Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
18.11.2009 07:48 - Ретроспективна изложба на Марко Монев
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 4332 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 22.11.2009 13:08


image

Марко Монев, "Автопортрет" (фрагмент), маслени бои, платно. Фотография Ю.Митев.

Ретроспективна изложба на Марко Монев (1939 - 2004)



ул. „Шипка” 6, етаж 1
20.ХІ. – 10.ХІІ.
откриване 20 ноември /петък/ от 18 ч.


image
Марко Монев, "Плажът от Созопол", м.б., пл., 1971 г.Фотография Ю.Митев.
image
Марко Монев, "Плажът от Созопол" (фрагмент), м.б., пл., 1971 г. Фотография: Ю.Митев.
image
Марко Монев, "Плажът от Созопол",  (детайл - подписът на художника и автодатировка на платното), м.б., пл. 1971 г. Фотография: Ю.Митев.



Ретроспективна изложба по повод на 70 години от рождението на художника

image
Марко Монев, "Балчишките скали", м.б., пл. Фотография: Ю.Митев.
image
Марко Монев, "Балчишките скали"(фрагмент), м.б., пл. Фотография: Ю.Митев.



      Преди пет години Марко Монев – без време - си отиде от тази земя. Сега той се завръща с една представителна изложба, в която са събрани голяма част от неговите творби. И става ясно – той е жив в тях, чрез тях, жив за българското изкуство и за всички, които го ценят и обичат. И още нещо. Пред картините на Марко Монев усещаш, че в коментара си не можеш, нямаш право да бъдеш ефектно красноречив и многословен. Че за да чуеш гласа на художника трябва да си смирен и съсредоточен. Че за творчеството му трябва да се опиташ да говориш така, както той го правеше – просто, естествено и от сърце. 
image


image


image


image


      За  четири десетилетия в българското  изкуство Марко Монев се утвърди  като майстор на живописния пейзаж – със своя чувствителност и свой възглед. Първите му работи датират от 60-те години, когато след идеологическите деформации на предишния период автономията на пейзажния жанр беше реабилитирана. Тогава обновителните процеси привлякоха към пейзажа много млади художници. Те виждаха в него територия, свободна от сюжетност и в духа на модерната традиция търсеха там отглас на своите артистични вълнения. Но Марко Монев остана в пейзажа и след това, когато за повечето художници той вече не представляваше интерес и се превърна в периферна зона. Марко Монев не измени на пейзажа, защото за него той в най-чист вид олицетворяваше връзката на художника със света, който го обкръжава. 


image


image


image



      Затова, може би, в пейзажите на Марко Монев винаги чувстваме някаква особена съзерцателност и тиха философичност. Наглед неговите пейзажи са съвсем обикновени, но в тях неизменно присъства далечен втори план. Пространството, особено в зрелия му период, поразява с едно почти сюрреалистично внушение. В панорамата на българския пейзаж от втората половина на 20. век Марко Монев има своето заслужено място – с тази неповторима емоционална мекота и стаена мисловност.


image
Маститата българска изкуствоведка, арткритикеса и ексдиректор на НХГ Ружа Маринска (пред микрофона) чете своето слово по време на откриване на изложбата. До нея е Василка Монева - съпругата на художника и Димитър Грозданов - куратор на изложбата. Фотография Ю. Митев



      Три водещи теми се открояват в пейзажната живопис на художника: водата – Дунава и морето, градът - Русе със старинната си архитектура, Париж, Петербург, и селските мотиви и природни терени.
Тук се налага да излезем от личното пространство на Марко Монев и да се опитаме  да скицираме груповия портрет на русенци. Защото през 70-те години вече устойчиво се заговори за русенската група на художниците и дори за русенска школа
      На  фона на общата картина на българската  живопис от онези години русенци се отделяха с пристрастие към камерните жанрове и най-вече към пейзажа. В пейзажа те избягваха външното и показно атрактивното, агресията на цвета и радикалните перспективи. Техните работи подкупваха с интимност, с благородно приглушени гами и съзерцателни състояния. И макар всеки да имаше свой профил, откривахме толкова съзвучия в картините на Веселин Парушев и Стефан Кацаров, Цвятко Цветков и Никифор Цонев, у Василка Монева и Ради Неделчев. Без да забравяме по-възрастните Димитър Хинков, Кирил Станчев, Петър Попов.
      В тази компания Марко Монев бързо  намира своето място. Макар и не русенец по рождение.
      Марко Монев не беше щедър на думи и не сме говорили много за Париж. Но парижките му пейзажи ме карат да си спомня за великия Шагал, който не веднъж се е признавал в любов към този град заради неговата особена „светлина – свобода”.
      Друг  камерен жанр, в който художникът се изявява, е интериорът. Привлечени от интериора, в който виждат завещание от европейските модернисти, мнозина русенци, а и не само те, в онези години рисуват ателиета, прозорци, артистични натюрморти. През 70-те години и Марко Монев има такъв цикъл, изпълнен в наситена тъмночервена гама, с необичайна за него пастьозност. Налице е една търсена подчертана условност за постигане на сгъстена емоционална атмосфера. Особено внимание заслужава неговият „Антракт” – една композиция от пултове и пюпитри, в която продължава да звучи музиката. Нестандартно решение е и „Крипта”, в която художникът се е опитал да изрази особената духовна среда на току-що открития в София иконен музей.
Художникът не възприемаше себе си като портретист, въпреки че отделни работи показват занимания и в този жанр, той прави серия портрети на свои близки – единични и групови, през годините. Защото той остана в пейзажа – истинското убежище за неговия личен свят. И защото в изкуството беше избрал най-трудния път – пътя към себе си.   
Ружа Маринска



Марко Монев живее години наред в Рус.е
Негово непрестанно вдъхновение е реката, брегът на Дунав, градския пейзаж.
От 1964 г. участва във всички изложби на Съюза на българските художници както и в репрезентативни изложби в чужбина.
събития:
1975 – София, изложба ул. „Шипка” 6.
1977 – специализация в Париж;
1977 – изложба в Българския културен институт в Берлин;
1977 – Пловдив, изложба в галерия „България”;
1989 – Русе, изложбена зала на СБХ;
1990 – София, галерия „Арт 36”;
1992 – София, галерия „Кристина”;
1997 – Русе, галерия „Аруид”;
1999 – Русе, галерия „VIP”.

 



Тагове:   изложба,   Марко,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3415418
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808