Текстът принадлежи на перото на студентката от ФЖМК Емилия Димова и показва острата рефлексия, която младите хора имат към информацията,  с която ги залива светът.  (Ю.М.)

---

Отвличането на нимфата (Новинарските емисии на ТВ "Европа")              Новини на всеки половин час – така с едно изречение можем да определим схемата на работа на предаване на новини на ТВ „Европа”. Какво налага да има такава формула? Най-вече необходимостта от това човек да бъде информиран. А днес да си информиран е ако не всичко, то почти всичко. Това се налага от динамичнито развитие на света около нас. 
      Ще илюстрирам това с един кратък пример . Ако по времето на основаването на Британската империя на чиновниците в метрополията им е било необходимо седмица за да получат информация от Бомбай в Лондон, то в момента когато Британската империя рухва за това са необходими часове. 
      В днешната компютърна ера връзката е непрекъсната и трае секунди. Това е същността на последната нарачана или техногенна или информационна революция. Последното ми се струва по-правилно. И правилната тактика, която е избрала ТВ Европа да отговори на тия революционнно информационни преобразувания, като се съобразява все пак с реалиите не бългалското общество, е да предава новини на всеки половин час. Може да кажем, че тук имаме формула „присвоена” от радиото.             Първото нещо, което прави впечатление и то не само за ТВ "Европа" е, че печатът минава без телевизия, ако разбира се не вземем под внимание, че всички печатат телевизионните програми. Печели оня вестник, който не само отпечата програмата на телевизиите, но и на всички кабеларки и оформи тази програма като брошурка. Печатът най-много да се ограничи със някоя програмно разгромяваща статия на бивш доносник (условно да го наречем "агент Димитър") на социалистическата репресивна машина, който в половината от статията ще се хвали колко е велик, а в другата половина ще бълва огън и жупел срещу ония -  журналисти или не, които си е нарочил за противници.              Второто, което печатът прави за телевизиите, е да отпечатва размишленията на стопанката на котарака Хохо за телевизията.             Обратното – изглежда, че телевизия "Европа" не може да диша, ако не направи преглед, както високопарно се заявява отвсякъде, на „столичния печат”.             Защо се прави това?             Тук анализаторът може да посочи най-малко две причини.            Първата е, че събитията стават главно в столицата, а не в провинцията. Представете си само какъв ужас би било да се прави преглед на провинциалния печат. Примадоните на телевизията да коментират статиите на „Кошаревска правда” или „Монтански зов”. Още повече, че не всички провинциални вестници се печатат в столицата. Дори националната библиотека ги получава с 2-3 дни закъснение.             Другата причина е, че телевизията повтаря, но от чуждо име това, което вече е показала в репортажите си предишната вечер и ако нещо не е влязло – а това могат да бъдат главно културни събития (изложби, концерти), да го покаже на другия ден.             Третата причина е, че това е възможно най-лесният начин да започне предаването. Купчината вестници е пред тях, материалите са написани и редактирани, евентуално може да бъде „притоплен” някой и друг стар видеосюжет, който да служи за илюстрация към многократно придъвквано събитие от предишния ден.            Другото нещо, зо което са помислили в ТВ "Европа", макар, че това разбира се не е техен патент, е допълващото новините коментарно предаване „Под лупа” с водещи Димитрина Пандурова и Петър Андонов, всяка вечер от 16:55 до 19 часа.              Неговият диапазон е, според анонса на самата телевизия: „Личностите от новините, коментари и анализи за България и света. Европейското ни бъдеще, тревогите и надеждите”.             И тук собствено нищо ново Личностите, които правят новините, или пък, които са „набедени”, че ги правят са няколко и те обикалят от телевизия на телевизия, говорят почти едно и също, жестикулират по един и същи начин и само гримът им е по-добре или по-лошо поставен, в зависимост от уменията и възможностите на всяка телевизия. Така, че тук ТВ "Европа" не блести с нищо оригинално. Разбира се, че водещите в тази обстановка се стремят да изстискат колкото се може повече политическа информация от госта, да направят разговора ако не драматично-напрегнат, то поне интересен. Понякога това им се отдава. Заслуга обаче за това имат и зрителите. Те са тези, които живо се интересуват от събитията. Те са твърдото ядро от ценители” на новините и имат време на всеки половин час да видят какво ново се е случило под слънцето.             Третата тематика е „европейското ни бъдеще”. Тук нещата се поднасят в телевизионен вариант на Бате-Байковия рефрен „Ако на тях им ги спират, на мене ми ги пускат”. Става дума за средставата, които България получава по различни Европейски фондове и програми.             За мен, като човек, който има задачата да анализира новинарските емисии на ТВ Европа е важен на първо място стилът на поднасяне. В това отношение прави впечатление сравнително спокойния делови и понякога прагматичен тон в поднасянето на новините. Дизайнерите на студиото – както реално така и електронно са се постарали да създадат атмосфера, допринасяща за намаляване на дистанцията водещ-зрител и за увеличаването да доверието към самата телевизия като институция.            Втората съставка е дискурсът. Той е търсен в средните лексикални нива на езика и е добре премерен, така, че зрителят да разбира нещата, но не и поради елементарността им да ги пропуска и да не им обръща внимание. Разбира се и тук не минава без баналности и шаблони, но те са по-скоро езиковата опора на живия говор и котнакт и имат задачата да премахнат сухостта и официалността на общуването. Този баланс в ТВ Европа е добре намерен и се поддържа от зрителите.            За сериозността на дискурса допринася и концентрирането на събития в областта на икономиката. Този дискурс е по начало труден – било поради това, че огромна част от населението е съвсем „боса” по икономически въпроси, било поради това, банковата дейност и кредитното дело съвсем не са телевизионно зрелищни въпроси и тук телевизията освен „говорещи гглави” трудно намира да покаже нещо интересно. ТВ Европа не прави изключение от това правило.             Третият пункт на анализа е актуалността на новините. Тук може да се каже, че международния обмен, превода и редактиранито са добре поставени. Понякога се чувства, че новинарският блок не е добре концентриран върху водещите събития у нас, но това отново е обща слабост и може да бъде оправдано с това, че не всеки ден има новина, която по своята мащабност, характер и отзвук сред обществото да снане „гвоздей” на програмата.             Разбира се да наречеш телевизията Европа все още не означава, че тя наистина е европейска.          Тук собствениците на телевизията вървят по стъпките на Зевс., който в образа на бик, подмамва нимфата Европа да се качи на гърба му и я отвлича. Става ли обаче от това той по-европейски. Въпросът е: когато гледаме ТВ наречена „Европа” ставами ли повече европейци, или това е само част от маньовъра, с който да бъдем още по-здраво закотвени на дъното на Балканския полуостров.             Ех, жалко, няма го наблизо Петко Бочаров да ни отговори! Емилия Димова

най измамната телевизия,в играта открий сбора на всички цифри от картинката ,водещата нагло лъже в ефир и дразни хората номерата на боби цанков отново в ефир,каква наглост и подигравка с хората срам и позор,измамници мръсни