Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
Постинг
15.10.2012 13:16 - В приказния свят на Йордан Тодоров
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 2003 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 30.12.2012 08:57



image
В приказния свят на Йордан Тодоров


 (впечатления от изложбата му в галерия „Астри”)


image
image  image

Дейността на галерия „Астри” винаги е била насочена не само да достави визуална радост на зрителя, но също така и да представи пред него част от интелектуалната загадка, наречена съвременно изкуство.

Изложбата на Йордан Тодоров също не прави изключение от това правило. Представени са картини (маслени бои върху платно), които определят автора, като човек добре изучил и преосмислил наследството на световното изобразително изкуство за да създаде свой изпълнен със загадки приказен свят. Като креатор на този свят той се отнася много внимателно към съставящите го елементи, и като белег за това на първо място може да бъде поставена композицията. При него картината винаги е обмислена така, че когато  се използва една фигура, тя да бъде основният и обобщаващ елемент едновременно. Човешкото тяло е нейният фуднаментален конструкт и поради това творецът полага много усилия за изобразяването му – като се започне от карнацията, мине се през общата му постановка в пространството и аксесоарите, които го обграждат.

На второ място можем да поставим детайлите, които също са една от основните грижи на художника при изграждането на неговия визуален наратив. Освен това детайлите, взети както съвкупно за една картина, така и за всички картини, представени на тази изложба, носят циклизиращ характер. От сбор на разнообразни по съдържание платна, изложбата се превръща в цикъл, който представя важни за човека-зрител и гражданина-художник въпроси. Тези въпроси най-вече се отнасят до мъжкото и женското начало и до приказните и еротично-фантазийни елементи, които те могат да привнесат във всеки един свят, независимо дали това е реалният свят, който обитаваме, или пък е имагинерният свят, който създава художникът.

В приказния свят на Тодоров основна роля играят фината четка на твореца, чашата с вино, птичето перо, кърпата или пък свободно развяващите се материи. Събрани и разгледани като едно цяло те допълват не само композицията на творбата, но придават и завършващата цялост на отделните картини, като ги сливат в сноп от последователни размисили на твореца, породени от играта на въображенито и ръката, способна да пресътворява в образи чувствата, мислите и настроенията на художника. Детайлите носят не само категоричното присъствие на отбелязани и изобразени реални предмети, но се превръщат и в част от алегоричния разказ на твореца за нещата, които ни заобикалят.

Доброто овладяване на класическите основи на академичната рисунка и дарбата му на мощен, но пестелив колорист, пък му позволява да използва цвета и цветните контрасти за да придаде онази фина изтънченост, която приказният свят трябва да притежава по условие, за да може да омагьоса зрителя, така че той не само да разглежда този свят като външен наблюдател, но и да има желание да се идентифицира с персонажите му и да приеме тяхното съществуване като част от собственото си битие. Светът, изобразен от Йордан Тодоров, носи освен всичко и белезите на разрушение – това са напуканите и готови да се разпаднат всеки момент каменни грамади; тънките, готови всеки момент да пропаднат в бездните каменни мостове, и далечните, разтварящи се в мъгла планини близо до хоризонта.

Една от картините, която най-ярко представя способността на художника да митологизира своя свят е  работата му „На два бряга”, в която днешните митологеми за човешката алиенация са съпоставени с древните митове за разделяне на човешката същност на две вечно търсещи се половини. Над бездната стоят останките от две мощни конзоли на съществувал някога мост над нея. На конзолите, отделно на двата бряга, са стъпили мъжка и женска фигура. Те са представени голи, макар че имат някакви странни материи, които вероятно са част от облеклата им. Художникът е показал разделянето на двете фигури по няколко начина. Избрал е формата на диптих – две отделни картини с размер 60 на 90 см, като мъжката е разположена от почетната (дясната) страна, освен това фигурата е представена с три четвърти от лицевата си страна обърната към зрителя, докато женската фигура е обърната с гръб към зрителя. Общото тук е, че и двете фигури нямат визуален контакт с него и като че ли нямат такъв контакт и помежду си. Разделянето се извършва и от вертикалите на рамките, които правят невъзможно дори мисленото съединение между фигурите.

Различията се повтарят и в детайлите: мъжката фигура развява зелено знаме, чиято дръжка завършва с острие, от което зрителят вижда четири шипа, а женската фигура развява пурпурно знаме, чиято дръжка завършва със счупен връх. Елементите, поддържащи конзолите също така са диференцирани.  Мъжката фигура се намира под одобрителния поглед на атлант с развяваща се буйна брада, докато женската фигура се намира под силно разрушена кариатида. Различни са и стилово-декоративните елементи, оформящи импостите на атланта и кариатидата, което подсказва, че художникът преднамерено е ситуирал човешките фигури в една враждебна за тях среда, която няма да помогне за усилията им да се срещнат.

С помощта на добре изравнения в двете платна колорит на небето и на камъка, авторът е успял не само да придаде единство на стиловите черти, така необходими за диптиха, но и да подчертае принципното различие в погледа на двете фигури. Все пак светлото небе, подчертано от игриви леки облаци и зелените растения, поникнали върху твърдия камък, на символно ниво оставят надеждата, че двете фигури може все някога да се намерят и техните желания за близост да се слеят в едно. Това ще стане тогава, когато те намерят сили – душевни и физически – да преодолеят не само реалната пропаст, която ги разделя, но да преодолеят и всички тези вътрешни бариери, които превръщат търсенето на изгубената половина на собствения „Аз” не само във въображаем, но и в реален кошмар. А това се усеща от зрителя, понеже художникът не само правилно е формулирал въпроса и вярно го е изобразил на платното, но е подсказал и възможния за съвременниците си отговор, може би не единствен и не най-адекватен, но отговор -  възможен, но не единствен!

Както отделно взетият диптих „На два бряга”, така и изложбата като цяло ни убеждава, че живописецът Й. Тодоров е сполучил не само  да създаде витален, макар и изпълнен с белези на разруха свят, но и да подбере успешен ключ към сетивата на зрителя.

12 - 14.10.2012 г., София.                Юлиан Митев – изкуствовед.

 





Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3066586
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806