Прочетен: 5434 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.10.2012 13:54
П О С Л А Н И Е Т О
по повод 110 години от рождението на
ДечкоУзунов
/ 1899 – 1986 /
/картини от фонда на Галерия-музей “Дечко Узунов”/
куратор проф. Аксиния Джурова
откриване 23 февруари /понеделник/ 2009 г., 18 часа
ИЗЛОЖБЕНА ГАЛЕРИЯ “ШИПКА”6, ІІ ЕТАЖ
„Ако за Пикасо казват, че си е присвоил цялото минало столетие, за нас това се отнася за Дечко Узунов. .. Минал през всички течения в изкуството, без да се определи към някое от тях, преживял остаряването на собствените си ученици и смятащ най-младите за свои, дарен от съдбата да премине през живота и кървавия ХХ век без трагични моменти в своя собствен живот, допринесъл най-много за европеизацията на българското изкуство, запазвайки почитта и обичта към своята страна и традиции, издигнал се до най-високия пост на Международната Асоциация за пластични изкуства (AIAP) към ЮНЕСКО и играещ ролята на консолидиращ интелигентите от всички гилдии в България, приемащ изкуството като забава и висша форма на естетизация в заобикалящия ни свят, одухотворил дори идиота (Вечерня, 1926 г.), притежаващ изтънчена чувствителност и вкус, ловящ мига в живота и в природните състояния, заливащ със светлина формите на битието, съхранил до края тънката еротична тръпка в голите тела, дематериализирани до степен на живописни видения при явно влечение към иреалното и отвъдното (още от бохемските години в Мюнхен (Черно, 1923 г.), към митичното и тайнственото без болезненост и страх, впечатляващ с аристократичната си осанка, с изящно чувство за хумор, държащо го винаги над злободневното и довело го до библейска мъдрост, достигнал до тази точност на четката, която може да се сравни само с категоричността на японската калиграфия, останал докрай извън чувството за завист, смятайки го за братоубийство, заложено още в клетките на първите хора (Кайн и Авел). Това бе бай Дечко. Валидно ли е сега неговото Послание? И какво е то?”
Проф. д-р Аксиния Джурова
Галерия-музей “Дечко Узунов”
Общински културен институт, Галерия-музей “Дечко Узунов” притежава 13 000 творби - маслена живопис, акварели, рисунки, проекти и скици на световно известния български художник, академик Дечко Узунов. Картините са дарени на Столична община от наследниците му - художниците Христо Нейков, Атанас Нейков, Елена Вълчанова и Пеню Вълчанов.
Галерията се помещава в ателието на художника на бул. “Драган Цанков” №24, София - двуетажна постройка в двора на къщата на твореца. Галерията е отворена за безплатни посещения всеки ден от 10 до 18 часа с почивни дни - понеделник и вторник.
На партерния етаж може да се видят различни изложби от фонда на галерията, редувани с изложбата от акварели подредена приживе от автора.
Ателието на художника, на първия етаж е запазило атмосферата, в която е творил Дечко Узунов.
ДЕЧКО УЗУНОВ
живот в дати
1899 г., 22 февруари - роден в град Казaнлък.
1906 – 1916 г. - живее в Стара Загора със семейството си.
1916 г. - постъпва в Първа мъжка гимназия в София.
1919 г. - явява се на приемни изпити в Държавното художествено училище в класа на проф.Петко Клисуров.
1922 – 1924 г. - следва в ателието на проф. Карл фон Маар в Мюнхенската академия.
1924 г. - завръща се в България. Дипломира се в Художествената академия при проф.Стефан Иванов.
1925 г. - получава Наградата на Министерството на просвещението.
1927 г. - участва в Първата обща художествена изложба – София.
1936 г. - приет за член на Ротари клуб.
1937 г. - проектира и оформя монументално – декоративната украса на Българския павилион в Международното изложение в Париж и получава Почетен диплом за живопис.
1937 г. - избран е за професор в Художествената академия в София.
1938 г. - участва в Българската художествена изложба в Ню Йорк.
1939 г. - избран е за Председател на Съюза на дружествата на художниците в България.
1939 г. - създава витраж за заседателната зала на Българската народна банка и стенопис за тържествената зала на Съдебната палата.
1940 г. - участва в Българската художествена изложба в Атина. 1941 г. - участва в Българска художествена изложба в Германия.
1942 г. - оформя Българския павилион на Международния панаир в Измир, Турция.
1943 г. - проектира декори и костюми за балета “Тракия” по музика на Петко Стайнов.
1945 – 1951 г. - Ректор на Художествената академия в София.
1951 г. - открива самостоятелна изложба в Москва.
1957 – 1959 г. - Директор на Националната художествена галерия, София.
1958 г. - пътува до Китай, самостоятелна изложба “Пътуване из Китай”, София.
1965 – 1968 г. - Председател на Съюза на българските художници.
1969 г. - Юбилейна ретроспективна изложба по случай 70 годишнината му – София.
1972 г. - самостоятелна изложба в Мюнхен.
1976 – 1978 г. - на Осмия конгрес на AIAP в Багдад, е избран за Председател, след това и почетен президент на асоциацията; Почетен член на Мексиканската академия на изкуствата.
1978 г. - избран от Българската академия на науките за академик; получава наградата за живопис “Захари Зограф” за творбата “Каин и Авел”.
1979 г., април - Юбилейна изложба по случай 80 – годишнината на художника в залите на СБХ, София.
1980 г. - самостоятелна изложба в Базел, Швейцария.
1980 г. - посещава Делхи, Индия, като Председател на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО. 1980 г. - носител на ордена “Офисие Д` Ар Е Летр” на Министерството на културата на Франция.
1983 г. - избран за почетен член на Художествената академия на СССР; получава наградата на Съюза на българските художници за декоративно и монументално изкуство “Илия Петров”.
1984 г. - Юбилейна изложба по случай 85 – годишнината на твореца в СБХ.
1984 г. - Юбилейна изложба на художника в Москва.
1985 г. - участва в Обща художествена изложба на българското изкуство в Мюнхен.
1985 г. - самостоятелна изложба в Пекин, Китай.
1986 г., 26 април – умира в София.
1999 г. - обявен от ЮНЕСКО за “Световна личност на годината”, по повод 100 години от рождението му.
