Този постинг минава под мотото "Архивите са живи". Понякога се улавям, че това което правя може да се схваща и като тенденциозна реклама. Затова реших да изчакам. Публикувам тези кадри сега, като смятам, че  рекламното в тях вече е изветряло, а полезното е останало.
Входът на галерия "Академия", в която се проведе изложбата.
  Живопис, скулптура, графика - изящните изкуства бяха добре представени. Това е част от интериора на изложбата. Графиката се снима трудно в изложбени условия поради това, че като правило се излага под стъкло, за разлика от живописта. Осветена е неподходящо и  това добавя "паразитни образи".
 



   




Поради това, че при такива изложби произведенията ся рязко нееднородни (може да се каже хетерогенни), най-трудна е т.н. "нормализация" на изложбата като цяло. Това означава да има равнопоставеност на всички пройзведения пред окото на зрителя. Затова се налага както групиране - тематично или форматно, - така и използването на цветен фон, който да приглуши резките тонове и да повдигне  останалите.














 








От този експонат личи, че учениците ги бива и в създаването на пост модернистична скулптура.

Идеята да покажете творбите на учениците е чудесна.
Малко са хората, които вярват че учениците ги бива, а те са много креативни и търсят възможност за изява. Тази възможност трябва да им се предостави, а не да им се отнема.
Стартирах конкурс за статистически постер в България по проект на колеги от Международния статистически институт и срещнах толкова съпротива, проблеми и недоверие от страна на възрастните, че за миг си помислих, че няма да има какво да изпратя като отличено с национален приз на международния кръг.
Но като гледам направеното от вашите ученици се убежедавам, че не съм сгрешила и ентусиазмът на децата не ме е подвел. Те наистина имат какво да кажат и могат да оставят нещо за нас и за архивите.