В НХА при голям интерес преминаха дипломните защити на художници випуск 2013
*** "Галерия Митев" ви представя една от току-що дипломирана художничка ***

---

ИВЕЛИНА КОСЕВА











 

---

ХАЗАРТНИЯТ ТИП

Хазартният тип:

Зависимост от адреналин. Залагане на пари, емоции, на информация, на истината. Наркомания към емоцията на риска и неосъзната наклонност към самоубийство. Деструктивна психика, саботиране и липса на вяра в ценностна система, както опит да се „надиграе съдбата“.

Позитивната страна на рискуващия играч е, че има смелостта да поеме риска в области, които плашат другите , смелостта да следва интуицията си въпреки съмненията около себе си.

Митичната фигура Одисей е пример за хазартен тип. Героичен и смел, той поема риска въпреки всички трудности, за да постигне целта си.

 

---

МИСТИКЪТ

Мистикът:

Често прилича  на отшелника или целибатът (отдал се на безбрачие), но всъщност е състоянието, в което попада всеки търсещ духовната си същност човек, спирка по пътя на последователят, в която той има мистично преживяване и трансформация.

 

Негативната страна на мистикът може да бъде използването на наркотици с цел да се постигне по-бързо това преживяване или оставане на мястото на преживяването с чувтвото на превъзходство.

Примери могат да бъдат повечето  духовни учения и техни представители като Рамана Махариши в индуизма, Света Тереза от Авила в християнството и много други.

 

---

ТВОРЕЦЪТ

Творецът:

Желанието да се пресъздаде измерение на живота отвъд видимото, отвъд петте сетива във физическа форма; мотивация да се материализира необикновеното. Създаване на емоционално поле на влияние върху останалите, които наблюдават творбата и така възможност да се повдигне съзнанието на зрителите.

Негативното проявление може да включва прекалена ексцентричност и „лудост на гения“, както всякакви клишета в областта на изкуството като н.р. бедността на художника, който вярва, че творчеството му трябва да спечели пари едиствено и само след смъртта му, за да се чувства особен и велик.

Примери от миналото са Амадеус, Джепето от Пинокио.

 

---

ЛЮБОВНИКЪТ

Любовникът:

Любовникът може да прояви страст към всяка една област от живота. Всяко едно увлечение или хоби е свързано с любовникът. Най-вече се определя в обществото от връзката мъж-жена. Може да има трансформираща сила, която да разкрие красотата на вътрешната същност. Представлява интимната връзка на мъжкото и женското начало в природата.

 

В негативното си проявление любовникът може да е обсебен от мисълта за предмета на влюбване или да боготвори външната красота, така затваряйки очи за вътрешната стойност и тръсейки обекта на любов извън себе си.

Пример са Ромео и Жулиета. Красавицата и звяра, Жабокът-принц и т.н.

 

---

ВЕЧНОТО ДЕТЕ

Вечното дете:

Илюзията, че любовта идва с вниманието на останалите. Липса на вътрешен център на самоувереснот и самочувствие и търсене отвън на признание. Постоянни опити да привличаме вниманието на другите с цел да се почувстваме обичани и оценени. Отхвърляне на всякаква отговорност за собствените си емоции и преживявания. Вяра, че спасител ще дойде отвън, за да оправи живота ни. Тясно свързано със саботьора и жертвата като начини на манипулация за внимание към детето.

Позитивната страна на вечното дете е стремежът да сме млади по дух, ум и тяло, като не спираме да се забавляваме в живота и такава радостна детска нагласа е здравословна.

Купидон и Питър Пан са примери за вечното дете.

 

---

 
ПРОСТИТУТКАТА

Всички те се основават върху зависимости. Върху страх и желания. Но там винаги присъства излизане от центъра.

Проститутката:

Отдаването на тялото или коя да е част от себе си срещу внимание, срещу моментно задоволяване на дадена нужда или фантазия, в същото време нанасяне на емоционални рани, самоубийствен, деструктивен импулс към себе си. Усещането , че няма достатъчно любов , страхът за физическо и финансово оцеляване прави човек подаващ се на манипулация от други, които му предлагат нужното в определени количества срещу внимание, физическа близост, компания и т.н. Продаването на себе си като свръх-материализъм. Н.р. оставането в дадена връзка заради финансова изгода, продаването на идеи на фирми,в които не вярваме, злепоставянето на друг за сметка на нашето благо- това са компромиси със собствения морал.

 Позитивната страна е  да се научим се да не правим компромиси с тялото или духа си, да имаме пълно себеуважение.

Проститутката се счита за „най-старата професия“ и може би по-типични примери за този архетип са от древногръцките бордеи.

 

---

 
ПРИЯТЕЛЯТ

Приятелят:

Лоялност, щедрост, безусловна обич са позитивните апекти на приятеля, на сродната душа. Дясната ръка, човек при нужда от помощ. Някой, пред когото споделяме мислите си и не ни съди за това.

Негативно проявление е предателството, което наранява душата.

Др. Уотсън и Шерлок Холмс, Ласи и т.н. са добри примери.

 

---

САБОТЬОРЪТ

Саботьорът:

Идеята за липса, за недостатъчност за всички, за липса на любов в корена си, за неосъществени амбиции, поради илюзията, че външният свят не ни съдейства така, както искаме и че любовта идва отвън чрез вниманието. Наранено емоционално същество, което се опитва да изчисти чрез манипулация своята емоционална отрова. Това постига чрез  привличане  вниманието на другите, първоначално подлъгвайки жертвата си с „добри намерения“, като отровен паяк, докато мухата не попадне в мрежата, където бива инжектирана с отровата.

Позитивната страна на саботьорът е разпознаването на тези деструктивни импулси в нас самите- (разплаканото дете в нас копае само дупката си).

Митичен пример за саботьора е змията в нейните форми- тя може да измами човек, но и да бъде водач към сенчестата му страна като така го накаре да осъзнае, че е същество с два полюса.

 

---

ЖЕРТВАТА

Жертвата:

Пренасяне на отговорността върху другите, неспособност да се справим с желанието на инертност, да се справим със смилането на факта, че промяната е единственото нещо , което не се променя. Попадане в ситуации на привидна загуба, която е провокирана от самото чуство вътре в нас на губещи и безсилни. Вътрешна провокация към външния свят. Отхвърляне на факта, че е въпрос на личен избор да имаме съзнанието на жертва или не.

Позитивната страна е да се научим да поемаме отговорност за собствената си сила и да преодоляваме предизвикателствата.

Др. Джекил и Мр. Хайд са примери за динамиката на архетипите жертва/насилник.

---

 Богината

Богинята:

Богинята олицетворява всички женски видове енергии, които могат да се проявят по различен начин- н.р. Афродита- красавицата, Атина- жената-воин, София- мъдрата, Кали- разрушителката, Артемида- ловецът,Деметра- майката, Хера- съпругата, Персефона- мистичната...Като общо понятие Шакти е тази женска енергия (кундалини) според философията на йога. Шива- олицетворение на съзнанието, е мъжкият елемент в тази схема.

Негативната страна на богинята е използването на социалната сила, която притежава и психически умения за да доминира другите, също „самозабравянето“, типично за филмови и музикални звезди, опиянени от същата тази власт над вниманието на другите.

Митичните фигури са много и всеки може да открие своята. Примери като Дева мария или Мерилин Монро- на края на двата полюса...

---

Последователят

Последователят:

Отдаден на кауза и на учител, гуру или друга фигура, върху която последователят е пренесъл идеята си за божественото. Отворен и възприемчив за своя водач, попивайки всичко полезно като чирак на занаятчия. Съществува любов към ученето и желание да бъде вечният ученик.

Сянката на последователят мкоже да бъде блокиране на собствената воля, злоупотреба с наученото или непрекъснато учене без приложение.

Примери са апостолите, ученици на Исус  и т.н.

---

Приключенецът

Приключенецът:

Пътешественик, който познава важността на пътя сам по себе си. Може да бъде самобитен и индивидуалист. Самото пътуване, дори да е първоначално породено от любопитство, в корена си е тръсене на истината и мъдростта, духовно пътуване в търсене на  свободата.

Опасността се крие в изгубване на посоката или незавършване на нищо започнатои неспособност да се материализира идеите си.

Пример е Сидхарта на Херман Хесе.

---

© 2013-2018 Юлиан Митев
Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.  

---

            Моят избор на специалист изкуствовед се основава на следните факти и лични впечатления от дейността на този творец:

            1. Ива Косева е завършила НХА, специалност "Живопис" в ателието на професор Божидар Бояджиев.

            Вие знаете колко грижливо и придирчиво се отнася той към своите студенти в процеса на обучение. Това само по себе си е вече гаранция, че Ива Косева е придобила капитални академични знания по рисуване (преподавател проф. Станислав Памукчиев). В нейното образование присъстват здравите професионално-академични основи на живописта, което е предпоставка за нейното успешно изграждане като живописец в последващата и професионална реализация.

            2. Аз присъствах на защитата на абсолвентите от НХА випуск 2013 г. и имах възможност да слушам представянията на всички дипломанти от катедра "Живопис", както и да разгледам подробно произведенията им.

            В тази връзка представените от Ива Косева 12 платна, всички с размери 1,3 х 2 м, правят впечатление на обмислена и единно проведена художествена цялост, търсеща както асоциативно-наративна така и художествено-пластична изява. При това дипломната и работа бе успешно защитена пред държавната изпитна комисия с отлична оценка.

            3. Сами по себе си предлаганите за изложба в галерия "..." платната са интересни с това, че Ива Косева се опира на смесен изобразителен модел - фигурални композиции, състоящи си от различен брой - най-често от 1 до 3 - фигури, ситуирани в подходяща, според идеята, реална или фантазмена, материална среда.

            Визуално-изобразителния дискурс на младата художничка, що се отнася до неговата теоретична част се опира върху учението за архетипното, развивано от Юнг; а що се отнася до неговата собствено изобразителна част, тя се гради върху съпоставката на топли и студени гами, динамични композиции и тънко прокарани равновесия между фигуративно и декоративно. Работите са изпълнени в смесена техника, но основната е маслени бои върху платно.

       15 юли 2013 г.

---

***
Благодаря за положителните думи и оценка. Аз лично съм впечатлена от вашият изкуствоведски изказ и ценя професионализма. Относно художничката Y... C..., която разгледах подробно от снимките, които ми показахте в галерията мисля, че е интересен млад автор, който със сигурност ще развие собствена посока. На този етап ми е трудно да се ангажирам с конкретна дата за изложба, защото пространството на  YYY  ще бъде затворено за ремонт с цел разширяване на разгърнатата площ. Септември ще анонсираме новите пространства, затова нека държим връзка и да продължим разговора тогава.

***

---

Ивелина Косева събра в 12 платна гени и таланти

http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=18570&sid=34

Сред моделите на младата художничка е нейният баща – капитан и пътешественик
Ивелина Косева е родена в град Русе. Възпитаник е на АГ "Гео Милев". Завършила е фотография в Нов български университет и живопис в Национална художествена академия, специализирала се е в 2D графика и специални ефекти на видео игри. Интересът й към арта със стрийт насоченост е продиктуван и от хип-хоп културата. Ивелина е танцувала брейк като част от денс крюто Art From the Heart.

Поводът да се срещнем е първата й авторска изява в галерия „1908” в София на 4 февруари т.г. Изложбата ще продължи до 18 февруари.


◊ ИНТЕРВЮ С ХУДОЖНИЧКАТА

- Ива, първата ти авторска изложба в София вече е факт. Дръзко ли е решението днес да си художник?

- Казват, че съдбата облагодетелства смелите. Да си смел за мен означава да следваш себе си твърдо и решително, и да гониш мечтите си. Ако мечтата ти е да си художник, доктор или готвач, то смятам, че си бил смел да я последваш. Винаги ще има хора и обстоятелства, които да те разсейват или отклоняват от целта, дори да те смъкват духом или препъват, но това да се справиш с тях те прави по-силен. Дръзко е да приемаш нещата, които не можеш да промениш и да променяш тези, които можеш. От финансова гледна точка, ще прозвучи иронично, но решението да си художник в България е точно толкова дръзко, колкото и да си инженер!

По време на откриването на изложбата, а и след това, получих отзиви за това това колко смело съм постъпила с избирането на големия размер на картините ми - 200/130 см. Явно като цяло съществува бариера пред повечето млади художници да изразяват чувствителността си със замах. Под резултат имам пред вид това дали ще има търсене на такива размери от страна на клиента. Предпочитам големите формати, чувствам се по-удобно в тях. Вярвам, че който трябва да ме намери, ще го направи и ще купи картината, която му говори.

Работя във фирма за видео игри - българска! Обичам работата си, правя визуални специални ефекти за игрите и работя в екип от други специалисти. Успоредно с това, рисувам. Във фирмата имам творчески задачи, но и много логика, а в живописта ми е нужна интуиция.

Не бих рискувала да се грижа за себе си само като млад живописец в тази държава, в този момент, първо защото харесвам и двете дейности, с които се занимавам и второ, защото би било прекалено дръзко, до границата на глупостта.

- Обикновено емоциите са много силни и се помнят, с какви спомени ще останеш от арт изявата?

- Емоцията при мен беше главно нетърпение и вълнение преди изложбата - по време на подготовката, за около три месеца, докато Данаил Маринов правеше дизайна на каталога и плаката ми, а Юлиан Митев и аз уреждахме множеството останали детайли. Обичам да работя по проекти в екип и бях доста ентусиазирана. Като цяло се опитвам да поддържам здравословна дистанция от емоциите си, ценя душевния баланс.

Новата емоция, която ми се случи сега, беше провокирана от срещата с журналистите, които писаха за мен. Трябваше да направя нещо, от което винаги ме е било страх - да се разкрия вербално пред хората като цяло – познати и непознати. Трябваше да изляза от кръга на комфортната си зона - за мен това е момента на  споделяне на интимни страни от личността ми – картини, идеи, мисли и преживявания. Открих, че в това отношение кръгът е много, много тесен. Досега само приятелите ми и професорите ми знаеха какво рисувам или искам да кажа с творбите си. Това също е терапевтичен момент от изложбата.

Получих голяма подкрепа от близките и приятелите си - Юлиан Митев, когото наричам своя импресарио и проф. Божидар Бояджиев, моят ръководител от Академията. Получих коментара, че това „не беше изложба като изложбите“ от много специален човек там, което беше комплимент за мен. Много хора дойдоха да споделят момента с мен и им благодаря!

- Защо избра и нарече изложбата “OMG”, какво се крие зад тази абревиатура?

- OMG е клише – ясно е, че възклицанието „Oh, My God!“ е широко популярно и масово се употребява, вече е демоде в интернет пространството. В случая “One of My Genes” (Една от моите гени). Гените, които носим също са архаични и наследявани в историята на човечеството с хилядолетия, но все още създават повод за възклицания – „Боже! Това ли съм аз?“. Те толкова често действат без дори да осъзнаваме какво правят с живота ни... Наричат ги комплекси, болести или просто „ген“, най-лесната дума, с която можем да оправдаем безсилието си в много ситуации. Тези проявления на типични комплекси сравнявам с архетипите  – или първообразите, които са нашето психологическо наследство според К. Г. Юнг. Потърсила съм тяхното визуално съответствие според моята нагласа и преживявания. Целта ми беше да създам картини, но и да извърша психологическа работа върху себе си, да „видя“ и осъзная тези типажи, за да мога да приема онези, които не мога да променя и да променя тези, които мога.

Също исках да ги видя и осъзная като биполярни, понеже искам съвсем съзнателно да избера с коя част от гена си да се идентифицирам и коя част съзнателно да модифицирам. Може да прозвучи футуристично за някого, но вече е доказано, че гените могат да бъдат съзнателно изменяни. Науките, които се занимават с това, се наричат невропластика и епигенетика. Всеки може да провери тази информация. Ерик Кандел се нарича ученият, спечелил Нобелова награда за откритията си в областта на невропластиката. Джо Диспенца пък е доктор, който е написал няколко книги на английски език, в които е обяснено с по-прости думи как точно се осъществяват тези промени и каква е взаимовръзката ум - мозък, мисъл - тяло.

 - Завършила си фотография в Нов български университет и живопис в Национална художествена академия. Кои преподаватели са ти помагали през това време?

- Докато учех в Русе, посещавах часовете по рисуване при художника Хрисанд Хрисандов. Той е много добър учител. При него положих основите на мечтата си. Много се радвах на уроците и на ателието, в което ходехме с мои приятели. Спомням си неговото определение, че съм типичния живописец – разсеяна и небрежна, не обръщам внимание какво се разлива, пада и т.н.

Фотографията беше част от живота ми, получих много знания в областта на композирането и цветознанието, но беше компромисен вариант за известно време за мен. Тогава имах идеята да кандидатствам в академията, но нещата се развиха различно. Спомням си Янка Кюркчиева, лека й пръст, която беше строга преподавателка с много знания и добра. Помогна ми Силвия Иванова, ръководител на дипломната ми работа на тема „Кирлианова фотография“. Никой друг не искаше да се заеме с това, защото е непознато за нас и няма много информация в България. Исках да изследвам точно тази област във фотографията - заснемането на биополето на живите организми. Благодаря на Силвия, че се застъпи за мен!

Записах живопис в НБУ, Николай Майсторов и Божидар Бояджиев бяха двамата професори, с които започнах да уча мечтаната специалност. Те са изключителни личности и силни характери, мога да кажа, че бяха като двата полюса на една права, а ние – техните студенти – откривахме златната среда като взимахме от двамата по нещо. Проф. Майсторов стана ръководител на дипломния ми проект и има огромно влияние върху разбирането ми за изкуство. Имах големия късмет да ме учат той и проф. Бояджиев, който пък тогава ми каза нещо, което няма да забравя – „Ива, ти искаш и ще станеш художник.“ Това явно се загнезди в мен и безкрайно ме мотивира. Продължих с него в Националната художествена академия, където се превърна в мой втори баща (както и за останалите студенти в курса). Подкрепи ме изцяло в дипломното ми решение. В НХА срещнах и проф. Памукчиев - водеше практиката ми по рисуване и също ми повлия изключително много, подкрепяйки ме на всяка стъпка, редом с проф. Бояджиев. За мен те са едни високоинтелигентни творци и се радвам, че съм била тяхна ученичка.

- Свободата като понятие много често се използва в изкуството. Според теб доколко един автор е свободен в творчеството си?

- Напълно е свободен. Ограничен е единствено от материалната реалност, в която живее – от времето и пространството и от средствата, с които се изразява – боя, китара, компютър, но в мисълта си е напълно свободен да избира идеите си и да определя върху какво иска да сложи фокуса си. Ако е достатъчно дързък да последва себе си, той е свободен, иначе става роб на обществено мнение или на финансови интереси, или както съм описала в картината „Проститутката“ – продава себе си или идеите си за сметка на неща, в които не вярва. Затова най-впечатляващо и докосващо сърцето е искреното изкуство, свободно от предразсъдъци. Самодисциплината ни прави свободни.

- Автобиографичният елемент присъства в 12-те картини, съзнателно ли е търсен?

- Абсолютно. За мен това беше един терапевтичен процес. Съзнателно съм наблюдавала проявлението на всеки един архетип в своята психика, в своите преживявания, в хората около мен и в обкръжението ми. Картината „Вечното Дете“ рисувах около година, защото се оказа най-трудно за мен, да преработя един от най-силните ми комплекси. Неведнъж ситуациите се случваха като извадени от архетипа и неговите прояви, рисувам „Саботьорът“ и се появява точният човек. Много интересни случки имах. Хората, които имах възможност да рисувам на живо, избрах специално за всяка картина, например за „Приятелят“ позираха двете ми приятелки, с които съм тренирала брейк. За „Комарджията“ избрах момче с афинитет към хазартните игри. За „Богинята“ позира приятелка, която е уверена в себе си и побеждава от малка по състезания. За „Приключенецът“ рисувах баща ми. Той е пътешественик - капитан на кораб.

- С кои цветове обичаш да флиртуваш в платната?

- Цветовете идват заедно с усещанията ми за картината, която искам да нарисувам и посланието, което искам да изразя. Харесвам ярките цветове. Обичам контраста и усещането му за енергичност и сила.

- За какво мечтаеш?

- Част от моите мечти са факт и разказах вече за някои от тях, но тези които имам за в бъдеще, ще запазя за себе си, докато не дойде момента да разкажа за това как са се превърнали в реалност.

 Автор: Лилия Рачева
12.02.2014 - 09:29

---

Архетипите на Юнг оживяват в живописни платна
Лиляна Караджова

http://novinar.bg/news/arhetipite-na-iung-ozhiviavat-v-zhivopisni-platna_NDU1NDs5.html

Дванадесет архетипни образа на Юнг, нарисувани от Ивелина Косева, са експонирани в „Галерия 1908” до 18 февруари.

Това са подтипове на четирите основни архетипа, популярни роли, в които егото често се припознава: Вечното дете, Проститутката, Жертвата, Саботьорът, Хазартният тип, Богинята, Мистикът, Любовникът, Последователят, Творецът. Ивелина Косева ги е изобразила според мащаба на въздействието им в човешката история – във формат 1,3 на 2 метра, със смесена техника и им е дала името „Една от моите гени”.

За авторката всеки архетип е роля, която възприемаме, докато се освободим от стереотипите на поведенческите модели и открием истинското предназначение на живота си. Според учението на Юнг, последователката му Каролин Мис и според своите наблюдения Ивелина Косева е написала кратки бележки за всяка една от картините.

Хазартният тип е определен по следния начин: „Зависимост от адреналин. Залагане на пари, емоции, на информация, на истината. Наркомания към емоцията на риска и неосъзната наклонност към самоубийство. Деструктивна психика, саботиране и липса на вяра в ценностна система, както и опит да се „надиграе" съдбата.

Позитивната страна на рискуващия играч е, че има смелостта да поеме риска в области, които плашат другите, смелостта да следва интуицията си въпреки съмненията около себе си.”

Вечното дете вярва, че спасителите винаги идват отвън и ще оправят живота му, проститутката прави компромиси със собствения си морал и остава във връзки поради финансова изгода, а творецът създава емоционално поле на влияние върху зрителите, които наблюдават творбата и така им дава възможност да повд