Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Постинг
31.07.2014 11:30 - Вестник „Мир“ - флагманът на българския буржоазен печат (втори откъс)
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1306 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 31.07.2014 12:01



Емилия Димова
Вестник „Мир“ - флагманът на българския буржоазен печат преди 9.9.1944 г.
(портрет на вестник „Мир“ за периода от 01.01.1928 до 30.06.1928г.)
София
2009
(втори откъс)

3.  Уводните статии – особеностите на феномена на буржоазния печат. Уводната статия – с подпис на автора или без него – „палецът, указващ пътя“. По какъв начин „Мир“ се превръща в „караулното куче“ на българската едра търговска и банкерска буржоазия.

       Уводните статии не са откритие на вестник „Мир“, но са мощно комуникационно оръжие за прокарване на идеите на редакцията, и с нейна помощ на онези политически  фигури, които стоят зад нея.

       Триста и единадесет политически статии в годината – това, по тогавашната теория на Ласуел за „златния куршум“, са 311 мощни куршума изстреляни и забити в съзнанието на читателя.

       Не може да се твърди, че всички те са равностойни по своя обем, съдържание и аргументация, но не може и да се отрече, че те са съзвучни с духа на времето, че отразяват съществена част от светоусещането на читателя, че са посветени на актуални въпроси, вълнували тогавашното общество.

       Някои от тях, колкото и парадоксално да е, поне по повдигнатите проблеми – например корупцията в обществото – са актуални и днес. Те не са само исторически факти или моментна снимка на едно отдавна и безвъзвратно отминало време, но и текстове, които могат да ни насочат към генезиса на отделни явления, както и – за кой ли път – да ни покажат, че „няма нищо ново под слънцето“.

       Друга актуална тема е отношенията ни със съседните страни. Вестникът печата материали за Румъния, като се позовава най-често на вестник „Диминяцъ“ (Ден).

        Особено внимателно се следи кой от съседите ни какви връзки поддържа с великите сили – най-често с Англия и Франция. Много материали също така се посветени на изборите в тези две страни. Най-често споменавано е името на френския

политик Аристид Бриан, чиято звезда по това време е една от най-ярките на европейския политически небосклон.

       Струва ми се, че днешните политици също могат да се поучат в някои отношения. Като пример ще дам статията, поместена в „Мир“ на 2 януари 1928 г., която е озаглавена „Изявления на столичния кмет Владимир Вазов“. Статията не е подписана, което показва, че това е типична уводна статия, която анализира дейността на ключова за столицата политическа и административна фигура. В статията се засягат сложни проблеми, от които до голяма степен зависи животът на градските обитатели.

       На първо място се съобщава как столичната община се подготвя за търга за водопровода. И днес, когато столицата изпитва затруднения с водоснабдяването, си спомняме за огромните усилия, които братът на Иван Вазов като кмет полага за водоснабдяването на града. Тук подробно се анализира отитът на чуждите държави в подобни случаи. Редакцията не крие отношението си, че нашата столица трябва да има съвременен водопровод изграден изцяло от българска работна ръка, с български материални и финансови средства.

       Вторият въпрос, който се разглежда е въпросът за общинските заеми, на стойност тридесет и пет милиона златни лева, сключен през 1905 г с 5% лихва. Подчертава се това, че сега, през 1928 г, условията са се изменили и е необходимо да се проведат нови преговори с кредиторите. Описани са условията, които трябва да се поставят, както и ония резултати, които се очаква да бъдат постигнати чрез тези преговори.

       Третият въпрос, който се разглежда е въпросът за осветлението на такава крупна градска агломерация, каквато е столицата. Подчертава се, че сега е настанал благоприятният момент да се извърши реконструкцията му. Разисква се въпросът за завършване на електрическата централа, която се строи в Курило. Тя трябва да бъде завършена след два месеца.

       Четвъртият въпрос са дебатите по бюджета за 1928/29 година. Подробно се казва какви суми за какво са отделени. Редакцията не пропуска да подчертае факта, че приходите, които бюджетът е имал за предходната година са изхарчени по целесъобразност. Дават се многобройни примери, които наистина убеждават не само читателят-съвременник, а и ония читатели, които ще четат статията в бъдеще. Може само да се прекланяме пред чувството за история, което са имали нашите предци.

       Петият и последен въпрос е откупуването на трамваите за да станат те напълно общинска собственост. Обсъжда се също така и това, че те не спазват графиците, движат се нередовно и често закъсняват – колко познато, колко съвременно! От нашите прадеди сме получили в наследство проблеми, които не можем да решим дори и днес – в нашият компютъризиран и изпълнен с автоматика век.

       Езикът на статията е в съответствие със съдържанието – строг и делови, но същевременно ясен и разбираем. Статията не е претрупана с цифри – дадени са само генералните суми, но е обяснено така, че всеки може да извърши простички аритметични действия и да се убеди в правотата на казаното. С тази и други подобни статии вестникът утвърждава своя авторитет на сериозен, информиран и аналитичен ежедневник.

       Редакцията се мъчи да намери и критичен акцент, критикува столичния градоначалник за забавянето на строителните темпове, но това е градивна и конструктивна критика, която да му помогне в по-нататъшното управление на столицата. Тя в никакъв случай не е ехидна или пък не се мъчи да разбие авторитета му.

       Следващата статия, чието начало е поместено на първа страница на същия брой, е „Традиция и разум“ на видния български професор от Софийския университет и учен-българист Александър Теодоров-Балан, който спори със свой опонент, поместил статия също във вестник „Мир“ от 20.VІІІ.1927 г. под заглавие „Накиснат традиционализъм“.

       В статията се отговаря на спор за „брака, традициите и душата на българина“. Характерното тук е, че липсва типично „партизанлъшкото“ поведение и фразеология при водене на спор. Авторът коректно цитира своя опонент, пише кротко, но разбива на пух и прах неговите доводи. Предлага нови свои доводи, така че не само да обори своя опонент, но и да убеди читателя в своята безусловна правота. От позицията и със знанията на учен, който владее предмета си и в най-големите подробности той разяснява на читателите тънкостите на повдигнатите въпроси, въоръжава читателят с факти, така щото той сам да достигне до желаните от Александър Теодоров-Балан изводи.

       В рубриката „От чужбина“ се дават сведения за Коледата в Русия. Дори в краткия новинарски материал редакцията е успяла да покаже как се отнася тя към „шествията и демонстрациите, организирани от безбожниците“. Тези демонстрации според „Правда“ са отговор на официалните власти към това, че авторитетът на църквата като институция се засилва, въпреки „борбата на болшевиците против нея“.

       На страницата има и две мънички каренца с реклами. И двете, много интересно, са с една и съща тематика: това, под №7040 гласи: „Доктор Щернберг – специалист по кожно-венерически болести приема на ул. „Пиротска“ 3, от 8-12 и от 2-7. Преглежда и с работнически книжки“. Другата обява, №7201,  гласи,: „Доктор Драганов, специализирал 3 години кожно-венерически болести във Виена, Берлин и Париж приема от 10 – 1 и от 6-7 ъгъла бул.Дондуков и Волов (до Свободния театър)“.

       От това, че те са поместени на първата страница на такъв сериозен вестник може да се направят следните заключения – тогавашните доктори не могат да живеят само от частна практика, рекламите в „Мир“ ще достигнат до платежоспособни клиенти и, че въпросът с венерическите заболявания през тези времена е бил сериозен въпрос за столицата.

       На втора страница са поместени новините от чужбина.

       Под рубриката „Положението“ са поместени следните материали (давам само заглавията) Берлин – Фердинанд Български заминава на пътешествие в Бразилия. Париж (радио) Интервю на Бриан за сближаването на народите. Берлин (Волфбюро) Изявления на Канцлера Маркс.

       Вътрешните новини са, че на празника във военния клуб, където е бил събран „цветът на столичното общество“ заедно с министър-председателя Андрей Ляпчев и председателят на Народното събрание – професор Александър Цанков, и кметът на София Вазов „Царят не присъства поради неразположение“. Царят не е доволен от политиката на своите слуги и намира деликатен начин да им го „намекне“.

       Разказва се и за това, че в катедралния храм „Свети Александър Невски“ Негово Високопреосвещенсто митрополит Стефан служи молебен в съслужение с останалите висши църковни йерарси - „пастири и архипастири“, бдящи над „българското божие стадо“.

       Поместена е и програмата на столичните театри, които като изключим кабаретата, пивниците, синематеките и кафе-шантаните са били едно от малкото културни забавления на софийския хайлайф. Около 1/7 от площта на страницата е заета от реклами.

       На трета страница са прегледите и анализите.

       Под рубриката „Политически преглед“ е поместена статията „Европа през 1927 г.“, подписана от д-р Ник.Н. Покрай другите факти и преразказване па политическите събития от изминалата година авторът цитира Анри дьо Жувенел: „...европейския Запад разбра колко е необходимо той да се организира, но за нещастие европейският Изток е още пълен със загадки“.

      Знаещият буржоа само от този цитат ще си направи съответните верни изводи. Както за самите себе си така и за останалия европейски свят.

       Други събития, на които авторът обръща внимание са договорът от Локарно и влизането на Германия в Обществото на народите – тогавашния еквивалент на днешния ООН. Подробно са разгледани двустранните полско-германски, унгарско-румънски и сръбско-български отношения, които са наречени от автора „сурови и неуредени“. Не е пропуснат и Бриан – уреждане на мира и споровете между държавите, като в тая връзка е засегнат и „полско-литванският“ конфликт.

       На тази страница е дадена и първата за годината театрална рецензия  за постановката на пиесата „Авантюрист пред вратата“. Най-чудното е, че тук театралният критик противопоставя своето мнение на това на колегите си – анонимът от „Родна реч“ и Сирак Скитник от „Слово“. Произнася се добре за нейният автор Милан Брегович, но нарича играта на актьорите „кинематографична с психологически оттенък“. Дълго и подробно анализира главната героиня Агнес, която е душевно болна, и отношенията и с останалите герои. Може да се каже, че това е една образцова по своята сериозност, аналитичност и задълбоченост рецензия.

       Четвърта страница е отделена за материали, посветени на науката и техниката.

       Рубрикацията е „Из науката и живота“. Още със самото заглавие прави впечатление умението на редакцията да поднася сведения, които ще помогнат на хората. Първата статия е научна и е посветена на „аеролитите“, така авторът нарича метеоритите. Разказано е за тяхната физическа природа, за това, какво са си мислили за тях древните народи – египтяни, гърци, римляни. В заключение са дадени интересни факти – кои са най-големите метеори, паднали на земята.

       Друг интересен материал е озаглавен „Топене на стомана чрез радио“, където са дадени интресни сведения за наченките на електромагнитното топене на метали. Споменава се че за пръв път в Англия, в град Шефилд, във фабриката на Едвард Ален по този начин са стопени 200 килограма стомана. Днес това е широко използван метод за топене и получаване на особено чисти метали.

       Като любопитно четиво е поместен текст  „Разточителството на един индийски принц“. Тук се разказва за Иам Сакб – владетел на Навангар – изхарчил 200 000 фунта стерлинги за фойерверки и осветление, когато е празнувал. Колко е изял и изпил той и свитата му не се споменава, но човек, който знае що е то 200 000 фунта стерлинги може да си представи колко са били широки пръстите на този индийски владетел.

       Следващият материал са кратки рецензии за новоизлезли книги.

       Подлистникът пък е зает от романа на А.Е Масон „Домът на смъртта“.

       Останалата площ е заета от реклами.

image



                    Рис. 4. Общ вид на 2-ра и 3-та страница на вестник „Мир“.

 

4.  Главният редактор: Иван П. Плачков – човекът, който „царува и управлява“ във вестника.
Допустимата свобода или необходимата автоцензура – кое как трябва да се напише за да няма „наказания“, но и да бъде разбрано правилно.
Ролята и мястото на главния редактор като проводник и пропагандатор на партийните идеи в изданието
.

       Иван Пеев Плачков е едно от многото незаслужено забравено през годините име на български интелекуалец, работил в областта на журналистиката и на просветата, човек с широка култура и независим нрав. Един от стожерите, около които се изгражда вестник „Мир“.

       Иван Плачков е копривщенец и това вече говори много.  Като всеки копривщенец, постигнал успехи в живота, и той се ражда в състоятелно семейство. Поради това, че учението му се отдава с лекота той завършва прословутия „Роберт колеж“ в Цариград. Оттук е знанието като на говорими западни френски и английски, така и на източни – турски и гръцки – език.

       В този текст се опирам на биографичните сведения, които дава за личноста на Плачков вестник „Стандарт“, тъй като по понятни причини името му не е отразено нито в биографични речници, нито в Кратка енциклопедия.

       Материалът, поместен в Стандарт го обозначава [4] като: „човек-епоха в българския „Таймс“ и още като човекът при когото „изданието прераства "от класика на буржоазен партиен вестник" в "най-добре списвания български вестник" според определенията на изследователите на периодичния печат у нас.“

       Плачков е човек преимуществено на мисълта и на словото. Той е  педагог, публицист, изтъкнат журналист, учен-езиковед и преводач. Над три десетилетия е в ръководството на вестник "Мир", първоначално като сътрудник, а след това и като главен редактор, а също е избиран и в ръководството на Българската академия на науките.

       Тук той работи почти четири десетилетия. През 1898 г. е дописен член, което отговаря на днешния член-кореспондент, а през 1900 г. е избран в редовете на академиците. През периода от 1901 г. до 1939 г. работи като неин деловодител, а след това става и главен секретар-администратор на БАН.

       Работи неуморно за Академията, не пести нито усилия, нито познания и печели уважението на своите колеги. Тъй като длъжността секретар-администратор е мандатна с три годишен срок за всеки мандат Иван  Плачков е избиран единодушно. Той е незаменим помощник на първите трима председатели на академията: И.Е. Гешов, Л. Милетич и Б. Филов.

       Заради тази неуморна дейност в полето на науката българският суверен го награждава със златен медал за наука и изкуство.

       В журналистиката го посвещава първият главен редактор на вестника Михаил Маджаров. Оттогава насетне 35 години неуморно Плачков е сред сътрудниците на редакцията, за да завърши своя журналистически път като се скарва с един от главните акционери банкерът Атанас Буров, който между другото, независимо от богатствата, които има, също не прокопсва, а умира като куче върху купчина въглища в Пазарджишкия затвор.

       Това скарване, за което съвременниците му твърдят, че било по обществено-политически въпроси, му донася спиране на пенсията и забраната да публикува в изданието, което той е трансформирал от малка партийна „газетка“ до огромен и влиятелен национален ежедневник. Наистина „неведоми  са пътищата господни“ особено в българската журналистика.

       Плачков много и ползотворно работи и в областта на просветата. За период от 4 години е член на първия Постоянен учебен съвет при МНП. През този период печата своите изследвания в списанията "Училищен преглед", "Наука","Български преглед", "Българска сбирка", "Периодическо списание",   "Мисъл" и то по времето, когато тук главен редактор е д-р Кръстев. Сътрудничи на вестниците "Балканска зора", "Дума", "Пловдив", "Южна България". Автор е на много книги, третиращи проблемите на  българския  език, както и тези на педагогиката и учебното дело. Съставя  христоматии по литература за основните училища и гимназиите, които претърпяват множество преиздавания.

       Свободолюбивият копривщенец въобще не може да свикне с „партизанлъка“ и  партизанския стил на списване на тогавашният партиен печат у нас.

       В спомените си, издадени по-късно, той с болка пише: „обективно и безпристрастно“ аз не можех да пиша за никого и нищо и затова не един път съм мълчал, когато е трябвало да говоря“. Разбира се, това е възможно най-меко и деликатно казано, но там където е възможно Плачков наистина прокарва строгият и делови стил на списване, като същевременно успява да изпълни задачата да алармира водещите политически елити за нередностите в обществото. През периода в който той редактира вестника – а това са цели 35 години – изданието прераства в „най-добре списвания вестник“. Това става ясно дори и на ония днешни читатели, които са имали възможност да прочетат някоя статия в оригинал.

       Този поначало труден период му спечелва и много врагове. Решават да го снемат от редакторския пост. Създадена е дори специална комисия, която трябва да стори това. Работата и обаче завършва комично. Комисията е принудена да се саморазпусне тъй като финансовите резултати на предприятието „Вестник „Мир“ са блестящи. Тиражът се увеличава 4-кратно и от 10 000 достига да 40 000 по време на Първата световна война. Можем само да гадаем какви са били печалбите през този период.

       Съумял да подбере екип, главният редактор съумява и да получи най-доброто от колегите си журналисти. За своите методи на работа той пише в спомените си: „Никой път не съм искал да им диктувам какво да пишат и да искам да се съобразяват с някоя моя политика. Оставях ги напълно свободни, за да могат напълно да проявят своята индивидуалност. Те, разбира се, знаеха в кой вестник пишеха и никога не си позволяваха да ме злепоставят в нещо“

       Неговите  сътрудници сумират редакторско-мениджърския му подход в следните кратки правила:

       1.Кратко и справедливо писане.

       2.Никаква омраза и партизанщина.

       3.Никаква лъжа.

       4.Веротърпимост.

       5.Уважение към читателя.

       6.Вестникът е свободна трибуна, достъпна за всички почтени мисли. 7.Редакторът не трябва да използва страниците на вестника, за да защитава лична кауза или да прокарва лична вражда.

       Може само да добавим, че тези правила важат и днес, но колко са онези редактори, които винаги и при всякакви обстоятелства редовно ги спазват

       Иван Плачков умира в София на 16 август 1942 г.
 

5.  Външнополитическият раздел на вестника – антените, които улавят какво става по света, а вътрешнополитическият – това, което става у нас.
Разнообразие от факти, разнообразие от източници, разнообразие от мнения... Какво се крие зад това?

       Създаден първоначално като партиен вестник, тясно подчинен на групови и котерийни интереси, вестник „Мир“ не се задълбочава много във външната политика. Не може да се каже, че тя съвсем отсъства от страниците му, но доколкото я има е през призмата на това как дадено външнополитическо събитие ще се отрази на партийния живот. Съответно по такъв начин събитията се възприемат, класифицират и отразяават на дадената страница.

       С постепенното развитие на обществото, с диференцирането му по класи и прослойки, а поради това и по интереси, се появява необходимостта от създаване не сериозен отдел за външни новини.

       Източниците, от които те могат да постъпят са няколко.

       На първо място трябва да поставим комюникетата и другите материали на Бългската телеграфна агенция. За изследвания период обаче няма преки цитирания на БТА.

       Друг възможен източник са чуждите новинарски агенции. На първо място френската „Хавас“ и немската „Волфбюро“ - те са и най-често цитирани на страниците на вестника.

       Сравнително рядко, но все-пак се използват и новинарски материали от турския „Джумхуриет“ - когато това се отнася за сведения от Близкия Изток.

       Използват се много материали от предаванията на чужди радиостанции, като през 1928 година вече световната радиомрежа е в основни линии изградена. Най-силно е радио „Берлин“ и затова цитиранията и преразказите на негови материали са най-често срещани.

       Вестникът не оставя без внимание нито едно крупно външнополитическо събитие.

       На първо място се следят събитията, които стават в Англия, тъй като през разглеждания период тя е тази велика сила, която определя основните вектори на европейската политика. Наравно с нея се следи какво става във Франция, тъй като българският лев е непосредствено свързан с курса на златния френски франк. Това от своя страна е много важно за българската търговска буржоазия и за връзките и със западния свят.

       Събитията в Германия, Австрия, Англия и Франция се следят защото политическите процеси, които се развиват там, дават отражение върху деловата активност у нас.

       Стига се дори до парадокса събитията в съседните за българия страни да се дават през погледа не на собствени кореспонденти, а през този на чуждите агенции.

       От друга страна съществен фактор е конкуренцията на останалите печатни издания. Развити са както земеделския печат, който публикува сведения от Сърбия и Унгария като мощни аграрно ориентирани страни, така и левия печат, който публикува материали за ставащото по това време в Русия. В този план през разглеждания период „Мир“ започва да обръща сериозно внимание на външнополитическите новини.

       Най-характерното през този период е земетресението в Гърция с пораженията, които то нанася в градовете Кавала и Солун. Земетресението става информационен повод вестникът да се фокусира както върху земетръсите като катастрофално природно явление, така и върху страната -  Гърция – нейния народ, обичаи, политици...

       Припомнят се исторически стари събития, но оценката, която им се дава е пречупена през различни предубеждения. Много ценни са сведенията, които се публикуват за това как българите събират и изпращат помощи на пострадалите от земетресението.

       В брой №8253 материалите, които се дават за Румъния са свързани с погромите над евреите и маджарите, а също така с отношенията между княз Карол и опозицията.

       Другото външнополитическо събитие, за което се споменава и се обсъжда подробно е въстанието в Китай. То е насочено против съветските военни съветници. Показано е през призмата на това как „Китай се съпротивява на болшевиците“. Дават се изявления на различни участници във въстанието.

       Предлагат се препечатки от чуждестранната преса – предимно от виенския „Нойе фрайе Пресе“. Указва се, че щабът на въстанието е разположен в град Кантон. Подробно се описва ролята на съветските консули, като се обяснява защо гневът на китайците е насочен към тях.

       Използва се всяка възможност да се дават материали и за Съветска Русия. Тя традиционно е интересна за българина, но през 20-те години болшевишките експерименти, извършвани в нея, са своеобразна  „тера инкогнита“. Редакцията на „Мир“ обаче е на висота и намира интересни ракурси по темата.

       Своеобразен пример за това е статията-некролог, посветена на смъртта на барон Пьотр Николаевич Врангел („Мир“, № 8352 от 1 май 1928 г, стр. 3). Освен, че подробно е описана военната биография на Врангел, подвизите му за спасяване на Бялата армия и превръщането и от гладна, озверяла, лошо въоръжена тълпа в редовна армия, която успешно се противопоставя на болшевиците се изтъкват и неговите заслуги за запазване живота на хората при изтеглянето на войската от Русия и разполагането и в Константинопол и по островите в Средиземно море. Описват се трогателните му грижи да намери работа на хората, както и да ги защити от необосновани нападки.

       Редакцията обаче мълчи за причините, довели до поражението на Бялата армия. Мълчаливо се оставя българинът да търси пораженията на тази армия в посока на това, „че така е било угодно Богу“. 

       Личността на Врангел е показана чрез факта, че за да не тежи на издръжката на армията, той се хваща на работа като минен инженер в една белгийска фирма и с това обезпечава както себе си, така и хората около него.

       Вестник „Мир“ добре разбира значението на външнополитическата информация, стреми се да избягва казионността при нейното предаване, като намира интересни допълнителни сведения, които да „оцветяват“ протоколните събития. Заедно с анализите, които прави той дава една вярна и точна картина на света извън България.

       Сведенията, които помества обикновено са от източници, които не будят съмнения. За събития, от които сведенията са откъслечни той предупреждава читателя, че ще даде материала с продължение. В това се изразява и уважението му към него.

6.  Другите раздели във вестника – как са оформени и с какво съдържание са напълнени.
Подлистникът – начин да се придаде изисканост и художествена форма на вестника като се публикуват текстове, продължаващи от брои в брой.
Общото впечатление, което вестникът оставя у зрителя и у читателя.

 

       Следващия по значение е вътрешният раздел на вестника. Той включва главно два дискурса: новинарския и оперативно-аналитичния. Следващият по значение е художествено-критическият дискурс, намиращ място на 3-та и 4-та страница на вестника.

       Новините от вътрешността на страната най-често са свързани с произшествия – влакови или морски катастрофи, а също така стачки или безредици. Публикуват се както кореспонденции на местни жители, които добре познават обстановката и могат да имат достъп до сведения, скрити за останалите, така и на кореспонденти, които редакцията специално изпраща, за да направят своеобразна „рекогносцировка на местността“ и да изпратят от там своите репортажи – пример за това е чирпанското земетресение.

       Поради огромните поражения, които земетресението нанася на хората и техния поминък, цар Борис ІІІ, заедно с дворцовата свита, посещава засегнатите от природното бедствие райони. Разбира се, изпратен е и специален кореспондент, който да отрази тази визита. Редакцията намира много интересен подход на отразяване. За на не бъде обвинена в тенденциозност, тя представя статията като писмо на местен жител: „Ние бяхме подготвили статия – казва редакцията, - но получихме писмо, което макар и в по-голяма степен да отразява нашите мисли, принадлежи на местен човек и затота решихме да му предоставим нашите страници“. „Мнението на местния очеведец“ - дори от днешна гледна точка това е печеливш „маркетингов“ ход. Редакторът отлично знае това, но все-пак го използва с мяра и такт.

       За да илюстрирам оперативно-аналитичния дискурс на вестника ще посоча статията,  отпечатана в брой № 8300 на вестник „Мир“ от 1 март 1928 г. Тя е озаглавена „Преди всичко истината“. Още първото изречение поставя акцента между управляващи и управлявани: „Управниците предпочитат да заблуждават народа си. У другите народи се срещат повече отрезвители, отколкото у нас“. В статията се посочва опасността от това, какво би мoгло да стане при условие, че се загуби доверието у хората и как това би се отразило на деловата активност. Изтъква се това, че доверието е ценен „нематериален“ актив, който се трупа с години, но ако не се внимава, ако нещата не се премислят то може да бъде безвъзвратно загубено.

       Характерен е и краят на статията, който пренася въпросът за доверието дори в международен план, като го свързва с войната или мира между народите: „Печатът е важна сила в просветените народи, но международните въпроси днес не се решават от няколко вестника или от няколко държави“.

       „Мир“ отделя и огромно внимание, и съответно „площ“ на своите страници и на финансови въпроси: като се почне от бюджета на страната и на столицата и се свърши с държавните и общински вътрешни и международни заеми.

       Пример: „Мир“ 5 март 1928 г., вторник, № 8303 „По заема“ (Ив.Ст. Гешов), „Буров и Моллов в Женева“. Статията подробно засяга въпросите за заемите, които Българска народна банка (БНБ) сключва през 1909 г във Виена и през 1914 година в Берлин.

       Подробно се припомня предисторията по сключване на заемите, казва се в какви условия са протекли преговорите, припомнят се и причините, довели до необходимостта от сключването на тези два заема.

       Най-важната част, която заема съществено място в съдържанието на статията е да се обясни защо е необходимо предоговаряне на условията, каква е българската позиция по тези въпроси и дали Моллов и Буров ще могат да извършат това с максимална полза за България. А, че ще го извършат няма съмнение, тъй като те ще се трудят с успех и за себе си; единият – Буров – като банкер, а другият – Моллов – като крупен земевладелец и политик. Неуспехът на тяхната мисия ще бъде и техен личен финансов неуспех.

       Характерното за оформлението на този брой е, че се въвежда нова рубрикация „Новини и съобщения“, която рубрикира цялата втора страница и с това затвърждава новинарския дискурс на материалите, поместени на нея.

       Като ярък пример за аналитично-оперативния дискурс може да се изтъкне статията, отпечатана във вестника на 14 март 1928 г. Тя се нарича „Инвалидите, вдовиците, сираците от войната“, неин автор е  А.П.Симеонов. В статията се припомнят последствията от войната. Едно от тях е, че унищожаването на човешкия генофонд се отразява негативно върху икономиката на националната държава. Върху нейния бюджет тегне не само загубата на работна ръка и количеството данъкоплатци, но и това, че остават хора инвалиди, които напълно или частично са загубили своята трудоспособност.

       Остават и жени вдовици, чийто социален и финансов статус е тежък. Те също не могат да се трудят пълноценно. Остават също и деца-сираци, за които държавата, ако не желае утре да ги види престъпници, днес трябва да пoлaга адекватни грижи за тяхното физическо отглеждане и нравствено възпитание.

       Авторът се е потрудил да състави таблица на заплащанията според загубата на работоспособност. Трудността идва от това, че от една страна трябва да има стимул за труд, различен от този на гладния човек, от друга страна да се намери приемлив финансов компромис между „труда и капитала“. Принципиалните положения и обосновки на статията не са изгубили актуалност и до днес.

       Художествено-критическият дискурс ще илюстрирам със съдържанието на статията „Музикален преглед“, която се дава на всяко първо число на дадения месец. В нея се прави анализ на музикалния живот в столицата. Той се анализира както на ниво програма – композитори и произведения – така и на изпълнителско ниво – кой и как е свирил.

       Прави впечатление, че тези статии са анонимни, но ако се съди по стила и използваната терминология те най-вероятно принадлежат на някой от професор-преподавател в Музикалното училище.

       Статиите са написани с голяма вещина, като авторът демонстрира ерудиция и познаване на музикалната европейска изпълнителска култура в дълбочина.

       Авторът не само анализира програмата, но и дава кратка история на създаването на изпълнените на софийска сцена музикални произведения. Той дори дава препоръки кои още неща от даден автор може да се изпълнят за да се обогати музикалният живот на столицата.

       Що се отнася до анализа на маниера на свирене на музикантите тук авторът не само критикува, но и сравнява различните изпълнителски школи – лондонска, виенска, берлинска. Познава добре музикалните инструменти и техните продуктивни възможности както и творческите черти на различните изпълнители.

       Картината на музикалния живот у нас по това време, която дава вестник „Мир“ е ясна, точна, пълна и прецизна. За мен беше голямо удоволствие да чета тези статии. Може само да се съжалява, че в днешния български печат няма такава сериозна музикална критика.

       В подлистниците за първата половина на 1928 година са напечатани 2 романа с продължение – споменатият вече „Домът на смъртта“ и романът на Вал. Вилямс „Завръщането на „Дървената нога“.

       И двата романа са отражение на тогавашните вкусове – приключения, сълзлива сантименталност, прикрита сексуалност – всичко онова, което еснафът „люби, тачи и милее“ го залива с водопад от думи.

       Струва ми се, че текстовете на тези романи до голяма степен допринасят за подобряване на финансовите резултати на изданието и се създава впечатлението, че те нарочно са публикувани за хатъра на пласмента.

(продължението следва)



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 2817222
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1805