Постинг
25.07.2010 08:34 -
Фотографска изложба на Албена Караско<ва>
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 1644 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 31.07.2010 21:04
Прочетен: 1644 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 31.07.2010 21:04
Галерия *Аросита*
Албена Караско
(1970 – 2009)
фотография
Откриване: 26 юли от 18,30 ч. Изложбата ще продължи от 26 юли до 5 август 2010 г.
Албена Караско е родена през 1970 г. в гр. Киев. От 2003 г. до внезапната си кончина на 25.02.2009 г. живее в Монреал, Канада. След инженерното си образование, получено вТехнически университет- София, тя получава магистърска степен по фотография в Училището по изящни изкуства в Монреал и за кратко време прави динамична артистична кариера с представяне в множество самостоятелни и групови изложби, високо оценени от критиката в Монреал. През 2005 г. печели престижната награда Danny Taran Award for Creative Excellence.
В своите творчески търсения Албена се интересува от идеите на символизма и абстракционизма. Фотографиите й търсят в съвременния човешки образ човешката сила и слабост, отразени през нейния нестандартен поглед.
Настоящата ретроспективна изложба е представена за първи път през февруари 2010 г. в Монреал, от нейните приятели от Канада и преподавателката й по фотография Татяна Парнякова. Представянето й в галерия Аросита се осъществява също с помощта на нейните приятели, този път от София.
Присъствието на Албена като личност и фотограф беше силно и завладяващо. Надяваме се, че нейното фотографско наследство ще докосне и тези, които не я познаваха лично и тя ще продължи да съществува с изкуството си.
Жената, която се смее... Последните две седмици, многократно ми се наложи да отговарям на въпроса:”Коя е Албена...”. Трудно е да опишеш с две думи някой, който ти е бил толкова близък. На въпроса ми дали си спомня приятелката ми Бети, синът ми се замисли и каза: „Да спомням си я-Жената, която се смее”. Повечето от хората присъстващи тук тази вечер я помнят точно такава. Винаги усмихната. Когато тя се смееше всички спираха да разговарят.
Днес разглеждайки фотографиите и, вие виждате, че те са правени от жена, която е познавала не само смеха.
Подобно старата библейска истина „ Който трупа мъдрост, трупа и печал”, тя познаваше болката на помъдряването, пречистващата сила на страстта. Не се бореше с изкушението, отдаваше му се с ясното съзнание за цената която ще плати.
Серията “Temptation”, разположена на основната стена в галерията ясно показва анатомичен разрез на съблазънта като процес, който само автор преживял всяка стъпка от него може така убедително да покаже. Сладката омая на началото и самотната болка във края. Фотографиите са уникални не само със силната емоция, която носят, но и със своето техническо изпълнение. Копирани са лично от авторката.
В останала част от галерията са разположени фотографии от други нейни проекти.
Днес подреждайки изложбата стана дума за баналното въздействие на пейзажа. Но всеки пейзаж ли е банален. И пейзаж ли е уловеното състояние на природата, което точно съответства на душевното състояние на фотографа. Можем ли да наречем банално съзерцанието на една разплакана с ледени сълзи гора, стоическата красота на финните брезови стволове под напора на бръснещия север или свежестта на леденото мълчание. Изправени и подредени в еднообразието на един космически баркод, зад който се крие хармония и чистота.
Всяка от показаните фотографии ме навежда на различни мисли. „Победител ли е победителят.”, „ Губещ ли е поваленият”, „Какъв е цветът на победата” „Струва ли краткия миг на ликуване нечии живот”, „Красива ли е самотата”, „Изоставена ли е красотата”
За някои от Вас срещата с фотографиите на Албена ще бъде и запознанство, за други още един повод за незабравима среща с нея.
София
26.07.2010 Надежда Павлова
Албена Караско
(1970 – 2009)
фотография
Откриване: 26 юли от 18,30 ч. Изложбата ще продължи от 26 юли до 5 август 2010 г.
Албена Караско е родена през 1970 г. в гр. Киев. От 2003 г. до внезапната си кончина на 25.02.2009 г. живее в Монреал, Канада. След инженерното си образование, получено вТехнически университет- София, тя получава магистърска степен по фотография в Училището по изящни изкуства в Монреал и за кратко време прави динамична артистична кариера с представяне в множество самостоятелни и групови изложби, високо оценени от критиката в Монреал. През 2005 г. печели престижната награда Danny Taran Award for Creative Excellence.
В своите творчески търсения Албена се интересува от идеите на символизма и абстракционизма. Фотографиите й търсят в съвременния човешки образ човешката сила и слабост, отразени през нейния нестандартен поглед.
Настоящата ретроспективна изложба е представена за първи път през февруари 2010 г. в Монреал, от нейните приятели от Канада и преподавателката й по фотография Татяна Парнякова. Представянето й в галерия Аросита се осъществява също с помощта на нейните приятели, този път от София.
Присъствието на Албена като личност и фотограф беше силно и завладяващо. Надяваме се, че нейното фотографско наследство ще докосне и тези, които не я познаваха лично и тя ще продължи да съществува с изкуството си.Жената, която се смее... Последните две седмици, многократно ми се наложи да отговарям на въпроса:”Коя е Албена...”. Трудно е да опишеш с две думи някой, който ти е бил толкова близък. На въпроса ми дали си спомня приятелката ми Бети, синът ми се замисли и каза: „Да спомням си я-Жената, която се смее”. Повечето от хората присъстващи тук тази вечер я помнят точно такава. Винаги усмихната. Когато тя се смееше всички спираха да разговарят.
Днес разглеждайки фотографиите и, вие виждате, че те са правени от жена, която е познавала не само смеха.
Подобно старата библейска истина „ Който трупа мъдрост, трупа и печал”, тя познаваше болката на помъдряването, пречистващата сила на страстта. Не се бореше с изкушението, отдаваше му се с ясното съзнание за цената която ще плати.
Серията “Temptation”, разположена на основната стена в галерията ясно показва анатомичен разрез на съблазънта като процес, който само автор преживял всяка стъпка от него може така убедително да покаже. Сладката омая на началото и самотната болка във края. Фотографиите са уникални не само със силната емоция, която носят, но и със своето техническо изпълнение. Копирани са лично от авторката.
В останала част от галерията са разположени фотографии от други нейни проекти.
Днес подреждайки изложбата стана дума за баналното въздействие на пейзажа. Но всеки пейзаж ли е банален. И пейзаж ли е уловеното състояние на природата, което точно съответства на душевното състояние на фотографа. Можем ли да наречем банално съзерцанието на една разплакана с ледени сълзи гора, стоическата красота на финните брезови стволове под напора на бръснещия север или свежестта на леденото мълчание. Изправени и подредени в еднообразието на един космически баркод, зад който се крие хармония и чистота.
Всяка от показаните фотографии ме навежда на различни мисли. „Победител ли е победителят.”, „ Губещ ли е поваленият”, „Какъв е цветът на победата” „Струва ли краткия миг на ликуване нечии живот”, „Красива ли е самотата”, „Изоставена ли е красотата”
За някои от Вас срещата с фотографиите на Албена ще бъде и запознанство, за други още един повод за незабравима среща с нея.
София
26.07.2010 Надежда Павлова
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
