Електронен дайджест "ГАЛЕРИЯ МИТЕВ"

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Архив

Календар

Април, 2024

П	В	С	Ч	П	С	Н
1	2	3	4	5	6	7
8	9	10	11	12	13	14
15	16	17	18	19	20	21
22	23	24	25	26	27	28
29	30

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

18.11.2012 14:39 - Верижна реакция

Автор: ulian Категория: Изкуство

Прочетен: 1177 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 30.12.2012 08:48

Верижна реакция

Разговор с художници на тема "Комиксът"

Може би подземната култура ще създаде земя за официални комикс издания – така Антон Стайков завършва представянето на няколко български автори, изявили се на тази почва.

Започваме разговора с Димитър Митовски (р.1964), който започва бързата си и успешна кариера с арткомикс в запомняща се изложба в НХГ с групата „Диско 95”. В момента е успешен режисьор и продуцент на реклами, екшън сериали, игрални филми („Мисия Лондон”). Когато може, сам прави сториборд за филмите си, за него това е важна част от изграждането на убедителни ситуации и характери, до крайната реализация на филмите той рисува.
– Първо започнах да се занимавам с анимационно кино.
Завършил си при Доню Донев...
– Но още в художественото училище за сценични кадри в Пловдив рисувах комикс. Покрай анимацията правих сториборд и до днес го използвам повече като връзка с драматургията, отколкото като завършен продукт.
Фелини има такива работни комикс тетрадки.
– Да, за мен комиксът е работен инструмент. Но в проекта „Диско 95” комиксът ми беше напълно завършена история, по сценарий на Елин Рахнев. На три монитора влизаха с бавен ход кораби от екран в екран, а историята разказваше иронично любовна история.
В стилистиката на Корто Малтезе на Прат, но със заглавие „Пътуване до Шанхай”.
– Беше умишлено, накрая романтичната любов завършваше с отрезвяващ надпис в една тоалетна – Диско 95, – който приземяваше емоциите и връщаше зрителя към общия ни проект в Националната галерия.
Не мога да пропусна поне да спомена в този увод Никола Тороманов-Фичо (р. 1968), най-награждавания обсъждан теа-трален художник през последните десет години. За темата ни е интересен като комикс съучастник на Георги Господинов в първата българска графична новела „Вечната муха” (трагикомикс). За горните двама автори комиксът е важен творчески епизод, но и инструмент в другите им творчески инкарнации.
А какво се случва с поколението, родено през 80-те
Активните днес. Те са объркани и дефинирани едновременно, пътуват по света, работят за световни филмови компании. Трима от тях могат да ни помогнат за обособяване на основните тенденции.

Борис Праматаров (р. 1989):
Красотата е маска на грозното
При този активен млад художник, завършил преди месеци бакалавърска степен в Художествената академия, комикс, илюстрация, оформление на книги не се разделят като графичен език и цялостен концептуален подход.
– Аз правя и сценариите на собствените си рисувани истории и мисля, че най-лесно така можеш да разкажеш хармонично и без запъване и пречки идеята си.
Не виждам цвят в работите ти – сурово разделение на равни количества черно и бяло?
– Предполагам, че в един момент ще започна да използвам и цвят в историите си, засега този контраст ми е достатъчен да изразя идеите си. Когато рисувам върху черна основа с бяла темпера или маркер, или какъвто и да е материал, нещата са малко по-различни, но се стремя отново към общ баланс.
Графити, участия и награди от фестивали за комикс в Полша, Белгия, Швеция, дълги пътувания и срещи с европейски и азиатски художници от твоето поколение – впечатляващи две последни години. Какво ново си намислил?
– Започнал съм анимационен клип за групата „Насекомикс”. А графитите – освен публичните не правя „тайни” графити не защото имам морален проблем, просто нямам тръпка за това.
Борис не плагиатства графити стилистиката си – научава за Кийт Харинг едва по време на специализацията си по програма „Еразъм” в Гент, Белгия, когато преподавателите в академията, в която е гост, го питат дали се е повлиял от американския гуру. Тогава и за пръв път научава за него – постфактум, – много го харесва. Нарича такъв пластичен подход с шаблона „изчистени форми”. Всъщност последните му работи нямат нищо общо с тези първични пиктограми. Разрезите му на човешки фигури са безпощадни, в тях се смесват вътрешности, сексуални секрети, страс-ти и орнаментални стилизирани чувства в комикс език, който може да разкаже сложна история дори в един-единствен лист. Той е дефиниран: „Искам всичко да е материално”, и неясен: „Искам да го преживея” в едно изречение.
За учител по драматургия се сеща на първо място за Ким Ки Дук, още не е знаел, че ще посети и Южна Корея като част от обучението си. Иска да пътува и учи още – не смята, че е утвърдил стила си, а и не вярва в добра реализация в България. Проекти като участието му в заключителния етап на конкурса за съвременно изкуство МОСТ са само детайли от проявите му в различни области на визуалното. Заедно с групата „Кръвта става вода” (The blood become water) участва в сборник, в който съжителстват без определена тема комикс, рекламна стилистика, провокативна илюстрация.
И в кориците на книги, които е направил досега, Борис сякаш иска да разкаже изцяло историята, не да синтезира елемент за подсказване, намек, препратка към идеите на книгата. В съвсем наскоро отпечатания брой 2 на „Ко Миксер” той описва успешно намеренията в графичните си листове: „Давам свобода на въображението си. Не спестявам и най-грозния образ, изпълзял от септичната яма на подсъзнанието ми. Чрез рисунки пресъздавам страховете си, че нищо не е стабилно и реално. Красотата е маска на грозното.” И – да, въз-действието върху все по-многобройна публика се покрива с първоначалните му идеи!

Иван Коритарев (р. 1986):
Завършени комерсиални продукти
Значи комиксът за теб е по-скоро хоби?
– Да, но това не е само в България. И по света комиксите не могат да ти осигурят средствата да живееш. Даже Алекс Малеев, който е изградил сериозна кариера в Марвел, работи за филми, прави рекламни постери, работи за „Нешънъл Джиографик” и т.н.
И все пак, ако печелиш достатъчно от комикс, това ще го постави ли на първо място в заниманията ти?
– Аз всъщност искам да се занимавам с всичко, което е свързано с разказване на истории. Това ми харесва.
Кажи нещо за комикс проекта ви „Бяс”. Не може да се нарече „хоби проект” – скъпо издание на три езика, с играчка, проектирана и произведена специално към изданието, видеоклип, цялостна промоция. Това е завършен комерсиален продукт. Моето мнение за историята в „Бяс” е, че е доста неясна, но този комикс има много почитатели, особено сред тийнейджърите.
– Качеството на „Бяс” не е достатъчно високо от перспективата ми днес. В момента бих променил много неща. Но все пак работата по втората част е напреднала, има само организационни пречки. Започнахме го с проекти на герои – зайци, за едно българско издателство, заедно със Сибила Коритарева. Имах и няколко страници в новата „Дъга”. Но и това списание не беше много по мой вкус, въпреки че излязоха цели 13 броя.
А първото списание „Дъга” от 80-те не е ли традиция, върху която сте стъпили?
– Не, аз имах вкъщи само отделни броеве, епизодично съм ги гледал. А се учих от интернет. От българските автори, които работят за големи издателства, харесвам Виктор Кълвачев, Светлин Велинов. Учил съм се с гледане и копиране. За разлика от Сибила, която е минала през художествената гимназия и НАТФИЗ, се разминах със специализираното образование. Кандидатствах анимация заради родителите си, но нарочно давах грешни отговори, за да не ме
приемат. Имаше вариант да стана адвокат или да работя в полицията – да правя портрети на заподозрени.
Струва ми се интересна професия – рисуване на виртуални портрети на престъпници. А и актуална някак...
– В момента съм на обучение за режисьор на синематици, в същото време работя като сториборд художник, а и всичко, свързано с анимация. Имам опит от работата си в САЩ в екипа на „Трансформърс 2”, сега рисувам различни стадии от игри, които предстои да се появят на световния пазар. А за комикса – имам проект за собствена графична новела.

Ивайло Драганов (р. 1985):
Любимият ми проект е comicsbistro.com
Съвременните комикси на групи художници от Европа преодоляват лесно разстоянията – с електронна поща, Facebook, Skype, за да се организират накрая в издания като Traveller, The Migrating Comics Sessions. Съвременни фанзини, в които невинаги авторството е на първо място – част от проектите са съставени на принципа на comicjam, историята се дописва/дорисува от участниците, последователно линейно или на един общ лист, понякога завива в неочаквана за групата посока. Темите се въртят около екологията (за), глобализацията (анти), виртуалното общуване (любовно, приятелско, перверзно). Характерно е, че организаторите не са от България, най-често се работи по предварително зададени теми, с финансиране от европейски програми за култура и поощряване на мултукултурното развитие и съхраняване на характерните особености на различни национални култури. Резултатите са по-скоро в сферата на общуването, „случването” на изложби, хепънинги, анимационни кратки форми. Може би е по-добре, че националното не се показва в тези сборници. Общ знаменател в резултатите – фрагментарност, номадски привички и ескизна графичност.
Ивайло Драганов е един от тези млади хора в студентска възраст. Проектът му comicsbistro дава форум за обсъждане на българската комикс сцена, като е граничен за официалните издания и рехавата ъндърграунд сцена. Самият той участва в международни комикс резиденции, добре запознат е с постиженията на Шпигелман, Сатрапи, на авторите от легендарното издателство Futuropolis, виждаме го от собствените му серии, изградени в стилистиката на семиотичните експерименти на OuBaPo.
Липсата на алтернативна комикс сцена е лесно обяснима с липсата и на официална сцена за младите. Няколкото само български сборника са с трудно осигурено финансиране, компромисен избор на автори, съжителство на истински находки на таланти и ученически опити, дори от студенти от специализирани институти по изкуства.
Все пак в същия сайт стигаме до интересен анонимен автор. Gradski tigar се отказва от българското графично наследство и безнаказано лети в сериите си над София, забива се със самолет в “грозната статуя” пред президентството, пише безгрижно страстни диалози с правописни грешки. Истински градски тигър, който продава комиксите си в книжки ксерокопия, вързани с телче, на минувачи и по нощни заведения. Може би процесът ще е обратен – подземната култура ще създаде земя за официални комикс издания. Каквито има във всички държави от бившия Източен блок.
С оригинала на тази статия може да се запознаете на:
http://www.bta.bg/bg/mags/lik/2012/10/Article1

Нагоре