7.  Рекламата във вестник „Мир“ не е само реклама, а и демонстрация на стремежи, възможности и желания.
Рекламните послания от – от скромното каре до „разкош“ на половин страница – явните и скрити послания на рекламата върху печатната страница. Радиото е едно- то е само държавно и рекламата е рядкост, а телевизия -   в нейния експериментален вариант - има само в Америка.

       В уводната част на този текст вече стана дума, че рекламата във вестник „Мир“ за разгледания от мен период от 1 януари до 30 юни 1928 година е навсякъде – рекламните карета – малки и големи – са на всяка страница.

       Ако се ръководим от максимата, че рекламата е душата на търговията, то всяка една от страниците на вестника е с „търговска душа“. Освен това рекламните изображения са онези елементи, които разнообразяват текста и не му позволяват той да се превърне в „полиграфска пустиня“

       Рекламата на страниците на „Мир“ може да разделим най-добре по признака  оригиналност. За оригинални считам онези реклами, които се отделят на фона на другите  - било със своите линии, текст или пък цялостно печатно оформление.

       На Рис. 5. (в горния десен ъгъл на първата половина) се вижда оригинално типографско оформяне на рекламното послание. Буквения набор се отличава от останалия текст на страницата поради това, че е разположен диагонално. На рекламодателя това се е сторило недостатъчно и той добавя картинки – външния вид на автомобила „Крайслер“ и символа на крилата богиня на победата.

       Рекламата работи на две нива на въздействие – на разума, чрез текста, и на емоциите, посредством образа. Понеже рекламираният товар – автомобилът – е скъпа и престижна вещ и ще бъде купувана от заможни хора, то рекламистът е отчел, че не може да не направи интелигентна реклама. Старанието му личи и от това, че е намерил както максималния визуален образ, така и най точния носител за дадената стокова група.

       По същият начин е направена и рекламата за музикалните клавишни инструменти, чието каре е поместена под това за автомобили. Стоките са от различни групи и не се конкурират пряко. Поради това образът и на тази реклама е подобен на предишната – образ и текст свързани в едно цяло, даващо най-точната представа за рекламираният продукт. Нещо повече – отчетено е влиянието на жената в рекламата – силуетът на пианистката не само посочва евентуалните потребители на инструмента, но и кара мъжете да се загледат в рекламата.

       Може да се отчете, че и в двата случая рекламистите и полиграфистите прекрасно са си свършили работата тъй като подобен тип оформяне на реклама спокойно може да бъде ползван и в наши дни.

       Рекламните карета на първа страница са отделени с различни видове - плътни, прекъсната, точкови, квадратни – линии. Тяхното предназначение е да отделят строго рекламните послания от посланията на уводната статия. Не, че и тя няма рекламен характер, но редакцията не иска това да се усеща от читателя. Тук можем да говорим за сблъсък на явна (каретата) и скрита (текста на статиите) реклама. И ако за явната реклама плаща рекламодателят, то за скритата – читателят.

       Другото качество на рекламата е нейната прегледност. Това, което е най-важното – стоката или фирмата, - а най-често и двете, са подчертани посредством шрифта. Той се отличава от останалия набор, но не съвсем за да няма „разпадане“ на оформлението и оттам разпадане на връзката читател-потребител.

       Каретата, разположени в крайните две колони от ляво и от дясно, спомагат също така за ориентация на зрителския поглед във вертикална посока. Това подреждане се диктува и от формата на вестника – той изисква строга координация на материалите и в двете посоки – хоризонтална и вертикална – за да не изглежда материалът безразборно „изсипан“ върху вестникарската страница. Така, че рекламните карета имат още и своебразна „дисциплинираща“ функция.

       Ако при представянето на текста се спазват традициите на българското вестникарско писане и сравнително рядко се ползват западни образци, то в рекламата – както в текстовете, така и в изображенията и цялостното оформление си личи американското влияние. Най-вече в това, че рекламата е пъстра, крещяща, стремяща се да улови читателя, но сравнена с днешната не е нито толкова „кръвожадна“, нито толкова шокираща. Да не говорим за голото женско тяло, кoето за нашето общество по това време, е разрешено единствено за академичното изобразително изкуство.

       Най-добри и многобройни са рекламите за часовници. Първенството се държи от марката, която съществува и до днес: „ЛОНДЖИНЪ“ – най-точният и здрав часовник“. Тя се повтаря многократно на вестникарските страници, измества се от страница на страница, варира по големина и форма, но има елементи, които са постоянни – рекламният слоган и изображението на елегантен мъжки джобен часовник с масивен ланец и открит капак.

       За разлика от него рекламата на шоколада Гьондов е кратка и ясна „ШОКОЛАДЪ ГЬОНДОВЪ“. Само две думи в карето. Днес тази марка не се е запазила, но за да си позволи такава гениална краткост и простота видимо е била лидираща в края на 20-те години на ХХ век.

       Най-голямата като площ – на половин страница – и като оформление – с два портрета на писатели – е рекламата на издателска къща „Братя Игнатови“. Те рекламират издаваните от тях съчинения на Л.Н. Толстой - „12 големи тома“ и Кнут Хамсун - „10 големи тома“. Рекламата се мъчи да привлече читателят с това колко ще спести ако си направи абонамент, как ще украси дома си с разкошните издания и ще обогати ума си ако прочете тая съкровищница на човешката мисъл.

       Още дълго може да се пише за рекламираните грамофони „Парлофон“, „Медея“, „Клингзор“; за велосипедите „Рицнер“; за шевните машини „Солинтген“; за матовите електрически крушки „Осрам“ - не заслепяват очите; за часовниците „Зенит“ и „Анкер“; за плетачните машини „Метеор“ - най-бързата и здрава плетка“; за „най-бързите и евтини газолинови мотори“ Дойц; за... Но казано с две думи – редакторите на вестника разбират, че рекламата на техните страници е кокошката, която им снася златни яйца и умеят да я „къткат“ на всяка страница.

8.  Изводи

       Въз основа на анализа на вестникарския текст и изображение, поместени на страниците на вестник „Мир“, през разглеждания период могат да се направят следнипе по-важни изводи:

1.  През разглежданият период вестник „Мир“ започва да сълбича отеснялата му „змийска кожа“ на „тяснопартийно“ издание и да мери доспехите на национален всекидневник, но преходът е в процес а не в крайната си фаза.

2.  Вестникарската работа се върши рутинно и професионално. Редакцията ползва както международни източници така и връзките си с Двореца и политическия елит на страната за да поднася информация от първа ръка. Точност и оперативност е девиза под който се представят новините от страната.

3.  Голямо внимание се отделя на езика и аргументацията на статиите. Като се махнат архаизмите от някои текстове, то написаното тогава може да служи като езиков еталон и днес със своята разбираемост, ясност и чистота на изказа.

4.  Вестникът просто има късмет, че негов редактор по това време е Плачков, човек ерудиран и знаещ как да направи изданието четено, а оттам и печелившо. Той не се страхува да влезе дори в конфликт с акционерите на вестника за да защити тезите си. Дава необходимата свобода на пишещите и с твърда ръка менажира изданието.

5.  Редакцията съумява да работи добре с рекламодателите и става печелившо перо в бюджета на вестника. Редакцията се стреми да я разнообрази и да намери най-точното и място върху страниците, така че тя да не тежи и да не се „бие“ с останалите текстове. 

9. Библиография

1.  България 20-ти век.Алманах. Под ред. На Филип Панайотов.София, ИК, 1999. Труд, 1292 стр.

2.  Караганев,  Румен,. Националните проблеми на България, отразени по страниците на вестник "Мир" 1934-1939. - В: Сборник доклади от Третата национална конференция на младите историци. София, 1983, с. 118-121.

3.  Панайотов, Тодор. Пътят на вестник “Мир” от “класика на буржоазен партиен вестник” до “българския “Таймс” (1924–1939) // Год. СУ. Фак. по журналистика и мас. комуникация. Т. 9, 2003 [2002], 267–282.

4.  Плачков превръща “Мир” в национален вестник

http://paper.standartnews.com/archive/2001/10/29/history/s3173_4.htm

(К Р А Й)