Критично за сексуалния дискурс на/в съвременната фотография.Ю.М

Снимачът порнограф
Отново секс. Летен, този път в центъра на София... Въздишка.

След американските фотографи Деф Куунс ("Секс в марципанено небе"), Синди Шърмън ("Секс в ада на протезите"), Робърт Мейпълторп ("Секс като орнамент върху радиатора на автомобил от 30-те години"), Нан Голдин ("Секс като депресия на 5-то авеню") се появи и италианският фотограф Себастиано Павиа със "Секс в центъра на София" или със "Секс в българския национален археологически музей". Оригинално, няма що, и все пак възниква въпросът какво още остава?

Не много, макар изкуството и фотографията да са все още игра. А може би игричка?

Ако за момент се абстрахираме от рекламите, филмите и софийския Археологически музей, можем да констатираме, че най-откровеният наличен секс напоследък може да се види в някои известни галерии.

През лятото нюйоркската галерия "Паула Купър" изложи голямоформатни цветни снимки на Андрес Серано, на които бяха показани ексцентрични съвкупляващи се двойки, най-странната от които беше на жена с кон. Целият салон на "Дейч Проджектс" беше изпълнен със снимки на Бет Б., обработени по така, че да наподобяват гравюри или рисунки на вагини. Галерията "Стъкс" окичи стените си с образи на расови мъжаги във фотоизложба, озаглавена "Секс/Индустрия".

"Секс шоу: секс и еротика във фотографията на ХХ век" в нюйоркската галерия "Янси Ричардсън" припомни на онези, които се нуждаят от опресняване на спомените, че фотографията не е открила секса от вчера. Сред показаните 51 фотографии имаше снимки от 20-те и 30-те години, които, сравнени с натискащите се голи тинейджъри на фотографа Лари Кларк, звучаха твърде скромно, макар едва ли да са били такива в своето време.

Знаменитите кадри от публични домове в Париж на Брасай, правени през 30-те години, тогава не са могли да бъдат показвани дори и в "столицата на разврата", както я нарича българският поет. Преди три години пишещият тези редове има възможност да ги види изложени в консервативния баварски Мюнхен. През 1939 година Мануел Алварес Браво предлага за корица на каталога на международната изложба на сюрреалистите своя снимка, озаглавена "Спящата добра репутация". Цензурата обаче я отхвърля, защото на нея личало окосмяването на модела.

В "Секс шоу"-то можеха да се видят декоративни актови снимки от времето на Едуард Уестън и Джордж Плат Лайнс, женската кукла с четири сложени един върху друг крака на Ханс Белмър, известният портрет на еректирал мъжки полов орган, дело на Мейпълторп, и много други.

Фотографията е била твърде откровена по отношение на секса практически от своето създаване. След портрета вероятно най-доходното комерсиално фотографско занимание на миналия век е била порнографията. Но докато тогава тя е била укривана под тезгяха, днес нейните образци са по стените на галериите. И не само там...

Една от най-тъжните констатации на фона на всичко сътворено и показано досега е, че фотографията (а и изобразителното изкуство въобще) през последните години успяха да направят секса отегчителен. Само преди десетина години подобна констатация щеше да бъде невъзможна, но изглежда културата на образите притежава невероятни ресурси.

Сексът и воайорството имат редица приложения, които често не са лишени от разум. Това са например създаването на потомство, отдихът, приятната възбуда, схемата: какво-мога-да-направя-за-удоволствие-което-струва-по-евтино-от-билет-за-театър-или-опера и т.н. В наши дни обществото е дотолкова преситено с тези едва ли не насила натрапвани удоволствия, желания и извратености, изливащите се либерално от медиите и галериите, че то изглежда като изпаднало в някакво странно вцепенение.

Още откровени голотии? Прозявка. Нова съвкупляваща се хомосексуална двойка? Отегчение. Нудисти, чифтосване, камшици и продупчени части на тялото? По-добре е да се поразходи човек на пазара.

Така фотографията изигра един номер. Тя започна да се приближава все повече до внушението, че воайорството е нещо хубаво. Известно е, че порнографи, като фотографите на "Плейбой" и автори като Брасай, който използвал голямоформатна камера, се налага(ло) да работят в сътрудничество с моделите си. Небезизвестната фотографка Мери Алпърн днес снима от съседна сграда секс екшън в тоалетната на танцов клуб, а Жан Кристиян Букар със скрита камера прави кадрите си в публични домове.

Уединение? Интимност? Забрави ги! Кой днес ще хукне да те съди?

Фотографията има принос и за една друга голяма промяна - пълното изчезване на т.нар. шокова снимка. Днес все още е възможно да си дадеш сметка колко отблъскваща е дадена снимка, да почувстваш неудобство от друга, да се усетиш по-щастлив, когато напускаш някоя изложба, отколкото когато влизаш в нея, но да бъдеш шокиран от видяното се оказва почти невъзможно!

Вярно е, че през 1990 година американският сенатор Джеси Хелмс беше истински шокиран от снимките на Робърт Мейпълторп, показани в Цинцинати, и ги изпрати на съд, макар че американският художествен елит тогава хладнокръвно се мобилизира и успя да ги защити. Говори се, че в американския Юг фундаменталистките християнски проповедници не харесвали секса, защото той карал хората да танцуват, но казано съвсем сериозно, трябва да признаем, че днес наистина е останало твърде малко от деликатната материя, която би могла да възбуди интереса на зрителите или да ги стресне.

Желанието за предизвикване на шок обаче беше обладало силно художници и фотографи през нашия век. Уриниращи личности или автопортрети в позата на разпънатия Христос вече не могат да породят разтърсващо усещане, а съвременният буржоа днес никак не се притеснява от окосмяването или гениталиите.

Преди две години в Музея Гугенхайм бяха показани известните фотоколажи на Джоъл Питър Уиткин, на които се виждаха безръки, безкраки или хермафродитни голи тела, отрязана глава, която целува двете половини на разрязан труп, и т.н.

Миналата есен в Париж бяха експонирани фетишистките фотомонтажи от 60-те години на Пиер Молиниер и неговите автопортрети с женски гърди, дълги коси и грим, нещо, което вече може да се види толкова често, че обърканите полове се възприемат по-скоро като имитация, отколкото като реалност.

Когато "децата" в изкуството решат, че най-сигурният начин да получат добра оценка е да си свалят дрехите и да си покажат "достойнствата" пред своите съученици, те несъзнателно имитират по най-елементарен начин фотографите.

Всъщност антиките от типа "покажи и разкажи" в изложбените салони днес са толкова палави, че човек започва да се пита дали "възрастните" сами не си просят да попаднат в кабинета на училищния директор. Децата, когато са притеснени, опитват всичко, което смятат, че е лошо, за да може накрая, когато Мама ги спре, те вече да са научили правилата.

Вероятно фотографите, подобно на по-голямата част от света, сега се носят по течението без морален компас във фотографските си чанти и тайно мечтаят за някаква навигационна карта в морето на неограничената слободия.

Един от популярните трикове на групата "артистични палавници" е предизвикването, понякога и насилствено, на известна доза болка. В новата книга на Нобоюши Араки "Шикийо - сексуалното желание" могат да се видят фотографии на жени, обвързани и опаковани като коледни пуйки. В предговора, където авторът е посочен като един от водещите японски фотографи, се съобщава, че жените чакали на опашка, за да му позират завързани.

Оказва се, че дори и детските играчки изпитват нужда от насилие. Дейвид Левинтал е снимал гола женска кукла с извити зад гърба й ръце. Бети Б., след като се е наситила на снимките на женска анатомия, е подредила няколко скъпи малки куклички и меченца, омотани с жица, и ги е прикрепила към машинки за мелене на месо. Доуни Тед е снимал напълно облечена жена, провесена с въжета от кухненския таван с вързани ръце. Според него тъкмо така се чувствала понякога жената в кухнята. Може, но в изложбената зала подобна акробатика изглежда доста перверзна...

Особеност в нескончаемото артистично внимание към секса днес е, че много от фотографите го възприемат напълно погрешно. Оказва се, че истински модерното увлечение не е в секса, а в потреблението, след като обектите на сладострастие са се преместили от леглото в универсалния магазин.

Супермаркетите във всеки случай са по-големи от галериите. Многобройните купувачи в техните "пространства" все повече се посвещават на вълнения около "желанието", отколкото това се случва, да речем, в "топлес" баровете. В големия магазин привлекателността добива много по-голяма мощ - сърцата бият по-учестено, скуката е по-малка, действията - по-вероятни, изпълнението на желанието - все по-често. Всеки мъж там е потентен с факта, че в джоба си има някой и друг лев.

Докато артистичните фотографи вече направиха нужното да убият интереса към секса, рекламните фотографи, както винаги, проявиха по-голяма изобретателност в средствата, с които се въздейства върху акта на смяна на собствеността. Рекламната фотография отдавна е изградила добро лице на предметния фетишизъм, превръщайки флаконите за парфюми и портмонетата от скъпа кожа в магически култови предмети, осветени художествено, изолирани мистично и въобще представени като холивудски звезди.

Излиза, че рекламната и модна фотография се оказват най-безопасният вид секс - при тях стоката се появява с откровени обещания, винаги съществува надеждата фотографската аура да се включва в цената и ако всичко това се окаже лъжа, тя не е опасна за живота.

Е, все още ли се забавляваме?

Георги Папакочев
Радио Свободна Европа - Прага

Оригиналът на статията е публикуван в
http://www.kultura.bg/media/my_html/2001/papako.htm