Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юни, 2022  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Постинг
14.01.2014 17:09 - TEXT: Юлиан Митев. Анализ на темпоралните модалности във видеарта на Недко Солаков „Top Secret 1984-1990”. (интернет вариант)
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 2725 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.02.2014 12:38



Юлиан Митев

Анализ на темпоралните модалности във видеарта на Недко Солаков  „Top Secret 1984-1990”


(интернет вариант)


       Забележка:
© 20014-2019 Юлиан Митев
  Този текст е авторски и е със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на  мои статии и/или снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. 


        Резюме: Модалността, като съставна част на аудиовидеореда, поради своята трудност за разкриване и напрежения, които внася, много рядко присъства в анализите на европейския и българския видеоарт. Интерес предизвикват онези видеопроизведения, в които творецът разработва тази тема. Пример за такова сложно, наситено с вътрешен драматизъм и предизвикало „ефект на взривена бомба” в професионалните художнически среди у нас е инсталацията „Картотеката”, както и видеоартът, наречен “Top Secret”, като своеобразно нейно видеопродължение. В него авторът, изправен пред сложни морални и етични дилеми, ги обглежда през призмата на различни модалности. В статията се прави анализ на тематични и модални аспекти от гледна точка за това доколко творческият акт е изразен в модалностите на сагашността на осъзнатото и завещание за бъдещето.


            Ключови думи: видеоарт, видеоред, аудиоред, темпоралност, модалност, картотека.


            Терминологични уточнения. Под модалност (modality) в този текст се разбира специална категория, изразяваща отношението на говорещия към действителността (реалността), фиксирано в авторския монолог, представен в аудиореда на видеоарта „Top Secret 1984-1990”. За улеснение на читателя модалноста е разделена на три отделни части, обозначени като: иманентна онтология, онтологична референция и актуална онтология. Под темпоралност в този текст се разбира системата за изграждане на времевите съотношения.

            Що се отнася до релацията време-място във видеоарта виж моята статия за хронотопа в българския видеоарт[*]. Под видеоарт в този текст разбираме: дискурсивно проявен интенционален видеоред, съчетаващ визия, звук, текст и подвижен образ, подчинени на предварително промислена задача на автор художник, решена основно с помощта на видеокамера и предназначена главно за целева демонстрация в галерийно-изложбени или музейни зали върху нестандартизирани екранни повърхности или монитори. По смисъла на тази моя дефиниция за видеоарт произведението на Недко Солаков „Строго секретно 1984-1990”[**] тук се разглежда и анализира като такова.


-2-

            За пръв път сведения за картотеката като художествен обект са дадени в каталога[i] на художествената галерия „Петко Чурчулиев” в Димитровград. Там е публикувана снимка на произведението. Същата снимка е използвана и за илюстрация в статията на Елена Кръстева, отпечатана в „Монитор” (вж. бел. ii). Други 2 изображения могат да се видят в Интернет[ii]. Прави впечатление, че изображението, поместено в този материал е различно от това, което се намира в художествената галерия в Димитровград. Видеоартът е правен съвместно с тази (втора, авторско копие?) инсталация.

            Докато инсталацията и историята на нейната социализация е широко обсъждана както в ежедневния, така и в специализирания печат, то на анализа на видеоарта няма посветена статия. Този текст е първият, в който се подлага на анализ видеоарта, свързан генетично с тази инсталация. Правим тази разлика защото произведенията са различни и това трябва добре да се подчертае за да стане ясен обектът на нашето изследване.

            При обсъждането на инсталацията Св. Петкова я определя като „музейна”[iii]. Анализът, който прави Св. Куюмджиева е центриран около отличните резултати, които художникът демонстрира по време на своето обучение[iv]. И. Генова подробно се спира както на социализацията, на самото произведение, така и на ефекта, който предизвиква то в обществото[v]. П. Петров също отбелязва скандала, който „Картотеката” предизвиква сред определени професионални среди у нас[vi]. Релацията „творец – държавна институция” се засяга в интервюто, което Щефан Берг дава на Александър Андреев[vii]. В крайна сметка и при това „пост фактум” творецът излиза с чест от подобна ситуация – с цената на загубеното сражение (временен срив на статус и авторитет) той става победител във войната си с институцията и днес с всички възможни средства заслужено осребрява тази победа - Sine dolore est vulnus quot ferendum est cum victoria (победителите не ги болят раните – лат. сент.). Както се вижда от анализа на литературата, самото произведение (инсталация) е известно, добре социализирано и стратегически вписано в биографията на твореца. Това обаче не може да се каже за видеоарта. Той нито е така известен, нито е толкова широко представен. Интересното в него е двойното присъствие на твореца – веднъж като креатор на артефакта и втори път като негов тълкувател. Най-удобният научен инструментарий за анализа на тази му роля е разглеждане на темпоралните модалности, поради тяхната иманентна свързаност с тълкуването на видеоарта.


-3-

            Наличието на допълнително направен „авторски тълкувателен сказ”, при това добавен по-късно в менталните граници на инсталацията под формата на видеоарт, представлява специфично  полидименсионално събитие. При това битието на артефакта, обглеждано от съставящите го аудио- и видеоред е сума от онтологични модалности както следва:

1. Последователното разкриване на вътрешната реалност на авторовия текст (по отношение на поместените изображения) е частта, която представя иманентната му онтология.

2.      Фиксираното в текста и изображенията битие (но без аудиореда), събрано и мислено като единна картотека, се намира в такова отношение към външния свят, което излиза извън рамките на текста (независимо писмен или устен), и е представено като онтологична референция.

3.    Фиксирането във видеоарта в едно цяло на автор и разказвач – т.е. сливането на света с иманентната онтология дефинират актуалната онтология на целия артефакт.

            Определянето на всяка една от горепосочените  модалности става възможно въз основа на техните характеристики. Произнесеният авторски текст (основа на аудиореда) на цялото произведение функционира в няколко смислови полета. Най-важно е с помощта на личния, произнесен в Аз-форма разказ, да се покаже реалността на авторовото възприятие. Подади това, че на екрана се чува гласът и се виждат ръцете на автора, които боравят с елементите на картотеката, това това определя координатната система, в която сам авторът помества себе си, заедно с произведението. При това липсата на лицето на автора прави опит да положи тези координати като абсолютни. Актуалната онтология е верифицирана от авторовия глас – сила, височина, придихания, бленда – който има първична (потвърждаватща) и вторична (обясняваща) функция. Гласът реализира в тъкънта на видеоарта „сегашността” на гледането и възприемането от зрителя.

            Разказвачът, в качеството си на автор, който винаги знае повече от зрителя, е потопен в иманентния хронотоп на видеоарта, изразен в записаните на картончета текстове и рисунки и на поместените елементи, които държат зрителя към реалността и времето, за което се разказва. Колизията се разкрива в отъждествяването на двете роли, но разказвачът не следва себе си в пространството, а се ситуира сред отделните съставни части на
-4-

картотеката. Отделните скици и рисунки, комбинирани с надписите под тях, са хомолози на ментални състояния – радост, страх или пък предчувствия за бъдещи неприятности.

            Фактът, че художникът Недко Солаков може да „стресне, трогне, очарова” непросветения зрител с острите и дори обратни завои на своите житейски коловози, не подлежи на съмнение. Именно този факт: от момче – вечен отличник в училище до доносник на „Държавна сигурност”, който намира в себе си сили не само да се откаже да служи на социалистическите идеи и да направи този факт публичен, нещо повече – да го направи част от своята художествена биография е факт, наистина достоен за удивление. При това успява многократно да експонира своите екзистенциални страхове и като ги запише в картончета, наниже на металните шишове на чекмеджетата в картотеката и покаже във видеоарта „Строго секретно...” и естествено като художник да експонира и сенчестите колекции на пълния набор фройдистки комплекси – от бегла скица на „филейшо” до открит хетеросексуален акт, придружени с авторов коментар: „Обичам си ги аз тези неща”, който при това поражда дори не дву-, а трисмислие. Кои неща – сексуалните комплекси, доносите, или произведенията на изкуството? Нека зрителят сам да си отговори, до да не бърза с отговорите докато не е изгледал за 40 минути колекцията от артефакти, събрана в две обикновени чекмедженца от библиотечна картотека.       Всъщност това е и аудиовидеоредът – екскурзия по картотеката, която зрителят прави със самия автор, който разгръща картонче след картонче и води своята авторова пряка реч в Аз-форма. Още с първия кадър видеоартистът разколебава системата от конвенциални ценности и договорености – авторът е и персонаж, и своеобразен Виргилий, който собсвеноръчно – дори в буквален смисъл, нонеже със собствената си ръка отмята картончетата – води зрителя в деветте кръга на собстения си ад. Тази картотека, стаила както горчилката на падението, така и отровния мед на консумирания грях: „Наистина съм бил или голям наивник или суперциник защото веднага казах всичко (как е бил вербуван от ДС – бел. моя – Ю.М.) на моя приятел, и на гаджето си също, и на братовчед си също. Чувствах особена гордост, усещах се като герой на Богомил Райнов” – с равен и безизразен глас, чете собстените си писания авторът, за да завърши с тъга и горчилка – „Ех, главо, главо”. Като особен “object d"art” картотеката е изведена като антитеза на подвластните на времето „спомен – прах – предвечна тлен”.       Независимо дали чете текст, представя рисунка или разглежда обект, поместен в тази картотека, видеоартистът у Недко
-5-

Солаков винаги прави завръщане към първоначалата, към универсалното поле на безгреховността и прави това в три хода – овеществяване в текст и артефакт, произнасяне на глас и покаяние, истинността на което зрителят приема или отхвърля сам.

            Това, което художникът Солаков прави, е да предначертае своя екзистенциален коловоз към вечността – през живота си в полето на тленността и греховността той е воден от вярата в съществуването на друг, в който „мигът на великото чудо” (Д. Дебелянов) е сбъднат и след като е показан за всеобщо разглеждане в музея (а видеоартът – на екрана), в него цари покоят на първоестеството и се таи изгубеният рай на детско-юношеската му романтика. В „картотеката” човекът, авторът, художникът, доносникът и гражданинът „са положени на капоните”(библ.) и реабилитирани с връщането им в тяхната първоначална идентичност. Картотеката обаче си остава само предверие към познанието, а гласът на автора е само отчасти водач към идеалното битие. Разглеждането и обсъждането на артефактите, закрепени в нея, дават възможност за осмисляне на екзистенциалната лична авторова драма, но не и пълно достигане до първоначалата. Затова „очищението” е блян, а заличаването на „Каиновия печат” – част от спектъра на неосъществимите желания, кодирали дискурса на вторичната авторова изповед. Съдържанието на картотеката и онасловяването „Строго секретно” е естетизирана като възможност за отърсване от комплексите, макар, че диалогът на автора със „свръхбитието” в определен миг става на ръба на възможното. Душата на художника, изолирана върху различните късчета хартия, стене разкъсвана, преобръщана, деформирана. Нейната участ е да живее отчуждана и от автор, и от зрител, и да се случва тогава, когато любопитното, око зърне за миг картотеката. Това състояние на алиенация поражда и непреодолимото усещане за преждевременна и умишлено търсена екзистенциална самота. Оттук възниква и неразрешимото противоречие в дискурса на Недко-Солаковия видеоарт: писменият текст, фиксиран върху картончетата, проблематизира познанието като „метафическа реалност” в себе си, а авторските ремарки отричат постижимостта на съ-битийно опознаваемата реалност. Видеоартът „Строго секретно 1984-1990” (2007) на Недко Солаков доказва тезата, че художественото познание не може да отмени законите на живота, въпреки, че не им е подчинено. Единственият път за съхранение, с който разполага художникът е творчеството.


-6-

            В заключение може да се каже, че това произведение, анализирано по отношение на  неговата иманентна онтология, онтологична референция и актуална онтология е знаково не само за българския видеоарт. По форма и съдържание, както и по своите модалности, то се нарежда в редицата на значимите европейски произведения в полето на видеоарта, като една от важните съставни части на съвременното изкуство.

Библиография

1. Андреев, Александър. За изложбата на Недко Солаков в Бон. (електронен ресурс) URL: http://ide.li/article3204.html (посетен 24.11.2013.).
2. Генова, Ирина. Визии за изкуството при социализма след падането на Берлинската стена. Случаят с България.(електронен източник) URL: http://liternet.bg/publish14/i_genova/izkustvoto.htm (посетен 24.11.2013.).
3. Кръстева, Е. Картотека на ДС - лице на BG-арта. /Елена Кръстева.// Монитор,16 юни 2007г. (електронен ресурс) URL: http://www.monitor.bg/article?id=123339 (посетен 24.11.2013.).
4. Куюмджиева, Св. Недко Солаков: Нещо като ретроспекция. /Светлана Куюмджиева.// Култура - Брой 19 (2546), 22 май 2009 (електронен източник) URL: http://www.kultura.bg/bg/article/view/15655#* (посетен 24.11.2013.).
5. Петров, Петър. Художник търси доброволци бояджии. Авангардистът Недко Солаков се завръща на родната артсцена с гръм и трясък, прави ретроспектива в СГХГ. (електронен ресурс) URL: http://www.monitor.bg/article?id=196587 (посетен 24.11.2013.).
6. Петкова, Св. Документа като състояние на ума /Светла Петкова.// Култура - Брой 26 (2688), 06 юли 2012. (електронен източник) URL:http://www.kultura.bg/bg/article/view/1995  (посетен 24.11.2013.).
7. Художествена галерия Димитровград „Петко Чурчулиев” [Каталог]. Предговор от Надежда Стойнева – главен уредник на галерията. Без м. и г. на изд., без ном. на стр.


Бележки

[i]Художествена галерия Димитровград „Петко Чурчулиев” [Каталог]. Предговор от Надежда Стойнева – главен уредник на галерията. Без място и година на издаване, без номерация на страниците.   Книгата  ползвах в библиотеката на НХА, където тя има сигнатура:  ІІ 4315 гр.

[ii] Тези две изображения са поместени  в материала „Недко Солаков -Изложба в "СГХГ" 7 Май 2009 - 5 Юни 2009” (електронен ресурс) URL: http://contemporary-art-bg.blogspot.com/2009/05/7-2009-5-2009.html (посетен 12. 01. 2014.)

[iii] Петкова, Св. Документа като състояние на ума /Светла Петкова.// Култура - Брой 26 (2688), 06 юли 2012. (електронен източник) URL: http://www.kultura.bg/bg/article/view/1995 (посетен 24.11.2013.).Представянето му през 2007 със Строго секретно” и цикъла от 99 рисунки „Страхове беше по-скоро музейно, представително за неговата работа като важна част от световното и в частност (източно)европейското изкуство” (курсивът е мой – Ю.М.).

[iv] Куюмджиева, Св. Недко Солаков: Нещо като ретроспекция./Светлана Куюмджиева.// Култура - Брой 19 (2546), 22 май 2009 (електронен източник) URL: http://www.kultura.bg/bg/article/view/15655#* (посетен 24.11.2013).  Както сам споменава във видеото от Строго секретно, Недко Солаков винаги е бил отличник и в училище, и в академията, и в комсомола… Според мен много по-адекватно би било този успех да се осмисли без спирачката на общото минало, личните взаимоотношения и предпоставеното обвинение (курсивът е мой – Ю.М.).”

[v] Генова, Ирина Генова. Визии за изкуството при социализма след падането на Берлинската стена. Случаят с България. Ирина Генова,  (електронен източник) URL: http://liternet.bg/publish14/i_genova/izkustvoto.htm (посетен 24.11.3013).Другият пример е обектът "Top Secret", показан на изложбата "Краят на цитата" през 1990 г. Работата създава внушения далеч надхвърлящи частния случай и отвеждащи до възел от проблеми относно ролята на тайните служби и архиви в днешното управление на обществото. "Top Secret" въздейства като метафора на за(раз)секретения архив10.// 10. През 1990 година Недко Солаков показва прословутата си работа "Top Secret" на изложбата "Краят на цитата", с куратор Лъчезар Бояджиев. Каталожно чекмедже, съдържащо множество картончета, представя в хронологическа последователност биографията на художника. Група от картончетата съобщават на зрителя, че авторът е сътрудничил на Държавна сигурност в периода между 1976 и 1983 година. (Солаков е бил на възраст от 19 до 26 години.) Времето съвпада с периода му в Художествената академия и в казармата. През 1983 година авторът се е отказал от тази си дейност. През 2007 г. "Top Secret" е прочетена и филмирана от автора - видео, 40’ 07’’ (вж. Watkins 2011: 92-94). Watkins 2011: Watkins, Jonathan. Nedko Solakov. All in Order, with Exceptions. Trento: Fondazione Galleria Civica - Centro di Ricerca sulla Contemporaneita, 2011 (курсивът е мой – Ю.М.)”. Тук терминът „филмиран” е употребен произволно, защото не е направен на филмова лента с кинокамера. По-точният термин е „видвеозапис” защото е направен с видеокамера.

[vi] Петров, Художник търси доброволци бояджии. Авангардистът Недко Солаков се завръща на родната артсцена с гръм и трясък, прави ретроспектива в СГХГ Петър Петров 25.04.2009 (електронен ресурс) URL: http://www.monitor.bg/article?id=196587 (посетен 24.11.2013.).През 2007-а нашенецът участва в престижния форум Documenta 12 в немското градче Касел.  С авторазобличаващата работа „Строго секретно" (1989) скандализира гилдията и обществото, признавайки си, че като студент в Академията за известно време е сътрудничил на Държавна сигурност. Солаков е наясно каква е цената, която трябва да плати за екстравагантното си поведение. Всъщност в сандъчето със секретни материали са включени картончета, на които авторът описва преживявания, изповядва се, издава отделни епизоди от живота си.Солаков е бил член на СБХ, достига дори до поста зам.-председател. Но заради признанието си за връзки с ДС в инсталацията е изключен. След това атаките срещу него не спират. По факс в чужди галерии, където има намерение да се изяви, изпращат информация, че е бил ченге. „Лично за мен онази работа сякаш прекъсна някаква верига и почувствах свободата. Почувствах, че вече мога да направя каквото си поискам", коментира ключовата за творческия си път идея Недко Солаков” (курсивът е мой – Ю.М.).

[vii] Интервю на Александър Андреев. За изложбата на Недко Солаков в Бон. (електронен ресурс) URL: http://ide.li/article3204.html (посетен 24.11.2013.). Попитах го (проф. Щефан Берг, генерален директор на бонския Кунстмузеум - бел. моя - Ю.М.)  дали вижда някакъв проблем в една инсталация на Недко Солаков, която пряко кореспондира с темата за архивите на бившата източногерманска държавна сигурност Щази – много чувствителна тема в Германия.  Не, нямам никакъв проблем с това произведение. Смятам, че това е едно от най-важните му произведения за последните 30 години. "Топ сикрет" на пръв поглед документира сътрудничеството на автора с българската Държавна сигурност, прекратено през лятото на 1983. Смятам, че произведението е много важно на две равнища. Веднъж, защото показва способността на Недко Солаков да подири сметка на самия себе си, и от една конфузна, може би дори опасна и във всички случаи вредна за биографията му ситуация да извлече важни размишления на тема "Какво всъщност е истината? Какво е лъжата? Има ли безгрешни хора?". И второ, защото днес, през 2008 година, с тази творба Недко Солаков припомня, че цели 19 години след политическата промяна в България архивите на бившата ДС все още не са отворени..


[*] Митев, Ю. Хронотопът в българския и световния видеоарт: сравнителен анализ. // Сб. Млада наука за изкуствата`2011. Том 2. – София, Изд. „М-8-М / АССА-М”, 2012. - с. 79-94 . ISSN 1314-6777

[**] „Строго секретно 1984-1990” /Top secret 1984-1990,  (2007), Недко Солаков, цв., озв. – бълг. ез, англ. ез., субт. – англ.ез., хронометраж 00:40:07; Недко Солаков, Top Secret, 1989-1990, акрилни бои, мастило, маслени бои, снимки, графит, бронз, алуминий, дърво, срамна тайна, 179 броя в оригинална кутия за картотекиране.По време на събирането на научно изследователския материал за тази статия разговарях с Недко Солаков. Той не счита това свое произведение за видеоарт, но и никъде в писменото си творчество не уточнява жанровите характеристики на своите видеопроизведения. На молбата ми да използвам снимки от неговия видоарт за илюстриране на тази статия бе даден отрицателен отговор.
С инсталацията „Строго секретно“ той участва в Документа XII. Вж.: Кръстева, Е. Картотека на ДС - лице на BG-арта. /Елена Кръстева.// Монитор,16 юни 2007г. (електронен ресурс) 
URL: http://www.monitor.bg/article?id=123339(посетен 24.11.2013.).

 





Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3209513
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1807