Постинг
03.02.2010 08:00 -
Аналитично за РФИ, след "отлитането" му в небитието
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2010 08:58
Прочетен: 1071 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 03.02.2010 08:58
Скука, скука и, ако щете, още веднъж скука
(Предаванията в събота и неделя, водени от Тони Николов програмата на РФИ - rfi.bg) На материала, посветен на предаванията на Радио Франс Ентернасионал, спокойно може да му бъде сложено заглавие „Да умреш на петнайсет години”. Ето защо. РФИ започна своите предавания в България, като излъчва на ултра къси вълни от София, и на български език, на 16 октомври 1995 г., когато бъркотията, наречена неизвестно от кого „нежна революция”, а от други „преходът”, е в разгара си. Чалгата трайно заема място в музикалното съзнание и вкус на средния българин. Хората със животински прякори, както и тяхното насилственно разделяне със живота и „изпровождането” им на оня свят, в последна мода италиански кофчези от абаносово дърво, инкрустирани със златни ангелчета и скърбящи мадони, са основните герои на медиите, а музиката, която се лее от шофьорските кабини артикулира рефрена „само да те гепна, дънките ш`ти цепна”. И в една такава обстановка, хоп, Радио франс Ентернасионал – „на гол тумбак чифте пищови”.
Идва това радио с помпозното заявление: че ще „информира слушателите за всички важни международни икономически, културни и политически събития в тясна координация с редакциите на световната програма на РФИ. Напълно безпристрастно към политическата обстановка в страната, РФИ-България следи важните събития, свързани с българо-френските отношения и европейската интеграция. Всяка вечер от седмицата има различен облик по програмите на РФИ България, двучасовите вечерни предавания предлагат пълна картина за всички видове музика от днес и утре”. Да, и хвалбите, и очакванията, и надеждите, поне на културната част от публиката, са големи: „Най-сетне Робинзон е дошъл в царството на явашлъка. А да го видим сега какво ще направи”.
А приключва предаванията си това същото РФИ на 15 декември 2009 г. Приключи ги ако не полека, то тайно от българското общество. Официалната теза беше че „нямало слушатели”- какъв възхитителен евфемизъм само. На негово място в ефира се появява радио с богословско съдържание. Това защото откъм богословие, богоискателство и богостроителсто съвсем сме я закършили.
„По думите на Красимир Узунов (собственикът на „Фокус” - варненската фирма, купила честотите на РФИ), е поискала от радио „Фокус”-София да излъчва тяхната програма, а радиото да следи приоритетно религиозната тематика. Съгласихме се и подписахме договор, това е всичко, допълни Узунов” е кратката информация, поместена в Дневник.
Жалко за Тони Николов – сега той трябва да се влее или в редиците на стачкуващите, или да си търси друго радио като място на препитание.
И ако за средностатистическата българска електорална единица въпросите за това какво е търсил Желю Желев като държавен глава във Франция или как детския симфоничен оркестър на Тулуза изпълнява симфонията „Турангалила” на Оливие Месиен е последна грижа, то за традиционно огромното количество франкофони у нас, предаванията в събота и неделя, водени от Тони Николов (главен редактор на РФИ – България) се превърнаха в нещо като радиоикона.
Защо това стана така?
Защо на фона на всеобщата скука и незаинтересованост, в условията не вечното българско дребнотемие и опортюнизъм се появи нещо, за което феновете франкофони отделяха сили и време да споделят в своите блогове и въобще да изказват мнение. Това е така защото Тони успя да им покаже, че е човек, който е поставил цялото си същество, познания и професионални умения да бъде днес техният Виргилий в адът, наречен съвременно демократично българско общество. На него бе подвластно почти всичко – от разходка във висините на френските политически Емпиреи до изтънченото галско остроумие на „ars armandi”. Ето и част от народния глас, който скърби:
«радина
Разстроено 16 дек, 2009 Толкова съжалявам, че няма РФИ. Не разбирам кому беше нужно това. На кого пречеше РФИ, все пак културните хора в тази държава не пречат особено на останалите.
Слушах само него, защото беше различно и анти-чалга. Толкова културни гласове и ерудиция на водещите едва ли ще намеря скоро. Сега ще трябва да се прехвърля на ДВ и Класик.
Жалко.
Дре
Разстроено 16 дек, 2009 Поредната гавра с нещо качествено, нещо което не се вписва в поп-фолк мисленето! Профанизиращата се държава създава зомбита, които ще се самоизядат. РФИ беше нещо истинско, без простащина, досадни реклами и с нормални водещи. Много, много жалко...
розенбузен
Разстроено 16 дек, 2009Искрено съчувствам на екипа на rfi, но най вече на себе си!
Радиото беше един от малкото източници на адекватна информация и в продължение на години стана част от живота ми.
Бях шокирана, когато тази сутрин пуснах радиото, и това което чух на 103,6 моментално ми докара главоболие.
Много ми е интересно , каква е причината в продължение на толкова години да не се даде лиценз на rfi за други градове.»
(http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/15/830860_sem_zakri_rfi_na_chestotata_mu_shte_izluchva_radio/ )
Част от заслугата за тази всеобща ламентация по отишлото си радио принадлежи на главния редактор и всъщност слушателят като критик усеща, че предаванията, в т.ч. и на Тони са: «Истински, без простащина и досадни реклами». А това е добре забравеното старо радио. Всъщност причината е в това откъде се рекрутира новата българска буржоазия. Ако тя беше от ония, които за столетия са успели да изчистят биографии и капитали, те щяха да имат нужда от добро информиращо сериозно радио. Но те са спечелили богатства от кражби, бандитизъм и подарени наготово куфарчета с пари. Е, кажете ми, тогава как да искаме от тези парвенюта свястни неща.
Тони Николов с кожата и душата си на журналист и опита си на главен редактор чуства какво иска в събота и неделя напрегнатия културен българин – да релаксира – лежерно, артистично, ненатрапчиво... И Тони му осигурява всичко това – когато го иска, както го иска и колкото го иска. По своята полифоничност и синтетичност неговите предавания могат да бъдат сравнени с токатите и фугите на Й.С.Бах – еднакво балансирани по своята плътност, артистичност и информационна наситеност. Освен това, доставящи огромно естетическо удоволствие на просветения и знаещ езици слушател, за когото във века на всеобщата световна електронна мрежа слушнето на безброй чужди радиопредавания не е проблем. На фона на всеобщата скука , чалгизацияи мутризация на ефира, предаванията на Тони Николов и екипа му в РФИ ни «умиваха срама» и на клевнетата, че няма сериозно радио, «строшаваха зъба».
Затова и съществуваха толкова кратко, а от 15.12.09 са в небитието.
Без тях в ефира е тихо и спокойно – скука, скука и пак скука.
Емилия Димова
(Предаванията в събота и неделя, водени от Тони Николов програмата на РФИ - rfi.bg) На материала, посветен на предаванията на Радио Франс Ентернасионал, спокойно може да му бъде сложено заглавие „Да умреш на петнайсет години”. Ето защо. РФИ започна своите предавания в България, като излъчва на ултра къси вълни от София, и на български език, на 16 октомври 1995 г., когато бъркотията, наречена неизвестно от кого „нежна революция”, а от други „преходът”, е в разгара си. Чалгата трайно заема място в музикалното съзнание и вкус на средния българин. Хората със животински прякори, както и тяхното насилственно разделяне със живота и „изпровождането” им на оня свят, в последна мода италиански кофчези от абаносово дърво, инкрустирани със златни ангелчета и скърбящи мадони, са основните герои на медиите, а музиката, която се лее от шофьорските кабини артикулира рефрена „само да те гепна, дънките ш`ти цепна”. И в една такава обстановка, хоп, Радио франс Ентернасионал – „на гол тумбак чифте пищови”.
Идва това радио с помпозното заявление: че ще „информира слушателите за всички важни международни икономически, културни и политически събития в тясна координация с редакциите на световната програма на РФИ. Напълно безпристрастно към политическата обстановка в страната, РФИ-България следи важните събития, свързани с българо-френските отношения и европейската интеграция. Всяка вечер от седмицата има различен облик по програмите на РФИ България, двучасовите вечерни предавания предлагат пълна картина за всички видове музика от днес и утре”. Да, и хвалбите, и очакванията, и надеждите, поне на културната част от публиката, са големи: „Най-сетне Робинзон е дошъл в царството на явашлъка. А да го видим сега какво ще направи”.
А приключва предаванията си това същото РФИ на 15 декември 2009 г. Приключи ги ако не полека, то тайно от българското общество. Официалната теза беше че „нямало слушатели”- какъв възхитителен евфемизъм само. На негово място в ефира се появява радио с богословско съдържание. Това защото откъм богословие, богоискателство и богостроителсто съвсем сме я закършили.
„По думите на Красимир Узунов (собственикът на „Фокус” - варненската фирма, купила честотите на РФИ), е поискала от радио „Фокус”-София да излъчва тяхната програма, а радиото да следи приоритетно религиозната тематика. Съгласихме се и подписахме договор, това е всичко, допълни Узунов” е кратката информация, поместена в Дневник.
Жалко за Тони Николов – сега той трябва да се влее или в редиците на стачкуващите, или да си търси друго радио като място на препитание.
И ако за средностатистическата българска електорална единица въпросите за това какво е търсил Желю Желев като държавен глава във Франция или как детския симфоничен оркестър на Тулуза изпълнява симфонията „Турангалила” на Оливие Месиен е последна грижа, то за традиционно огромното количество франкофони у нас, предаванията в събота и неделя, водени от Тони Николов (главен редактор на РФИ – България) се превърнаха в нещо като радиоикона.
Защо това стана така?
Защо на фона на всеобщата скука и незаинтересованост, в условията не вечното българско дребнотемие и опортюнизъм се появи нещо, за което феновете франкофони отделяха сили и време да споделят в своите блогове и въобще да изказват мнение. Това е така защото Тони успя да им покаже, че е човек, който е поставил цялото си същество, познания и професионални умения да бъде днес техният Виргилий в адът, наречен съвременно демократично българско общество. На него бе подвластно почти всичко – от разходка във висините на френските политически Емпиреи до изтънченото галско остроумие на „ars armandi”. Ето и част от народния глас, който скърби:
«радина
Разстроено 16 дек, 2009 Толкова съжалявам, че няма РФИ. Не разбирам кому беше нужно това. На кого пречеше РФИ, все пак културните хора в тази държава не пречат особено на останалите.
Слушах само него, защото беше различно и анти-чалга. Толкова културни гласове и ерудиция на водещите едва ли ще намеря скоро. Сега ще трябва да се прехвърля на ДВ и Класик.
Жалко.
Дре
Разстроено 16 дек, 2009 Поредната гавра с нещо качествено, нещо което не се вписва в поп-фолк мисленето! Профанизиращата се държава създава зомбита, които ще се самоизядат. РФИ беше нещо истинско, без простащина, досадни реклами и с нормални водещи. Много, много жалко...
розенбузен
Разстроено 16 дек, 2009Искрено съчувствам на екипа на rfi, но най вече на себе си!
Радиото беше един от малкото източници на адекватна информация и в продължение на години стана част от живота ми.
Бях шокирана, когато тази сутрин пуснах радиото, и това което чух на 103,6 моментално ми докара главоболие.
Много ми е интересно , каква е причината в продължение на толкова години да не се даде лиценз на rfi за други градове.»
(http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/12/15/830860_sem_zakri_rfi_na_chestotata_mu_shte_izluchva_radio/ )
Част от заслугата за тази всеобща ламентация по отишлото си радио принадлежи на главния редактор и всъщност слушателят като критик усеща, че предаванията, в т.ч. и на Тони са: «Истински, без простащина и досадни реклами». А това е добре забравеното старо радио. Всъщност причината е в това откъде се рекрутира новата българска буржоазия. Ако тя беше от ония, които за столетия са успели да изчистят биографии и капитали, те щяха да имат нужда от добро информиращо сериозно радио. Но те са спечелили богатства от кражби, бандитизъм и подарени наготово куфарчета с пари. Е, кажете ми, тогава как да искаме от тези парвенюта свястни неща.
Тони Николов с кожата и душата си на журналист и опита си на главен редактор чуства какво иска в събота и неделя напрегнатия културен българин – да релаксира – лежерно, артистично, ненатрапчиво... И Тони му осигурява всичко това – когато го иска, както го иска и колкото го иска. По своята полифоничност и синтетичност неговите предавания могат да бъдат сравнени с токатите и фугите на Й.С.Бах – еднакво балансирани по своята плътност, артистичност и информационна наситеност. Освен това, доставящи огромно естетическо удоволствие на просветения и знаещ езици слушател, за когото във века на всеобщата световна електронна мрежа слушнето на безброй чужди радиопредавания не е проблем. На фона на всеобщата скука , чалгизацияи мутризация на ефира, предаванията на Тони Николов и екипа му в РФИ ни «умиваха срама» и на клевнетата, че няма сериозно радио, «строшаваха зъба».
Затова и съществуваха толкова кратко, а от 15.12.09 са в небитието.
Без тях в ефира е тихо и спокойно – скука, скука и пак скука.
Емилия Димова
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
