Ретроспективната посмъртна изложба на Атанас Василев /1942 - 2011/ - графика

8 - 23 май

Често съм писал за художници, чието изкуство познавам сравнително по-добре отколкото самите тях като личности. Случаят с Атанас Василев е точно обратният. Човекът, приятелят, интересният събеседник неизменно бяха във фокуса на общуването с него. Що се отнася до творчеството му, в цялото си богатство и пълнота то се разгръща пред мен, а, сигурен съм, и пред по-голямата част от публиката, едва днес, във връзка с организирането на мемориалната изложба, откриваща се година след неговата кончина. Основната причина за това е изключителната скромност на Атанас Василев, неговата ненатрапчива деликатност и липсата на каквато и да е суетност или авторово самолюбие. Може да се каже, че той притежаваше особен професионален и нравствен максимализъм. Напълно съзнаваше високата отговорност и мисията на художника в съвременното общество, но заедно с това беше наясно и с факта, че когато говорим за визуални образи, е уместно да имаме пред вид по-скоро посредническата роля, а не егоцентричната самоизява на автора. Банална истина е, че по правило оценяваме близките си, и в частност хората на изкуството post mortem. В случая тази максима важи с пълна сила.

Пред нас е удивително по значимост и по обем творческо дело, на пръв поглед разнолико, разнопосочно, но в същност удивително монолитно и цялостно в своето полифонично звучене. Няколко неща правят впечатление и следва да бъдат специално подчертани. Преди всичко – впечатляващата „отвореност” на автора към историята и съвремието на изкуството, жадният за познания поглед и същевременно винаги проникновената осмисленост в преживяването, в усвояването и в творческото „четене” и „препрочитане” на уроците на графиката в многовековния и` път на развитие. Може да се каже, по характер образи като своеобразни знаци - символи на дълбоките мисловни пластове, коитосъставляваха самата същина на творческата му натура, на неговия пластичен мироглед. Защото за него рисуването, освен любов и радост, беше и сериозен, отговорен труд. Безспир търсеше и откриваше експресивните характеристики на графиката – като се започне от класиката (Рембранд, Домие) и се стигне до модерното изкуство (Пикасо).

От универсални, при него тези характеристики се превръщаха в нещо дълбоко личностно, вътрешно преживяно и почувствано без при това да губят нищо от своето общочовешко значение. Солидната рисунка, живата линия, темпераментният щрих, артистично разлятото петно, усетът за типичното и характерното, изведени не като умозрителни, а като конкретни визуално-пластични категории, като точно намерени еквиваленти на дадени усещания или емоционални и духовни състояния, са най-важните характеристики на неговия стил. В същото време проблемите на пластичното пространство, на комбинаториката като израз на Божествените пропорции, като сума от външно неафиширани, но същностни висши закономерности на всемира, като проява на духовното начало извън и отвъд човека, е другата значима „свръхзадача”, която художникът решава в редица творби, вдъхновени от опусите на неговия учител Петър Чуховски. Мястото на Атанас Василев в съвременната българска графика като един от най-талантливите и най-достойните следовници на традициите, завещани от такива колоси като Б. Ангелушев и И. Бешков, засега остава незапълнено.

Чавдар Попов

Атанас Василев

1942 – Роден на 1 август в Горна Оряховица

1962–1963 – следва геология в СУ „Св. Климент Охридски“

1969 – Завършва Художествената академия в София при проф. Веселин Стайков,

специалност „Илюстрация и графика”

1969–1972 – работи като художник на свободна практика

1972–1993 – художествен редактор в различни издателства.

Работи в областта на графиката, илюстрацията и оформлението на книгата,

преподава в Славянски университет, частна академия „Жул Паскин”

и педагогическия факултет на СУ, където преподава графика и перспектива до 2011 г.

2011 – умира на 14 септември в София.

Участва в биеналета и триеналета във Варна, Габрово, Любляна, Фридрихщат,

Сан Пауло, Баден-Баден , Брадфорд, Шамалие, Банска Бистрица, Берлин, също така

в проекта на галерия „Петер Линдер”, Виена: конкретно изкуство по Дунава.

Негови творби притежават частни колекции в Норвегия, Германия, колекцията

на Петер Лудвиг, „Пушкинският музей” в Москва и музеят „Л. Н. Толстой” в Москва

(цикъл „Социалните страдания на граф Толстой”).

Самостоятелни изложби:

1975 – Габрово

1984 – София

1987 – Велико Търново

1994 – София

1994 – Москва

1998 – Ясна поляна

2000 – София

2003 – София

Награди:

1978, 1982, 1984, 1988 – национални изложби на книгата

1983 – международно биенале на хумора и сатирата, Габрово

1987 – международно биенале на хумора и сатирата, Габрово

1989 – международно биенале на графиката, Варна

1999 – международно биенале на графиката, Варна

2003 – награда на галерия „Леседра” за малка графика.