.
.
.

"И по бащина, и по майчина страна той произхождаше не от прост, а от много добър и почтен род, известен преди всичко на Бога, а след това и на царя и на цялата Солунска област, което личеше и от външния му вид. Затова и първенците, които го обичаха още от детинството му, водеха с него достойни разговори. Най-сетне царят, като узна за неговите способности, даде му да управлява славянско княжество – като че ли предвиждаше, бих казал аз, че ще го изпрати за учител и пръв архиепископ на славяните, та да изучи всичките им обичаи и постепенно да ги обикне."

/.../

 "Случи се по онова време, че славянският княз Ростислав и Светополк изпратиха от Моравия [пратеници] до цар Михаила, които казаха така: "Ние, с божия милост, сме здрави. При нас са надошли мнозина учители християни от италианците, от гърците и от немците, които ни учат различно. Но ние, славяните, сме прости хора, и нямаме човек, който да ни настави в истината и да ни обяснява смисъла [на Писанието], затова, добрий господарю, изпрати ни такъв мъж, който да ни направлява във всяка правда."

Тогава царят каза на Константин Философ: "Чуваш ли, Философе, тези думи? Друг освен тебе не може да свърши тази работа. Тъй че ето ти много дарове и иди, като вземеш със себе си и брата си, игумена Методия. Защото вие сте солунчани, а всички солунчани говорят чисто славянски."

/.../

"И тогава Бог яви на Философа славянските писмена и той, като устрои буквите и състави [евангелската] беседа, пое пътя към Моравия, взимайки и Методия. И той отново започна покорно да се повинува и да служи на Философа и да поучава заедно с него. И като изминаха три години, те се върнаха от Моравия, след като изучиха ученици.

Като узна за тия мъже, папа Николай прати да ги повикат, понеже искаше да ги види като ангели Божии. Той благослови тяхното учение, като положи славянските книги върху олтара на [храма] "Свети апостол Петър"; и посвети блажения Методий в духовен сан. Имаше обаче мнозина други, които хулеха славянските книги, като казваха, че никой друг народ не може да има своя писменост освен евреите, гърците и латинците – според надписа на Пилата, който той поставил над кръста Господен. Но папата ги прокле, като ги нарече "пилатовци" и "триезичници", и заповяда на един епископ, който беше заразен от същата тази триезична болест, да ръкоположи от славянските ученици трима свещеници и двама четци."

/.../

"А Коцел, като проводи [пратеници] при папата, помоли го да му отпусне Методия, нашия блажен учител. Папата рече: "Не само на тебе, но и на всички онези славянски области аз го изпращам за учител от Бога и от свети апостол Петър, първопрестолника и ключодържеца на царството небесно." И го изпрати, като написа следното послание:

"Адриан, епископ и раб божий, до Ростислава, Светополка и Коцеля. Слава на Бога във висините и на земята мир, между човеците благоволение. Чухме за вашите духовни дела и сега жадуваме с желание и с молитва за вашето спасение. [Виждаме], че Господ е въздигнал вашите сърца да го търсите и ви е показал, че на Бога трябва да се служи не само с вяра, но и с добри дела; защото вярата без дела е мъртва и загиват ония, които мислят, че познават Бога, а пък с делата си се отмятат от него. Затова вие поискахте учител не само от този светителски престол, но и от благоверния цар Михаил. И той ви изпрати блажения философ Константин заедно с брата му, докато ние не успяхме. А те, като узнаха, че вашите страни принадлежат към апостолския престол, не извършиха нищо противно на каноните, а дойдоха при нас, като донесоха и мощите на свети Климента. Ние добихме [от това] двойна радост и решихме, след като изпитаме, да изпратим във вашите страни Методия, нашия [духовен] син, мъж съвършен по разум и правоверен, като го ръкоположим заедно с учениците му, да ви поучава, както вие поискахте, и да ви обяснява на ваш език книгите на целия църковен ред в пълнота, заедно със светата меса, сиреч литургия, и с кръщението – както беше започнал философът Константин с божията благодат и с молитвите на свети Климента. Също тъй ако и някой друг би могъл достойно и правоверно да ви поучава, нека това да бъде благословено от Бога, от нас и от цялата вселенска и апостолска църква, та да свикнете добре с божиите заповеди. Спазвайте само това единствено правило: на литургията апостолът и евангелието да се четат първом на латински, а след това на славянски, та така да се изпълнят думите на Писанието: "Да възхвалят Господа всички народи", и на друго място: "Всички ще възвестят на различни езици божието величие, според както духът им даде да говорят." Ако ли пък някой от събраните при вас учители, които ви гъделичкат слуха и ви отклоняват от истината към заблуждения, дръзне, та започне да ви развращава другояче и да хули книгите на вашия език – такъв да бъде отлъчен не само от причастие, но и от църквата, докато се поправи. Защото те са вълци, а не овци; тях трябва да ги познаваме по плода им и да се пазим от тях. А вие, възлюблени чеда, слушайте божието учение и не отхвърляйте наставленията на църквата, за да станете истински божии поклонници на нашия небесен отец с всички светии. Амин!"

След това, като остави настрана всичкия [житейски] шум и като възложи всичките си грижи на Бога, най-напред постави от своите ученици двама свещеници, добри скорописци, и преведе бързо от гръцки език на славянски всичките [библейски] книги в пълнота, с изключение на Макавеите, в продължение на шест месеца...

 

/.../

Взе, прочее, да наближава времето да получи покой от страданията и награда за многото трудове. Тогава го запитаха, думайки: "Кого определяш, честний отче и учителю, измежду учениците си да ти бъде приемник в твоето учение?" Той им посочи един от известните свои ученици, на име Горазд, и рече: "Този е един свободен мъж от вашата земя, начетен е добре в латинските книги и е правоверен; нека да бъде върху него божията воля и вашата обич, както и моята."

На Цветница, когато се бяха събрали всички люде, той влезе в църквата и макар и немощен, изрече благословения за царя, за княза, за духовниците и за целия народ и каза: "Пазете ме, деца, до третия ден." Така и стана. На третия ден на разсъмване той рече: "В твоите ръце, Господи, предавам духа си", и почина в ръцете на свещениците в шестия ден на месец април, индикт трети, в шест хиляди триста деветдесет и третата година от сътворението на целия свят (885 г.).

Учениците му го поставиха в ковчег, отдадоха му подобаващи почести, като отслужиха погребална служба на латински, гръцки и славянски, и го положиха в съборната църква. И той се присъедини към отците си и към патриарсите, пророците, апостолите и мъчениците. Събра се народ от без числено множество, хора, които го изпроводиха със свещи, плачейки за добрия учител и пастир: мъже и жени, малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, вдовици и сираци, чужденци и туземци, недъгави и здрави – всички [оплакаха] оногова, който беше всичко за всички, за да спечели всички."

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=415&WorkID=14815&Level=1

 

Историческите истини може да се постигнат чрез четене, съпоставяне и логично тълкуване на достоверните източници... 

Средновековната йерархия според житието:
1. Бог.
2. Религия.
3. Държавни и религиозни власти...
4. Етноси...

М. Тачков

Велики хора! Затова ги и помним.

Въпросното житие не е оригинал, поради простата причина, че такъв няма и не може да има!
Не е и фалшификат- препис е!
Знаеш ли, преписът от кога е и дали е датиран?
Монасите, преписвачи, са си позволявали тази волност, да коригират, къде основателно, къде произволно!
Ако ползваш съвременен автор, провери моля ти се, посочил ли е житието, от коя година е!

Хубава вечер!

Пространното житие на Методий е свързано с Пространното житие на Кирил и някои части, които тук са само маркирани, са по-обстойно изложени в Кириловото житие. В съгласие с агиографските канони в центъра на житийния разказ е дейността на св. Методий като архиепископ и борец за чистата християнска вяра.

Житието първоначално е написано на глаголица. Най-старият препис от него е от края на XII-началото на XIII в. и е поместен в т.нар. Успенски сборник — руски паметник, съхраняван в ГИМ, Москва под № Успенски 4. Останалите преписи (само 14 на брой) са също на руски и са от XV в. насам. Досега не е открит нито един южнославянски препис от Житието.

ПРЕВОДИ: Заедно с Пространното житие на Кирил Житието на Методий е издавано многократно на съвременен български език, а в христоматии и учебни помагала са издавани части от превода. Има преводи на Н. А. Н а ч о в (в приложение към Църковен вестник, 21, 1912 и отделно, С., 1912), от В. С л. К и с е л к о в (1923, 1933, 1938, 1942, 1945). Последното издание на нов превод с коментар от Хр. Кодов вж.: К л и м е н т О х р и д с к и. Цит. съч., т. 3, 196-212, препечатан с редакционни поправки в: Стара българска литература, 4, 68-77, 515-521 (бележки).

открито "чудодейно" през 1843 г., малко преди да се роди Лили Иванова. Най-ранната икона на Мето в дует с брат Киро е от 19 век; а в група "седмочисленици" - средата на 18 век. Хиляда години българите получили амнезия за ватиканските ментета. 1000 години амнезия!!! Явно във водите и въздуха на Балканския полуостров има некакви тайнствени химически елементи, които предизвикват амнезия сред матряла. Ахахаха! Няма такива идиоти, Маринчо! Няма! Само по тея географски ширини са толкова многобройни. Може да е от същите елементи, знае ли чиляк?

Ръкописи и публикации

От живота на Метода . Кирилски ръкопис от 12-ти до 13-ти век в колекцията на Успенската катедрала в Москва.
От живота на Метод 16 са запазени ръкописи . Най-старият ръкопис датира от 12-ти до 13-ти век и се намира в колекцията на Успенската катедрала в Москва . [4] [5]

Двете панонски легенди често са били редактирани, превеждани и коментирани. Най-старото издание идва от PJ Šafařík (1851). Й. Перволф го публикува през 1873 г. в първия том на Prameny dějin českých („Извори на чешката история“) заедно с чешки превод. Последните критични текстови издания идват от Лавров (1930) [6] и от Гривец - Томшич (1960) [7] . Дворник публикува исторически коментар с френски превод на двете легенди през 1933 г. [8] Вавринек публикува исторически коментар и обширна библиография през 1963 г. [9]

До голяма степен се смята, че историята на живота на Метода е достоверна. [10] [3]

"До голяма степен достоверна" не означава "Съвсем достоверна" разбира се,а основния проблем на "славяните" остава- няма древен извор,в който да пише и една дума за "славяни",най-старите извори с думата СЛОВЕНИ (а не "славяни"!) до един се намират в бърлогата на панславизма което ги прави крайно съмнителни и подозрителни,стари оригинали НИКЪДЕ няма а от СКЛАВИТЕ през VI-VII в.до СЛОВЕНИТЕ (а не "славяните"!) от XIII-XIV век има шестстотин-седемстотингодишен(!!!) луфт,който никоя теория освен моята не може да обясни!

Аз също съм родена на 6-ти април. :)
А брат му Кирил е роден на 14-ти февруари. Овен + Водолей = best friends. :)

Значи "Пространно житие на Константин-Кирил Философ", откъдето цитираш, е достоверно, а "Пространно житие на Методий" не е достоверно?!...
За славяните има предостатъчно стари източници и доказателства – повече, отколкото за прабългарите...

Нещо ново за картата на св. Йероним... от 4 и 12 в.?...
Старобългарски и славянски ръкописи има и от 12, 13, 14, 15 в.

Аз не търся оригинал от десети век! Знам ,че ще е препис житието Оригиналът е написан на пергамент и максимумът му на живот е 1000 години, при съхранение на сухо и сенчесто място!Така, че няма как да е оцелял И, ако някой го търси, губи си само времето!
Питам, заради една единствена дума-славяни ли е в преписа или словени
Ако е славяни е много късен препис!
Защото, в " О писменехь", в ранните преписи е словени!

Хубава вечер!

ПП За договора на Аспарух се доверявам на написаното в учебници и специалисти по наша и Римска история!

Хубава вечер!

Аз пък се опитвам да звуча глупаво, за разнообразие. :)

Няма значение дали думата е "славяни", или е "словени/словяни"! Важен е контекстът, за да се разбере ЗНАЧЕНИЕТО на думите! "Словенско/словянско княжество" значи "славянско княжество", нали така? "Словенски/словянски писмена" значи "славянски писмена", а не нещо различно...

Проблемът не е в броя на древните сведения,а в броя на древните оригинали- за "славяни" може да има милиони писаници и драсканици,но древните оригинали за тях са в пъти по-малко от аналогичните оригинали за Българите! Причината е че оригиналните СКЛАВИ (а не "славяни!) са били твърде малко племе,което днес е прекръстено отчасти на "словенци",а другата му част е известна под името Хървати! Извън тези два народа СКЛАВИ (а не "славяни"!) няма или ако ги има,те са останали във "Волжка" България и днес определено се наричат Българи- не "славяни" или "булгар",не татари или чуваши,а именно БЪЛГАРИ!

ilianv повтаря като папагал измишльотината на Боцмана за арменско-ватиканска фалшификация на делото на св.св. К. и М., защото не е попадал на диспута помежду ни в който оборих всички негови идиотизми с факти!!! Staparov - и ти като LeonKavallo2 имате необнародвани открития, а?! Предполагам от общуване с Великия Разум на планетата Вумпим?! Появата и разпространението на "славянското море" беше сравнително наскоро научно обяснена и публикувана от румънеца Флорин Курта, с което си заслужи световно признание. Съгласен съм, че в житията има измислени алогични добавки, но двамата византийски "шпиони" са реални ист. личности и делото им е ист. факт, а не хипотези и хипотенузи като Велика и Куберова Българии!

Не разбирам скрупулите ти, за да махнеш инфото за Боцмана, но съм се постарал да го тиражирам на още няколко места, така че - дерзай mt46!!! Ти си възрожденец, а той е антивъзрожденец, злобар и развратител!!! Заедно правите ОФ!!!

Като искаш да публикуваш разни лични нападки, пиши ги в своя блог, а не в моя!...

Той ме предизвика с идитското англосаксонско "не го приемай лично!", а обижда нацията ми и своята дефакто, защото пише, че Ватиканът и арменската католическа мафия са измислили, съчинили всичко свързано със Св.св. К.и М., славянската азбука и пр. Аз се опитвам да го изоблича и вразумя, а ти искаш да охладиш ентусиазма ми?! Става дума за доста противен индивид, схващаш ли?! Защо трябва да го прикриваш?! Не бъди чак толкова ревнив - това е общ форум!!!