Текст от вестник Ведомости. Превод от руски език -  Юлиан Митев.
Гора, гора наоколо и златна "Ръж"
 

---

Третяковската галерия реши да снеме христоматийния гланц от класика на руския пейзаж
 

---

                            


Художникът Иван Иванович Шишкин - това е картинката в твоя буквар ("Ръж") и обвивката от шоколадови бонбони (силно кадрирана репродукция от "Утро в боровата гора"). Няма друг руски художник, който да е влязъл в националното съзнание и бит едновременно с две  картини. Но всенародната популярност и масовата употреба на живописта на Шишкин доведоха до твърде печални последици - заедно с пиетета към художника се загуби интересът към нето.

---

Третяковската галерия, гдълго и обмислено подготвя юбилейната, свързана със 175 годишнината от раждането на класика на руския пейзаж, изложба и поставя пред себе си достойна задача - да покаже творчеството на Шишкин в неговата максимална пълнота и да го очисти от христоматийния гланц, синоним на скуката.

За  да бъде осъществена  тази достойна задача в зданието на галерията (това, намиращо се на "Кримски вал") бяха донесени живописните работи от постоянната експозиция, намираща се в "Лаврушински переулок", събрани бяха и картини от провинциални музеи и частни колекции, а в центъра на изложбата беше поместен голям раздел графика, която обикновено се съхранява в депата.

Освен това в експозицията беше създаден специален раздел, разкриващ творческия метод на художника: представени бяха неговите албуми, където той без умора е правил зарисовки на родната природа; трудове по ботаника, които е изучавал; хербариите, които е правил; литографските камъни и офортните дъски, които е ползвал, а също стари модели фотоапарати. Шишкин е фотографирал професионално.

Всички тези усилия обаче не можаха да спасят изложбата от гланца и скуката, защото самият художник е обичал гланца на своите картини и е злоупотребявал с външните ефекти, а неговото живописно мойсторство, право да си кажем, е достатъчно еднообразно - основно гори и гори. На изложбата на Шишкин, разбира се, никакви други сюжети, освен парадния портрет на руската природа, не можеше и да се очакват, но все пак - непрекъснато усъвършенствайки голямото си майсторство той не поставя други задачи пред себе си освен да ни показва природата. При него тя е величествена, ефектна и безметежно-статична. Именно  благодарение на това театрално величие Шишкин е бил внесен през съветско време  в христоматиите - хладно, ефектно, без нерви и въображение, но много патриотично.

Въпросът "Колко патриотично?" не е формален - руските пейзажи на художника са написани по немски суховато. След като завършва Императорската художествена академия със златен медал, Шишкин получава правото на тригодишна наградна задгранична командировка. Избира да отиде в Германия (Италия не я обича заради излишната и красота) и макар да скучае по руската природа,  усвоява майсторството на немците.

Изкуствоведите, разбира се, различават в творчеството на художника отделни периоди и изследват етапите в развитието на неговия художествен език. Отбелязват преходите от натурализъм към романтизъм и обективизъм, но за неукия тези разлики не се забелязват Всички пейзажи на Шишкин  представят  изложбата като единен едроформатен и епичен монолит

Обобщено казано, юбилейната ревизия на творчеството на художника не доведе до нови открития, въпреки старанията на музея. Това, че той е бил превъзходен рисувач, но не и добър живописец не е било тайна даже за неговите съвременници. Към класика на руския пейзаж в Третяковката се отнасят с почит - това е разбираемо. Но както самата изложба, така и статиите в каталога и разбира се, на картините на самия художник не им достига конфликт, драматизъм и настроение. Без тях е някак си скучно  - безкрайно тържество но дърветата, клоните, мечетата и слънчевите зайчета.

Изложбата на Шишкин в Третяковката е обречена да бъде шампион по посещаемост. Учениците ще бъдат водени на нея на класове. Родителите, загрижени за културното развитие на своите чеда, ще я разгледат в почивните дни. Но едва ли старанията на музейните работници и всички техни педагогически хрумвания могат да направят тези посещения занимателни.

Превод от руски език: Ю.Н.Митев.

---

Животът на руския пейзажист В живота на художника няма кой-знае какви особени събития. Освен този трагичен период, когато в течение на няколко години умират баща му, малкият му син, жена му, друг негов син и втората му жена. За определено време художникът престава да рисува, но след това отново взема четката и умира в ателието си зад статива. Превод от руски език: Ю.Н.Митев.

 Изложбата ще продължи до 20 януари.

---

 Постоянен адрес на материала:
 http://www.vedomosti.ru/newspaper/article.shtml?2007/10/12/134223
Линкове към други материали на тази тема:
http://www.tretyakovgallery.ru/russian/events/2007/1011/

---