Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
19.09.2008 09:27 - TEXT & FOTOS: Юлиан Митев, Изложба на Васил Крапчански, фотографии
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 3015 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 02.02.2014 12:49


imageimage



    Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  


 

Живопис с планинска свежест

(рецензия за изложбата на Васил Крапчански)

Юлиан Митев

Васил Крапчански принадлежи на поколението художници, чиято творческа зрялост е поставена на изпитание от новите времена.

Може би за да издържи на битката с времето му помага и това, че е роден в Сапарева Баня, град разположен в планината и закрилян от нея. Освен това, както самият той казва: „истинският художник е „чепат” човек”. Таз „чепатост”, разбирана като всекидневен упорит труд и борба за най-адекватната конструкция и форма, за най-пълноценния пластичен израз, личи и в живописта, която художникът ни предлага в новата си изложба, разположена на 4-я етаж в Центъра за съвременно изкуство („Шипка, 6”).

В произведенията, които той показвая зрителят няма да намери планината нито в натуралистична описателност, нито в повърхностна илюстративност или събитийност. При него планината, а и пейзажът въобще, е плод на дълбоко наблюдение и генерално обобщаване, поднесено ни в уравновесени геометрични построения. Крапчански се стреми да намери протоформата на реалните форми, наблюдавани от него в природата и да ги съотнесе с най-елементарните фигури, принадлежащи на геометрията – триъгълник и кръг. Но това не е елементарно съотнасяне, а интензивно търсене на особената емоционална наситеност на пейзажните образи, събрали в себе си целия професионален и житейски опит на художника. Платната му се превръщат в ритмичено обагрен химн на красотата и богатството на природата, която е постоянно пред него („Хребет”, „Планински мотив”).

Отделна тема за анализ е колористичната оркестровка на живописта му - непрекъснатите и плътни черни линии, на места тънко примесени с тера ди сиена играят роля не само на план-квадратна мрежа, но са и скелетът, който държи в хармонично цяло цветните полета, на които е „разбито” платното. Цветните фрагменти са звучни, изразителни. Понякога съчетанията са контрасти – брауншвайгско зелено до оранж и ултрамарин, но такива и аналогични на тях съпоставяния на цветните петна, разкриват пред нас художник с колористична виртуозност и чувство за градация на тона („Планинска композиция”, „Върхове”, „Планина”). Зад видимата фрагментарност се чувства неговото умение да предаде посредстом цветовете разнообразието на пейзажа, дадено ни в предметно-материалната среда, и да постигне абстрактната чувственост на българската природа, наченки на която намираме още в пътеписите на Вазов.

Зрителят, вгледан внимателно в работите на художника ще открие, че неговите пейзажи нерядко се съотнасят и с настроението, с което сме склонни да ги възприемем. Психологическите усещания на гледащия ги се подхващат и отразяват от платното. Планинският пейзаж – навъсен, изпълнен с оловносиви градоносни облаци, в мига, преди да се е разразила планинската буря или пък тих, окъпан в слънчева светлина, потопен в златисто-кафява гама е в състояние веднага да предаде тези чувства на зрителя („Планински хребети”, „Есенен мотив”, ”Композиция в синьо-зелена гама”). По такъв начин неговите визуални послания носят до ценителите както неповторимата индивидуалност на твореца Крапчански, така и ангажираността му с традициите в българската живопис, които според него никога не трябва да се прекъсват.

Акварелите, които майсторът представя пред съда на зрителите също са изненада за хората, които познават творчеството на Васил Крапчански. Те показват не само техническата му виртуозност, но и оная вътрешна свобода, така необходима за всеки творец. В акварелите си художникът е спартански лаконичен. В тях, сравнени с живописните му творби, се вижда не само любов към ползването на различни изобразителни техники, но те са и неотменимо свидетелство за непрекъснатите, изпълнени с постоянно напрежение търсения на автора да изрази отношението си към сложното и динамично време, в което живеем („Планински мотив”, „Денят се събужда”).

Особено място, може би заради това, че е единствен, заема и представеният на изложбата „Портрет на приятел”. Сравнително малко са специалистите, оценили Крапчански като портретист, то тук той продължава и задълбочава линията на психологизма в своето изкуство. Парадоксът е само на пръв поглед – художествените „морфологични изследвания” на формите на географските обекти се пренасят върху човешкото лице, като отново водещи са цветовите контрасти – силното и добре овладяно „скрито оръжие” на автора. Като прибавим и известни автопортретни черти загадката като че ли е разгадана...

Сега Васил Крапчански се намира в разцвета на творческите си сили. Какво ново ще създаде този талантлив майстор ще покаже времето. Но това, което той вече е направил и показал на зрителите, дава основание от него да се очакват още нови художествени постижения.


Колаж - Юлиан Митев image

image
Васил Крапчански, фото: Ю.Митев
image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image


image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image

image



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3209569
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1807