Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
03.11.2009 12:11 - Изложбата на Георги Савов - Гофи
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 1454 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 11.03.2013 22:25


Овладяване на хаонията       В Началото беше словото (Бит.1:1) и ако за Първотвореца словото е достатъчно, то за художника са необходими четка, бои, хартия и много размисъл над онова, което става около него, а също и в душата му. За зрителя наистина е интересно да види как „тренираният” ум и „възпитаното” око на твореца възприемат и отразяват онова, което става в дълбочините на душата.         Тези именно скрити процеси – материализирани в рисунки, ни показва в своята изложба „Memorio” (ситуирана в галерия „Килера”) Георги Савов – Гофи.         Първото нещо, прозиращо в неговите рисунки, е човешкият страх. Този страх – осъзнат или не – е представен с дискурса на черния цвят и линията на четката – хаотична, плътна и решителна. Художникът успява да „проектира” върху хартията душата на днешния hommo sapiens, стигнал дъното на регреса, резигнацията и отчаянието.         Неговите рисунки, хипнотизиращи окото, са едновременно и фиксиране на мрачните страни на днешното ни битие, и опит за спасение с помощта на осмисляне и преобразуване на страданието. Представените рисунки, оснасловени с латинския термин за „спомен”, където през гъста черна решетка прозират мощните тласъци на светлорозово и зелено, се превръщат в комуникативен терен, който персонализира човешкото в експресивни трагично-героични амплитуди.         Рисунките на Гофи дават образно познание за това, как творецът деблокира волята и така решава проблема за избора. При него той е в дискурса на червеното, просветващо тук-там като маяк на спасението.         „Текстуалността” в представените изображения се гради не само от енергичния замах на „пишещият инструмент” (в случая – четката), но и от катастрофичния нюанс на инструменталната черна следа, надеждата на жълтото и зеленото, както и в баланса на топли и студени петна. Особено покъртителни в това отношение са рисунките, озаглавени “MemorioI” и  “MemorioIII” с тяхната апокалиптична непоколебимост, показваща кризиса и точката на преминаване в екзистенциалната отвъдност на авторовия художествен свят.         Озаглавяването на цикъла - “Memorio” – ни отнася в света на спомнянето и себеизследването; на повишената рефлексия и себеосмислянето и тук авторът, независимо от Дебеляновото «толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомням», не само си спомня и овладява миналото, но и го подлага на екстериоризация за да ни покаже, че физическата осезаемост на авторовия микрокосмос като индивид е винаги в сблъсък с макрокосмоса на социума. От този сблъсък се ражда истината, която художникът Георги Савов предлага на зрителя.       Преодоляването на страха, болката, самотата, «социалната чернилка», интерпретирано през мотивите за паметта, опитваща се да овладее хаонията – родителката на предбитийния хаос -  в тази изложба е личното постижение на художника. Постига го е благодарение на това, че заличава границата между вътрешно и външно, между реално и имагинерно – в рисунките те са слети в едно непоколебимо цяло. В художествения живот изложбата ще остане паметна с това, че Георги Савов-Гофи показва процеса, извеждащ човека до пълноценно овладяване на хаонията и предпазванетому от саморазрушаване.    
Ю. Митев



Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3415298
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808