Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
18.05.2010 15:22 - Изложба на Борис Колев и Емил Бачийски
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 3553 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.07.2010 09:14


НЕВИДИМО Изложба на Борис Колев и Емил Бачийски
19 май – 10 юни 2010 СБХ, галерия „Шипка” 6, ІV етаж
Откриване на 19 май (сряда) в 18.00 ч.  image
Българската изкуствоведка В.Радоева открива изложбата на на Б.Колев и Е.Бачийски
Границата между видимия свят и невидимите духовни преживявания е уникално противопоставяне, но и съжителство, от които се раждат произведенията на изкуството. Много често тяхната материалност е толкова относителна, че за художника и неговата публика се открива необятно семантично поле. Това е посланието на серията голямо форматни „Ескизи” на Борис Колев и пространствените метафори „Минало” и „Бъдеще” на Емил Бачийски.
image
Б.Колев, Триптих_1, смесена техника, платно.

Борис Колев е роден през 1970 в София. Завършва специалност „Живопис” в Националната художествена академия. Член е на секция „Живопис” към Съюза на българските художници. Организира самостоятелни изложби в България, Великобритания, Германия, Турция; участва в колективни изложби в България, Австрия, Белгия, Турция. Негови картини са собственост на Софийската градска художествена галерия, Националния дворец на културата, частни колекционери в България, Германия, САЩ, Белгия, Канада, Франция, Великобритания, Турция, Гърция, Испания.
image
Б.Колев, Триптих_2, смесена техника, платно.

image
Б.Колев, Триптих_3, смесена техника, платно.


Емил Бачийски е роден през 1969 в Плевен. Завършва Национална художествена академия, специалност „Художествена обработка на метали”. Член на секция “Скулптура” към Съюза на българските художници и на FIDEM (Международната федерация за медално изкуство).
imageimageimage
Е.Бачийски, "Минало", керамика, метал, инсталация.


Преподавател в специалност “Метал” към НХА. Участва в над 100 национални и международни изложби, конкурси, пленери, симпозиуми.
image
Е.Бачийски, "Бъдеще", керамика, метал, инсталация.


Има множество награди и дипломи от форуми на медалната пластика в България, Италия, Канада и др.
Весела Радоева

 


Допълнителни материали по темата:

 

Изложба "Невидимо" на Борис Колев и Емил Бачийски
http://lifestyle.ibox.bg/news/id_2028588290

Борис Колев - кратка биография
http://krugplus.com/artists.php?id=100

Предишна изложба на БОРИС КОЛЕВ "НАСЛАГВАНЕ"
http://sghg.cult.bg/exhibitions/Exh-bg/exhibits_bg.php?show=past&year=2004&PHPSESSID=699adfbe894e88d8c67b5fafa138ed35


„Хабитусът на повърхността” – парадигма и творчески модел (рецензия за изложбата "Невидимо" на Б. Колев и Ем. Бачийски)   Хубавото в тази изложба, което става ясно след нейното разглеждане е, че в представените картини и скулптурни инсталации липсват каквито и да било квинтесенциални особености на традиционната българска живопис и скулптура. Изложбата е крачка напред по посока, очертана от трансавангарда в съвременното световно изкуство.       За мнозина зрители тя вероятно ще бъде трудна за възприемане и разбиране, защото е презентирана изобразителност, отдавна напуснала полето на до болка познатите ни наративи, свързани с битийния всекидневен свят на човека.      Борис Колев със своите платна, както и Емил Бачийски с двете скулптурни инсталации „Минало” и „Бъдеще”, фланкиращи въвеждащия панел на изложбата, са изправили зрителя пред енигмата на своите трансмодернистични търсения. Изправили са го пред загадките на мълчаливата повърхност, която има възможност да осъществи комуникацията си с него посредством своята текстура и фактура, с помощта на следи и сенки, оставени върху нея. Тези „говорещи следи” в живописта на Колев са всъщност хабитуса на различни повърхности – реални или имагинерни, върху които са проектирани творческите инвенции на художника, майсторски фиксирани от него с восък или пък смесена техника.       Тези повърхности, например „Триптих 1” и „Триптих 3” вълнуват както зрителя, така и критиката със своята изопанхроматичност – тук цветът е не само тематично претворяване на мислите, вълнували твореца в момента на създаване на платното, но неговото движение от плавни преливания между жълто и кафяво до драматургичния сблъсък на черно, жълто и бяло маркират звученето му на градивен материал.       Подлежи на изясняване и какво е общото между живописта на художника Борис Колев и скулптурните инсталации на Емил Бачийски, когото зрителят познава като автор, работещ в областта на медалиерната скулптура.       Първата обща черта е, че и за двамата творци хабитусът на повърхността е общ модел за нейното художествено пресътворяване.       На второ място стоят общите им есхатологични виждания за миналото и бъдещето на микрорелефа и обработване на неговата „семинатурна знаковост” – от обглеждането на природния феномен – до превръщането му в иероглифен ноумен и пластичното му претворяване в дву- или тримерен обект. В дадения случай тези творци по парадоксален начин продължават линията „Повърхност”, започната от Петър Дочев (изохроматично – черно, злато, „слонова кост”) и Васил Крапчански (полихроматично - по цялата палитра).       Третото, което не само ги обединява, но и ги допълва е, че повърхността на платната на Колев е менталният и фонов субстрат на който се проектират скулптурните обекти на Бачийски: „Миналото” - разбирано като това, което е било; което вече се е осъществило и „Бъдещето” – това, което трябва да стане; това, което е предначертано да се осъществи. Сякаш застиналите в пространството часовникови махала – част от гигантски механизъм, останал някъде в миналото - се проектират върху тъмната, силно набраздена и хоризонтално нагъната небитийност, а разчупилите повърхността си обекти (може би яйца, може би семена), проектирани върху светлата и вертикално нагъната повърхност я пробиват за да внушат, че нейната застиналост е само привидна, че тя всъщност трупа сили, складира ги в своите недра, за да може само след миг животът да направи пробив, повърхността да оживее, да смени своя хабитус като радикално осъществи крачка към нова образност –красноречива и кохерентна, характерна тук и за двамата творци. Естетиката на техния „образ-повърхнина” е в насцендно (атомарно) състояние, разбита и пръсната щедро в техните произведения, а зрителят е оставен да я събере и „реорганизира” според собствените си разбирания и опит в полето на визуалното.       Фактическата концепция на тази изложба конституира целостта на континуума разбиран като единство между структурата и текстурата, но все пак примат има структурата – тримерните обекти на Бачийски са показани със своята вътрешност, където в счупените лещовидни баланси на махалата виждаме резултантата от процеси, които са вече застинали, а в разкъсаните повърхности на „Бъдещето” виждаме наченките на процеси, които предстои да се развият до своя логичен художествен завършек.       Изложбата работи като своеобразна реципрочна система на взаимно обогатяване на сходни авторски парадигми, ситуирани обаче в различни области на изкуството, експонираща съдържанието на стихии, сдържани от повърхността, поставила на изпитание организацията на релефа на картините, тяхната цветова хармонизация и съотношението реално-абстрактно както в рисунъка на платната, така и в общия абрис на скулптурните инсталации.        Единството на текстура и фактура, изразено в хабитуса на повърхността на работите на Колев се лимитира от структурата на земната повърхност, разбирана като протоформа на художественото изображение на неговите картини.       Според мен успехът на изложбата се състои в това, че тези идеи и това взаимопроникване са убедително художествено защитени - като резултат се е получило нещо слято и цялостно – обектите и картините взаимно се допълват и обогатяват, макар, че би могло скулптурните групи да бъдат кинетични, а над осветлението и етикетирането на картините да са поработи още, което щеше да допринесе за по-яркото експониране на вулканичния огън, скрит в тяхната плът.       Експозицията, направена с взаимните усилия на художника и скулптора, показа, а с това тя ще остане и в аналите на изложбената дейност за 2010 г., че със средствата на традиционната живопис и скулптура могат да се правят модерни и дори трансавангардни пройзведения. (13.VІ.2010 г., София.) Юлиан Митев, изкуствовед. image
Това е корицата (лице) на бюлетина на СБХ "ИнфоСБХ", където е публикувана горната статия - бр.6-7 за 2010 г.
image
Това е страницата (33-та) със заглавието.
image
Това е "средата" на статията.
image
Това е краят на статията с подписа.




Гласувай:
2



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3425645
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808