Последни щрихи – когато смъртта на художника може да донесе загуби на колекционера

Винсент Ван Гог, според легендите, които са създадени за него, приживе успява а продаде само една своя картина. На великия живописец нищо не може да му помогне – дори брат му Тео, който е бил влиятелен галерист и търговец. „Живият художник има повече минуси, отколкото плюсове“, жалва се геният в писмо до своя брат, като казва, че и на неговите картини ще обърнат внимание едва след смъртта му. Наистина: първата посмъртна изложба прави живописта на Ван Гог популярна, а цените на картините му оттогава насам само растат.

„Аз наистина правя нещо много глупаво, след като продавам картините на Франсоа Миле. Той няма да преживее още три месеца, а слд смъртта му, неговите картини няма да може да се купят за каквито и да са пари“ - Марк Твен в „Жив ли е той или умрял?“ Тази история е ярко потвърждение на известното правило: най-добрата реклама на произведенията на живописта е смъртта на техния автор. Сътрудниците на Университета в Констанца – Хенрих Уршпрунг и Кристиан Вирман са решили да оспорят тази теза в книгата си: Ursprung H., Wiermann C. Reputation, price, and death: An empirical analysis of art price formation. CESifo working paper. № 2237. 2008.

В нея те обосновават тезата, че не винаги смъртта на художника повишава цените на неговите работи.

Интересът към влиянието на смъртта на художника към ажиотажа около цените на техните работи възниква у Х. Уршпрунг отдавна. През зимата на 1984 г. посетих мемориалната изложба на Хуан Миро, който беше починал преди месец. Собственикът на галерията, продаващ негови работи, предупреждаваше купувачите, че не след дълго цените за него ще се вдигнат до небето – спомня си икономистът. - Можеше да се помисли, че смъртта на 90 годишния художник е била големият сюрприз за колекционерите. Лично аз не бих разчитал на голям скок на цените, в които е заложено очакването за близкия край на художника.

За да разберат по какъв начин кончината на художника влияе върху цените на неговите творения Уршпрунг и Вирман са анализирали записите на резултатите от търговете, провеждани от големи търговски къщи за периода от 1980 до 2005 г. От специализираните справочници икономистите са извлекли сведения не само за датите на продажбите и спечелените суми, но също списъци на изтъргуваните произведения, а също така и биографиите на самите творци. Изследователите са се интересували от картините, рисувани с маслени бои върху платно, а също така от рисунките върху хартия и литографии, защото именно такива лотове се ползват от най-устойчиво потребителско търсене.

Сред множеството предмети, продавани на търг двамата учени-икономисти придирчиво са отделяли произведенията на известни автори, които са били продавани достатъчно редовно на аукционите. Цените, които са били постигани по време на продажбите на тези произведения, които се били главен обект на изследването, зависят от множество фактори, които за разлика от таланта на авторите, лесно се поддават на анализ. Старите творби а майсторите, като правило, се оценяват по-скъпо, отколкото по-новите им творби. Изображенията върху платно струват по-скъпо, отколкото рисунките на хартия и от литографиите.

Сумите от аукционните сделки до голяма степен са зависели от икономическата ситуация. Двамата учени внимателно са оглеждали всички „полети и падения“ на търсенето на живописни платна. Като правят необходимите корекции за количествата и особеностите на продадените работи, а също и на колебанията на световната икономика, изследователите пресмятат за всеки художник ежегодните показатели на популярност, отразяващи стойността на средностатистическото произведение на даден автор. Далеч не всички автори от списъка на двамата изследователи доживяват до наши дни. Като сравняват колко са давали за тях колекционерите преди и скоро след смъртта им, учените сравняват ажиотажа, който е възникнал около различните автори. За удивление на икономистите, оказало се, че смъртта на даден художник не винаги носи полза на колекционерите. Имало е случаи, когато стойността на работите на починали майстори рязко пада.

Млади и стари

Като обръщат внимание на възрастта, на която са умирали изследваните художници, Уршпрунг и Вирман откриват, че съществува сравнително елементарен способ достоверно да предскажат какво ще последва за колекционера след смъртта на художника. По ирония на съдбата именно ранната смърт на художника, гарантираща всеобщо внимание към него, нанася сериозен удар по стойността на неговите творения. Съвсем не е необходимо художникът да умре съвсем млад за да загубят неговите твори от своята стойност. Например платната а художници, доживели до 50 години губят до 20% от цената след смъртта им. Този ефект трае до три години – цялото време през което учените са проследявали посмъртните изменения на цените.

Наблюдава се и тенденцията, че дотолкова, доколкото продължителността на живота на изучаваните художници се увеличавала, то неблагоприятните икономически последствия от тяхната смърт постепенно клони към нула. Цените на работите на майсторите, които са си заминали от живота на 65 г. след тяхната смърт практически не се изменя. Обаче популярността на работите на художниците, живели по- дълго /от 65 г. - бел прев./, започва посмъртно да расте. Най-голям ажиотаж предизвикват работите на майсторите на четката, доживели до 80 г. - цената на техните работи нараства с около 15%. Предсказуемата смърт на художниците, доживели до 90 г и по-дълго практически не носи на колекционерите никакви дивиденти.

Ранната смърт на художника обаче може и да промени нещата. „Колкото и талантлив да бъде даден човек, то до определена възраст ще му липсват работи, от които за него може да се добие окончателно впечатление, - казва Уршпрунг. - Произведенията на такива автори се закупуват отрано, като се очаква, че тяхната популярност само ще нараства. Внезапната смърт на художника може да преоцени стойността на неговите работи и от тях да почнат да се избавят. Изключение от това правило ученият допука само за истинските гении. Разбира се, феноменално способен художникът може да стане и на 30 години, но това е много рядко явление, - казва той. - Но за останалите нашият модел /на оценяване – бел. прев./ работи прекрасно. Когато нещата опират до инвестиции предсказуемостта на „средняците“ от изкуството може да се окаже полезна.

Антон Степнов

http://www.smoney.ru/print.shtml?2008/10/13/6388

Превод от руски език: Юлиан Митев.