Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
17.07.2014 15:14 - Показване на съвременна китайска живопис в София
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1823 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.07.2014 17:34



image
„Волността в изкуството”

Съвременна китайска живопис

21 юли – 8 август 2014 г.

Официално откриване – 21 юли, 18.00 часа

Лекция на проф. Лу Ци – 22 юли, 18.00 часa


Куратори: Ан Ли и Асадур Маркаров

Автори: Чан Цин, Уан Ютиен, Жън Джъджун, Ан Бин, Уън Дансиен, Хъ Хунджоу, Лу Ци, Чън Хунцин, Ху Джън`ю, Сю Дзин, Цуeй Сяодун

 Реализацията на тази изложба представлява завършенията първи етап от Българо-Китайския проект на Съюза на българските художници и Дружеството на художниците на провинция Джъдзян за обмен в областта на визуалните изкуства. Проектът включва различни форми на дейност, притежава уникален потенциал да бъде надграждан в перспектива и разполага с богата програма, обхващаща изложби, работни посещения, творчески резиденции и пленери. Той се реализира във връзка със 65-годишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Китай.

 В експозицията са подредени 42 живописни творби на 11 китайски художници - преподаватели в Китайската академия за изящни изкуства в град Ханджоу, провинция Джъдзян, която има дългогодишна история:

   „През 1928 година китайският пионер в изкуството Лин Фенмиан, след като се завръща от Франция, основава в подножието на планината Гушан, оттатък Западното езеро, първата академия в Китай – Националната художествена академия (сега Китайска академия по изкуствата) и заедно с други художници, завърнали се от обучение в Европа през 1930 година, започнали нова ера в развитието на модерното изкуство и обучението по изкуство в съвременен Китай.
   През 85-годишната си история нашите предшественици, изправяйки се срещу всички трудности, успяват не само да поставянят солидни основи за развитието на Академията, но също така и да формират уникално художествено творчество и образователен модел в Китай, чрез който тя е обучила огромен брой талантливи художници с големи амбиции. Днес Китайската академия по изкуствата е водена от намерението да се утвърди като институция, разнопосочна и с много направления, стремяща се към насърчаване на академична атмосфера, която е приобщаваща, интерактивна и хармонична, с различни цели при постигането на съвременно образование и бурно развитие. Понастоящем повече от 10 000 студенти и преподаватели от различни нива учат и работят там. Освен студенти от бакалавърска степен ние също приемаме магистри и докторанти по изящни и приложни изкуства и дизайн, както и по съвременни визуални изкуства, включително архитектура и хуманитарни науки. Академията се е доказала в областта на художественото творчество и международните обмени.”

проф. Ху Джън`ю /преподавател в академията и участник в изложбата/

 Говорейки за историята на Китайската академия по изкуствата не можем да не споменем и връзката ѝ с България, датираща още от 80-те години на ХХ век, когато през 1986 година българският художник и преподавател проф. Марин Върбанов основава там Център за съвременно текстилно изкуство и гоблен „Върбанов”, който съществува и до днес и е обучил много талантливи, съвременни китайски художници.

 image

Българската публика ще има възможността да се запознае със съвременната китайска живопис отблизо, както по време на изложбата в залите на „Шипка” 6, така и на лекцията на проф. Лу Ци на тема „Развитието на живописта в Китайската национална художествена академия и връзката й с реалистичната живопис в Китай”.


„Волността в изкуството” - изложба китайска съвременна живопис

Китайско-български съвместен проект за обмен

     Авторите, чиито работи са избрани да участват в изложбата „Волността в изкуството”, са група художници от Китайската академия по изкуствата и имат силно желание да творят, да отдават повече внимание на оригиналността, живописните техники и социалността. Всички те са активно работещи на съвременната художествена сцена в Китай, имат голям принос за развитието на китайската маслена живопис и образованието в Китайската академия по изкуствата в Ханджоу.

     Ханджоу е разположен в провинция Джъдзян и притежава голямо историческо и културно наследство. Първо, историята на производството на коприна в Ханджоу може да бъде проследена още от ерата на културата Лианджу (ок. 3400 – 2250 Пр. Хр.). Второ, на 24 юни 2011 година културният пейзаж на Уест Лейк е вписан в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Това е единствената езерна област в Китай, на която е оказана такава чест. Уест лейк често е определян като символ на Ханджоу.

     В своята история, която ни връща назад повече от 2 200 години, Ханджоу е бляскава перла на Североизточното китайско крайбрежие, с естествен блясък и хуманитарен характер. Древна поговорка казва: „Суджоу и Ханджоу - земен рай”. Исторически Ханджоу е бил местност със значимо земеделско производство. Марко Поло, след като посещава Ханджоу по време на династията Юан, го обявява за „най-бляскавия град в света”. В хода на историята древната столица, заобиколена от три старни от „забулени в облаци хълмове” и от четвърта страна с града, е привличала много императори и аристократи, също както и тълпи от книжовници, които се вдъхновяват за своите богати оди от Цзянан (местността южно от реката Яндзъ).

     Въвеждането на маслените бои в Китай не означава само директно пренасяне на Европейската култура в Изтока, но и присаждането, реформирането и регенерирането й на китайска земя.

     Пионерското поколение художници като Ху Бейхонг, който през 1919 година отива в Париж да учи в Академията за изящни изкуства и по-късно Лиу Хаису, който специализира в областта на постимпресионизма и фовизма, търси в съвместното съжителство между китайската живопис и западното изкуство перспектива за световното художествено развитие. Лин Фенмиан директно поставя идеята за посредничество между китайското и западното изкуство и започва да учи „Ориенталска култура” на чужда земя, докато се оттърсва от задължението на натуралистичния, реалистичен стил на маслената живопис. Както го учи неговият професор, той взима традициите от китайския фолклор, като стенописите на Дънхуан и гипсовите скулптури от времето, когато западното изкуство е било в постоянно търсене на модернистични елементи от Ориенталското изкуство, опитвайки се да ги прехвърли към маслената живопис. Всички те подкрепяли мисията и отдали живота си на развитието на живописта. Усилията им ги превърнали в най-влиятелните преподаватели по изкуство, които добросъвестно са внесли маслени картини в Китай. Като прогонена художествена категория маслената живопис в процеса на пренос и разпространение се изправя пред неизбежното предизвикателство на сблъскване и избягване на конфликти докато китайската култура и нейните национални, естетически чувства се просмукват и интегрират. 

     Цай Юанпъй не би могъл да избере по-идеално място за училище по изкуствата освен Ханджоу, което все още съществува – в местността около езерото, където царува спокойствието и очарованието, което всички големи китайски градове изглежда са загубили. В Париж срещата на Цай с Лин Фенмиан го подтиква през есента на 1927 г. да предложи на Лин възможността да създадат първата Национална художествена академия. Цай и Лин убеждават Циан Менлин, президент на Трети Сън Ятсен Университет (днес Университет Джъдзян) да им даде под наем няколко сгради в местността до езерото, наречена Градината на Ле Юан и така Академията в Ханджоу била открита от Цай Юанпей на 28 март 1928. Като първа национална институция за висше образование по визуални изкуства Китайската академия по изкуствата е била пионер в областта на образованието по съвременно китайско изкуство и заема уникално място в художествения свят и на национално, и на международно ниво.

Обновяването на виждането за реалистичната живопис започва от работите на поколението след 1950 г. като Ху Джън`ю, Лу Ци, Уан Ютиен и Жън Джъджун. Те са учили живопис от майсторите на френския модернизъм и  след това преминали към нов класицизъм, дори по-далече, към китайската нова реалистична школа, която започва съществуването си през 1990. Техните творби се преориентират постепенно от меките щрихи на импресионизма към класическите скрити и финни щрихи, като същевременно се стреми към класическа математическа пропорция на фигурите и обектите, които изобразяват. Те търсят повече формиращите скицата връзки, отколкото реалното изражение на външната светлина и цвят, докато същевременно показват тяхното поклонение към европейската класическа живопис в тъмно кафяви тонове. Те никога не отразяват старателно истинността на реалистичните или ежедневните житейски теми, дори и поддържат подходяща дистанция от нея. Вместо това изразяват китайската хуманистична емоциионалност въз основа на тяхното разбиране за европейските класически, естетически принципи. Разбира се, тези художници притежават много отличителни знаци по отношение на художествени стилове. Произведенията на Ху Джън`ю притежават фина и гладка, стегната линия, с формообразуващо значение. Жън Джъджун се опитва да покаже дълбочината своите изображения с изключително рационални докосвания на четката. Докато изображенията на риби от произведения на Лу Ци са надарени с духовна сила, натюрмортите на Уан Ютиен преследват простотата и честността при възпроизвеждането на привидно истинските му изображения.

Всички тези художници се базират на разбирането им за реалистичното изкуство. В творбите им не е трудно да бъде открит художественият принос на европейската класическа живопис, както и човешките чувства и визуални ефекти, които се просмукват в тях, съзнателно или не.

Сред поколението художници, родени след 1960 година, Чан Цин и Цуeй Сяодун придават на своите картини скрити смисли със силно усещане за реалност. Въпреки това, в сравнение с други художници, те рядко откриват поетичното в живота. Но също така обикновено разглеждат от индивидуална гледна точка някои дребни неща, които е лесно да бъдат пренебрегнати в живота, за да разберат истинността на човешката природа, която често е изложена неволно. Те съзнателно избягват изобразяването на грандиозни социални теми и вместо това се съсредоточават върху разкриването на тривиалността на личния живот. Чан Цин е изобразил хора от ниската класа, живеещи в градовете и успява да намери чувството за хумор в живота, докато Цуeй Сяодун се задоволява с изобразяването на собственото си ежедневие. Всички те демонстрират своя начин на работа, отразявайки директно живота и разкривайки човешката природа чрез своите картини. Те непрекъснато търсят подходящи езикови модели в техните преувеличени и смели рисунки, с цел по-добре да разкрият психологическото състояние на техните герои, никога не се ограничават само с помощта на традиционните реалистични методи.

Ан Бин е автор, който е учил и е правил докторантура във Великобритания и постепенно е надградил собственият си артистичен език като портретува хора от етническите малцинства, в които майсторски смесва дарбата си на скулптор с техниката на акварела, свободното рисуване и щрихите. Уън Дансиен е формирал виждането си за маслената живопис след абсорбиране на елементи от фолклора, който смесва с енергичността и широтата на културата Сиан, както и селския аромат, докато могъщата панорама и величествената атмосфера придават естетически тон на произведенията му с ориенталски характер.

Атмосферата в пейзажите на Хъ Хунджоу и Цуeй Сяодун е пресъздадена от натура. Вместо да имитира природа пасивно и обективно, те деформират пейзажите според вижданията си. В резултат те са по-интересни за зрителите. Начинът, по който той обръща по-голямо внимание върху пресъздаването на характеристиките на естествения живот, а не идеята за него, прави творбите му по-привлекателни. Те виждат нещата със сърцето и като резултат природата отразява психологическия свят на художниците и техните индивидуални чувства към нея.

Сю Дзин, роден в края на 50-те, е учил живопис в Академията по изкуствата Джъдзян (сега Китайска академия по изкуствата) и е бил сред първата група от студенти на Марин Върбанов. Неговите творби без съмнение притежават отличителни белези и качество и са продукт на неговите опити да създаде диалог с вътрешния си духовен свят. Мистичен облак на тъга тегне над картините му. Можем да почувстваме това от тихата гора и странните същества в нея, светлините и сенките, изкривените тела, втвърдяването и ретроспекцията на времето в една определена сцена.Когато се изправим пред тези картини, ние неволно потъваме в неговия невероятен свят, който изглежда, че принадлежи към брега. Светът се състои от свободни растящи линии и разкошни цветове, което е едон неясно пречупване на реалността.

Може да се очаква, че художниците, които участват в изложбата, на един подобен исторически фон, отговарят на точно определен и предвидим мироглед.Те се фокусират върху няколко китайски стилове и теми, като говорители на културната или обществена идентичност. Те пренебрегват етикети, разказват собствените си истории и правят свои жестове.

 Демонстрацията и изследването на пълната картина на китайската живопис е важна тема за съвременния мултикултурен свят. Фактът, че картини, притежаващи европейски културен ген като зрителна функция могат да се вкоренят и дават плодове в Китай, е типичен пример за културната глобализация. Просто такава трансформация от една форма на изкуство към друга, локална, китайска форма на изкуство ясно превъплъщава приспособяването на творческия ген.

Китайските картини от местността Цзиянан не са реплика на европейските. Наистина не е толкова важно дали те притежават чистите черти на оригиналния си източник, а как са трансформирани и как художниците са развили творчески ориенталския чар и насочили изкуството си към съвременните функции на настоящата епоха.

Асадур Маркаров






Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3415055
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808