Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
Постинг
30.06.2010 07:43 - Изложба живопис "Портрети на художници"
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1839 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.07.2010 10:11


Точки на пресичане
Художници рисуват художници

image
imageimageimage ТОЧКИ НА ПРЕСИЧАНЕ
Художници рисуват художници


Портретът е жанр, който обозначава интерес към човека. Той е възможност
за общуване, начин да се отрази характер, прилика, емоция, път да се
реконструира в съзнанието на твореца образа „отсреща“ или подход за
документиране на момент/ситуация. При всички случаи портретът е вид
комуникация.

Изложбата „Точки на пресичане. Художници рисуват художници“ представя
исторически период от края на 19. век до началото на 21. век, като търси
разновидности при интерпретацията на смислово дефинирана общност от
портрети. Тя проследява еволюционните движения по посока на стилово-
формално изграждане на портрета и показва богатството на смисловите
модификации на отношението художник-художник и художник-критик в
полето на живописта.

Експозицията, озаглавена „Точки на пресичане. Художници рисуват
художници“, би могла да се разглежда като част от поредица изложби,
започнала с „Автопортретът. Зримият образ и скритият смисъл“ през 2006
в СГХГ. Посоката е различна и ъгълът на интерпретация е друг. Докато
„Автопортретът“ проследява погледа на твореца към себе си, настоящата
експозиция показва образа на една творческа общност отвътре. Широкият
времеви обхват позволява да се проследят трансформациите, които
настъпват във взаимното възприемане на художника и критика.

В традициите на българското изобразително изкуство портретът е изначално
свързан с фигурацията, с визуалната конкретика и се отличава с относително
устойчиви композиционни схеми и формални постановки.

Портретът поставя въпроси за обективното и субективното, за конкретното
и абстрактното, колкото и тези понятия да са лимитирани в разглежданата
художествена продукция.

image
imageimageimage  
До средата на 20. век за художниците е важно отразяването на характера
на портретувания. Те се стремят да уловят състояние, прилика, настроение,
дух на епохата. Портретите на художници са своеобразен „огледален“
образ, поле, в което се срещат автор и модел. 20-те години на 20. век са
период, в който българският художествен живот е особено динамичен.
Има много дружества и редица от изложби. Променя се социалният статус
на художника. Нещо повече, личността на твореца през 20-те години е
свързана с паралелна изява в различни сфери на изкуството. Родното и
чуждото се преплитат и изграждат европейска по пластически възгледи
и българска по съдържание образна концепция. Този диалог започва да
рефлектира и върху облика на портретите на художници и критици от 20-те
години. В тях има интерес към вътрешните преживявания на изобразеното
лице, както и афинитет към изчистена линия, контраст, пределно ясна
колоритна стойност.

През 30-те години се издига в култ забавлението. Организират се карнавали,
балове, празненства. Особено важно е нарасналото самочувствие на
българина, в това число и на художника. Наблюдава се синхронизиране
на художествените процеси с тези в Европа. Популярен става салонният
портрет. Главният проблем, които интересува художниците през 30-те
години, е пластическият език. Наблюдава се увлечение по пространствено-
предметния свят. Портретите са синтетични и изчистени, но пластични.
Отличават се със своеобразна живописност по отношение на колорит и
пространство и носят характерна умереност и премисленост.

От средата на 40-те години на 20. век напълно закономерно интересът към
портрета става подвластен на авторитарния режим в България. През 50-те
години властват принципите на социалистическия реализъм. Определените
от властта норми водят до пределно идеологизиране на художествената
продукция. Българските художници са в изолация от общите европейски
и световни процеси. Замира многообразието от почерци. Доминиращи в
художествената продукция са етюдно изписани портрети в тъмен, „музеен“
колорит със светлосянъчна моделировка и загладена фактура. Показателни
са вялите, режисирано оптимистични образи. Непринудеността в поза и
жест изчезва. Състояние няма, портретите са сухо моделирани, безлични,
конюнктурно обвързани с естетиката на времето.

imageimage
imageimage
През 60-те години на 20. век художниците насочват вниманието си към
изразните средства. Те се стремят да изразят преживяното, да предадат идеята
си по максимално въздействащ начин. За творците от първостепенно значение
става въпросът „как“ изграждат платната си, а не толкова кого изобразяват.
През следващите десетилетия – 70-те и 80-те години на 20. век,
портретът печели голяма популярност. Доказателство е количеството
на художествената продукция, създадена в този период. Интересът към
художника като модел става водещ по това време. Именно тогава се
обособяват и утвърждават повечето неформални групи, приятелски кръгове
и общества. Тогава осезаемо се усеща затворената общност на творците.

Постепенно, от края на 80-те години, художникът все по-малко се вглежда в
отсрещния творец. С настъпването на новия политически ред през 1989- та
години, в годините на прехода започва разграждане на системата на
социализма. В художествения живот изчезват институционални механизми
за поръчка и откупка. Съзнанието на хората търси начин да се освободи от
угнетяващата хватка на спомена за миналото. Промените, които настъпват,
съвсем закономерно засягат самочувствието на художника и се отразяват
на комуникацията между творците. Организираният художествен живот се
променя. Няма система за поръчка. Социалният статус на художниците се
променя. Някои от тях губят увереност, озовават се във вакуум, тъй като не
съумяват да се адаптират към новия артистичен климат, в който изкуството
вече не гарантира трайна доходност.

Художниците сякаш се отчуждават, отдръпват се едни от други. Творецът,
като създател на портрета, престава да се интересува от контакта с човека
отсреща, а се опитва да изрази себе си. Постепенно портретите стават
„надперсонални“. В едни от тях липсва конкретна образност – те носят
знак, състояние, смислова препратка за портретувания. В други от тях,
зад външната прилика авторите наслагват свободни лични асоциации.
Портретът е вид търсене, необходимост, дарба. Това още повече проличава
в последните години, когато като че ли неговата популярност заглъхва. Той
излиза от акцентираните зони в изкуството, но интересът към него остава
– лично мотивиран и многообразно уплътнен. Посоките в портрета през
последните години са интересни като развитие – от хиперрелистичната
конкретност на живописта със статут на документална рисунка, през
приказно-постмодерните транскрипции на образа и виртуозното владеене
на форма и смисъл, към изчезналата образност, превърнала се в знак за
човешко присъствие.


imageimage 


imageimage
imageimage
imageimageimageimage


Тагове:   изложба,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3066677
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806