Модата на дамския костюм като обект на социология на изкуството
(+ 2 видеоматериала)

                Обзорът на текстовете на съвременните изследователи на развитието на модата, които са съсредоточили своето внимание на историята на костюма през ХХ век са интересни с това, че те винаги изследват влиянието на етническите мотиви.
В това отношение особено показателни са изследванията на Д. Нан, който изследва комплексно влиянието на социалните фактори и дава представа за развитието на модата през ХХ век. Трябва да се отбележи фактът, че Нан отделя голямо внимание на развитието на модата в Англия и Америка, и, разбира се, на Франция. Социологията на модата, нейното разпространение и статусно-имиджеви параметри в другите европейски страни, в неговите трудове не получава подобаващо проучване. Заслужава да се отбележи особено факта, че благодарение на неговия труд днес са осветени най-значителните етно-социологически влияния върху формирането на съвременната европейска модаи в частност върху модата на дамския костюм.

       Останалите трудове на автори, които се посветили своите усилия на изследване на модата носят по-скоро популяризаторски, отколкото задълбочен научно-изследователски характер. За пример можем да посочим обзорите на модата, които дават Д. Касин-Скот и Е. Хил. Като пример, освен това, може да се посочи още и народният или етническият костюм, който в днешното разбиране както на специалистите по мода, така и на културолозите, също се разглежда като произведение на изкуството.

          Практическото значение на социологията и спецификата на нейните методи при изследване феномена на модата се състои в това, че резултатиете от изследванията имат огромно практическо приложение в много отрасли както на промишлеността, така и на пазарната реализация на идеите на модните дизайнери.

                От гледна точка на социологията с най-голяма степен на вероятност на резултатиет може де приемем, че модата е съчетание на законите на стиловото единство и цветовата хармония, която придава единство, естественост, чувство за мярка като отчита факторите време, място, вкус и възраст на големи групи от хора. За тези страти костюмът трябва да бъде не само красив, но и да отговаря още на много условия, най-важното от които е да прави удобен живота на хората. Всеки е облечен в нещо, което е като втора кожа, която трябва да бъде също толкова удобна и функционална, колкото е „първата”.

              Ето зощо модата както от собстветата с си гледна точка, така и от гледна точка на социологията е безпогрешен показател както на обществото като цяло, така и на неговите отделни страти. Освен всичко друго тя е и съществен елемент от живота на всеки човек (дори на този, който заявява, че я игнорира), страната, народа, начинът на живот, мислите, манталитета,профисиите. И далеч не на последно място в различните страни, където различните общества имат свои   специфични особености – всички те: климатични, национални, социални, естетически намират израз в многообразието на костюма.

          От друга страна всяка епоха създава свой собствен естетечески идеал за човека, свои норми за неговата красото (както за съществата от женски, така и от мъжки пол), които намират отражение както в конкретните кройки на дрехите, така и в техните пропорции, детайли, материали, цвят и допълнителни атрибути. Като модата в най9широк смисъл може да се разпростре върху всичко – от дрехи, гримове прически, до преподаватели по пиано или цегулка, места за отдих. Най-различни други неща. При условие, че съществуват отличими една от друга класи, то първото по което те се отличават една от друга е модният костюм. Модният костюм може да бъде както резултат от класови различия така и привилегия и преимущества на една класа (например управляващата) пред останалите (управляваните).
 
            Във всички времена и народи могат да се намерят конкретни примери, но тенденцията е една – колкото по-сложна е социалната структура на обществото и колкото е по-богата и древна неговата историческа тсрадиция, толкова по-богати и разнообразни са дрехите на на управляващата класа. И не на последно място трябва да се спомене и фактът, че всяка епоха се характеризира със свое специфично ниво на състоянието на културата, което получава своето ярко превъплъщение в изкуството на модата. От неизвестните кралски шивачи, до съвременните майстори на иглата и конеца, на чиито модни дефилета се стича от четирите краища на света съвременният бомонд.

     Ако говорим не само за социологическата, но и за семиотичната интерпретация на явлението трябва да споменем и кодираните знаци на социалната памет като  като „семиотични универсалии” вътре в които е възможен  предметен разговор за модата с всички тънкости като семиотични акциденции.  Разбира се връзката между различните научни дисциплине ще се проявява на различни нива при обглеждането на модата като социална памет в контекста на разглеждане на културата като глобална знакова система. От такава позиция социалната памет (за модата) разглеждана като мрежа от знания, произвеждаща артефактите в дадено общество, е сравнима със съобщение, предавано от адресат на адресат с помощта на код.

         Според Абрам Мол, който изследва социалната динамика на културата „паметта на света” се материализира „във вид на непрекъсната във времето и пространството съвкупност от съобщения”. Накратко казано, според Хегел трудът не е „инстинктивен, а разумен” като начин на опосредстване на отношенията между човека и природата. По време на производството на предмети за своето съществуване, хората не просто прибягват до един или друг физически или психически акт, които се разтварят безследно след тяхното извършване, но продължават да съществуват в тяхното съзнание и продължават и се развиват в тяхната социална практика. Тяхното натрупване е своеобразен „културен архив”, чийто генезис ке корени в непосредствената практика на физическото и духовно оцеляване. Разбира се трудно е да се приеме от една страна, че дрехата не е нищо повече от утилитарен факт, а от друга страна, че тя е „феерия на кода”, в която е запожена исориософска симулация на образа, която от една страна, според Бодрияр [2], се явява отражение на базовата реалност, а от друга страна маскира и деформира базовата реалност. Това води до заключението, че света на моделите и модните ревюта е симулакър, който няма нищо общо с реалността. Въпрос на гледна точка.

          Това, което наблюдаваме като резултат от модните ревюта често се оказва само търсене на идеала или абсолюта, на високата мода като теоретично постижение, облечено в някакви „индивидуални фантасмагорични одижди”(според Ив Сен Лоран), докато най-близко до практиката, ако не и самата практика са дрехите претапарте (готово за носене)  които се шият в стотици или хиляди бройк и са обект на ожесточена борба и конкретна пазална конкуренция. Освен това, образът, който представят на хиляди хора дрехите „готови за носене” са свързани с класическата естетика като „наука за красивото” и мимезиса. По този въпрос социологът Даниел Бел, счита, че за постмодерното съзнаниетова, което е „фантазийното и въображаемото” е  истината и реалния живот. Тоест, за човека е характепен вечния стремеж да се потопи във въображаем, създаден от самия него свят, отколкото в реалния – „позволеното в изкуството (в т.ч. и модата) е позволено и в живота.

           Такъв своеобразен културен авангардизъм се утвърждава първоначално в модата, а след това в поведението, морала и, ултимативно, в политиката. Във всеки случай болшинство изследователи (а от българските например Любомир Стойков) са склонни да се придържат към мнението, че феноменът ра растящата културна символизация и митологизация на общественото съзнание със съществени елементи на квази- и неомитология  се произвежда в модата на дрехите и се закрепва в процеса на тяхната непрекъсната сезонна подмяна. На ниво индивид това опира до демонстрация на собствената му култура и групова принадлежност. От друга стана социално-историческата природа на модата най-пълно и точно може да бъде изразена в стилистични категории и при изследването на историята на костюма в тази насока могат да бъдат направени следните изводи:

Стилът в модата е категория която се формира от базови обществени категории.

Стиловете в облеклото са конкретно исторически. Няма стил извън времето и пространството, както и не може да се говори за стил въобще. Стилът в модата има както своите конкретни прояви като изображение на модния костюм, така и своите хронологически граници.

Стилът в модата се различава и според употребата на конкретни материали, които са различни в различните епохи на тяхната употреба и в съответствие с това спомагат за създаването на различни теми, сюжети и образи в обществото като цяло.

Дрехата е един от първите и основни маркери, които придават информация на другите хора за националната, съслована и класова принадлеждост на индивида, за неговото имуществено положение и възраст и с течение на времето количеството съобщения, които трябва да бъдат отправени към околните с помощта на цветове, качество на тъканите, орнаментировката по костюма наличието (или отсъствието) на детайли и украшения са толкова сложни, колкото е сложна и структурата на обществото.

Всеки народ, през всяка сноя историческа епоха на развитие е изработвал своя система на модата на мъжкото, женското и детското облекло, която еволюира с течение на вековете под влиянието на различни културни фактори, усъвършенстване на технологиите на производство и разширяване на търговските връзки. В сравнение с другите видове изкуства модата има едно уникално качество – възможност веднага и повсеместно да реагира на различни важни събития в живота на народа, както и на смяната на идеологически и естетически течения в неговия духовен живот. По такъв начин изкуството на модата, съвременните митологични комплекси на обществото и общия ход на историята на дадено общество подчертават, че с помощта на модата могат да бъдат създавани образи и ситуации, които генерират определени идеи, част от тях са в областта на модата и кръгът се превръща с самовъпроизвеждаща се вечно реалност, кака, както е вечно и обществото, което те обслужват.

БИБЛИОГРАФИЯ

1.Барт Р. Система моды. Статьи по семиотике культуры. М., изд-во им. Сабашниковых, 2004.

2. Бодрийяр Ж. Конец социального. Екатеринбург, 2004.

3. Гофман А.Б. Мода и обычай // Рубеж, 2002, № 3.

4. Ив Сен-Лоран (биография) /Internet/, 2005

5. Мерцалова М.Н. Костюм разных времен и народов. Т. I, М.,2003.

Електронни източници

www.zyrnal.com/index.com/123kh.rip: «Haute Couture»/Internet/