Димитър Лалев - юбилейна изложба
/1953 – 2007 /

 

откриване 14 септември  /понеделник/  2009 г. от 18 часа
продължителност 14.ІХ. – 6.Х.2009

ИЗЛОЖБЕНА ГАЛЕРИЯ “ШИПКА” 6, ІV ЕТАЖ

„Един от най-енигматичните и самобитни художници в българското изобразително изкуство.
Един неразгадаем лабиринт от страсти, иконографска сдържаност, живописни прозрения, естетизирана аналитичност и библейска мъдрост.”


Димитър Лалев напусна този свят ненавременно и премина в други категории, но остави богатство в стойностите на изкуството си, които винаги ще ни карат да го преоткриваме.
Стилът му е специфичен със собствена образност –Условността и схематизмът са съчетани с езическа, цветна експресия, с пастелни гами в библейските сюжети. Във всички негови произведения интересът му варира от сакралната езическа тематика до мотивите с християнски тайнства.


Предстоящата изложба ще представи творби предимно от частни колекции и  от художествените галерии в страната. Ще бъдат показани платна от различни творчески периоди: негови ранни произведения, портрети от 1985 г., от първата му самостоятелна изложба, както и късни творби, свързани с детството му, с библейските сюжети и т.н. 

данни за автора:

Димитър Лалев е роден 1953 г. в Карлово. През 1981 г. завършва стенопис в Националната художествена академия при проф. Мито Гановски, Тома Върбанов и Димо Заимов. Работи в областта на живописта, стенописа и илюстрацията. От 1987 г . е член на СБХ и участва в организираните изложби.
Награди: Първа награда за живопис на СБХ  в ОХИ Плевен 1983.
Втора награда за живопис на ОХИ СБХ София – 1985 г.
2005 г. носител на приза „Сребърно Възраждане” на галерия „Възраждане”, Пловдив.

Самостоятелни изложби:
1985 г. „Ателие на младия художник”, ул. „Раковски” 108;
1987 г. изложба на ул. „Раковски” 125;
1987 г. изложби в ДХГ – Карлово и Сопот; 1988 в ДХГ – Пазарджик; 1989 в Пловдив и Карлово;
1990 г. в ХГ Добрич и в София на ул. „Шипка” 6;
1991 и 1992 изложба в галерия „Ивана” в Париж;
1993 г. в галерия „Sweet Waters”, Лондон;
1994 г. в галерия „Стил”, Добрич и в „Крида Арт”, София;
1995 г. галерия „Аросита”, София и галерия „Възраждане”, Пловдив;
1996 г. в галерия „Кавалет”, Варна, в Анаполис в Сащ, в галерия „Артос”, София, галерия „Макта”, София;
1997 г. галерия „Възраждане”, Пловдив и изложба „Реквием” в зала „Райко Алексиев”;
1998 г. галерия „Кавалет” Варна; галерия „Възраждане”, Пловдив; галерия „Аросита”, София;
1999 г. галерия „Възраждане”, Пловдив;
2000 г. галерия „Мелон”, София; галерия „Солерс”, София и галерия „Възраждане”, Пловдив;
2002 г. галерия „Циклоп”, София; галерия „Селин”, Париж;
2003 г. изложба „Фрагменти” зала „Райко Алексиев” и галерия „Икар”, София;
2004 г. галерия „Възраждане”;
2005 г. галерия  „Възраждане”;
2006 г. галерия „Сердика”, Варшава.

Димътър Лалев прави илюстрации на книги /„Божа майка” на Дора Габе; „Ромски приказки”; „Турски приказки”, „Книжка - сбъдница” от Иван Цанев / и изписва няколко църкви в кв. Требич, гр. Сопот, с Бегунци и др .

Отраснахме заедно. Там, край реката, която менеше цветовете си също като в една приказка...И смъртта дебнеше постоянно, но ти си правеше майтап даже и с нея...Липсваш ми, ужасно много ми липсваш, приятелю... Липсва ми гласът ти, приведената ти фигура, усмивката ти, ръцете ти, огромните ти очи, в които се укротявах и стоплях и твоя непресъхващ хумор, от който ме болеше корем от смях...Как искам пак да те замъкна към нашето място над града и да видя пак това изражение на лицето ти - изумление и преклонение, и ...желанието ти да ме набиеш... И безкрайното бродене в студените нощи из пустите улици, и спирките по неизвестни капанчета и кафенета и моето бясно каране, което само ти умееше да изтърпиш, защото не разбираше от шофиране и не ти пукаше, и посещенията при приятелите ни... Колко години, 30, 40 или безкрай, защото ти си винаги с мен, Митко ... И сега аз не си взимам сбогом с теб, аз пак се заливам в смях и ти си всъщност част от мен... Благодаря ти, че те има!