Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
14.08.2009 18:57 - Изложба на Дора Кънчева
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 3898 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.08.2009 22:44


Изложбена зала „Райко Алексиев”, ул. „Раковски” 125

Изложба на Дора Кънчева, от 8.VІІ до 22.VІІ

Всеки човек, и това се отнася и до такъв с професията художник, изгражда своето присъствие и участие в мирозданието на базата на две свои същности – начинът, по който си е избрал да живее и от нещата, които е успял да създаде. Създаденото от Дора Кънчева живописно творчество е впечатляващо и то е резултат не само или изключително от рядката й постоянна работоспособност, а и от още едно лично качество – любопитството и търсенето на диалог с живота, вселената и всичко останало (не мога да намеря по-точни думи от тези на Дъглас Адамс).

Животът във Варна или в София, пътуванията и участията в безброй пленери през десетилетията са се материализирали в огромен брой морски, градски и природни пейзажи, но онова което ги прави различни е, че художничката е открила как да ги превърне от гледки в метафори на определени теми, като море, манастир, стара София, или състояние на природата. Пейзажът в тези картини не е изображение, фиксиращо дадено състояние; то запазва в себе си трептенията на стоп-кадъра на конкретен, единствен момент, съставен от всички мигове преди него и всички други, които го следват.

    А пък причината за това умение най-вероятно се крие в избора на начина на живот. Определен както от съдбата – семейната среда като дъщеря на позабравения днес художник Ганю Иванов, завършил Държавното рисувално училище като ученик на Мърквичка. А също и белязан от творческата близост и приятелство за цял живот с неординерните за своите време и място артистични дарования на Славка Денева и Лика Янко. Това приятелство е емблематично и е феномен на духовната безотрадност за мнозина, настъпила с „народната власт”.

От една страна домът на Борис Денев на ул. „Шипка” 18 е нещо като място на свободния дух, където редовно се уреждат маскаради и пост-дадаистични забави с участието и на други приятелки и художнички като Иванка Сокерова, Глория Христова, Радка Бъчварова, Цветана Костуркова, Люба Паликарова, Зина Юрданова и Олга Вълнарова. От друга, артистичният ментор на „групата”, признатият днес за голям художник Борис Денев, след 1944 е затворен, пратен в лагер и има забрана да рисува. Борис и Славка са вероятно последните истински, неподправени, нережисирани страдалци в българското изкуство, не превърнали несгодите си в етикет за заслуги.

През 60-те години близостта на Дора Кънчева с баща и дъщеря Деневи става причина за необичайна съвместна творческа практика, оказала основно влияние върху стила и метода на работа на Дора като живописец. „Групата” започва да обикаля селата около София, нарамила бои и триножници, за да намира сюжети за своето разбиране за пейзаж.

Ражда се своеобразната авторска практика на „крадене на гледки”. Известен е случаят, в който разгневен селянин от Оландовци ги изхвърля от двора си, в който са се промъкнали да рисуват, защото смята, че ще го покажат в „Стършел”. Каква разлика със сюжета на известната картина „Добър ден, господин Курбе”, в която неговият патрон Брюя, заедно със слугата Калас и кучето Бретон поздравяват с дълбоко уважение натоварения със статив художник пред стените на град Монпелие.

Убеден съм, че тъкмо тази интелектуална и емоционална близост между творците и тази практика на непрестанно „крадене” на гледки, на запечатване на състояния на една действителност, която никога не остава една и съща, са в основата на стила и характера на живописта на Дора Кънчева. Неведнъж е писано за нея, че тя е художник на цвета и на светлината.

И не само това; като доказателство на твърдението, че нито една картина не е рисувана само защото художникът е видял красива гледка или обект, но и защото е гледал и други картини, в нейните слънчеви и ведри пейзажи като през жива тъкан се появяват и мазките на Ван Гог, и жълто-зелените сенки на Пол Гоген (в изключителния портрет на Иванка Сокерова), и разградената в спектър въздушност на импресионизма, и някаква магична фовистка експресия, подобна на ранния, пред-нефигуративен Кандински.

Цветът в палитратата на Дора Кънчева има повече на брой функции от запечатване на състояния или съхраняване на емоции. Във фактурите на нейните платна той се преобразува в средство за превеждане на сивотата на ежедневието на езика на празничността, на поредицата от уникални моменти, наречена живот.
 
Филип Зидаров  (С този текст, произнесен като слово, Филип Зидаров представи художничката при откриване на изложбата!)
image

image
image

image
image
image
image
image
image
image
image
image
Художничката Дора Кънчива (жената в черно) и поетесата Леда Милева, унесени в сладки спомени за хубави неща.




Тагове:   дора кънчева,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3415491
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808