Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.05.2011 00:33 - „ЗЕСТРАТА НА ВЛАСТТА" ПРЕЗ 20-ТЕ И 30-ТЕ ГОДИНИ НА 20 ВЕК
Автор: vkolev22 Категория: Технологии   
Прочетен: 10401 Коментари: 3 Гласове:
33

Последна промяна: 08.05.2011 00:37


Влиянието на държавната власт върху изборните резултати е сериозен проблем, съ­ществуващ във всяка страна. В новата българска история още в края на XIX век той е получил названието „зестрата на властта". По обща груба преценка на заинтересовани лица, използващи феномена, чрез това влияние между двете световни войни правителст­вата си осигуряват около една пета от гласовете на избирателите. Механизмите на това въздействие съдържат няколко основни елемента, които влия­ят с различна интензивност върху изборните резултати в общинските, окръжните и пар­ламентарните избори. Първият елемент на „зестрата" е възможността на управляващите да изменят сво­бодно избирателните закони за извличане на собствена политическа изгода. За разлика от законодателните промени до Балканските войни, при които основната цел е усъвършенст­ване на избирателната система, след Първата световна война целта изцяло се променя към осигуряване на благоприятен изборен резултат за управляващата партия или коалиция. Най-добър показател за това е времето на промяна на избирателната система. В довоенния период тя обикновено следва парламентарните или общинските избори, извадили на показ поредните нейни несъвършенства. След Световната война, по правило, законовите измене­ния непосредствено предшестват провеждането на изборите. Началото, поставено през фев­руари 1920 г. от управляващия БЗНС, е стриктно следвано при управлението на Демокра­тическия сговор и дори при безпартийните правителства под контрола на цар Борис III. Единствено изключение от правилото е управлението на коалицията Народен блок (1931-­1934), когато Избирателният закон не е променян. Парламентарните избори от ноември 1923 г. и май 1927 г. са проведени по създаде­ната през март 1923 г. система, при която избирателната колегия е административната околия, а не окръга, както дотогава. Това дава сериозни предимства на най-голямата политическа партия и на „зестрата на властта", тъй като изборният делител в околията значително нараства и става непреодолима пречка за повечето малки партии, които по традиция са представени в Народното събрание. Това дава основание на някои изследо­ватели да я охарактеризират не съвсем точно като „мажоритарна" или „полумажоритарна". С нея при спечелени 53 % от гласовете през април 1923 г. БЗНС получава 87 % от мандатите. През ноември с.г. при спечелени 58 % от гласовете коалицията от Демократи­ческия сговор и социалистите получава 202 места, а през май 1927 г. при 44 % от гласо­вете са получени 173 от общо 273 места. Изменението на Избирателния закон преди изборите от юни 1931 г. демонстрира новата тактика на кабинета на Андрей Ляпчев - да се толерират по-малките партии и коалиции за сметка на потенциалния пряк конкурент за властта. От общия брой 274 мандата се отделя т. нар. „централна листа" от 43 места, която се разпределя между пар­тиите, получили повече от 2 % на парламентарните избори. Нововъведението е удар сре­щу оформящия се опозиционен Народен блок в полза на Блока на труда на комунистите и левите земеделци, нямащи шанс за краен успех. Именно поради него Трудовият блок получава 31 мандата вместо 5 по старата система. Тогавашната „изборна аритметика" е запазена в преизчисленията на всички парламентарни избори в периода 1918-1927 г., предварително направени от вносителя на законопроекта Цоньо Бръшлянов, бивш соци­алист, прогресивнолиберал и сговорист.
Подобна тактика сс следва и от безпартийните кабинети при мажоритарните парла­ментарни избори през март 1938 г. Тогава едноман­датните райони са така определени от властите, че да осигурят мнозинство на правител­ствените кандидати. При местните избори предпочитаното нововъведение от април 1924 г. са белите из­борни бюлетини без обозначение на партиите и коалициите. Те създават объркване сред избирателите и лесно позволяват гласовете от една листа да се броят за друга, поне при оповестяването на крайните резултати за страната, които имат повече психологическо зна­чение. „Русевата аритметика", по общоприетия израз в обществото, е толкова адекватна, колкото и военната стратегия на известния с неуспехите си генерал - вътрешен министър. Показателен е фактът, че въпреки положителната оценка на белите бюлетини, давани от управляващите, те не са въведени за законодателните избори. Вторият елемент на „зестрата на властта" с възможността на управляващите да вли­яят върху развитието на партийно-политическата система в страната. Ако в периода 1923— 1925 г. това става чрез груба намеса и чрез забрана на втората по влияние политическа партия - Комунистическата, с приемане на Закона за защита на държавата, то през втората половина на 20-те години нещата се променят. За изборите през 1927 г. Демократическият сговор инициира разцепление в част от опозиционните партии - главно сред националлибералите и БЗНС. От друга страна, се подкрепя създаването на прокомунистическата Ра­ботническа партия, която откъсва гласове от останалите леви партии. Тя получава и раз­лични технически предимства пред останалите, за да успее навреме да се регистрира и да участва в парламентарните избори. По време на Голямата депресия 1929-1933 г. се стиму­лира създаването па много малки партии-фантоми с екзотични имена и програми. Те вна­сят силно пародиен елемент в многопартийната система, на чийто фон държавната адми­нистрация създава чувство на ред и стабилност. Сходна политика следва и авторитарното безпартийно управление през 1938 г., ко­ято му позволява да разцепи опозицията и да формира парламентарно мнозинство, въп­реки че формално губи законодателните избори през март с.г. Ситуацията се повтаря с известни промени и при изборите от декември 1939-януари 1940 г. За отбелязване е и тенденцията опозицията също да се опитва да манипулира разединителните процеси в управляващата партия или коалиция. Това е по-резултатно при местни избори. Особена популярност добива случаят при общинските избори в Созопол през 1929 г., когато петте листи на управляващия Демократически сговор се състезават сами една с друга, но са избрани кмет и общински съвет, които не следват официалната правителствена политика. Трети елемент в „зестрата на властта" е политически неориентираният безпартиен елемент. По традиция той е основната част от потенциалните избиратели. Неговото акти­визиране още в началото на века до войните ясно показва, че той принципно подкрепя управляващите и по-лесно се поддава на манипулации, на административен и полицейс­ки натиск. Затова въвличането на по-широки маси от населението в изборите става клю­чова задача на българския политически елит между двете световни воини. Тя е решена дефинитивно още през февруари 1920 г., когато XVIII ОНС въвежда задължително гла­суване (за мъжете). Въпреки чс не се прилага много стриктно, особено при местните и регионалните избори, то остава в сила до края на Втората световна война. От нововъве­дението отначало се възползва Земеделският съюз, а по-късно Демократическият сговор и безпартийния монархичен режим. Именно, за да се разшири допълнително електората, за първите парламентарни избо­ри, проведени от безпартийното авторитарно управление през 1938 г., са дадени избира­телни права на определена категория жени - майките, със законен брак, макар и за тях да не важи „мъжкото" изискване за задължително гласуване. В края на 1939 г. за новите зако­нодателни избори тази категория е разширена, но е въведен по-висок възрастов ценз, за да се изключат най-младите избиратели, склонни към радикални промени. Този трети елемент не действа задължително еднопосочно в полза на управляващи­те. При сериозна обществено-политическа или икономическа криза той се обръща про­тив тях и дава сериозна преднина на опозицията. Така по време на Голямата депресия на парламентарните избори през юни 1931 г. безпартийното селско мнозинство от населе­нието, недоволно от политиката на Демократическия сговор в областта на земеделието, осигурява изборната победа на Народния блок. През декември 1939-януари 1940 г. без­партийните избиратели и новият женски електорат нанасят съкрушителна загуба на ав­торитарното управление в столицата, Пловдив и Варна, където почти всички места са спечелени от водачите на забранените политически партии. Четвърти елемент на въздействието на властите върху изборните резултати е по пътя на насилието. Тук не става дума само за физическото насилие, въпреки че и то съ­ществува в целия междувоенен период. В него българското общество като че отново пре­минава еволюцията на изборните нрави от довоенния период - от прякото физическо въздействие до по-рафинираните косвени методи. Първите парламентарни избори след свалянето на земеделското управление от но­ември 1923 г., проведени от правителството на професор Александър Цанков (9 юни 1923-4 януари 1926), са съпроводени с масово физическо насилие. Около 10 хиляди активисти на най-големите български партии според изборните резултати ог април с.г. (БЗНС и БКП) са в затворите. Опозицията изнася десетина случаи на убийства и някол­костотин на побои, пряко свързани с гласуването и цялостния изборен процес. Дори нас­коро излязлата от правителството Националлиберална партия понася тежък удар, като близки до властта лица убиват най-популярния й водач Никола Генадиев. Против грубия системен терор протестират и участващите в листите на управляващата коалиция соци­алдемократи. Картината до голяма степен се повтаря в окръжните и в общинските избо­ри през май—юни 1924 г., като особено силово е въздействието върху селата, където жи­веят 80 % от българите. Частичните местни и регионални избори в периода 1924-1925 г. са съпроводени с традиционни фалшификации и манипулации на изборните резултати и последните до го­ляма степен се дължат на тях. Затова само за шест месеца през 1924 г. независимата съдеб­на власт анулира резултатите в близо 300 от общо около 3000 общини. Нововъведението на Демократическия сговор за местните избори е включването на опозиционери в неговите листи, които привличат част от гласовете, а след изборите са принуждавани да подават оставка (29 юни 1931), прави рязък завой в това отношение. Той залага повече на непреки­те въздействия, които бяха вече описани, и се опитва да възстанови по-меката политическа традиция на Демократическата партия от навечерието на балканските войни. Това проли­чава още на общинските избори през февруари 1926 г. и се повтаря на окръжните от края на същата година и на парламентарните от май 1927 г. Създават се повече технически препятствия пред опозицията и се влияе върху партийната система на страната. Все пак остава тенденцията да се оказва по-силен натиск върху селото, въпреки че в тези години Демократическият сговор се афишира като селска партия. Спрямо изявените опозиционни дейци не се прилагат стриктно изискванията за задължително гласуване, докато за неориентираните политически избиратели административните санкции се завишават. След кабинетната криза от пролетта на 1928 г., която поставя на изпитание единст­вото на управляващата партия, започва бавно връщане към изпитания силов модел. Об­щинските и окръжните избори през 1929 г. бележат засилване на прякото въздействие върху избирателите. Опозицията започва бавно да се обединява и Сговорът запазва властта си по места, без да спечели категорично нито едни избори, повече чрез политически комбинации. Кабинетът не се посвенява да използва и природни бедствия (земетресени­ето от април 1928 г. и наводнението по Дунавското крайбрежие през пролетта на 1930 г.), за да наложи по законодателен път своя местна власт в пострадалите райони, където при изборите се е наложила опозицията. Местните и парламентарните избори от първата половина на 1931 г. показват извес­тно смекчаване на силовото въздействие и обезверяване на властите. Те започват да зала­гат главно на следизборни политически комбинации не за овладяване, а за участие във властта на регионално и местно ниво. В тези условия законодателните избори през юни1931 г. са спечелени от опозиционния Народен блок. Водеща роля в изборните процесипоемат дейците на създателя на блока от Демократическата партия. Повече от 7 годинидотогава тя пропагандира идеите за „Обществен сговор", обединяване на опозицията ипреки политически интереси в името на крайната стратегическа цел. Характерно за управлението на Народния блок (29 юни 1931-19 май 1934) е липсата на сериозна спойка между отделните управляващи партии. Твърде общата блокова програма позволява значителна автономия на титулярите на отделните министерства. Затова се засилва традиционно голямата роля на вътрешния министър - юристите Никола Мушанов, а от ок­томври 1931 г. Александър Гиргинов. Те проявяват завидно търпение и упорство при осигу­ряване доминиращи позиции на управляващата коалиция в местната власт. Разпускането на опозиционни общински и окръжни съвети е рядко явление, но подготовката за изборите е систематична до прецизност. По финансови причини са отложени окръжните избори през1932       г., а по-късно окръжните съвети са разпуснати и престават да функционират. Общините
попадат под по-пряк контрол на местните органи на централната държавна администрация- окръжните управители и околийските началници.
Единственият голям изборен скандал избухва при избора на Столичния общински съвет през 1932 г. Общинските съветници на Работническата партия, спечелила изборите, са касирани от съда под прекия натиск на властите при масовото одобрение на парламен­тарната опозиция. Подобен е случаят и през април 1933 г., когато е касирана голяма част от нейната депутатска група по безспорни обвинения по Закона за защита на държавата. Безпартийният монархичен режим след 1935 г. залага повече на манипулация със изборното законодателство и намира по-меки форми за налагане волята на властта. В условията на забрана на политическите партии, той успява да привлече голяма част от техните съмишленици на своя страна. Безпартийните мнозинства, подкрепящи прави­телствата и в XXIV, и в XXV ОНС са съставени главно от бивши партийни активисти, „приобщени" към авторитарното управление. Може би кулминацията на този процес е преминаването на група от десетина народни представители от опозицията към управля­ващото мнозинство при откриване на XXIV ОНС. Техният водач Стойчо Мушанов е избран за председател на парламента, докато неговият чичо Никола Мушанов става всеп­ризнатият лидер на опозицията. „Зестрата на властта" играе важна роля в политическия живот на страната през 20-те и 30-те години на 20. век. Не само политическите лидери и политически активните части от българското общество отчитат и използват нейното влияние, но тя става зло­бодневна тема и във всекидневния печат. Възприемана обикновено като неизбежно зло, като един от същностните дефекти на представителното управление, влиянието на власт­та върху изборните резултати ясно показва тясната връзка между многопартийната сис­тема и адекватния на обществените настроения изборен резултат. Съсредоточаването на властта в единствен властови център, бил той еднопартиен кабинет или безпартийно правителство под контрола на държавния глава, по правило увеличава нейното значение. При управление на по-широка и добре балансирана коалиция има известна гаранция за нейното по-слабо влияние върху крайния изборен резултат поради естествените коали­ционни взаимоотношения и баланс.



Гласувай:
33



1. zaw12929 - Точно и актуално, защото се повтаря ...
25.06.2011 17:06
Точно и актуално, защото се повтаря и поука няма
цитирай
2. helloworld - :)))))
24.08.2011 15:02
пишеш много интересни статии, но ще ги чета в къщи, че не мога да се съсредоточа на работното си място за толкова сериозна материя, а много ме интересува твоята гледна точка:)))
цитирай
3. alexs - „ЗЕСТРАТА НА ВЛАСТТА" - И сега ...
20.11.2011 09:50
„ЗЕСТРАТА НА ВЛАСТТА" - И сега е същото
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: vkolev22
Категория: История
Прочетен: 420981
Постинги: 28
Коментари: 194
Гласове: 7967
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031