Приказка за самотата
изложба – живопис на Владимир Киров

           От 08 февруари 2013 год. в седемдесет и четвъртата поред изложба арт галерия “Ларго” ще представи за първи път със самостоятелна изложба във Варна ловешкия художник Владимир Киров. Експозицията носи многозначителното заглавие „Приказка за самотата“. Една изключително интересна и различна изложба, като започнем с това, че в тридесетината картини ще открием само и единствено женски образи. Авторът се е заел с нелеката и пълна с предизвикателства задача да изобрази богатото разнообразие от състояния на женската душа. Меланхолия, тъга, любов, чувствено съзерцание, мечтателност, и още, и още... Носителят на Голямата награда на последното биенале на миниатюрата в Русе (2011) отново ще ни очарова с изяществото на рисунъка и с тънкия психологизъм на образите, които е създал специално за варненци.

          Всяка картина е като един запечатан миг, като един прозорец, през който ние, зрителите, надникваме тайно в душите на красивите героини на Владовите творби. Всички те гледат някъде встрани, назад, нагоре, покрай нас, но не и към зрителя. Това създава илюзията за дистанцираност и отчужденост, които пък идеално кореспондират с мотото на изложбата – „Приказка за самотата“. Повечето творби са с камерни формати - 10/7.5, 18/24 и 20/26 см. И тази камерност също играе роля в замисъла на художника – тя помага всяка картина наистина да изглежда като уловен миг. Творбите са изчистени от детайли, фонът е разработен пестеливо и деликатно в колорита на образа на главното действащо лице – жената. Целта е именно да се почувства състоянието на духа на героинята. За по-пълното възприятие помагат и заглавията на творбите - „Меланхолия“, „Самотата вътре в мен“, „И слънцето спие бавно върху мен тъгата си“, „Сянка на мечтите“, „Цвете на спомените“, „Притихнала в гърдите ми тъга“... А защо ли авторът е нарисувал толкова много тъга в творбите си? Ако се вгледаме по-внимателно в картините, може би ще открием, че този чувствителен и фин творец с лека ирония ни намеква, че май женската тъга не е точно това, което изглежда... Защото дори и да са самотни в картините му, прекрасните му модели внушават какви ли не мисли, но не и за самотност. В „Сивия фон на душата ми“ ще видим една чувствено полегнала, като че ли очакваща някого хетера. В „Странен приятел“ приказката за самотата е разбита на пух и прах, защото героинята нежно докосва верен приятел и в този изискан жест на излязла от източна приказка принцеса няма капка самота. В „Цвете на спомените“ ще открием една девойка, влюбена, потънала в мечти, позата отново е чувствена, очите са притворени и само ароматът на цветето като че ли е този, който я отнася в спомените й сладки и нежни... Изключително силна е творбата „Менделсон. Концерт за цигулка“. И тук самотата е загатната чрез внушението, че всеки един артист е сам във Вселената, когато е потънал в общуването със своя инструмент и със своето изкуство. Но тази самота същевременно е една илюзия, защото много по-въздействаща в творбата е силата на хармонията – хармония между две сродни души, хармонията между два красиви гласа, омагьосващо настроение и ритъм. Гледайки картината, като че ли чуваме сладките ритми на Менделсон, в ритъма на които се полюшва дори цветето, оживяло под въздействието на музиката. В картината „Сянка на мечтите“ отново самотата е с две лица – не защото в картината има два женски образа. По-скоро художникът с намигване ни напомня за двойнствеността на женската природа. Светла, бяла и добра, истинската жена винаги е раздвоена и таи в себе си една друга, своя втора природа, своя сянка - по-загадъчна, полуприкрита, по-свенлива...

          Бих искала да обърна специално внимание на две творби, които, въпреки че на пръв поглед са малко встрани от темата и от цялостното звучене на експозицията, са изключително майсторски разработени, бих казала, творби с музейна стойност - „Вратата“ и „Олтарът“. Двете картини са своеобразен композиционен център на експозицията, не само заради сложността на сюжета, но и заради дълбочината на разработената идея.

          Картината „Вратата“ е потресаващо натоварена със символика. На пръв поглед имаме чувството, че огромната врата ще смаже крехката детска фигура, застанала в основата й. Не само дисбаланса в пропорциите е този, който ни шокира. Авторът умело си играе с цветовете, за да подсили внушението, рисувайки вратата в огнено-червен цвят. Тя е като една зейнала паст, разтворена, за да погълне крехката невинна, детска душа. Тежката колонада, обрамчваща вратата, също подсилва това внушение за тягостна безнадеждност и непреодолимо бреме на зримото битие. Но това е само на пръв поглед. Когато се вгледаме по-внимателно в детайлите, изведнъж откриваме, че в картината авторът е закодирал образите на много ангели-хранители на детската чистота и невинност на душите ни, която символизира образът на малкото момиченце. Това са не само двата ангела над вратата, не само двете молитвено коленичили жени, но и ярко блестящата межу тях звезда – символ на надеждата. И най-накрая, най-силното попадение на този виртуозен художник Владимир Киров – от мрака, от дълбините на отвъдното, може би, от един друг свят, изплува безплътен, но ясно зрим, образът на майката, бдяща над своето малко, крехко и беззащитно съкровище, стоящо на прага на света... Картина, богата на символика, достойна за безкрайно съзерцание и наслаждение.

          И накрая, може би, платното с най-силен заряд в тази изложба - „Олтарът“. Една изключително необятна и всеобхватна творба. От стените светците следят с кротост нежната, безплътна женска фигура, тръгнала към своята изповед или към своя олтар, на който да положи жертвено сърцето си... Откриваме образите на Свети Георги, на Архангел Михаил, Триединството е загатнато от трите свещи, горящи в самия връх на композицията. Цялата картина е обладана от дух на святост, кротост и смирение. Неслучайно и самата женска фигура като че ли е обгърната от студения полъх на това свято място, тя върви, потръпвайки не толкова от студа, колкото от неизвестността, която я чака. Фигурата създава усещане за каеща се, търсеща прошка, може би изгубена човешка душа (което внушение е подсилено от червената рокля с голи рамене – една съвсем не на място одежда). Именно от този силен контраст между каноничните символи и църковния интериор от една страна и светската дреха, прическа и излъчване на женския образ, от друга, идва силното въртешно противоречие на творбата. И това силно противоречие художникът разрешава по един изключително въздействащ, каращ ни да настръхнем начин. Жената с фриволно разголена червена рокля всъщност крачи смирено, тръпнеща и пребледняла към своя олтар. И като че ли разбрал това, Този, който бди над всичко живо, е прострял милостиво очи към нея, докосвайки я с лъч светлина, идващ от някакъв източник отдясно, вън от картината, но обливащ я и водещ я напред, в нелекия път на покаянието. Невероятен, изключителен майстор, художник от световна класа, можем да заключим, съзерцавайки тази невероятна творба!

        За художника:

Владимир Киров е роден на 05 ноември 1955 г. в Ловеч. През 1974 г. завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък. Продължава следването си във ВТУ ,,Св. Св. Кирил и Методий” във Велико Търново, където се дипломира през 1981 г. със специалност ,,Живопис”. В периода 1987-1988 г. специализира живопис в Санкт Петербург. След завръщането си в България до днес има над 10 самостоятелни изложби в престижни български галерии, както и участия в повече от 47 национални изложби, конкурси и есенни салиони. Носител е на Голямата награда на Международното Биенале за миниатюрни изкуства – Русе-2011. Владимир Киров е канен и участва в много международни експозиции, биеналета и конкурси в Швейцария, Испания, Франция, Полша, Великобритания, САЩ и Канада, където също е носител на множество призове. Получава една от десетте първи награди от Международния конкурс за оригинална живопис “Daler-Rowney“ в Англия през 2002 г., двукратен носител е на почетна грамота на Международната изложба на миниатюрни изкуства, Торонто, Канада (1990 и 1991 г.), Купата на град Mougins от Международния конкурс за визуални изкуства в град Ница, Франция, 1992 г. Владимир Киров е носител на Награда за творчество „Ловешки меч“ в раздел „Изобразителни изкуства" на Община Ловеч за 2012 г. Авторът се изявява в областта на живописта и миниатюрата. Живее и работи в гр. Троян. 

Нели Вълчева, галерист