и лястовиците

Циганско бакърче общо-взето, но много впечатления от последната седмица, които бързам ( баавно) да запиша, докато не съм забравила. Всичко се случва много скоростно напоследък. Пролетта не прави изключение. 
Последните десетина години все повече тача този пролетен празник. Благовец - по народному. Всъщност ден на майката, празник на пролетта, тържество на светлината - на началото. На новото начало. Пролетта е раждането на света. Зелената сила, възземането, прохождането...



Циганските лалета в двора прецъфтяваха...мека беше зимата, рано цъфнаха дръвчета и цветя, рано зазвънтяха и лалетата...



тези са по-малки, като деца на горните...по-дребни и по-късно са окачили камбанки, ще звънтят и тази седмица...



зюмбюлчета са тънички и ароматни, колкото по-простичък толкова по-силно ухае - в синьо-лилаво



Бях сложила набраните цветя на едно буре, котката сама се е нагласила до тях, и тя разбира душата, и тя търси красота.
Това е Бялата - много кротка котинка, само двете останаха със сестра и от голямата котешка компания - осем бяха. Кое се изгуби, кое се затри в неравни битки с комшийски котараци, кое си отиде от старост...А колко останаха под гумите на местни джигити...Десетки котки за последните години изпогазиха :( Сега Бялата е с много голяма рана на врата от някой местен котарашки тиранин - чудо беше целият март от орди мяукащи истерично котки, не знам за мартенските иди, но март да си иде с всичките си бесни котараци няма да е зле. Да зарасне вратлето на Бялата.

Бярях си цветя в двора сутринта на Благовец, когато над главата си чух да блее агънце. Да, да. Точно отгоре се носеше - мееее, меееее - по звука като да беше новородено агънце...Огледах се сепнато и какво да видя - прелита над двора една сойка! И блее, ама блее! Изобщо не се усъмняваш какво имитира. Все бях чувала сойки - като кълвачи чукат, скърцат, имитират свраки и врани, но да блее сойка като агне чувах за пръв път. Усмихна ми деня! Такива чудеса се носят насам - натам с пролетта :)

Свят ми се завива от зелено и светлина, от прекаляване с пролет. У дома като се прибера - петли, лястовички, гларуси напоследък...Още не са  пристигнали лястовиците, не съм ги видяла, но съм си направила и вече се люлеят на люлка









И тези под стрехите ще долетят скоро. Зимата си тръгва трудно. Последните два дни духат силни и студени ветрове, но пролетта дойде. Зелена и бяла, бърза и сръчна...Безкрайно красива! 

Ти винаги първа ми известяваш за сезоните.
Не, моля те, не ми казвай, че Пролетта си отива!
Тук прехвърчаха снежинки сутринта. Дребни, ситни, като камилчета:), но все пак снежинки.
Сега, ти, изпълни очите и душата ми с ... Пролет!
Цигански лалета, Котинка, цъфнали дървета, лястовички, сътворени от твоите талантливи и неуморни ръце...
И всичко това ухае на синьо-лилав зюмбюл!
Ще се реша някой ден и неочаквано за всички ще дойда да видя твоята Пролет, докато все още е тук:).
Пролетна прегръдка ти изпращам по силния вятър, който духа. До довечера ще дойде:). Очаквай я:))).

Много сладко - за зюмбюлите и циганските лалета (по нашия край им казваме "тюх"), за блеещите сойки - нашите пък мяучат, подкривят се на котките:))), за цъфтящите дръвчета и пролетта. Лястовичките ти са като живи - сигурно не е много лесно!
Но с най-голям интерес прочетох за котките ти! Умирам за бели котки! Имам и аз една такава, Бялата - не мога я прежали, ако й се случи нещо. А си права - постоянно котешки трагедии! Пожелавам скорошно оздравяване на твоята красавица писана!
Прегръдка, Доре!

Много ми е мъчно като ида на село, не мога да я гледам, така ми се реве :( Този котарак бесува и безчинства от години, беше отхапал едната страна на лицето на Рижко, дворния ни мъжки котарак последните 14 години, той си отиде миналата година - не без участието на това чудовище, разсипа го - държахме го накрая в едно замрежено дървено място - по-конкретно в един стар курник - за да не го докопва.

Първа е тя тук, затова съм и от първите глашатаи, обаче като изтопурка през Тракия и дойде при вас вече по-баавно, по-спокойно върви, можете да и се порадвате по-дълго..Ходили сме по стъпките и в планината, когато вече и помен няма от нея тук - там цъфтят сливовите дръвчета, там се е загубила :) Благодаря за пратката - вятърът беше ураганен! Прегръдката ме отнесе! :) ;)

Даа, помня, че четох при теб за сойките, които имитират котки...Щях да падна оня ден! Лети над главите ни и блее :) Свекървата вика - Оня ден Иван ( свекъра) чул някакво агне да блее като бил долу в двора, рекъл си какво ще е това агне на никое място, по никое време - те са нагоре овчарниците, не се чуват ни овце, ни агнета...А то сойката да видиш - прелетяла над кошарите и ни носи вести - блеят, вика, тревожат се вече, че им точите ножа :(

Зачудих се на сойките, че мучат, пеят, блеят, мяучат ...
Не знаех за това тяхно папагалско умение!
Прав е народът ни като казва, че човек се учи, докато е жив.
Благодаря за урока!

и аз само от няколко години знам за техните умения - чела съм, но ги чух за първи път преди 5-6 години как с подиграваха на един кълвач в двора...Дотогава просто не съм обръщала внимание. Сойка - присмехулка!