ТВОРЕЦЪТ Е ИЗВЪН ВРЕМЕТО
Валентин Карапетров /Каравальо/ е роден в Добрич през 1950 г. През 1976 г. той се изселва и заживява в Германия като художник на свободна практика. Работи като график в рекламно ателие Круг-Вайсензее /Дойче театър/, реквизитор в Комише опера и постоянно пътува със своята съпруга Зигфрид по света.
Малцина добричлии си спомнят за Валентин Карапетров – Каравальо, талантлив художник-график, малко известен в родния си град и в България, но характеризиран в Западна Европа и по света като „явление в изобразителното изкуство”.
Каравальо, Автопортрет.
Може би трябва да започна с един телефонен разговор от края на февруари. Обади се от Германия и ми припомни за културни събития и Републикански фестивали от 60-те и 70-те години на миналия век, както и за участието си в тях. Зарадвах се, че един от десетките хиляди добруджански самодейци не е забравил откъде е тръгнал. Срещнах се с майка му, за да поговорим за творчеството на нейния син в навечерието на неговия шестдесетгодишен юбилей.
Каравальо, "Арабела".
ДОМЪТ. Стандартен български апартамент с нестандартна атмосфера. Първото впечатление е белота и светлина. Те подсказват за вътрешна чистота и духовна извисеност. На всяка врата са рисувани кръгли медальони на богини от гръцката митология, обрамчени с характерните за елинското изкуство меандри, а над тях - миниатюрни гипсови отливки. Тези врати ни приканват, загатват, обещават, настройват ни да видим нещо нетрадиционно, предлагат ни да влезем в света на прекрасното, сътворено от въображението на младия тогава художник.
Каравальо, "Бода".
СТАИТЕ. Всяка стена е изложбена площ. Всяка стая – малка галерия, в която нищо не се повтаря като тема, като изображение, като символика. Тук срещаме елегантната графика на вечната вода, изтичаща от ръцете на вечната жена. Над тях едно игриво, мъничко късче от дъгата, като перце на жар птица, пламъче, което осветява чернобялата вода и чернобялата жена. А един портрет на Вальо – Д.Арданян, навирил миши мустачки, ни се усмихва развеселен.
В другата стая ни изненадват няколко пластики, тела /не намирам по-точно определение/ от хартия. Нарекъл ги е „Континюитет”. Приглушената белота на дискретно разтворените страници като ветрило, криле на птица, пеперуда, светилник, от които бликва светлината на „затвореното” в книгата слово. Хиляди страници с напечатани текстове, изящно скрепени с малки бели сфери, символи и реминисценции за творящия ум, за безкрайността на планетарната галактика, непрекъснатостта и приемствеността в творчеството и развитието на човешката мисъл и култура. Вечността на безначалието и безкрая.
Каравальо, "Разпятие".
От друга стена привличат вниманието ни калиграфски текстове, поетични видения и послания на визионера, ясновидеца, на художника Каравальо. „Денят, в който те целуне Медуза, е да се почувстваш обезсмъртен” или „Изкуството не е хляба на живота, но е виното на духа”, „Творецът е извън времето...”
Във Валентин генетично е заложена творческата енергия на бащата, която се усъвършенства от сина. Той е отишъл толкова напред в мисленето и изявите си, че е трудно да го следваме и разберем изцяло.
ДЕТСТВОТО. На 5-6 години Валентин Карапетров е жизнерадостно дете с богато въображение, което търси навсякъде пространства да изобрази напиращите в него впечатления от всичко, което го заобикаля. Къщата, в която живеят, има две просторни мазета. Там е неговото „ателие”. Стените са неговите молберти и платна. Помещенията - неговата „галерия”. Той рисува с тебешир и въглен невероятни цветя, птици, животни, хора в различни състояния, коне, впрегнати в каруци, предмети от бита и негови си детски приумици, които може да разбере и декорира само той. Всичко това съставлява огромна панорама, картина със сложна композиция, в чийто център е малкият художник. Негов детски вернисаж.
ПЪРВИ ПРОЯВИ И ПЪРВИ УСПЕХИ. През 1964 г. Валентин се представя със свои рисунки за участие в ІV републикански фестивал на художествената самодейност. Със своята оригинална тематика, недетска завършеност, изразителност и художествено внушение, те правят силно впечатление на журито с председател Преслав Кършовски. Оценката е много висока, както и наградата – „Първенец”. През 1967 г. той е поканен да участва в националното биенале на графичното изкуство в гр. Варна. Всички специалисти, а по-късно и европейски художници, единодушно определят Карапетров като „изграден и завършен художник, научен и познаващ изобразителното изкуство като професионалист” Талантът му е подсказал пътя без да премине през школи и академии.
ЗАЩО НЕ Е ТУК? Винаги съм била скептична и подозрителна към хората, които напускат родината си и тръгват на печалбарски гурбет. Те я напускат с празно сърце и с надежда да се върнат с пълни ръце, а може би и с още по-опразнени души. Има и други – бунтовни, неудовлетворени личности, затворени в рамките на познатото и ограниченото, което ги задушава, и те търсят пространство.
В първата половина на 70-те години той се отправя на Запад. Установява се в Германия. Работи в различни учреждения и като график в „Дойче театър” повече от 20 години. В Берлинската „Комише опера” се среща с друг добрички талант, световно известната оперна певица Нели Божкова. Свързват ги спомени не само за родината, и за града. Както той сам казва – тя е негов почитател до края на дните си – и продължава – „Далеч от родината си ние бяхме близо до нея, като посланици на българската култура по света...”
Каравальо, "В търсене".
СИМВОЛИТЕ. Творчеството на художника е изпълнено със символи – окото, спиралата, водата, човешкото тяло. Той е визионерът, човекът, който общува със светлите духове, мечтателят, приказникът, чиито светове се простират извън измеренията на пространствата и са в сферата на инферентната сложност на превращенията, на пресъздаването, те са времето, логоса и топоса, където се е зараждала анимата. Той не е мистик, но образите, които създава, ни отвеждат в света на подсъзнателните вибрации на мисълта, на спомена за човешкото развитие, еволюцията и метаморфозите на човешката душа. Окото, което изобразява Вальо, е прозорец отворен навътре към интимния свят на човека, към океана, в който се съхранява тайната на сътворението. Играта с багрите, с динамиката на цветовете, е характерен похват на художника. Той е постигнал нещо много трудно в акварела – неговата аморфност, и се гордее с това.
ИЗЛОЖБИ. Творбите на Каравальо са представяни почти в целия свят – Китай, Япония, Индия, Канада, САЩ. Гостувал е в Лондон, Париж, Барселона, Мадрид и др.
ДАРЕНИЯ. Преди няколко години Каравальо е подарил на Художествената галерия в Добрич албум с оригинални свои акварели, както и с отзиви за участието му в изложби по света.
Валентин Карапетров живее в Германия в градче близо до Франкфурт. Има своя галерия. Пътува със съпруга си Зигфрид по света.
Каравальо, "Пегас".
Рада Въртунинска
