Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
25.11.2013 08:36 - Foto & Text: Моя заявка (и доклад) за участие в научна докторантска конференция, която се проведе в НХА на 12.12.2013 г.
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 2500 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 01.02.2014 09:56



image
Заявка за участие в аспирантска конференция на 12.12.2012 г. в НХА от Юлиан Митев
25 ноември 2013, 08:31

Уважаема госпожо Доневска!
Изпращам Ви моята заявка за участие в Докторантската конференция, която се организира от катедра "Изкуствознание при НХА.


ИМЕ НА ДОКТОРАНТА: Юлиан Митев.
КАТЕДРА:"Изкуствознание".
НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ: професор, доктор на изкуствознанието СВИЛЕН СТЕФАНОВ.
КРАТКА АНОТАЦИЯ НА ТЕМАТА:
Заглавието на доклада, с който участвам е: "Анализ на темата за спасението и нейните темпорални модалности във видеарта на Недко Солаков  „Top Secret 1984-1990
Анотация: Темата за спасението, както и нейните модалности, поради своята трудност за разкриване и напрежения, които внасят, много рядко присъстват както в европейския, така и в българския видеоарт. Поради това интерес предизвикват онези видеопроизведения, в които творецът разработва тази тема. Пример за такова сложно, наситено с вътрешен драматизъм и предизвикало ефект на взривена бомба в професионалните художнически среди у нас е инсталацията „Картотеката”, както и видеоартът, наречен “Top Secret”, като своеобразно нейно видеопродължение. В него авторът, изправен пред сложни морални и етични дилеми, ги обглежда през призмата на възможната трактовка на темата за спасението, представена при това в различни модалности. В статията се прави анализ на тези тематични и модални аспекти от гледна точка за това доколко творческият акт е едновременно и акт на спасение в модалностите на сагашността на осъзнатото и завещание за бъдещето.

С останалите условия за провеждане на Конференцията съм запознат и ги приемам. Докладът ми в обем 3 стандартни машинописни страници е готов.
С уважение: Юлиан Митев.

ДОКТОРАНТСКА КОНФЕРЕНЦИЯ
Катедра „Изкуствознание“ организира поредната научна Докторантска конференция, в която могат да вземат участие всички докторанти от Факултета за изящни изкуства и Факултета за приложни изкуства на НХА.
Конференцията ще се проведе на 12 декември 2013 г. от 10:00 часа в ателие № 7 в сградата на ул. „Шипка“ 1.
Времетраенето за изнасяне на докладите е 15 мин., което означава, че текстовете не трябва да надвишават 5 стандартни страници (1800 знака).
Заявки за участие в конференцията (свободен текст с име на докторанта, катедрата, научен ръководител и кратка анотация на темата) се приемат до 8.12.2013г. на следните e-mail адреси: donevska_boyka@abv.bg и bpenkova@hotmail.com
След приключване на конференцията материалите ще бъдат събрани за шестото издание на Докторантския сборник.

****************************

Abstract: the Subject of salvation, and her modality, because of its complexity for disclosure and stresses that import, very rarely present in both the European and the Bulgarian video art. Because of this interest are the videos, in which the Creator develops this theme. An example of such a complex, saturated with domestic drama and caused effect of a bomb exploded in professional scenic environment we had a setting Item, and video art, known as “Top Secret”as a kind of its "video finitum". In it the author, facing the complex moral and ethical dilemmas, their location-off  through the prism of a possible interpretation of the theme for the salvation provided in the various modality. In the article is the analysis of those thematic and modal aspects in terms of how creative act is the act of salvation in modalities on presenting on selfing and Testament for the future.

Copyright © Юлиан Митев

ДОКЛАД / REPORT

(изнесен на докторанстка конференция в НХА  на 12.12.2013г)

 

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ!

В този доклад ще изложа тезисите на статията си „Анализ на темата за спасението и нейните темпорални модалности във видеарта на Недко Солаков  „Top Secret 1984-1990

            Фактът, че художникът Недко Солаков може да „стресне, трогне, очарова” непросветения зрител с острите и дори обратни завои на своите житейски коловози, не подлежи на съмнение.

            Именно този факт: от момче – вечен отличник в училище до доносник на „Държавна сигурност”, който намира в себе си сили не само да се откаже да служи на социалистическите идеи и да направи този факт публичен, нещо повече – да го направи част от своята художествена биография е факт, наистина достоен за удивление. При това успява многократно да експонира своите екзистенциални страхове и като ги запише в картончета, наниже на металните шишове на чекмеджетата в картотеката и покаже във видеоарта „Строго секретно...”[i] и естествено като художник да експонира и сенчестите колекции на пълния набор фройдистки комплекси – от бегла скица на „филейшо” до открит хетеросексуален акт, придружени с авторов коментар: „Обичам си ги аз тези неща”, който при това поражда дори не дву-, а трисмислие. Кои неща – сексуалните комплекси, доносите, или произведенията на изкуството?

            Нека зрителят сам да си отговори, до да не бърза с отговорите докато не е изгледал за 40 минути колекцията от артефакти, събрана в две обикновени чекмедженца от библиотечна картотека. Всъщност това е и видеоартът – екскурзия по картотеката, която зрителят прави със самия автор, който разгръща картонче след картонче и води своята авторова пряка реч в Аз-форма.

            Още с първия кадър видеоартистът разколебава системата от конвенциални ценности и договорености – авторът е и персонаж, и своеобразен Виргилий, който собсвеноръчно – дори в буквален смисъл, нонеже със собствената си ръка отмята картончетата – води зрителя в деветте кръга на собстения си ад. Тази картотека, стаила както горчилката на падението, така и отровния мед на консумирания грях: „Наистина съм бил или голям наивник или суперциник защото веднага казах всичко (как е бил вербуван от ДС – бел.моя – Ю.М.) на моя приятел, и на гаджето си също, и на братовчед си също. Чувствах особена гордост, усещах се като герой на Богомил Райнов” – с равен и безизразен глас, чете собстените си писания авторът, за да завърши с тъга и горчилка – „Ех, главо, главо”.

            Като особен “object d`art” картотеката е изведена като антитеза на подвластните на времето „спомен – прах – предвечна тлен”.  Независимо дали чете текст, представя рисунка или разглежда обект, поместен в тази картотека, видеоартистът у Недко Солаков винаги прави завръщане към първоначалата, към универсалното поле на безгреховността и прави това в три хода – овеществяване в текст и артефакт, произнасяне на глас и покаяние, истинността на което зрителят приема или отхвърля сам.

            Това, което художникът Солаков прави, е да предначертае своя екзистенциален коловоз към вечността – през живота си в полето на тленността и греховността той е воден от вярата в съществуването на друг, в който „мигът на великото чудо”(Д. Дебелянов) е сбъднат и след като е показан за всеобщо разглеждане в музея (а видеоартът – на екрана), в него цари покоят на първоестеството и се таи изгубеният рай на детско-юношеската му романтика. В „картотеката” човекът, авторът, художникът, доносникът и гражданинът „са положени на капоните”(библ.) и реабилитирани с връщането им в тяхната първоначална идентичност. Картотеката обаче си остава само предверие към познанието, а гласът на автора е само отчасти водач към идеалното битие.     
       
      Разглеждането и обсъждането на артефактите, закрепени в нея, дават възможност за осмисляне на екзистенциалната лична авторова драма, но не и пълно достигане до първоначалата. Затова „очищението” е блян, а заличаването на „Каиновия печат” – част от спектъра на неосъществимите желания, кодирали дискурса на вторичната авторова изповед. Съдържанието на картотеката и онасловяването му „Строго секретно” е естетизирана като възможност за отърсване от комплексите, макар, че диалогът на автора със „свръхбитието” в определен миг става на ръба на възможното. Душата на художника, изолирана върху различните късчета хартия, стене разкъсвана, преобръщана, деформирана. Нейната участ е да живее отчуждана и от автор, и от зрител, и да се случва тогава, когато любопитното, око зърне за миг картотеката. Това състояние на алиенация поражда и непреодолимото усещане за преждевременна и умишлено търсена екзистенциална самота.

            Оттук възниква и неразрешимото противоречие в дискурса на Недко-Солаковия видеоарт: писменият текст, фиксиран върху картончетата, проблематизира познанието като „метафизическа реалност” в себе си, а авторските ремарки отричат постижимостта на съ-битийно опознаваемата реалност. Видеоартът „Строго секретно 1984-1990” (2007) на Недко Солаков доказва тезата, че художественото познание не може да отмени законите на живота, въпреки, че не им е подчинено. Единственият път за съхранение, с който разполага художникът е творчеството.

Благодаря Ви за вниманието. (Край на доклада. Хронометраж  00:05:49.)
Copyright © Юлиан Митев

[i] „Строго секретно 1984-1990”/Top secret 1984-1900,  (2007), Недко Солаков, цв., озв. – бълг. ез, англ. ез., субт. – англ.ез., хронометраж 00:40:07.





Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3415225
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1808