Електронен дайджест "ГАЛЕРИЯ МИТЕВ" :: Изложба на Росен Рашев

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Календар

Март, 2025

П	В	С	Ч	П	С	Н
					1	2
3	4	5	6	7	8	9
10	11	12	13	14	15	16
17	18	19	20	21	22	23
24	25	26	27	28	29	30
31

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

10.11.2010 10:47 - Изложба на Росен Рашев – Рошпака в Галерия 1908

Автор: ulian Категория: Изкуство

Прочетен: 2966 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 10.12.2010 20:25

Изложба на Росен Рашев – Рошпака в Галерия 1908

Кога      10.11.2010 г.
Какво:    Изложба на РОШПАКА.
Къде: :   Галерия 1908 г.

Приказно

Попитай едно малко дете какво е Слънцето. Ще ти каже, че е жълто и топло. Или облакът - лек и пухкав. Как едно дете ще нарисува очите – вероятно като кръгли топчета, а усмивката - една меко извита линия.

Помоли едно дете да ти разкаже приказка, тя винаги започва с имало едно време...
.... един усмихнат човек. Наричал се Росен Рашев – Рошпака. Той държал в ръцете цветове, най-различни бои, зебло, лен и памук, а също така и една игла , с която обичал да шие.

Когато го попитали защо шие, отговарял: - „Опитвам се да продължа традицията на експресивното шиене, с размах, енергия, по на едро. И смятам, че всяка тъкан сложена върху платното излъчва своя енергия., свой вътрешен свят. Самите материали си говорят на свой език, а и като внеса моята история картината става много богата и силна на внушение”.

В картините му живеели всякакви същества. Някой били птици с човешки лица, риби и много, много врабчета.
- „Не случайно съм си избрал врабчетата и не случайно Йордан Радичков се е спрял на врабчетата. А тази книга е като „Малкия принц”, а сякаш изглежда като написана на шега, встрани от сериозната литература.”
В магическия свят на Рошпака се попада изведнъж, дори и без думи, които да те водят. Художникът е всъщност посредник между природното, жизненото и онова, което те гледа от платното. И то сякаш тупти заредено от виталността на земята, от циклите й.

Като част от приказката Рошпака магическа придава физиономия на своите персонажи.
- „Животните са постоянно около мен. Едни от най-хубавите ми спомени са от селото ми Бешовица. И там всички дворове бъкат с животни. Израсъл съм сред тях и съм ги наблюдавал още от най-ранно детство. Чувствам ги много близки за мен някой животни много напомнят хората, като типове. През средновековието, а и още преди това зографите изобразяват животните в иконите или в дърворезбите, с човешки очи. Когато рисувам едно врабче или една риба се опитвам да я нарисувам като човек, с физиономията й, с усмивката й, с погледа й. „

Специално за последната си изложба Рошпака излага непоказвани свои творби съдържащи същия живец, но някак възторжени, силни и невъздържани. Като самата младост на художника.
- „Имаше една трескавост на младостта, един огън. За мен в този момент всичко беше много по-огнено, буйно. Нямах търпение да направя големите си картини, да започна големите си теми в изкуството. В младите ми години платното не ми стигаше, за да нарисувам всичко, което искам. Колкото повече времето минава, толкова повече се спирам на по-малко фигури. Опитвам се с по-малко да кажа същото, което на младини съм казвал с повече. Стремя се към лаконизъм и синтез.”
Какво е за едно дете живота, кой е неговият смисъл. За приказния герой с усмивка на дете той е всичко, което се случва пред очите му и още: