ТЕЗИСИ за доклада на „Изкуствоведски четения-2017“ Тема на доклада: „Инсталацията в изобразителното изкуство – проблеми на нейното описание и анализ. Постановка на въпроса“ (Iulian Mitev Art installations: problems of its description and analysis. Defining the matter) Новостта и актуалността на темата се диктуват от широкото смислово поле на понятието инсталация; на трансформациите, които претърпява терминът, когато се отнася до инсталацията в изкуството. Понятието все още не е завършило еволюцията на своята видова цялост, а с широкото навлизана не компютрите в творчеството на съвремения художник се появява нов клон на видовото му развитие – инсталацията в изкуството, подразбираща комплексно използване както на компютърното оборудване, а така също и на програми за своето цялостно изграждане, съхраняване и социализация в електронното простронство. От какво произлиза трудността на проблема: А - от това, че описанието и анализът най-често се мислят като инструмент за изучаване на класическата живопис и по-рядко се прилагат в пълната им сила и обем към артефактите на съвременното изкуство. Б – от това, че за разлика ог маслената живопис, която е устойчива като технически, оптически и технологически параметри, инсталацията, която се развива и в наши дни, заема или напуска различни смислови полета, трансформира се, или колаборира с други видове художествени практики – например тези, от сценичните и екранните изкуства. В – съвременните компютри с тяхното инструментално и програмно оборудване отварят нова художествено експериментална и практическа ниша, в която част от случващото се дори все още не е получило наименование, а това, което е вече наименовано, или няма подходяща социализация, или е в процес на трансформация и поради това е или съвсем слабо, или неизучено. 3. Обща постановка на въпроса. Тя е да се ситуира инсталацията в изкуството в общата панорама на историко-социалното му развитие като феномен на човешката дейност, а също така и в собственото „прокрустовото ложе“ на развитието на модерното изкуство, чието порождение е инсталацията (в него). Проследяването собствено на зараждането и развитието, като в експериментално-технологически и техничестк план, а така също и развитието на изкуството в ментален план (повлияно от развитието на науката и техниката) както в предишните, така собствено и в периода на възникване, трябва да донесат ключа към разгадаването на неясните или трудни за разбиране моменти, осабено що се отнася до точките на бифуркация на явлението. Във връзка с това трябва да се разгледа еволюцията на развитието на Конвенцията „маслени бои – платно“ (КМБП) и особено до какво водят парадигмите на нейното вътрешно смислово разширяване на границите и до тяхното нарушаване. 4. Освен панорамата на КМБП се разглеждат и „революционните стъпки“, свързани с практиките на дадаистите – изобразителното изкуство в най-тясна връзка със сценично и музикално-изпълнителското и театралното изкуство. Разширяване на философските постановки на въпроса и смяна на парадигмата „Що е изкуство“ – от творческа работа на добре обучени хора с изобразителни таланти, които да въплатят в действие героичните многофигурни композиции на историческа, митологична или библейска тематика“ към консенсус на експертите (най-често музейни и галерийни работници, свързани с изучаването а не с правенето. 5. Необходимо е също така да се разгледа какво донася за изкуството историческото развитие по време на първата научно техническа революция. Тогава е овладяна парата, започва едрото машинно производство, появява се масовият железопътен транспорт като конкурент на водния транспорт. През този период окончателно се закрепват правилата на класическото изкуство, както изобразително, така и сценично. Има строго утвърдена и охранявана властово видово-жанрова система, чиито правила безпрекословна се спазват и това се приветства и счита за майсторство, а отклоненията от нея се санкционират както от светската, така и от църковната власт. 6. През втората научно техническа революция за сравнително къс период от време – исторически почти едновременно - се появяват, развиват и достигат относителни индустриални успехи фотографията, звукозаписът и кинематографията. Поставят се основите на физическите изследвания, които в периода между двете световни войни ще доведат до появата на телевизията. Този период е много важен заради изграждането на идейни основи, които да обосноват нарушаването на основните и допълнителни договорености на КМБП – от появата на нови техники и материали за живопис до ново разбиране и тълкуване на правилата. На първо място се поставя под съмнение гладкостта и хомогенността на живописния слой (слоя боя). В него се имплантират плоски нехудожествени материали – хартия, метал, кожа и други различни инградиени, по начини и технологии, подсказани от приложните изкуства. Пример за това е колажът – например в творчеството на Пикасо и други от този период Започва организацията на живописния слой и живописната идея с т.н. смесени техники. Към платното започват да се прилагат както материали, които са далеч от художествените – пръст, обли камъчета, прежда - така и цели предмети като ключове, часовници, набодени на топлийки насекоми и прочее (примери за това намираме в творчеството на Бояджана, Памукчиев, Михалис Гарудис и мн.др.). Тези предмети, монтирани върху платното, може да се разпростират и извън нвего. Това води до появата на информела, който може да се разглежда като частен случай на инсталация в изкуството, която, макар и плахо, започва да напуска повърхността на платното, да организира изобразителността по нов начин, макар все още присъствието на маслените бои и платното в художественото произведение да е решаващо. Това е еволюционният път на развитие, който води от колажа и информела до инсталацията колекция от разнородни или относително еднородни (във видово отношение) предмети, които съставят плоскостна инсталация. Като особен вид агресивно нарушаване на провилата на КМБП, водещи до своеобразни нулеви инсталации, може да посочим актовете на художествено-жестикуларна авторска агресия към платното, изразяващи се в неговото разпаряне, изгаряне или третиране с химични реагенти, което да доведе до нарушаване както на изображението, така и на неговата цялост. На следващо място в изучаване на развитието на инсталацията е революционната стъпка на Дюшан и излагатнето на неговото произведение „Фонтан“, което води до появата на редимейда. Фотографията, звукозаписът и радиото, а също така и нямото кино, найчесто с помощта на философията и гехниката водят до стимулиране на идеите в сферата на изобразителното изкуство. Редимейдът не само условно (ментално) но и физически разширява границата на изкуството като а) допуска случайния, произведен по промишлен начин предмет, до областта на изкуството б) изобразява неща и събития, които не са исторически библейски или митологични сюжети или пък въобще ги няма в природата, в) художникът загубва частично сатута си на личност, която единствено може да произвежда распознаваеми изображения, но придобива статут на човек, който прави избор и решава кое и как да ни покаже като резултат от лична (и личностна) творческа креация. Произведението на изкуството встъпва в ерата на своята техническа (нехудожествена), а фотографска „техническа възпроизводимост“ (проблем, разработен от Бенямин), губи „аура“ и статут и се превръща в обект на масова комуникация. Елитарното в изкуството, макар на идейно ниво да си остава елитарно, вече може да бъде широко използвано и тълкувано в зависимост от политическите изисквания на момента. Съединяването на три редимейда (в Дюшановски смисъл) поставя физическите основи на пространствената инсталация в изкуството. Трудността на описанието и анализа на този феномен идва от вариативността на съединяването ва разнородните предмети, трудността на признаването на техния статут на новообразувано художествено цяло и прочита на идейната основа, заложени в тази авторова подредба. Образно казано, както и при всяко нововъведение липсват не само „словарният запас“, но и „граматическите правила“ на изграждането на новото художествено и смислово цяло, наречено инсталация. Частично положението се спасява от техническите инсталации – общата идея за агрегиране ра разнородни предмети за единично функциониране се запазват и в арт инсталацията, музейната и театралната инсталация като протоформи на съществуване та това явление в съседни области, така също и на ландшафтните и исторически диорами, при които основния структуроопределящ момент на изграждане и функциониране е именно инсталацията. Те донякъде подсказват следното – независимо дали отделните части на инсталацията ще бъдат случайно намерени или преднамерено избрани, те трябва да водат пряко към изобразителната идея. Идеята на произведението, неговата диспозиция предварително премислена от художника, придобива своята интенциалност именно в предметите, които в своето съчетаване да дават единен образ, като начинът на съединявание, а именно снайтоването на елементите е оня единен структурообразуващ принцип, чието наличие е задължително за да говорим за инсталация. Това всъщност обяснява и дава основния смисъл на инсталацията и инсталативността, колкото и видово и родоро да са разнородни самите аргефакти – от колажа през машините за рисуване до звуковите, светлинни или компютърни инсталации на Нам Джун Пайк, а така също и употребата на инсталации с жеве организми – например коне, използвани от .... или кокошки, използвани от Олег Кулик На първо масто при анализа поставяме механичното снайтоване (съединяване без оглед на конкретния начин на връзка – допир, коване, лепена и пр.). Предметите са във физически, механичен, оптичен, електричен или физикохимичен допир и взаимодействие на съставните си частти . Оттук, според основното снайтоване, извиличаме и класифицираме различните по род инсталации в изкуството. За да се класифицират видовете инсталации трябва да се употребяват бинарни или тринарни системи на класификация. Общият принцип е, че колкото е по-разклонена класификационно-признаковата система, толкова е по-трудна работота с нея, но пък се повишава точността на класификация на арт инсталацията, което пък води и до нейния по-точен анализ. Тези класификационни схеми на първо място трябва да отчитат снайтоването на елементите, а на второ място по какъв начин резултират (действат) съставните части (диференциално действие), а също така и лялостното (интегрално) действие на инсталацията, което е важно при определяне на електронните, светлинните, звуковите и видеоинсталациите. Сега вече класифицирането и изясняването на техническата и художествената природа на инсталацията може да се прави много по-лесно в рамките на предмета „Описание и анализ на художественото произведение“. По канона на този предмет се прави и табличото описание на съставните части на инсталацията, които могат да бъдат десетки, но след като се открие и определи принципът на тяхното снайтоване то описанието не е трудно. Бележката, която е уместно да направим тук е, че музейният работник, изкуствоведът или галеристът, трябва на всеки един етап както да се консултират с автора на инсталацията, така и да правят изпълнението на тези действия „ин ситу“. Изводи. Направен е преглед на видовете инсталации в изкуството: родовата и видовта им сложност е преодоляна при тяхното описание и анализ като за основа е взет терминът снайтоване, на различните елементи на инсталацията както помежду им така и на инсталацията като цяло. На тази база са направени авторски разработки на бинарни схеми по модел „Снайтоване-1 (главно) – Снайтоване-2 (акцесорно)“; „Снайтоване 1 (главно) – Интегрално действи-1 (главно)“, както и тринарни схеми по модел „Снайтоване-1 – снайтоване-2 – снайтоване-3“ или „Снайтоване-1 – Снайтоване-2 – Интегрално действие-2“ както и „Снайтоване – главно действие – второстепенно действие“, които позволяват да се класифицират не само съществуващите видове арт инсталации, имат не само прогностичен ефект, но и да се обхванат неизвестни досега видове инсталации, които тепърва се очаква да се появяват. Юлиан Митев (Ph.D.) (Бележка на публикатора. Този доклад, с времетраене 14 мин 58 сек, бе прочетен по време на провеждането на международната конференция „Изкуствоведски четения-2017“ на заседание на секцията „Пространство, дизайн, цвят, функционалност“, на 5 април 2017 г. (сряда).) Махлина Светлана Тевельевна Семиотика искусства в XXI в // Вестник СПбГУКИ. 2013. №3 (16) С.006-014. Веселова Мария Николаевна Художественная инсталляция как форма выражения проблемы взаимодействия человека и современного города // Труды СПбГУКИ. 2015. № С.254-262. Решетова М. В. Коллаж и перформанс как стратегии размывания границ между традиционными практиками искусства // Вестник ОГУ. 2012. №9 (145) С.65-69. Галкин Дмитрий Владимирович От вдохновения машинами к искусственной жизни: этапы развития технологического искусства // Вестн. Том. гос. ун-та. Культурология и искусствоведение. 2013. №1 (9) С.44-51.