Електронен дайджест "ГАЛЕРИЯ МИТЕВ" :: „10 х 5 х 3” – годишна изложба на секция „Живопис”

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.05.2010 07:49 - „10 х 5 х 3” – годишна изложба на секция „Живопис”

Автор: ulian Категория: Изкуство

Прочетен: 3807 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 26.05.2010 11:05

„10 х 5 х 3” – годишна изложба на секция „Живопис”

ул. „Шипка” 6, етаж 2 и 3, 11.V. – 29.V.

откриване 11 май /вторник/, 18 ч.

Проектът „10х5х3” предстои да бъде осъществен за трети път след изданията му през 2003 и 2006 г. Инициативата на секция „Живопис” има за цел да изгради визия за съвременните процеси в живописта през призмата на гледните точки на 10 изкуствоведи. Те се стремят не само да направят представяне на съвременната българска живопис, но и да отграничат и посочат тенденции и направления в съвременното изкуство. Заглавието „10х5х3” изразява, че 10 куратори представят пет подбрани от тях автори с по три творби, обединени от общата концепция на куратора изкуствовед.

Така общо 150 творби на 50 съвременни български художници ще очертаят и оформят разноликата и разнородна картина на българската живописна сцена и ще се опитат да направят достоверен дебат-дискусия върху актуалните тенденции и промени.

За тази година кураторите и проектите са Борис Данаилов с „Асамблажът като артистична стратегия”, Владия Михайлова с „Вкусът на времето”, Даниела Радева с „Ретро”, Ирина Баткова с „Цитат”, Йово Панчев с „Наблюдение в огледалото на отчаяните”, Красимир Илиев с „Живописта като бягство, живописта като завръщане”, Красимир Линков с „Аз, портретът”, Надежда Джакова с „Толкова те харесвам”, Николай Ущавалийски с „Рефлексии и симулации на визуалното”, Петер Цанев с „Машини за живопис: антагонизми на абстрактното производство”.

за проектите

Целта на проекта „Рефлексии и симулации на визуалното” на Николай Ущавалийски е да направи опит да се набележат посоките и интензитета на навлизането на новите визуални кодове в полето на един малко или повече традиционен вид изкуство като живописта. Проектът разглежда промените във визуалния език на съвременната българска живопис през последните години, настъпили по силата на измененията във визуалната среда. Авторите са Любен Костов, Светлана Тодорова, Йордан Панков, Пенка Минчева, Росен Тошев.

Концепцията на Петер Цанев „Машини за живопис: антагонизми на абстрактното производство” в сътрудничество с Николай Петков, Зорница Халачева, Станислава Маркова, Елена Калудова, Зоран Георгиев показва какво е останало от историята на живописта, днес и демонстрира какво психологическо преживяване предизвикват отраженията на живописната медия в съвремието.

Зорница Халачева, "Машина за живопис", закачалса, дрехи,боксова круша, конопено въже, боя, инсталация. не по късно от май 2010 г. вис. 220 см

****************************************

Елена Калудова, "Мелачка за живопис", 4 табуретки, летва, машинка за кайма,метални тули от бои., инсталация. Отделно има 4 абстрактни картини маслени бои, платно. Има и видеофилм, показващ процеса на работа. Не по късно от м. май 2010 г.

При Даниела Радева с „Ретро” художниците /Станислав Беловски, Ясен Згуровски, Калоян Илиев – Кокимото, Георги Мандов, Инна Павлова/ не са свързани с идеята за „живописно”, те се справят технически в „битката с материала”, но по различни причини работят с други изразни средства и общото между тях е, че в работата им се налага да търсят баланс между форма и функция, да пласират гъвкаво идеите си, да предвиждат прочита на зрителя и да го манипулират.

Изобразяването може да бъде бягство от видимия свят чрез неговото преобразяване, бягство от видимия свят чрез пътуване към себе си. В „Живописта като бягство, живописта като завръщане” групата художници Долорес Дилова, Евгения Воденичарова, Милко Божков, Стоян Цанев и Чавдар Петров, която избира Красимир Илиев показва различни степени на преобразяване на видимото.

„Няма справедливост в изкуството” с творби на Деян Янев, Динко Стоев, Ива Яранова, Свилена Колева и Станимир Генов е селекция на Йово Панчев въз основа на статията „Наблюдения в огледалото на отчаяните” на д-р Николай Михайлов. Тя се основава на връзката между живописта и действителността и е свидетелство за резултата, проекцията и територията под собствен, авторски контрол.

В концепцията „Аз, портретът”, Красимир Линков извежда избора си от автори /Андрей Даниел, Даниел Леков, Кольо Мишев, Лили Кичукова, Стоян Куцев/, като тръгва от Хегел, който твърди, че развитието на живописта се състои в стремежа да се достигне до портрета. Без да поставя ограничения в идеен план на своите художници той смята, че те минават през целия диапазон на нарцистичното вглеждане в себе си, драматизираната биография на модела, изображението на човека като умело копие със специфични средства, проникновеното възприятие и интимното разголване на личността на художника.

В „Асамблажът като артистична стратегия”, Борис Данаилов прави опит да проследи техниките за асамблиране на обекти, а оттам и философията на изграждане на творбата. Неговият подбор включва Александър Юзев, Рада Букова, Асен Захариев, Валентин Дончевски и Елена Панайотова.

В проекта на Надежда Джакова „Толкова те харесвам” изобразяването на Аза като самопознание, самонаблюдение и самокритика на съвременния художник е темата, която обединява творбите на Искра Благоева, Момчил Георгиев, Иван Костолов, Людмил Лазаров и Пламен Тодоров. В себепредставянето си всеки от тях използва различни практики на изразяване – от наративния подход, през деконструктивния до цитата.

Сред идеите не липсват и провокации. Например проектът „Вкусът на времето” на Владия Михайлова ще представи пет пърформанса, разпределени в пет различни дни от изложбения период. Темата в тях ще е творчеството на художниците от групата „Градът” – Божидар Бояджиев, Недко Солаков, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев и Греди Асса. Вместо картини в изложбеното пространство ще бъдат представени отделни пърформанси, осъществени от изкуствоведа Филип Зидаров.
***********************************************************

ВКУСЪТ НА ВРЕМЕТО ************************************ Кураторски проект на Владия Михайлова в рамките на изложбата 10х5х3 11 май – 29 май, 2010 г. Съюз на българските художници ул. „Шипка” 6, София Как можем да говорим за живописта днес? Можем ли да разкажем за нея? Можем ли да я свържем с историята, институциите и отстояваните през времето позиции? Къде е нейното вчера и как то участва в нейното днес? Проектът „Вкусът на времето”, по заглавието на едноименната песен, е проект за живописта, но и за автора, за фигурата на куратора, за институциите и за това, как те се променят през времето. Той започва от интерпретация на самата рамка на изложбата 10x5x3, организирана от секция „Живопис” на Съюза на българските художници. Според замисъла си общата изложба обединява 10 куратора, всеки един от които работи с 5 художника, участващи с по 3 произведения. Вместо очакваното обаче - подбор на автори и картини, които да бъдат експонирани в изложбеното пространство, проектът „Вкусът на времето” представя пет отделни пърформанса. Те са свързани със съществувалата в края на 80-те, самото началото на 90-те години, художествена група „Градът”, в която участват Андрей Даниел, Божидар Бояджиев, Вихрони Попнеделев, Греди Асса и Недко Солаков, обединени от изкуствоведа Филип Зидаров. В рамките на проекта Филип Зидаров е поканен като пърформър. Той ще изнесе пет отделни пърформанса по 30 минути в Заседателната зала на Съюза на българските художници на ул. „Шипка” 6, която като част от събитието, ще бъде опразнена от цялата си сегашна мебелировка и картини. Всички те ще бъдат свалени в мазето – склад на СБХ, а старите мебели, които се намират там, ще бъдат качени в залата. Символически пространството ще бъде превърнато в пространство на паметта, в което естетическият обект е не картината, а самият разказ на куратора на групата / пърформър Филип Зидаров. (Виж приложена информация за групата, датите и часовете на пърформансите.) Група „Градът” е основана през 1986 г. от Филип Зидаров, който кани (първоначално) 6 вече изявени млади живописци в рамките проект за изложба без нито една „картина” от вида на онова, което е прието от официалната българска артистична сцена през 70-те и 80-те години. След двегодишна подготовка, първата съвместна акция на групата се материализира в изложбата „Градът?” през юни 1988 г. в залата на ул. „Раковски” 125, позната днес като галерия „Райко Алексиев”. От днешна гледна точка, тази изява се оказва една от първите изложби, които са свързани с преосмисляне на изложбеното пространство и нарушаване на съществуващите конвенции на експониране на произведения. Тя е и един от първите проекти, в които се появява фигурата на куратора. Днес, 22 години по-късно, паметта за този опит, както и за другите акции на групата, като: „Вавилонска кула” в Габрово, 1989 г.; хепънинга „Хамелеонът”, пред НДК, София, 1990 г.; основаването на галерия „Градът”, 1990 г. - една от първите частни галерии в страната; изложбата „Градът Утопия” в Нотингам, 1990 г., както и първия в България публичен аукцион с постери на Кристо, се свързва с идеята за ре-активиране на събития от близката ни, все още непозната история, които имат отношение и към настоящите процеси в художествения живот в страната. Проектът „Вкусът на времето” има за цел да обърне внимание върху съвременното състояние на художествените институции в страната и най-вече върху липсата на институционална памет, която създава ситуация на неустановени езици, при която разказът може да бъде естетизиран, а историята, „изиграна” като пърформанс. 12.05., сряда, 19 ч. Филип Зидаров за Градът (Андрей Даниел)

Трима от петимата най-главни участници от групата "Градът (от ляво на дясно: Андрей Даниел, Греди Асса и Вихрони попнеделев) са вече в заседателната зала на "Шипка, 6" и очакват с нетърпение началото на пърформанса.

Между 18:30 и 19:00, когато е обявен краят на пускането на хора в залата и начало на пърформанса се събира най-разнообразна публика: преподаватели и студенти в НХА, изкуствоведи, фоторгафи, художници.

Тази и няколко други снимки, проектирано на "кьоше" са фонът, върху който ще се разгърне основния разказ на изкуствоведа Филип Зидаров.
На снимката - основните участници. На първия ред от ляво на дясно: Филип Зидаров, Божидар Бояджиев, Вихрони попнеделев, Греди Асса.

Тогава - участници, сега - зрители.

Диапроекторът - основното техническо средство, оформящо мизансцена. Помагат му ниска салонна масича и кресло.

Поради това, че пърформанс без видеозапис не е пърформанс (записът е по дефиниция структуро- и жанровоопределящо условие) има 1 "неподвижна" камера и една подвижна.

18.05., вторник, 19 ч. Филип Зидаров за Градът (Божидар Бояджиев) 21.05., петък, 19 ч. Филип Зидаров за Градът (Вихрони Попнеделев) 25.05., вторник, 19 ч. Филип Зидаров за Градът (Греди Асса) 27.05., четвъртък, 19 ч. Филип Зидаров за Градът (Недко Солаков) Начален час за влизане на публиката 18:30 ч. Заседателна зала на Съюз на българските художници, ет. 4,ул. „Шипка” 6

В проекта „Цитат” на Ирина Баткова са включени авторите Алла Георгиева, Красимир Добрев, Моника Попова, Жоро Ружев и Кирил Чолаков, които ще коментират своето разбиране за цитат. Всичко това цели да изследва идеята им за визуални цитати, които да послужат за илюстрация на подхода им в живописта и др.

Нагоре