Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Октомври, 2020  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031
Постинг
04.08.2010 08:40 - Интервю с носителката на "Аскеер", актрисата ИРМЕНА ЧИЧИКОВА (край на текста). Оригинален контент.
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 3449 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.08.2010 09:02




  ВИЗИТНА КАРТИЧКА ИРМЕНА ЧИЧИКОВА Родена в Пловдив на 22 май 1984 г. Основното и средното си образование завършва в Пловдив. Висше образование - завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев през 2008.
През театралния сезон 2009/10 участва в спектаклите:
"Нирвана" от Константин Илиев, реж. Иван Добчев, ДКТ "Константин Величков", Пазарджик
"Изкуството да смиташ боклука под килима" по Ингмар Бергман, реж. Деси Шпатова, ДКТ "Константин Величков", Пазарджик
"Вляво от асансьора" от Жерар Лозие, реж. Венци Асенов, ДТ "Стефан Киров", Сливен.

През 2009 тя получи награда "Аскеер" за главна женска роля в представлението на Деси Шпатова "Изкуството да смиташ боклука под килима". За същото представление бе номинирана и за "Икар" за поддържаща женска роля.

От 2007 година Ирмена е модел на дрехите на дизайнера Нели Митева за "Боряна".

Ирмена се е снимала в един пълнометражен и шест късометражни филма, сред които "Индийско орехче", реж. Ема Константинова, участвал в програмата на София Филм Фест през 2005.


Началото на интервюто е на:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/08/09/.586380


Краят  на интервюто
  image Ирмена (на преден план) по време на откриването на изложбата на Л. Караджова. Сн.Ю.Н.Митев.
В. Патронът на Вашия приятел  е Свети Стефан, как празнувате Стефановден?

О. С приятели. Да ви кажа, че за четирите години, откакто сме заедно със Стефан не винаги сме имали възможност да празнуваме именния му ден, но когато това се случи винаги е на вън.

 
В. Вие стараете ли се да приготвите нещо специално за този ден?

О. О, не, не очаквайте от мен да приготвям някакво стециално блюдо. Не сме чак толкова „семе-е-й-й-ни”(наблягане с усмивка на тази дума), но винаги се старая да направя нещо, което знам, че може приятно да го изненада.

 
В. Стефан играе и на сцени извън страната. Вие имате ли опит да се покажете извън България?

О. Изиграх ролята на Розата от „Малкият принц” преди десет години във Франция, когато все още бях ученичка. Всъщност това бяха първите ми „по-професионални” театрални опити. Бяхме на един младежки театрален фестивал и около две седмици плътно играхме. С класа си от НАТФИЗ също сме били на фестивали. Два пъти играхме в Москва. Първия път беше във ВГИК – руската филмова и театрална Академия, а втория път - на фестивала „Твой шанс”. Третият път беше в Братислава, пак на студентски фестивал, с представлението, с което се дипломирахме „Дакота / Верига от думи”, което се игра в „Сфумато” почти два сезона.

 
В. Искате ли да работите в чужбина?

О. Да, определено искам  да работя в чужбина – например в Лондон или Париж.

 
В. Понеже говорихме за Розата кое друго растение, минерал или животно сте изобразявали?

О. Тъй като ние в НАТФИЗ никога не сме играли цветя, животни, частта с оприличаването, слава богу, я пропуснахме и затова ми е много трудно да отговоря. Със сигурност Розата си остана за мен цвете с много символика. Не съм сигурна, че сега бих могла да изиграя тази роля толкова добре, колкото я изиграх тогава.
 
 image
Ирмена и стълбите. Сн.: Л.Караджова.
Допълнително снимки на ИРМЕНА ЧИЧИКОВА, направени от Лиляна Караджова може да видите на:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/08/09/.582118

В. Всеки актьор мечтае да изиграе ролята на Хамлет. Има  ли роля, която желае  да изиграе всяка актриса?

О. Все още я няма онази роля, за която да кажа, че  преследвам. Със сигурност не е Жулиета, защото е прекалено клиширано. Аз бих изиграла Хамлет. Това би ми било интересно. Съвсем наскоро участвах в последното ателие на „Сфумато”, което беше посветено на Хамлет.

 
В. Привлича ли Ви славата на актьорите, играли Хамлет?

О. По-скоро ме привличат мъжките роли. Освен това, вместо Жулиета например  за мен би било по-интересно да изиграя Гертруда.

 
В. В текстовете  на кой български драматург се зачитате?

О. Покрай работата ми в „Нирвана” Коста Илиев ми стана изключително интересен драматург. Съвсем наскоро прочетох и пиесите на Яна Борисова и мога да кажа, че това са за мен едни от най-интересните съвременни текстове, които съм чела. Към тях мога да прибавя името на Захари Карабашлиев.

 
В. Как се формира вашият приятелски кръг?

О.  През ученическите ми години се създадоха най-важните приятелства. В момента сме десет души, които продължаваме да поддържаме връзката, създадена между нас още в гимназията. Смятам това за много важно, защото ние израснахме заедно, учихме се заедно. Събираме се редовно и понеже всички имаме различни професии и работим в различни области, занимаваме се с абсолютно различни неща, е изключително интересно - някак си можем да бъдем адекватни един на друг – да си разказваме, да споделяме, да бъдем искрени в интересите си спрямо работата на другия. За мен това е много важно – освен да имам семейство, на което да вярвам и да се опирам, да имам и тези неколцина приятели, които да са зад мен. Приятелството и срещите ме зареждат с хубави емоции. Освен това, независимо, че в България опасността да „звездееш” е малка, моите приятели ме „приземяват”, а това също е много полезно.

 
В. Кой се грижи за Вашия гардероб?
О. За моя гардероб се грижа основно аз. Разбира се, консултирам се и с мама, която ми е първа приятелка в това отношение. Стефан също от време на време ми дава някои идеи, които ми допадат. Един от случаите, в които дрехите имат решаващо значение е как ще бъда облечена на откриването на една изложба. Аз лично отдавам значение на дрескода. Когато случаят налага официалност,се стремя да я спазвам, защото ми е приятно. Това, което ми прави впечатление е, че хората в България се претрупват с дрехи. Това чувствам след всяко завръщане от чужда страна у нас. Защото в европейските страни принципът „less is more” (по-малкото е повече, т.е. по-добре) е ръководен. Аз съм за това – по-простото е и по-сполучливо. 

image
Ирмена и ряпата. Сн.: Лиляна Караджова.
Допълнително снимки на ИРМЕНА ЧИЧИКОВА, направени от Лиляна Караджова може да видите на:
http://ulian.blog.bg/izkustvo/2010/08/09/.582118

 
В. Принципите на Вашия дрескод?

О. Определено главният принцип на моя дрескод не е „искам да се слея с тълпата”. Винаги съм обичала да се обличам така, както на мен ми харесва. Дълги години не се съобразявах с модата, но напоследък имам интереси в тази област и то защото се обградих с познати, които са в тази сфера и мога да се консултирам с тях. Приятно ми е да откривам „модните дрехи”, които ще ми допаднат, но не съм от хората, които се обличат по каталог или по списание. Принципът е „в дрехата обичам да съм добре”. От друга страна обичам аксесоарите – това не мога да го скрия; все пак момиче съм. Познавам  дизайнери на дрехи, а и на бижута – не са много, но са достатъчно. Нели Митева – една от най-близките ми дизайнерки – е човекът, който не само ми предлага, дрехи, но и работим заедно.

Обичам и дрехата, и бижуто да имат „лице”, да придават идентичност, да не са просто конфекция или безлична част от пазара.
Една много приятна за мен част от професията е да обсъждам сценичните си костюми с театралните гардеробиери – любим момент за мен е когато се шият и се пробват тези костюми или се избират дрехи от гардероба. Това ме кара да чувствам, че подготовката за ролята ми е вече на финала. Това – да се видиш вече в сценичния костюм също много помага за  доизпипване на образа. Да се видиш как ще изглеждаш с дрехите, с които ще излезеш на сцената – усещането е върховно.
 
В. Вие участвахте във фотопроекта на Лиляна Караджова и сте една от главните героини в нейната изложба „Постидентичност”. Как тълкувате за себе си това понятие?

О. Определено дълбоко трябва да се замисля за този термин и  за значенията, които той има  защото още не съм ги открила лично за себе. По-скоро се лутам из дебрите и съм в процес на търсене. Това обаче не ми попречи да бъда част от изложбата на Лили.

   image
Ирмена и наградата.
В. Как си сътрудничат актриса и философ и то с помощта на фотоапарат?

О.  Чудесно (засмива се)! Лили е супер! С нея се запознахме покрай една моя бивша състудентка от НАТФИЗ, която е и нейна приятелка. Лили идваше на различни наши представления. Понеже беше сътрудник на сп. „Власт и вино” ми се обади с предложение да ме снима за интервю. В случая интервюто беше текст, който аз трябваше да напиша, срещнахме се с нея и направихме първите съвместни фотопроби. Първата фотосесия излезе много успешна. Лично на мен много ми хареса, на нея – също. Така лека-полека започнахме да се виждаме, да обсъждаме общи планове, да правим различни фотопроби. Така стигнахме до нейния проект „Постидентичност”, в който се впуснах без реално много да сме го обсъждали.

 
В.  Прави впечатление умелата постановъчна част на фотографиите, представени в изложбата. Как работихте над тях?

О. Не може да се каже, че фотографиите са режисирани. Това е въпрос на взаимно усещане. Процесът на работата беше по-скоро интуитивен. Тя ми разказваше за неща, които си представя и предмети, които би искала да пробва да снима. Никога обаче не сме имали конкретен план, който да спазваме. Лили нахвърляше някакви идеи, които аз или възприемах, или пък давах свое предложение. Така се случиха нещата. Колкото и да е странно снимките станаха за много кратък срок. След което тя подбра онези, които зрителите видяха.

 
В. Сътрудничите ли и с други фотографи?

О. Да, познавам двама пловдивски фотографи, майка и син - Катя Чаушева и Любомир Атанасов, с които отдавна сме приятели и снимаме. Синът вече десет години работи във Франция. Той е моят първи и най-дългогодишен фотограф. За пръв път се снимах при него , когато бях на 16 години. Нищо чудно с него в бъдеще да направим някоя „ретроспективна” фотосесия. Неговата майка също доста ме снима.

Работя и с фотографката Елена Спасова. Тя е моден фотограф – изключителен професионалист. С нея съм снимала дрехи и мисля, че е човекът с който бих продължила да се снимам.
Бих се снимала дори с абсолютно неизвестен фотограф ако неговите работи, теми и идеи ми допаднат.
 
В. Вие добър шофьор ли сте?

О. Ще стана (казва го твърдо, напрегнато и решително).

 
В. Каква кола искате да имате?

О. Миникупър.

 
В. Как гледате на различните марки коли?

О. Все още не съм се „задълбала” чак толкова, защото аз взех книжка миналата година и карам съвсем малко по простата причина, че нямам все още кола. Бих си взела наистина и смятам да си взема. Изпитвам обаче удоволствие от шофирането и си представям, че наистина ще бъда много добър шофьор и знам, че ще стана. Няма да съм поредната „забляна” жена-шофьор, която не знае какво прави зад волана, а напротив.

 
В. Как бихте реагирали в ситуация, когато ви спре сътрудник на КАТ и ви попита: „И к`о пра`им с`я”?

О. Аз по принцип се притеснявам от такива ситуации. Надявам се обаче, че ще се науча да не се притеснявам, а да съм по-дипломатична.


* *   * Ирмена тактично, с крайчеца на окото, поглежда изящното си дамско часовниче. Уговорените 30 минути са изтекли. Стискаме си ръцете с пожелание за взаимен успех. Светлия квадрат на изхода на галерията стопява нейната крехка фигурка като я разтваря в призрачната белота на софийския ден. Половин час от живота на актрисата е вече е в миналото. Затова пък пред нея през новия 2010/11 г сезон  тя продължава участието си в пазарджишките представления "Изкуството да смиташ боклука под килима" и "Нирвана", както и планира да играе по-често новото представление на Деси Шпатова "Конструкция на освободеното въображение" - по текстове на Йожен Йонеско в Русе.

Въпросите зададе Юлиан Митев.


Тагове:   Юлиан,   актриса,   Чичикова,


Гласувай:
2
0




Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3027544
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806