Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
01.10.2010 12:27 - "Фрида" (ч. 2-ра). Продължаваме да Ви разказваме за постановката.
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1839 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.10.2010 00:47



"Ф  Р  И  Д  А"
image

     „ФРИДА” или апотеозът на един невъзможен живот” (рецензия на постановката „Фрида” от Саня Домазет в Младежкия театър „Николай Бинев”)         Родената в Смедерево и завършила Юридическия факултет в Белградския университет, сръбска писателка и автор на текстове за пиеси, Саня Домазет, наред с Биляна Сръблянович, се очертава като една от най-забележителните жени от нашата западна съседка, създаващи произведения за театър.       Може да се съжалява само, че у нас след смърта на Станислав Стратиев няма толкова забележителни свежи сили в областта на драматургията.       Освен че е написала до сега три текста за сцената – „Тиквички, пълнени с олово”, „Коко Шанел” и „Фрида”, Саня Домазет работи и като рецензент в сръбския вестник „Данас” (Днес). Нейният роман „Кой плаче” получи наградата НИН за 2006 г.       Ако трябва да отпределим с две думи главния писателски коловоз на авторката може да кажем, че тя е лиричен автор, който най-много се вълнува от вътрешния свят на своите герои – хора, предимно от отишлия си ХХ век, които са с неординарни съдби. Нейните авторски текстове са съединителната нишка, скрепяща два свята – вътрешният свят на герои, търсещи покой и удоволствие и външният им свят, раздиран от спорове, противоречия и конфликти. Свят на тревоги, загуби и завоевания, на сблъсъци, победи и поражения, майсторски поднесени на съвременния читател.         Текста на пиесата „Фрида” може да определим като тежка психологическа драма, изследваща екстремалните възможности на жената-творец, която съществува напук на медицината, напук на огромният списък от медицински диагнози, коя от коя по страшни. „Когато ги четях, стигнах до петата и се запитах как може човек да е жив”, казва Станка Калчева, примата на софийския театър „Николай Бинев”, която първа от българските актриси игра ролята на Фрида Кало в пиесата на Саня Домазет. Тази пиеса, написана от Домазет специално за операта и театъра „Мадленианум” не е нито документална драма, нито пък  епична фантазия от живота на една забележителна мексиканска художничка. Сръбста критика я определя като „изключително женствен текст”, който интерпретира последните два дни от живота на великата мексиканка.        За Фрида Кало, която е родена в предградието на Мексико Койоакан през 1907 г., с едно изречение може да се каже, че тя е огнен прометеевски дух, заточен в болно тяло. Тя е била здрава само до 6-та си година. На 6 години се разболява от полиомелит, на 16 попада в зверска катастрофа като половин година след това лежи неподвижно в гипсово корито. Следващите години, които и остават да живее (тя умира през 1954 г), се разкъсва между любовните изневери на мъжа си Диего Ривера (виден мексикански художник-мюралист), любовта и към Лейба Бронщейн, останал в историята с псевдонима Лев Троцки, любовта и към богатата американка Лола Стайн, живописта и многобройните операции (повече от 17 на брой) в различни мексикански и американски болници. Това е съвсем схематично животът на Фрида Кало, който е послужил за канава на Саня Домазет.       По форма пиесата наподобява колаж от съновиденията-срещи на умиращата Фрида (в ролята - Станка Калчева) с нейния съпруг (ролята е поверена на Цветан Даскалов), с приятелката и Мария Виларо (интрпретирана от Койна Русева), с американската и любовница Лола (професионален актьорски дебют на Елена Бърдарска), с баща си Гилермо Кало (играе се от Вихър Стойчев), със сестра си Катерина ( в тази роля виждаме Искра Донова), с мексиканския бог, с Лев Троцки (игран от Малин Кръстев) и с Антонен Арто (Вежен Велчовски).       Вътрешната логика на епизодите се подчинавя както на равносметка и себеспомняне, така и на прощаване със света, което героинята, въпреки своето нежелатие, трябва да направи с пречистен и укротен дух. Всяка една от тези срещи е проекцията на Фрида в душата на другия.       Горещата и страстна любов към мъжа и, ответните реакции на неговите изневери и психологическите сривове са съсредоточети в сцените на срещата с Диего. Страстта към разрушаване на опорите на стария свят и сакралния въпрос „Ще победи ли Революцията?” е сцената на любовния акт между Фрида и Троцки. Сцените на бащината и сестринска обич илюстрират образа на Фрида-дете и Фрида-зряла жена. А интелектуалната проекция на Фрида, скрита зад сцената на театър в театъра, е срещата и с Антонен Арто.(продължението следва)  

Началота е на:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/09/27/mladejkiiat-teatyr-pokazva-quot-frida-quot-vtorata-si-premie.611711
 
Сценографско решение:

image
Диего Ривера (в ролята - Цветан Даскалов) разговаря  с  болната си съпруга Фрида  (в ролята - Станка Калчева), като и съобщава вестта, че има рак на гениталиите.
image
Срещата между Фрида (Станка Калчева) и нейната американска любовница лола (в ролята - Елена Бърдарска).
image
Сцената в болницата. Фрида току-що е научила от медицинската сестра, че е загубила детето си.
image Срещата на Фрида с Лев Троцки (псевдоним на Лейба Бронщейн, ролята се изпълнява от Малин Кръстев).  Наред със социалната, сексуалната революция не е пренебрегната нито от авторката, нито от актьорите.
image


image


image


image


image





image

image
image



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3209586
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1807