където е възможно да се случват различни процеси. Тоест, някак общата тема, която аз бих искала да предложа за дискусия, е дали днес ние можем да говорим въобще за тенденция и дали всичко това, което възниква като проблем, не е свързано с една действително фрагментация на художествения контекст и въобще на статута на изкуството. СТАНИСЛАВ ПАМУКЧИЕВ: Тази изложба е повече изложба на кураторите. Интересно е това, че за тези три издания те са тридесет. Също е интересно, че те самите не щат да се коментират открито един друг. То също е белег на нашето взаимно съжителство. Някак си е предпочитано да си премълчим и най-накрая да попитаме: Какъв е смисълът? А като стигнем до въпроса “Какъв е смисълът”... спираш да рисуваш. РЕПЛИКА: Какъв е смисълът? Няма смисъл за взаимоотношения, няма смисъл във формално правене на изложби и изказвания. Много е страшна липсата на връзка. КИРИЛ КУЗМАНОВ: Това, за което се притеснява Десислава Минчева, за мене въпросът е не защо някой трябва да отговаря на студентите, защо студентите не си отговарят сами. По какъв начин може да бъде поставена база, при която хората успяват да изградят лична система, от която те могат да обосноват самите себе си. Това, което мен лично ме притеснява до голяма степен в обществото и в държавата, в която аз живея, и това, което се случва като култура и като изкуство, дори и като резултат от тази изложба, е доколко хората успяват да обосноват самите себе си, доколко ние сме се определили като същества и резултата, който ние даваме, и продукта, той е самодостатъчен. Дори при някои интересни за мене дискусии под формата на скръб за група "Градът", дори и там изкуствоведът, критикът или кураторът, който е на група "Градът", не успява да достигне рамка или не успява да стигне максимално фазата, при която той може да обоснове самия себе си. В смисъл разговорът да протече за група "Градът". Винаги постоянно се търсят или се опитват форми и пространства, които се привнасят. ВОДЕЩ: ДИМИТЪР ГРОЗДАНОВ: Рядко съм получавал кристално чисти отговори. Навремето чух Мадона, която беше запитана: “Как искате да посрещнете смъртта?” и тя каза: “Готова”. Тези дни, понеже стана въпрос от един колега има ли смисъл да се правят изложби, след като няма файда. Казах: защото съм художник. Това абсолютно отвсякъде затваря дискусията ни. Сега по-скоро бих се върнал към това, което Владия Михайлова каза и което за мене е изключително важно, за тази фрагментарност или бруталност, или разчупване, или липса на контекст, т.е. контекст не липсва, а липса по-скоро на тенденция. Основното нещо на тази изложба и мисля, че това е най-важният извод, че ние сме във фаза, в която няма тенденции. И тази фаза колкото повече я осъзнаем – много съжалявам, че Чавдар Попов го няма тук, защото той по въпросите на импресионизма е специалист по липсата на тенденции и бихме могли да водим интересен диалог с него на базата на неговите познания. Но това не означава, че някой път не трябва да си проведем с него на базата на опозиция на постмодернизма и това, което дава в момента България и деветдесетте години. Това е изключително важен извод за мен и аз си го направих още когато гледах предишната изложба. Ако много хора са си го направили, аз бих помолил за дискусия, защото вътре в това няма тенденция. Всъщност има една много съществена тенденция, която се състои в, да речем, израза: Търсене на смисъла. Ние сме в такава фаза, в която този смисъл е адресът, адресатът, за който говорим, че няма публика, което за мене е плюс, че няма публика. Няма достатъчно публика, но как Славка Денева със стара дата печели повече публика, а тази изложба не толкова. Но така или иначе тези работи, ако се появят по-късно, когато изкуството прерасне в култура вече, те ще имат своята публика. Тази липса на тенденция, това разливане към този тип изображение от това, което се прави от традиционната живопис до видеото и т.н., това е изключително, според мен, съществен признак, с който ние така или иначе няма как да не се съобразим, тъй като той се налага от самите автори, художниците. Съответно прераства във всички кураторски изложби и така ще бъде, поне в близко бъдеще. Така че разговор ни предстои, с което искам да кажа, че той е достатъчен днес. А ако някой иска нещо да каже, има думата. Въпросът е на базата на това, което ще свалим, да продължим един такъв разговор, който да се публикува и да може да предизвика обществена дискусия, защото онова, което липсва на нашето изкуство, не е интересни художници, не е качествени художници от каквато и да е тенденция, а липса на публика. Това също е извод, който се налага и няма как да не го направим. Колеги, закривам обсъждането на изложбата “10 х 5 х 3” ! Благодаря на всички за присъствието и активното участие на обсъждането! (Край в 17.00 часа) Стенограф: ВОДЕЩ: /Р. Райчев/ /Д. Грозданов/
Бележка.
Авторът на блога разполага и с пълен фоно- (аудио-) запис на проведеното обсъждане, но форматът на блога не позволява да се публикуват звукови файлове.Ю.М.
Възвание за духовно освестяване - на чов...
16.04.2010 Добричкият окръжен съд прави ...
Публично обсъждане на ръкописа на новата...
16.04.2010 Добричкият окръжен съд прави ...
Публично обсъждане на ръкописа на новата...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
