Постинг
02.01.2013 09:01 -
Иван Газдов като плакатист
Автор: ulian
Категория: Други
Прочетен: 2026 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2013 09:00
Прочетен: 2026 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 26.01.2013 09:00
Иван Газдов като плакатист
©2013- Юлиан Митев. All Rights Reserved.
Надписите показват, че някога конопът в СССР е бил уважавана селскостопанска култура, а не като днес - преследван от държавата източник на "наркотическо" вещество. Надпис горе, дясно: "Увеличавайте производството на коноп. Борете се за високи показатели в своята работа". Долу, дясно: "Вземете пример от знатния коноповъд Александър Срипунов!".
Българският плакат, както се случва с много други явления в нашето изкуство, се развива относително встрани от европейския или световен контекст. Както често сме наблюдавали и в други сфери на изобразителното изкуство, плакатът като творба, натоварена с конкретика и екстремални комуникативни функции, е смесица от чужди елементи, били те привнесени (Япония, Полша) или насила наложени (СССР), които тук, поради простия факт, че трябва да «говорят» на български и да са адекватни на нашия манталитет, придобиват специфичен и чисто «български» характер. Не става дума за онази „типична за страната ни самобитност”, термин, с който често се злоупотребява. Той не е „случайно явление” (доколкото в историята на изкуството нещо може да се нарече случайно), за да говорим за „самобитност”. Появата му е културно, исторически, политически и дори икономически обоснована. Този изразител на идеи е бил напълно необходим на своето време, а липсата на традиции създава предпоставката за онези уникални решения, на които сме свидетели и днес. Още повече, че по време на следосвобожденските години, а и по-късно, художниците, които пътуват из Европа, неизбежно поне веднъж са виждали знаменити образци европейски плакати, като например тези на Алфонс Мария Муха или Анри Тулуз Лотрек.
Щампа, изобразяваща сградата на Рилския манастир, светеца Иван Рилски и сцени от житието му. Визуалният разказ (предназначен да впечатли неграмотния), а също и текстът (предназначен да даде нови "книжни" знания на грамотния) са основата, която ще придаде своята бъбривост на българския плакат чак до края на 50-те години на ХХ век.
Корените на българския плакат могат да се търсят във възрожденските щампи, които са своеобразни „реклами” - наративи за сакралния топос - манастирите. Тяхната цел е била привличането на поклонници (своеобразен за своето време религиозен туризъм), а изображението на щампите, като визуална и текстова информация, успешно решава тази задача.
Последвалият индустриален подем, появата на нови пазари и развитието на печатарската технология, дошли макар и с известно закъснение по нашите земи, създават необходимите предпоставки за по-нататъшно развитие на плаката. Но едва след Първата световна война той придобива своите първоначални художествени качества – избистрена идея, теоретична рамка, разнообразен визуален език. Конкуренцията в областта на производството през 20-те и 30-те години на ХХ век започва да формира нуждата от масова печатна реклама, която плакатът, с помощта на визуалния разкав, вложен в него, удоволетворява успешно. Тук трябва да се направи уговорката, че това не са плакати в този им вид, който познаваме днес, а протоформи, като стенния календар, например.
Втората световна война е преломен момент в европейското изкуство и в частност за плаката. Насочеността му се променя - от рекламен той става политически актуален и ориентиран към борбата срещу фашизма. Тази тенденция се наблюдава в световен мащаб. През това време той става най-подходящото средство за бързо и точно предаване на информация, за подтикване към съпротива . Затова и той трябва да бъде ясен, лесно разпознаваем и привличащ вниманието с композиция, цветови контрасти или акценти, с подходящо щрифтово оформяне на тесктовете, които се намират редом с изображението.
Към края на войната, когато българската армия преминава под ръководството на Трети украински фронт, съветската армия донася със себе си голям количество агитационна материали. Така мобилизираните български художници се запонават със съветския плакат, който ще окаже решаващо влияние върху бъдещото развитие на този жанр. Тази нова естетика, къде нормативно наложена, къде възприета поради естествения ход на случващото се в историята на изкуството, е концептуално различна от тази, която господства преди войната. Факт е, обаче, че тя ще просъществува и ще се наложи като основна през следващите три десетилетия на миналия век.
Постепенно, през 50-те и 60-те години на ХХ век, характерните черти на съветския плакат така дълбоко се вкореняват в разбиранията на българина за този продукт, че те се превръщат в типични и за българския. По този начин плакатът влиза в отнапред политически дефинирани тесни и ясно установени нормативни рамки, от които трудно ще успее да се измъкне.
На първо място, вече съществуващата печатна база налага стандартния формат за всички плакати, които се печатат в нея. Къде целенасочено, къде просто поради липса на други алтернативи, това положение с материалната база създава условия за монопол и налагане на формални правила. С това са се сблъскват плакатистите и при цветовото решение на своите произведения. Гамата от тонове, с кято те практически разполагат, е изключително ограничена също поради минималните възможности на базата – тя рядко надвишава 2 – 3 цвята. Подобен е проблемът и с типографията. Като резултат сега историята разполага с опростени до минимализъм примери на плакатното изкуство от онова време. Линията и петното като основни градивни елементи на композиционното решение стигат до лаконичност, така че клишето, като основен носител на информация, да бъде възпроизведено без изменения и деформации.
Постепенно художниците започват да обръщат особено внимание на «читаемостта» на плаката, на неговата по-лесна възприемчивост от публиката. За да бъде постигната тази цел композицията още повече засилва своята фрагментарност, което я прави неустойчива, неуравновесена, но и динамична. Като една от най-революционните промени в българския плакат може да се посочи възприемането и представянето на част от информацията с помощта на шрифта в него като част от изображението. Въпреки това, обаче, шрифтовият ред все още е ясно разграничим от изобразителния.
Реалистичният плакат през 70-те и 80-те години на ХХ век се основава на опредметеност и асоциативност, на схематизация, но не ескизност на изображението. Иносказанията (алегориите), които са закодирани в реалиите на това време, могат да бъдат предствени с помощта на плакатните смислови и пространствени закони, преобразуващи замисъла на автора в нагледна, общодостъпна и разбираема форма. Поради това, че плакатът е необходима съставна част на строго иерархична обществената комуникативна верига, то в България изкуството на плаката се развива заедно с потребностите на обществото. В това русло е творчеството на всички предшественици на анализирания в този текст автор.
Творчеството на Иван Газдов е едно от най-забележителните явления в областта на плаката от това време. Изявите му в тази област могат да бъдат определении като „явление”, защото със специфичността и майсторството на своята работа, той успява да издигне българския плакат от обслужващ ежеминутните пропагандни потребности продукт до ранга на произведение на изкуството – от нещо което вместо да потвърждава клишета – политически или социални - ги разбива.
При този творец плакатът е само част от неговото многообразно творчество, близък по дух както до карикатурите, които рисува, така и до книжната илюстрация, на която той отделя голяма част от своето време.
Художникът се опира на психологическото възприятие, ръководи го мисълта, че трябва да направи своите плакати разпознаваеми от пръв поглед. Това означава те не само да предизвикват най-точната реакция от страна на зрителя, да привличат погледа му и да са запомнящи се, но и „разпознаваеми” от гледна точка на принадлежност към определен автор. Един от тези белези за разпознаваемост е знаковостта на неговото плакатно творчество. Като стилизира и деформира човешкото тяло (или части от него), плакатистът ги прави подобни на знаци. Типичен пример за подобна успешна стилизация е плакатът „Татко, аз съм!” (1985г.). За него авторът получава специалната награда на Международното биенале на плаката „Автомобилът и околната среда” (София, 1986).
Плакатът представлява линеарна детска рисунка на момиченце, сякаш направена с тебешир върху черна дъска, която в съчетание с детския краснопис и пътния знак постига силно внушение на основната идея, която авторът иска да предаде на своя зрител. Строгата геометризация тук се оказва най-силното средство на художника, с което той постига изразителност на изображението.
За Газдов основната идея и концепцията на даден плакат предшестват художествения образ - те са основата, върху която той се изгражда. Може би именно заради тази своя концепция, художникът съумява да създаде произведения, които за времето си са били в състояние да окажат приносно влияние и да променят хода на развитие на българското плакатно и графично изкуство.
Той стъпва на художествената сцена в края на 60-те години на ХХ век, след като завършва Висшия институт за изобразителни изкуства «Николай Павлович» (днес Национална художествената академия) в София през 1970г. Освен това при специализациите си в чужбина (Букурещ (1964), Прага (1967), Варшава и Краков (1968), Амстердам (1978) и Париж (1996) подробно и педантично изследва и сравнява опита и постиженията на различни школи и художествени академии. Това му позволява не само да почувства световния тренд в плакатното изкуство, но и да съотнесе българския опит спрямо него.
Не е тайна, че в аудиториите и ателиетата на това учебно заведение тогава той е бил обучаван по програма, в която се набляга на постиженията на съветското изкуство, програма, която времето е налагало като задължителна или по-точно казано като единствената съществуваща, а методът на „социалистическия реализъм” – върховен „закон” за всички творци.
Без съмнение, като студент, той е бил запознат и с характера на съветския плакат от времето на неговото възникване, образците от Втората световна война и до края на 60-те години на 20-ти век. От друга страна, Газдов е ученик на Александър Поплилов , което несъмнено оказва определено влияние върху формирането на идеите и творчеството на младия автор.
Но дали той следва сляпо тези примери на подражание, които са му били налагани, или пък ги възприема несъзнателно ?
Едва ли студент като него - буден и стремящ се към откривателство - би се задоволил само с това. Вероятно поради това той се стреми, доколкото това е възможно в онези години, да избегне прякото влияние на съветския плакат, с неговите директни политически внушения, а от уроците на учителя си извлича само онези елементи, които биха му помогнали да намери собствения си „плакатен почерк”; да избистри «синтаксиса» на собствения си «плакатен език». Този неповторим стил, който постепенно, с течение на времето, ще се превърне и в дещо, наричаме запазена марка, която определено разпознаваме днес, е непоклатимата основа, върху която ще започне да гради своите собствени теории за същността на плакатното изкуство - теории, благодарение на които вече можем да определим Иван Газдов като човек, създал съвременния български авторски плакат и школа, която да закрепи тези открития и да развие потенциала им във времето.
В неговото творчество, хронологически, авторският плакат е предшестван от така наречения сатиричен плакат. Когато той започва да се занимава с него, този тип плакатно изкуство не е бил особено експлоатиран от художниците поради тънката граница, която авторът сам трябва да си постави, търсейки иронията в своите изображения.
Румяна Константинова определя сатиричния плакат като обществено полезен, като изкуство, което „осмива и порицава, продукт на същностната изява и гражданската позиция”. Този тип плакат изразява протест – непримиримостта на самия автор, както и на обществото, към ежедневието, политическата система, хората.
Интерес представлява факта, че макар и осмиващ, този плакат е бил изключително добре приеман от обществото, а може би това е така именно поради неговата искренност, занимателност и тънко чувство за ирония. В този ред на мисли си заслужава да се споменат творбите „Кръгът на моя интерес” от 1975 г., „Запазено за безделници” и „Всекидневие” от 1980г.
Едва доловима е границата между сатиричния и авторския плакат. В творчеството на Газдов те взаимно се преплитат, преминават един в друг като сюжети и изразни форми. Даже съвсем спокойно можем да твръдим, че авторският плакат произхожда от сатиричния, който, в продължение на работата на художника по втория, е еволюирал и изкристализирал до идеята за плаката без поръчител. И при двата откриваме типичния почерк на автора, закодиран в характерната за него ирония.
Но авторският плакат се отличава с много по-голяма възможност за демонстриране на творческия потенциал поради липсата на каквито и да било ограничения и вероятно това е основната разлика между него и сатиричния. Те са еднакви като художествени качества, но различният поръчител, или по-точно наличието му при единия тип и липсата му при другия, ги превръща в два отделни типа плакат.
Авторският плакат предлага на художника една изключително добра възможност за разгръщане на капацитета му като творец. Безграничното поле за работа, което се отваря пред него, може да бъде неограничен източник на идеи, но тази свобода често крие и подводни камъни. Липсата на ограничение, на поставени рамки, в които творческият устрем да бъде поместен, могат да бъдат също толкова сериозен проблем за него, колкото и наличието на такива. Свободата понякога може да доведе и до творческо безсилие, от многото възможности, които се предлагат, ние често трудно можем да направим своя избор.
Ето защо авторският плакат, колкото е благодатен със своята безграничност, толкова е и труден именно поради нея. Но за творческия устрем на Иван Газдов това не важи. Възможността за избор го мотивира и подтиква към всякакви търсения на разрешение на проблемите, които той сам си поставя. Именно в това се крие и изкуството на авторския плакат – в рамката, която художникът сам си поставя с темата, коята си задава.
Това изисква от художника изключително добра авторефлексия – като човек, но и като творец. Да се ограничиш сам, като задаваш сюжета на своята творба, и то не какъв да е сюжет, а обществено ангажиран, който да работи за дадена кауза, означава да успееш да се задържиш сам в рамките на това ограничение.
В своите пройзведения Газдов демонстрира, че се справя с тази задача повече от успешно. Той бива погълнат от темата на своята работа до толкова, че дори не помисля да се отклони от нея. И може би в това се крие неговият професионализъм – в способността да рамкираш своята свобода в ограничението на темата, която сам си поставяш.
Свободата при създаването на авторски плакати е причина за разнообразието на сюжетите им.
В творчеството на Иван Газдов наблюдаваме обширен диапазон от идеи типажи, които ги въплъщават - от такива, засягащи социални или екологични проблеми, през театрални или посветени на изложби, до такива с чисто художествена стойност, каквато е серията „Игра на силуети”, която Р. Константинова нарича „елитарно-естетски вариант на авторския плакат” .
Тази серия е ключова в творчеството на плакатиста, защото тя бележи прехода от плакат към графикатура. И тук отново можем да говорим за еволюиране на едното в другото и това е нормално. В процеса на работа по една тема или в една област, била тя сатиричен плакат или авторски плакат, авторът търси нови изразни средства, което неизбежно води до промяна на т.н. „стил” на художника. Това е еволюция, творческо развитие или просто част от процеса на креация на едно произведение на изкуството. „Игра на силуети” е именно тази част от веригата, наречена „плакатното творчество на Иван Газдов”, в която съвсем ясно можем да усетим онзи момент, когато авторът е достигнал до крайното решение в своите търсения.
Изкристализирането на идеята или както самият той го нарича „откриването на новия стил графикатура”, обаче, не е крайния етап в неговия творчески процес. Това е само началото, поводът за поставянето на още хиляди въпроси, на които да се търси отговор, на още много художествени задачи, които да се разрешат.
Но преди да стигне до този момент в творчеството си, художникът е създал огромно количество плакати, които заслужават да бъдат обект на изкуствоведски анализ. Интерес представлява проблемът за символите, които плакатистът използва в своята работа. Чрез тях той успява да породи в зрителя редица устойчиви асоциации, били те позитивни или негативни, в зависимост от задачата, коята авторът си поставя в конкретния плакат. Символният апарат, с който той си служи, е съответно най-разпространения за конкретното време, в което живее. Затова и плакатите на твореца са толкова разбираеми за обикновения зрител – те говорят на неговия език, с неговата „граматика” и визуалет опит, предават му своето послание чрез символната натовареност на своите изображения, която е и четима за наблюдаващия. Защото тези символи го заобикалят в неговото ежедневие, той живее сред тях и ги познава. Въпреки че те не са буквално използвани и винаги авторът поставя и своето ударение, те успяват да постигнат основната си цел, а именно предаването на информация както чрез асоциативните, така и през метафоричните си кодове.
Личният почерк на автора променя смисловото съдържание но така, че основната информация, която те предават, да се запази. Въпреки това, привнесеното от художника е толкова силно осезаемо, че тези символи се превръщат в чисто „газдовски” символен апарат, правейки изобразеното лично „негово”, че можем да говорим за една авторска изобразителна система, работеща по съвсем нов начин.
Пред Иван Газдов не стои въпроса за „ролята и мястото” на автора в творческия процес – той е самодостатъчна вселена. Като отхвърля традиционния подход на работа, авторът не забравя и своите учители и се отнася с благодарност към това, окето те са му дали, без значение дали това е нещо, което взима за пример в творчеството си или е нещо, което знае, че никога не трябва да прави. Все пак на художника му е необходима здрав фундамент, защото и най-фантастичният авторски свят черпи своята ПРОТО-плазма от реалността.
При Газдов като плакатист е характерно това, че въпреки значителните плоскостни деформации на образите, няма рязко скъсване с действителността. Самото изобразително пространство при него претърпява изменения. Той търси в действителността формалните съотношения на контрастните тонове, а това неизбежно води и към изменения на подхода му към „конструкцията” на композицията, към нейната иманентна обвързаност с идеята, която тя графически изразява.
Художникът Иван Газдов безспорно е фигура с изключително голямо значение за българското изобразително изкуство, който, обаче, има и своя принос и на световната сцена. За най-голямото му постижение в областта на плаката се счита налагането от негова страна на сатиричния и авторския плакат, които постепенно започват да добиват популярност и да изместват политическия от конкурсите и биеналетата. Разцветът на специалност „Плакат” в Националната художествена академия се дължи до голяма степен на неговата дейност. Формирайки и възпитавайки още от самото начало мирогледа на младие творци – плакатисти, той поставя основитете една плакатна школа, която се развива изцяло под знака на неговите търсения.
Не бихме могли са твърдим, че съвременния сатиричен, а отчасти и авторския плакат са изцяло творение на Иван Газдов. Тук отново става дума за привнесени и доразвити от него жанрове. Сатиричната изразна форма при плакатите откриваме още в началото на 40-ти години на ХХ век в съветските примери от Втората световна война . За художника-плакатист той е ново поле за изява, където открива неизчерпаеми възможности за демонстриране на своята гледна точка за заобикалящия го свят.
Ако се опитаме да установим хронология на творчеството му, то първо в него ще поставим сатиричния плакат, което би могло да бъде предпоставка за твърдението, че авторският произхожда от него. В основата на целия творчески процес е естествената необходимост на автора да открие нов израз на художествените си търсения, да провокира по начин, непознат до сега, който, ако се признае за сполучлив, да се превърне по-късно в белег, по който ще бъде разпознаван. Това е неосъзнат акт, който е дълбоко вкоренен в художника така, както му и присъщо и желанието за изразяване чрез творчество. Дали за Газдов това е било просто порив или обмислена и добре планирана стратегия може да каже само той.
Може би, както винаги, истината е някъде по средата – утолявайки желанието си за нови търсения и до същността на това, което днес наричаме авторски плакат, той осъзнава до какво богатство на изразни средства се е докоснал и така започва да използва неговите безгранични залежи на вдъхновение. Защото това е авторският плакат – оригинална идея, фиксирана по такъв начин,че стои по-близо до изкуството, - той внушава значително по-успешно своите творчески хрумвания, защото е правен с минимум ограничения. Негов поръчител е самият автор, темата – случайна хрумка или наболял социален проблем, е напълно съзнателно избрана, за да може чрез разработването й в плакат тя да достигне до съзнанието на зрителя по възможно най-прекия път и да отключи в него онази мисъл, която авторът си е наумил, че иска да пусне на свобода.
Новите търсения на Газдов в областта на авторския плакат съвпадат с началото на желанието за промяна. Тогава в следствие на макар и бавното разчупване на мисълта се създават по-добри предпоставки за развиването на по-нататъшното утвърждаване на нови идеи. Така до края на десетилетието, авторският плакат, който художникът въвежда като жанр, започва постепенно да се утвърждава, а в последствие и да се налага като основен на различните биеналета, триеналета и конкурси.
Благодарение на усилията на Иван Газдов и създадената от него школа днес българският плакат има какво да представи в корпуса на световното изкуство. а такова явление като „графикатура” е личният принос на твореца, показал и показващ възможностите си в пълното с пролеми, задачи и предизвикателства поле на плакатното изкуство.
------------------------------------------------------------------------------
1. Бусыгина, Е. Полский плакат ІІ Мировой войны (http://www.graphic.org.ru/plakat-sel.html#2)
Александър Поплилов
1916 – 2001
2. Александър Поплилов(1916 – 2001). Роден на 12 май 1916 в град Кула. През 1940 завършва Националната художествена академия, специалност „Декоративно изкуство” при проф. Дечко Узунов. Член на Съюза на българските художници от 1941 г. Дългогодишен член на държавните комисии и съвети; многократно е председателствал и участвал в журита. От 1952 г. е преподавател в НХА – доцент, професор и ректор в периода 1962 – 1966 г. Създател на няколко генерации български плакатисти и художници.
Работи в областта на живописта, акварела, рисунката, плаката, илюстрацията, приложната и изящна графика, карикатурата, оформлението на книгата, шрифта и други жанрове и форми на графичния дизайн.
Александър Поплилов е оформил и илюстрирал повече от 1000 книги. Автор на стотици проекти за пощенски марки. Уреждал е изложбени палати на България в различни световни изложения. Работи активно в областта на илюстрацията и оформлението на детската книга.
Участия: негови произведения са представяни на всички значими национални и общи художествени изложби и конкурси, както и в редица международни изложения и представителни изложби на българското изкуство по света (Москва, Загреб, Милано, Измир, Прага, Стокхолм, Мюнхен и др.)
През 2006 г. в галерия “Академия” на НХА беше показана негова ретроспективна изложба.
Награди: многократно удостояван с различни национални награди; 1959 – награда на СБХ; сребърен медал от Международния панаир на книгата – Лайпциг; почетна грамота за рисунка; специалната награда на СБХ за високи постижения в областта на политическия плакат „Александър Жендов”; 1976 – специалната награда на СБХ “Захари Зограф” за постижения в живописта. Носител на ордените „Кирил и
Методий” І ст.; „Червено знаме на труда”, „Народна република България” І ст. (http://www.adc.bg/awards/5).
3. Константинова, Румяна. Иван Газдов – избрани авторски плакати. София: Графика 19, 2002, 3
4. Константинова, Румяна. Иван Газдов – избрани авторски плакати. София: Графика 19, 2002, c. 9
5. Бусыгина, Екатерина. Советской плакат Великой Отечественой войны (http://www.graphic.org.ru/plakat-sel.html#2)
Пенчо Добрев - изложба „Обекти на бъдеща...
Цветът – фактор за решаване на художеств...
Кончината на българския Патриарх Максим ...
Цветът – фактор за решаване на художеств...
Кончината на българския Патриарх Максим ...
Източни мъдрости - Хранене. Апетит. Лако...
Тирани срещу тирани
СИСТОЛИЧНО И ДИАСТОЛИЧНО кръвно налягане
Тирани срещу тирани
СИСТОЛИЧНО И ДИАСТОЛИЧНО кръвно налягане
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
