Прочетен: 2861 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.12.2009 19:36
„ХРОНОТОПИ – ЧЕРНО, БЯЛО”
изложба на Станислав Памукчиев
откриване 1 декември /вторник/ 2009 г. , 16 - 18 часа вернисаж
1 - 31 декември
ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА „РАЙКО АЛЕКСИЕВ”, УЛ. „РАКОВСКИ” 125
Изложбата “Хронотопи” е развитие, ново осмисляне и радикализиране на артистична платформа, която защитава пластическото изговаряне като идиоматичен израз на психични и духовни съдържания.
Пространствените композиции “Завесите”, “Делници”, “Четири сестри”, “Сватбите”, “Нощите”, “Дневник” и видеофилма “Виждам една поляна...”, взаимодействат, допълват се, изграждат единна, смислова и емоционална среда.
Изложбата провокира раздвижване на емоционална и духовна памет, репреживяване, интроспектива, вглеждане в спомена, в разказа на рода за делниците и празниците, сватбите и смъртите, страстите, надеждите и илюзиите.
“Хронотопи” са местата на преживяното със следи, отпечатъци на устойчиви, обсесни конструкции, инстинкти и импулси, моделиращи живота. Раздвижени са мистично значимите фигури на мъжкото и женското начало, на архетипите, енергиите на ероса, страхът от смъртта, копнежът и поривът към свещеното.
Художественият образ е потърсен със символизация на форми с различими функции от бита - завеси, легла, паравани, куки, канчета, було, вързопи - вещите, които носят белезите на преживяното, очертанията на живота, видян като банално – профанен или ритуално – сакрален.
Пластическото изразяване на тези съдържания разчита на скритата енергия и семантична сила на материали като: въглени, пепел, сажди, восък, парафин, тензух, вата, воал.
Заявената артистична стратегия се съпротивлява на лесно достъпната и консумативна нагласа за култура, и утвърждава разбирането за изкуството като себепознаване и себеразкриване.
Ноември 2009г. СтаниславПамукчиев
Станислав Памукчиев е роден през 1953 в София.
Завършил е Националната художествена академия специалност „Живопис” при проф. Димо Заимов 1979 г. Има повече от 25 самостоятелни изложби. Участвал е в многобройни групови, международни, национални и представителни изложби на съвременно българско изкуство.
Носител е на поредица престижни награди: 2004 г. – Национална награда за живопис „Захари Зограф”; 2002 г. - „Златно перо” годишна награда на галерия „Макта” и радио „FM - classic”; 2000 г. – годишна награда на галерия „Буларт”, Варна; 1999 г. – годишна награда на галерия „Ирида”, София; 1998 – Годишна награда на галерия „Ирида” /съвместно с Ангел Станев/; 1996 г. – Голямата награда на Международното триенале на живописта, София; 1988 г. – Първа награда на Министерство на културата за ОХИ „Пирин” и др.
В момента е професор по живопис в Националната художествена академия.