Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
31.01.2010 18:55 - Критичния дискурс на Емилия Димова
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1512 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 01.02.2010 09:31


Това е текст на бъдеща звезда. Студентката в журналистическия факултет Емилия Димова анализира свой колега от телевизията. На мен ми харесва и затова го поместих в своя блог.
Това четиво не е за догматици! Ю.М.

„Какво е славата, другари? Славата е ярката кръпка върху вехтата дреха на певеца”.                                А.С.Пушкин Когато псевдозвездите изгряват истинските луни залязват (Репортажите и филмите на Светослав Иванов по Би ТИ ВИ)         Когато човек иска да е звезда (у нас - най-вече телевизионна) няма да го спре нито акъла, нито образованието му. Не знам какво точно са правили орисниците около люлката на Светослав Иванов, но съм сигурна, че една от тях му е предрекла да поеме по трънливия и съмнителен път на телевизионната  слава. На Светослав не му стига да е репортер в БиТиВи - „БиТиВитата са нам тесни, хайде на блоговете”, казва си Светослав, и без капка съмнение си прави блог http://sveivanov.blog.bg/.       А това е раят за психоаналитици и анализатори. Тук те са в кухнята на журналиста, тук виждат бельото му с хастара наопъки. И ако с филмите му по някой път обикновенният човек може да не е много наясно, заради усложнената метафорика, заради ирегулярността на авторовата авоинтерпретанта или пък заради не докрай изяснените връзки в континуалността на филмовия, респективно репортажен хронотоп, то написаното от автора е възможно най-точният базис, върху който да се построят анализите на неговото творчество. Особено нараства цената им в случай, че тези текстове той ни ги е поднесъл сам на тепсия, а не са плод на колегиално „изстискано” журналистическо интервю.       Затова и анализа на най-важното – авторската стилистика - във филмите и репортажите му ще направя „през призмата” на неговата блогова текстуалност       В предговора към блога младото светило на българската ТВ журналистика кротко обяснява: „Здравейте, аз съм Светослав и съм журналист в телевизия bTV. Тук ще ви разказвам за най-интересните хора, с които се срещам и за местата, които посещавам. Написаното тук е мое лично мнение и по никакъв начин не ангажира телевизията, в която работя. Надявам се да ви бъде интересно”. Обръщаме внимание на две неща – разказва за интересните хора, които среща и места, които посещава за сметка на работодателя, но видите ли – по никакъв начин не го ангажира. С една дума – стреми се да е хомолог на анатомичен орган, за който се знае, че „хем участва в играта, хем е вън от нея”. Такъв е и в репортажите си – задълбочен, но с „хладна отстраненост”. Той е наблюдател и тълкувател, но в никакъв случай участник. И причините за това са не само нашенските доморасли журналистически стандарти от типа на Георги-Лозановия „Морален кодекс на журналиста”. Причината е в неговата ученост. В своите текстове Светослав се позовава на Хънтнгтън! Да, да, точно на оня „Чичо Сам(юел), който студентите от ФЖМК минават поне по един път по всеки предмет по време на следването си .  „Хънтингтън, Пеевски и двойната промяна”  - заглавието, което опраща. Хънтингтън и Пеевски – „Нерде Ямбол, нерде Стамбул?”, казват в такъв случай част от нашите южни съседи. Да, но подобна контаминация е в основата на изобразителните тропи, които ползва Светослав Иванов в своите материали. До голяма степен това са еклиптични перифрази: „Или ако парафразираме думите на Левски: „Времето е в София и София е във времето”. Или ако парафрезираме [правописът е такъв, както е в блога – Е.Д.] Хърбърт Уелс...”.   Прави го защото се ползва от възможността да се опре на доказани авторитети – това е втората обща особеност на „публицистичната му стилистика”. Ако бях литературен критик без съмнение щях да заменя думата стилистика с думата „поетика”. Оттук произтича и третата негова стилистична особеност.       Във филмите му има своеобразно, понякога примесено с лек хумор, понякога с едва забележима ирония, преклонение пред факта, предмета или човека, като сигнификантното ударение във видео- и звуковия ред винаги акцентира разликите между гледища на персонажите, показани в неговите материали. Това се дължи на стремежа му да ги направи на всяка цена различни от тези на своите колеги – от една страна, и все пак, да не надхвърлят „в пъти” интелектуалното ниво на подобни материали, приети в „тази” телевизия, от друга страна.       Особеността се състои в много яркото и ясно артикулиране на сакраменталните съвременни
-         интерогативи: „Е как тогава, да вярвам, че Пеевски не е управлявал държавата?”, „Къде живее Пирински? И в коя година мисли, че се намира”  или пък

-         императиви – „Днес, колкото и да ми е тъжно да го кажа – младите няма да успеят!”.

-         Личностно-човешкият елемент на всяка цена:
„- Гледал ли си „Шифърът на Леонардо” – пита ме друг младеж на име Али. – Велик филм! - Книгата е по-интересна. – казвам аз. - Тук не мога да я намеря. Забранена е такава литература. – отговаря момчето. – Но ще те разбия на FIFA 2008!”.       Светослав Иванов знае, че в телевизионния филм, това е като солта в манджата – тоест употребява го с мярка. Екзотичните дестинаци и типажи са си екзотика, ама само с едната гола екзотика до никъде няма да стигнеш. И това също се усеща в предаванията му. Чувството за аудитория. Само че него няма как да го имаш ако не си с добър екип и сред хората. Според мен успехът му се дължи на това странно негово свойство, което специалистите означават като мимикрия – тоест, способността му да се смеси неотличимо с онази прослойка, тълпа или пък отделен персонаж, който го интересува и, който в дадения материал е обект на неговата авторска интерпретация. Този обект е вид стока, която не се укрива, а тържествено се афишира, смело се излага на показ. Е, хубавото, поне за сега е, че до вторична виктимизация на „жертвата”, а как иначе можем да определим обекта, към когото е насочено дулото на обектива на телевизионната камера, не се стига. Това е разликата, която демонстрира интелигентният човек (пред останалите), попаднал в телевизионните редици.     От друга страна, понеже всичко се познава в сравнение, ако го сравним с Гарелов може да кажем, че Иван-Гареловият персонализъм и естетически елитаризъм му липсват и кой-знае дали някога ще ги достигне. Съпоставката е полезна и с това, че показва в какъв социален контекст се вписват филмите и репортажите на Св.Иванов.       Когато една ценностна система се срива, а другата е в безкрайно продължителен процес на изграждане, старата луна се скрива зад облаците, предизвикани от социалните бури, а когато вятъра на промяната прогони облаците, виждаш, че на телевизионните небосклони са изгрели псевдозвезди. Тога като зрител въздъхваш и си казваш, че слава Богу – Светльо не е най-лошият вариант.
Емилия Димова.


Тагове:   водещ,   телевизия,


Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3145622
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806