Днес -1.VІ.2010 г - българската ежедневна преса продължава да "мусира" темата за арт пазара. Днес "Република" е поместил материала на заглавната си страница. Думата "фалшификати" става едва ли не лайттема на броя.

---

Вестник "Труд" е вече подготвен и включва тежката артилерия. Това е тексът на човек,  към който както и да се отнасяме не може да отречем нито заслугите му на колекционер, нито знанията му на познавач на темата във всичките й тънкости и нюанси.
Помощната статия хвърля мощна сянка върху експертите.

---

 
"24 часа" е готов със своя версия и отговор защо се случва това или онова на пазара на изкуството у нас.

---

"Стандарт" и днес не остава равнодушен към темата.
Под главната статия (която е манджата по темата) се включва и мерудията Карбовски. За него и без съд и присъда всичко е ясно - престъпници и толкоз. А това, че дали някой е престъпник или не определя съдът ( и след влязла в сила присъда)  изобщо не го интересува. Той да си изкукурига каквото си е наумил, пък след това ако ще и да не съмне.
Престъпници с авторитет владеят арт пазарите
Мартин Карбовски

Всяка сфера на живота у нас е далавера. Далаверата не подминаваше доскоро онова, което всички наричат "изкуство". В "изкуството" и продажбите на картини важаха точно онези номера, които важаха едно време на "Магурата". Разбира се - под огромния авторитет и снобизъм на "хората на изкуството".
Тия дни бяха арестувани представителите на най-старата фирма в провеждането на търгове. От няколко години има още три-четири подобни фирми и това задава някои обикновени въпроси около дейността им.
Първият от тях е грехът на журналистите - дали покрай добрите си контакти в медиите една или две фирми дълги години не рекламираха своята дейност, но и дали не манипулираха арт пазара. Манипулациите, предполага се, са били в зависимост от необходимостта - дали са се продавали картини с неясен произход, неясен автор (фалшификати) и неясно на кого. Втората манипулация беше особена: търг - "продаваме картини на килограм". Или за нула лева, но опаковани.
Вторият въпрос - дали е вярно, че многократно на тези търгове е имало наддавания с подставени лица за предварително продадени картини. Случвало ли се е съдружниците в определена фирма да са правили фиктивни продажби на свои картини? Друг е въпросът какви и откъде правещите търгове имат интересни колекции.
Трети въпрос - има ли случаи на крадени картини, които после излизат "намерени и върнати"от организаторите на търгове? И какво означава това за хората, които познават пазара?
Четвърти въпрос - кой ще отрече, че 15% от пазара при търговете е пазар на ментета? Ползва се фактът, че досега в България нямаше институция, която да издава надеждни сертификати. Възможно ли е често неподписани картини да са приписвани на някой - определяни по усмотрение на съдружници в арт аукционите?
И още един абсурд, за който е виновна държавата - правени ли са регистрации и идентификации на картини по бързата процедура - примерно 150 картини да са идентифицирани по снимки не от Националния музей за българско изобразително изкуство, а от НИМ, и то за два дни? Това означава, че подкупните чиновници в подопечни на културното ведомство институции набързо са давали идентификации, гледайки картина на снимка. Няма ли това "отбиване на номера" да доведе до съучастие в съмнителни сделки, а защо не и в продажба на фалшификати? Толкова ли са прости купувачите? И да, и не - защото в каталозите на всички организатори на търгове пише, че приемаш картината във вида, както е представена, и не се приемат рекламации. Сиреч - ако щеш. Това е "един Златю" на доверие. Съмнение не може да се проявява. Тук снобският момент е част от далаверата.
И най-тежкият въпрос - дали за цялата си дейност някои арт аукциони са изплащали авторски права, дължими на художници и наследници за публични продажби според закона за авторското право?
Вярно ли е, че никога по търгове не е имало касови апарати пост-терминали, и още по интересно - никога не са се писали фактури? Практика на всички организатори на търгове е картините да са взети на консигнация, а след като се продадат, да се пишат върнати на собствениците им. Практика е, че никой не проверява след търг има ли наистина сключени сделки. Факт е, че на арт пазара не се спазва законът. Категоричен факт е и че законът не е адекватен. Факт е, че "специалисти" и светила в изобразителното изкуство участват в измами, но хората ги е страх да говорят. Пък и няма смисъл - изкуството сякаш не може да е обект на престъпление. Но това са така наречените престъпници с авторитети.
Последен въпрос - докъде ще стигне МВР - дали ще се опита да защити авторите и техните наследници от продажба на фалшификати, което разбива пазара много повече от една акция на Цветанов. Днес арт средите плачат, но вчера се гордееха с това, което правеха - примерно слагаха ниски начални цени, което караше играчите да наддават. Но ако картината не се продадеше, насреща винаги акционът имаше купувач подставено лице, което да вземе евтино картината, така че тя да се върне отново в акцията.
Кога МВР и Министерството на културата ще създадат сайт за крадени произведения на изкуството? Така всеки добронамерен ценител или търговец ще може да види дали предлаганата му картина не се издирва. Преди около година се потули скандалът за откраднати картини от една провинциална галерия и впоследствие продавани на търг от една от аукционните къщи?
Това, което се случва, някои хора го разбират като удар по колекционерите. Но истината е, че точно те се нуждаят от регламент. Защото искат да купуват изкуство с доказан произход, без далавери на художници светила и прочие експерти. И най-важното - да знаят, че притежават сертификати за оригинали. Другото е незаконна търговия с фалшификати - така просто се определя БГ арт пазарът. Или ще отречете?
В тази ситуация колекционерите не трябва да се страхуват. Може би най-накрая ще имат повод да узаконят купеното. Пък и да проверят дали не са били преметнати от арт мафията. "Един Златю"?! "Един Цанко?!" Или един пример като навсякъде - каквото може да превърнем в далавера, майната му на изкуството, и на произхода, и на данъците. Че и на тъпите сноби, които купуват, без да знаят какво и без стойностен документ за автентичност.
 

---

"Монитор" също не остава безучастен и днес. Този път текстът като че ли взема страната на търговците.

---

"Дума" се ограничава само с кратък информационен текст за предстоящ търг.

---

Той пък откога се счита за "експерт" по изложбите и "познавач" на изкуството?!!