Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930
Постинг
07.10.2007 19:50 - Юлиан Митев, "Три в едно като изложбен принцип", рецензия
Автор: ulian Категория: Изкуство   
Прочетен: 3769 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 18.08.2012 15:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Три в едно като изложбен принцип


    Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  
imageimage


      Когато някакъв рекламен принцип превземе обществото понякога той  може да даде резултати, често пъти неочаквано добри, в съвсем различни области. Пример за това е изложбата, устроена в галерия „Лоранъ”. Нейните собственици – Мария Колушева и Лорен Петров, са разтворили врати едновременно за трима худождика – Долорес Дилова, Атанас Атанасов и Станимир Желев.

      Коя е логиката, която събира в едно  трима творци, всеки от които ярка и със създадено име, индивидуалност в съвременното българско изкуство?

      Като изключим това, че и тримата са родени през 60-те години на ХХ век и тримата са възпитаници на Художествената академия, остава общата тематика, която творците ни представят.

      Тематично изложбата е изградена от платната, които авторите са нарисували в Черноморец и Каварна. За зрителя е интересно да проследи как трима художника гледат едни и същи обекти – улиците, брега, лодките, морето, но ги виждат и пресътворяват по различен начин.

      Може би това не е било главната цел на кураторите, но те са постигнали нещо много интересно и поучително, както за обикновения зрител, така и за специалиста. – да види как работи окото и съзнанието на художника при селекцията на обекта. Да разбере, че обекта, като едно цяло, съдържа най-разнообразни страни, но различните дарования ще ни го покажат всеки според собствените си усещания.

      Тези усещания ще бъдат не само различната гледна точка и цвят, не само различната композиция и авторски почерк. В тях ще има и нещо много повече – различна философия към живота и различна емоция от видяното. ( В търговски аспект това е интересно и за потенциалните купувачи, тъй като освен, че разширява избора, който могат да направят при покупката на картина, им дава възможност да сравнят своите любими автори с други.  За търговския успех на замисъла говори това, че досега са направени 8 откупки. )

      При откриването на изложбата художничката Десислава Минчева  подчерта, че зрителите ще видят резултатите от черноморските пленери по онзи начин, видян и разбран от художниците, като процес на избягване на тривиалното в българската маринистична живопис.

      Например „Лодките” на Станимир Желев са опит тези плавателни съдове да бъдат видени като конструкция и цвят. Художникът специално търси различни ракурси и фрактури. Показва ни материалната и цветова плътност на обекта, гледа на тях като на нещо, което позволява на човека да общува с морската стихия. Лините на бордовете на лодките са ясни и категорични, отделните им елементи са представени като единен механизъм, които като форма, експериментирана и развита през вековете, днес е доведена почти до съвършенство.  Експерименталните търсения на автора са представени в още един аспект. Това са неговите търсения в живописната техника.

                     image

                       Stanimir Jelev - "Uluka", m.b./ platno; 92/72,5 sm

      Най-интересното, с което Станимир Желев се представя пред зрителя, са три двойки картини: „Улук 1 и 2”; „Старо Село 1 и 2”; „Лодка от Каварна” и „Лодка”. И трите двойки платна са нарисувани в живописен маниер, който е различен. Ако в картините „Улуци” авторът натрупва боята  по платното така, че да предаде обем на сивожълтите каменни повърхности, в основата на които тече течност, тъмносива на цвят, приличаща на олово, то в „Старо село” е сменена колористичната гама, което е разбираемо -  селският екстериор справедливо е поискал от художника друг начин на „живописно писмо” и той го е търсил, но в своите търсения се е увлякл дотолкова, че от селото не е останало нищо, освен името на картината. Друг е творческия маниер и в „Лодките” -  избраният мащаб  фокусира вниманито на зрителя върху телата на лодките, така че съумява да разкрие пред него онази еротичност, която е дълбоко скрита в плавноизвитите линии на техните дървени корпуси.

      Атанас Атанасов се представя като достоен ученик на своя учител  - академик Светлин Русев. Може би това го кара да обръща голямо внимание, както на темата и сюжета на своите картини, така  и на техния размер. Представените от него платна са това, което наричаме кавалетна живопис – размерите, с които се представя художника са 19/27 и 19/ 24 см. Може би тази размер също го кара да обръща повече внимание към детайла на изобразеното.  image
 

Atanas Atanasov - "Kavarna - Stariat hambar", m.b. /platno vyrhu karton; 19/27 sm


  Внимателният зрител е привлечен от два натюрморта, представящи част от стъблото на растение. Независимо от малкият размер прорисовката на детайлите на стъблото и листата, както и богатата колористична разработка на платноно показват на зрителя, че художникът е творец, който се стреми да отрази интимното в природата.

      За картините на Долорес Дилова, представени на изложбата, може да се каже, че те са отговорът на загадката: ”мъничко, червеничко, Царя от пътя отбива”. Паметливият зрител помни, че това е втората изложба на Долорес в галерия „Лоранъ”.

              image  
                 Dolores Dilova - "Avgust", m.b./ platno; 100/80 sm



      Тук виждаме творец, намерил себе си,  твърд и последователен в своите инвенции. Зрителите дълго се заседяват пред нейните картини „Лодки”, „Болата”, „Старите хамбари”.  Понятен е и нейният творчески маниер – обектът се „разбива”, извлича се неговата знаковоопределяща част, която след това се живописва в удивително контрастна и добре запомняща се цветова гама.     Картините на Долорес Дилова са сплав от хармонично съчетани материални плоскости, разбирани като стени-прегради (най-често в карминово кафявата гама или много плътен пурпур), на които са противопоставени свободните обеми на морската или въздушна шир, дадена ни  в съчетания от ултрамарин до тюркоазено зелено.

      Като заслуга на съсобствениците на галерията може да изтъкнем и това, че те, като куратори, са намерили и представили на вниманието на публиката наистина онези трима художника, които в крайна сметка да се смесят в съзнанието на зрителя като едно блестящо постигнато изложбено цяло.

                                                                                      Юлиан Митев,

изкуствовед.


Текстът, корегиран от Светла Петкова, при подготовката му за печат във вестник "Култура":
"

tri v edno                                                        3750

Три в едно като изложбен принцип

 

Понякога даден рекламен принцип може да даде неочаквано добри резултати в различни области. Пример за това е галерия „Лоранъ”, обединила в една изложба трима художници – Долорес Дилова, Атанас Атанасов и Станимир Желев (27 септември-17 октомври).

Коя е логиката, събрала тримата автори с ярка индивидуалност и изградено име в съвременното ни изкуство? Като изключим това, че всички са родени през 60-те години на ХХ век и са завършили софийската художествена академия, остава общата тематика, която представят – пейзажите на Черноморец и Каварна, нарисувани от тях по време на пленери. Интересно е да се проследи как те гледат едни и същи обекти – улиците, брега, лодките, морето, но ги виждат и пресъздават по различен начин. Както за обикновения зрител, така и за специалиста, е много любопитно и поучително да открият как работят окото и съзнанието на даден художник при подбора на това какво да се изобрази. Да разберат, че в целостта си даден обект съдържа най-разнообразни страни, които могат да бъдат представени различно според индивидуалните усещания на всеки художник. Това може да се определя не само от гледната точка и цвят, композицията и авторския почерк, а много повече – от житейската философия и емоцията от видяното.

При откриването на изложбата художничката Десислава Минчева подчерта, че по време на пленерите художниците са рисували, стремейки се да избягват тривиалното в българската маринистична живопис. Например „Лодките” на Станимир Желев са опит тези плавателни съдове да бъдат видени като конструкция и цвят. Художникът специално търси различни ракурси и фактури, експериментира с живописната техника, показва ни материалната и цветова плътност на обекта, гледа на тях като на средство, позволяващо на човека да общува с морската стихия.

Най-интересното, с което Станимир Желев се представя, са три двойки картини: „Улук 1и 2”; „Старо Село 1 и 2”; „Лодка от Каварна” и „Лодка”, нарисувани в различен живописен маниер. Ако в „Улуци” авторът използва сиво-жълтата гама за да предаде обема на каменните повърхности, то в „Старо село” тя е сменена, което е разбираемо. Селският екстериор изисква различен подход, но в своите търсения художникът се е увлякъл дотолкова, че от селото не е останало друго, освен името на картината.

Атанас Атанасов се представя като достоен ученик на своя учител Светлин Русев. Може би това го кара да обръща голямо внимание както на темата и сюжета на своите картини, така и на техния размер (19/27 и 19/ 24 см), който предразполага към вглеждане в детайла. Внимателният зрител е привлечен от два натюрморта, представящи част от стъблото на растение. Независимо от малкия размер, прорисовката на детайлите на стъблото и листата, както и богатата колористична разработка на платното показват, че художникът се стреми да отрази интимното в природата.

Долорес Дилова се представя за втори път в галерия „Лоранъ”. Тя е творец, намерил себе си, твърд и последователен в своите инвенции. Зрителите дълго се заседяват пред нейните картини „Лодки”, „Болата”, „Старите хамбари”. Понятен е и нейният творчески маниер – обектът се „разбива”, извлича се неговата знаковоопределяща част, която след това се живописва в удивително контрастна и добре запомняща се цветова гама. Картините на Долорес Дилова са сплав от хармонично съчетани материални плоскости, разбирани като стени-прегради (най-често в карминено-кафявата гама или много плътен пурпур), на които са противопоставени свободните обеми на морската или въздушна шир в съчетания от ултрамарин и тюркоазено зелено.

Заслугата на галеристите може да се открие в това, че в ролята си на куратори те са представили онези трима художници, които в крайна сметка успяват да се смесят в съзнанието на зрителя като блестящо постигнато изложбено цяло.

Юлиан Митев





Гласувай:
1



1. анонимен - za Yulian Mitev
10.10.2009 19:30
Gospodin Mitev, popadbah na slednoto citirane na moi dumi:
http://www.kafene.bg/index.php?p=article&aid=5911
Namiram tova za izkljuchitelno nekorektno i Vi zabranjavam da me citirate publichno!
B. Penkova
цитирай
2. basketgirl - Здравейте!
06.01.2011 20:11
Съжалявам, че Ви пиша тук, но това е единственият начин да се свържа с Вас, защото някак си съм загубила визитката, която ми дадохте, а във фейсбук сте си направили толкова строги настройки, че ако човек не е в листа Ви с приятели, не може да Ви напише дори съобщение. Както и да е, поне успях да Ви намеря. Интернет е нещо уникално.
Поздрави,
Теди
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3420821
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808