Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Февруари, 2021  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
Постинг
03.10.2012 09:17 - На 3.10.2012 г. Васил Крапчански откри изложба в Дупница
Автор: ulian Категория: Други   
Прочетен: 2184 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 30.12.2012 09:09



image
Сл
ово, което бе произнесено от мен при откриване изложбата на Васил Крапчански в гр. Дупница


      Неговият самобитен творчески път като художник започва отрано и напълно осъзнато, но за разлика от много други свои колеги при него изкуството става един голям и прочувстван изследователски проект. От ученически години  изобразителното изкуство е неговата цел – тя става неговото дълбоко убеждение и проникновен глас на сърцето. Тук е уместно да припомним думите на френския поет Едмон Ростан „Да обичаш нещо повече от живота, значи да направиш така, че животът да стане повече, отколкото просто живот”. И при Васил Крапчански изкуството прави живота му повече отколкото просто живот – превръща го в тих подвиг, на който малцина са способни да издържат – особено в днешното тежко и не особено благодарно към творците време.

      Но както казва Жуковский  „третата способност след ума и волята е творчеството” и творчеството на Васил Крапчански действително е онози част от неговия земен път, изпълнена не само с ежедневния труд пред бялото платно, но и с насладата да бъдеш създател  на нови светове, да носиш радост на хората със своите нови творчески постижения в областта на живописта. Творческият му живот е низ от предизвикателства, които той преодолява с творческо въображение, дух и вдъхновение.

      Част от резултатите от този вдъхновен труд ние виждаме днес, събрани в тази зала. Пред нас са рисунки, акварели и живописни платна, изпълнени не само в различни периоди от неговия творчески път и с различни техники, но и произведения, които са резултат на неговото самостоятелно вглеждане в заобикалящия го свят  с постоянството и упоритостта на естествоизпитател. Много е нужно за изкуството, но главното е огън. Този творчески плам, тази неукротима творческа енергия веднага се усеща от зрителителя, когато застане пред картина, рисувана от Васил Крапчански.

      Ярката своеобразност на неговия колорит, изявената конструктивна основа, както и твърдата сплав от знания, умения и навици в областта на маслената живопис го правят мигновено разпознаваем сред стотиците негови колеги. Невъзможно е да го сбъркаш с друг. Талантът му – ярък, строг, самобитен – е резултат не само на природна дарба, но и на съчетание от страст, интелекти
 и продължителна работа пред платното с постоянната грижа за правдивостта, докато картините му засияят със със собствена светлина. В творчеството на Васил Крапчански се съчетават по един причудлив начин ярките екстремуми на таланта му – от една страна са неговата дарба и умения на рисувач, който точно схваща и вярно пресъздава линейние и обемно-пространствени съотношения между обектите в природата.

      От другата страна е умението му на тънък и задълбочен психолог, изучаващ характерактерите на хората и проявата на тези характери в процесите на техните взаимоотношения. От трета страна са уменията му на колорист,  поставил баграта в основата на своето творчество, където локалният цвят има не по-малко важна функция от смесения, а вътрешните цветови контрасти са поставени в основата на всички онези смели експерименти с цвета, като Васил Крапчански е един от малкото съвременни художници, който ги прави с ненадминат успех. При него опитността в изобразителен план е не само плод на на времето, но и на постоянното вглеждане в съвременността с нейните тегоби и проблеми.

      В тази част от неговото живописно творчество, където картината е посредник между предмета или явлението и мисълта, загадката на художествените му цикли  се разкрива лесно, ако приложим мисълта на Винкелман, че четката, която държи художникът, трябва да се потопява в разума. Много мои колеги изкуствоведи са се спирали, ако мога така да се изразя, пред „загадката Крапчански”, като са давали различни обяснения на този феномен. Кирил Попов я съзира в „сложно съчетани творчески дух, научно дирене, художествен опит и мистични прозрения”; професор Чавдар Попов я обяснява с „придържане в основни линии към формалните и стилова параметри на геометричната абстракция”; а за писателя Иван Бориславов основното са „преливащите от жизненост експресивни багрени импулси и особеното вътрешно сияние”; Максимилиан Киров пък винаги отбелязваше „раздвижените цветове и чисто пластичното въздействие на силовите линии”. За Владимир Свинтила основното бяха „простотата и изяществото при спазване на баланса между вътрешната и външната обрисовка на моделите”.

      Хубавото в случая е, че това, което е загадка и проблем за изкуствоведите е откровение и радостно преживяване за зрителите. Независимо от силовите линии и енергията на багрите, наситила платната му, основното в работата на Крапчански си остава любовта към света, отвореността към проблемите на човека и красотата на природата. Те са именно мощният фундамент върху който се изграждат рисунката, акварелът и маслената картина в творчеството му, като тази основа му позволява като художник да изразява онова, което мисли без да се страхува да се противопостави на вековните предразсъдъци, битуващи сред различните художествени кръгове в нашето общество от възникването им, та до днес.

      Може да се каже че маслените картини на Васил Крапчански като завършващ етап на неговото творчество, са резултат от въодушевление, снабдило с криле полета на въображението му, и същевременно придаващо живот и смисъл на тяхното съществуване и поради това лесно намиращи път към сърцето на строгия и взискателен зрител. Може би поради характера на самия художник достойнството на неговия стил да се крие в яснотата на неговите картини – както от предишни периоди, така и най-нови, които днес той за пръв път излага пред всички нас като зрители.

      Когато гледаш картина на Крапчански всичко ти се струва толкова просто – нужната мазка и щрих с нужния цвят на подходящото място, но трябва да прибавим и една трета, невидима съставка – талантът на творец, който той несъмнено притежава и не се страхува днес да представи пред съда на зрителите, понеже знае, че народът е единственият критик, чиято оценка има стойност, а критиката е само данъкът, който талантливия човек плаща на публиката.

             Накрая на това мое слово искам за пожелая на човека и твореца Васил Крапчавски още много здраве, творческо дълголетие и нови завоевания в тази така трудна област на изява – съвременното българско изобразително изкуство.

            Честита изложба и на добър час.

ЮЛИАН МИТЕВ – изкуствовед.


      Забележка:
© 2006-2016 Юлиан Митев
    Всички снимки към този текст, както и самия текст са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с мен, ако желаете да ползвате текстове на статии и снимки.
    Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите. 




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: ulian
Категория: Изкуство
Прочетен: 3066598
Постинги: 1531
Коментари: 191
Гласове: 1806