Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Август, 2022  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
17.05.2010 14:31 - Интервю с "търговец на картини"
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1471 Коментари: 0 Гласове:
1



Артмафията е само в акъла на глупците


Интервю на Евелина ЗДРАВКОВА,  вестник "МАРИЦА", 02 Март 2010; 18:57

http://www.marica.bg/show.php?id=22266

Има престъпници и престъпления в областта на изкуството, но те са хаотични, неорганизирани



Димитър ИНДЖОВ, колекционер

Покрай полицейските акции в престъпния свят на наглите и октоподите изведнъж стана интересен и бизнесът с изкуство. Заговори се за културна мафия, за хора, които я обслужват. Някакси лесно стана да се оплюват творци, да се дюдюка за картините като за бакалска стока, слухове, скандали... Има ли големи пари в този бизнес, кой ги управлява, кои са истинските експерти, които могат да оценят вярно стойността на картините, защо се допуска да се правят фалшификати, кои са купувачите, кой владее културата в България, какво се случва с българските ценности в това изкуство? По тези въпроси разговарям с колекционера и ценител Димитър Инджов.

- Има ли артмафия в Пловдив?

- Този подход да се говори за мафия в изкуството или т.нар. артмафия е доста лаишки и непрофесионален. Нека първо да дефинираме някои понятия, с които се спекулира в медийното пространство. Етимологията на тази абревиатура М.А.Ф.И.Я., водеща корените си от Италия, е доста спорна. Най-най-елементарно погледнато, това е една организация, която има свой висшестоящ ръководител, и надолу по веригата, командири сержанти, войници и т.н. Тази организация се управлява по свои строго специфични закони и правила. В българския артбизнес такава организация няма и аз съм сигурен в това, защото 17 г. съм в този бизнес.

- За някои бизнес, за други - чиста далавера?

- Не бива някои думи да се превръщат в нарицателни и да се употребяват за щяло и за нещяло. Рухва ценностната ни система и започваме вече и да обезсмисляме смисъла на определените думи.

- Добре, каква е реалната ситуация в България?

- Много случайни хора стана търговци на изкуство у нас. Мнозина от тях са с нисък морал и духовна нечистоплътност, които нямат необходимите познания, нямат качествените съветници. Те нямат и необходимото отношение към изкуството, за да практикуват тази професия. И така при заливащата ни чалгализация във всички сфери на духовния и културния живот, се създаде благоприятна среда за развитието на тези плевели. Те, естествено, са много силни и устойчиви и избуяха много здраво и сериозно, промъкнаха се навсякъде, и ако не се вземат необходимите мерки, те ще унищожат истинските цветя в градината. Много лесно някои от тези търговци, наричани на много места дори галеристи, поради горе изброените качества, започнаха да продават ментета, като някои от тях съзнателно правеха и правят точно това, а други незнаейки.

- Повечето фалшификати се оказват със солидни интересни истории.

- Да, има и трета категория търговци, които участват в самия процес на създаването на фалшификата - от поръчката, през измислянето на легендата, до продажбата на поредния наивник. Наистина, има различни престъпни умове. Всеки от тях сам за себе си наема двама трима неуспели художници или най-вероятно изгладнели студенти от Художествената академия и започват да им поръчват определени автори, които са търсени на пазара. За мое огромно съжаление, се появиха и дипломирани специалисти - изкуствоведи и теоретици на пластическата култура, които срещу определено възнаграждение услужливо започнаха да издават сертификати за автентичност. По този начин хаосът стана пълен.

И понеже ние сме олимпийски шампиони по оплюване на качествените хора, бяха злепоставени и много сериозни изкуствоведи. Някои от тях се обидиха, отдръпнаха се и не правят експертизи. Други правят, но много рядко. По този начин плевелите съвсем избуяха във всичките си проявления по веригата. Днес в България има хиляди ментета, които се продават в различни галерии, магазинчета, търговски къщи, частни търговци. Този хаос не е и няма нищо общо с организираната игра по определени правила и закони на дадена организация. Ако имаше артмафия, щеше да има някакъв баланс, предполагам, че и качеството на фалшификатите щеше да е много по-голямо. Слава Богу, това не е вярно. Засега в България го няма. Тези индивидуални измамници в различни региони, работещи с различни стилове и различни автори, замърсяват нашата пластическа култура. Но те не са фатални. В България има много умни, талантливи и кадърни хора. Знаещи и можещи, които няма да допуснат подмяна на истинските стойности.

- Кои са тези хора?

- Един от тези знаещи и можещи хора, е Светлин Русев. Истински колекционер, който не само има отношение към изкуството, не само самият той го създава, но го обича и спомага за неговото опазване и извисяване на духовните критерии. Много хора се опитаха да го изцапат с неверни и скалъпени обвинения, но от това те станаха за смях и персона нонграта в собствената си държава. Много пъти се опитаха да компрометират и да изкарат корумпирана и Ружа Маринска. Но отново не се получи. Да, тя наистина има остър и твърд характер, но никой на този свят не може да изкара доказателства, че тя се е подала на изкушението. Аз я познавам от много години. И мога да гарантирам нейната неподкупност. Има и други експерти и изкуствоведи, на които човек може да разчита. Трябва да се знае и следното: никой не е безгрешен, всеки може да сгреши. Обемът е твърде голям, за да може един човек да го познава в детайли. Важното е грешката да не е умишлена. И ще си позволя да цитирам един световноизвестен изкуствовед и специалист: „Експерт на изкуство е човек, който преди това много пъти е грешал". Естествено, че всеки би могъл да се заблуди, но важното е да не е умишлено, човекът да е добронамерен и почтен.

- В състояние ли е Министерството на културата да подреди този хаос?

- Доволен съм, че в момента виждам много положителни прояви от новото правителство. Например, тези 11 милиони лева за музеи, галерии и изкуство, е стъпка в правилната посока. Не бързайте да казвате „Не" на българския Лувър. Вижте какво става по света - решават да направят Айфелова кула, въздигат я в култ, днес се редят на опашка и плащат билет, за да се качат и да съзерцават. Когато ние самите не вярваме на себе си, когато се самоизяждаме, как да очакваме някой друг да ни повярва по света и да ни оцени. Нас ни преоткриват едва, когато ние отидем в другия свят. Защото имаме изключителни индивидуалности със страхотен потенциал. Помислете, защо няма фалшификати в колекцията на КЦМ, която скоро беше събрана и публикувана в луксозен каталог. Защото е събирана от Никола Добрев. И другият мой приятел, инж. Димитър Георгиев, в чиято сериозна колекция не може и да прехвръкне менте.

- Много често приятели искат да им „уредя" картина за 100-150 лв. Откъде да я взема?

- Когато има финансов праг, при закупуване на дадена картина, умният и интелигентен човек, отива на правилното място. Отива в правилната галерия и казва: какво бихте ми препоръчали до тази сума. И ако галеристът е професионалист с необходимите познания и чистоплътност, той би трябвало да насочи клиента към някой млад и неутвърден, но стойностен и качествен творец, който си струва да бъде купен за тези пари. Защото по този начин, първо, ще се стимулира един талант, второ, този, който купи картината или на когото бъде подарена, ще остане доволен, и, трето, в перспектива тази картина ще се окаже инвестиция. Защото много неправилно е твърдението на някои: „Ние не купихме някакъв боклук, може да е кич, но все пак е картина". Когато купуваш кич, независимо дали е картина, музикално произведение, дреха, или каквото и да е, поощряваш посредствеността. Първо трябва да се замислиш за своето ниво и дали си струва да го направиш. Размиването на стойностите, принизяването на критериите, подценяването на качеството може да ни обезличи като нация. Може ли сериозни галерии да продават картини на Иван Кирков или Илия Бешков за цени от 100 до 300 лева. Както и никой няма право да иска да се отърка в славата на Светлин Русев, за да гради евтин пиар. Нормално ли е художник като Тома Трифоновски да тъне в мизерия, при условие че е единственият жив българин, с чиято творба „Натюрморт" в музейната колекция на Пти Пале се гордее Женева. Нормално ли беше художник като Мишо Койчев да се самоубие преди няколко години, защото не оцениха правилно и достойно картините му? Наш съвременник, когото лично познавах и много уважавах, човекът нямаше буквално какво да яде.

- Правят ли се ментета на съвременни художници. Говори се за ателиета в Пловдив?

- Най-много ментета в България се правят на големите художници, тези, за които има най-много търсене. Една истинска картина на Цанко Лавренов например от популярния цикъл „Манастири" с размери 50х40, реалната му цена, ако е от по-ранните работи, би трябвало да се движи от 40 000 до 60-70 хиляди евро. Ако е от авторските реплики на Цанко и допуснем, че е от най-слабите реплики, цената се движи от 10 до 15 хил. евро. В това време непрекъснато излизат ментета, които се продават от 3000 до 7000 евро. Владимир Димитров-Майстора - подобен формат, типична негова картина, би трябвало да се движи от 40 000 до 60 000 евро. Ментетата се продават от 5000 до 15 000 евро. Други от най-фалшифицираните автори са Димитър Казаков-Нерон, Златю Бояджиев, Иван Милев, Ярослав Вешин, Иван Мръквичка, Никола Танев, Бенчо Обрешков. Има и много съвременни художници, на които се правят ментета - Генко Генков, вече има хиляди, оригиналните картини на Генко се движат от 3000 до 10 000 евро, а ментетата - от 800 до 2000 евро. Фалшифицират Георги Божилов-Слона, Светлин Русев, дори и сравнително младия Кольо Карамфилов.

- Май няма криза в този бизнес?

- Криза има, тя е жестока, предполагам, че ще бъде поне още две години без да искам да изземвам функциите на икономистите. Но оказа се, че в цял свят инвестицията в изкуството е една от трите най-сигурни инвестиции, защото парите, които се слагат в стойностно изкуство никога не губят стойността си, могат да станат повече, но никога по-малко. Само преди няколко седмици се продаде скулптурата на Джакомети „Ходещ човек" за 65 милиона евро - няколко пъти повече от досегашните  цени на Джакомети. И това е факт. Продадоха се картини на Фройд, Пикасо, на огромни стойности, именно заради кризата. Трите най-сигурни инвестиции в световен мащаб се оказаха изкуство, диаманти и злато. По време на криза трябва да се купува изкуство. Когато попитали едни от най-големите колекционери в света, от ранга на Рокфелер, Морган, Барон Тисен, как са натрупали колекциите си милиарди, някои от тях са отговаряли така: „Когато всички продаваха, аз купувах". Дори един стига крайност: „Благословени да са икономическите трусове в моя живот, благодарение на тях се радвам на тази колекция". Това важи и за България. Умните хора купуват качествено изкуство и сега. В момента почти няма никъде или е много трудно да се намерят в България на пазара оригинални картини на Никола Петров, Гошка Дацов, Иван Милев, Жорж Папазов, Цанко Лавренов, Владимир Димитров-Майстора, Султан Сурожон, Ели Азер Алшех, Морис Бенцион и др. Кризата не им повлия, цената на картините им се удвои. И точно кризата отрезвява пазара и се разбира кои са стойностните творци и кой са медийни продукти.

 



Тагове:   интервю,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3219252
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1807